Майката отказва бащинство

[bbc_11]

Здравейте

Имам нужда от съвет и реших да се обърна към Вас.

Казусът е следният:
Мъж и жена след 5 годишна връзка без брак и съвместно съжителство чакат дете.
По време на бременността майката отказва да се вижда с бащата и не иска да го признае за баща на детето.
Ражда и записва детето на нейно име. Детето вече е на 5 месеца.
В момента майката живее с детето при друг човек , много добре осигурен и продължава да отказва контакт с биологичния баща.

Какво може да направи бащата в случая, за да стане законен баща, да изиска тест за бащинство и да се грижи за детето си?

Много Ви благодаря предварително за съветите !

[bobi9]

Ако сте сигурен,че детето е Ваше,това което трябва да направите е да го припознаете. Имайте в предвид,че това е неотменим акт. Не можете да го извършите и утре да оттеглите припознаването. Майката и детето могат да го оспорят,потвърдят или приемат мълчаливо. Ако майката го оспори,по съдебен ред ще трябва да докаже,че детето не е могло да бъде заченато от Вас. Това е най-общо взето. Можело е да го припознаете и докато е била бременна още,не знам защо сте чакал ?
Да допълня: След като извършите припознаването се създава титул за произход и Вие имате същите родителски права и задължения,които има и майката. Ако майката отказва да виждате детето ще трябва отново да се обърнете към съда,който да установи режим на лични отношения. И последно, единствено можете да се молите човекът с който живее бившата Ви приятелка,да не го е припознал преди Вас.

[Pause]

Само ,че това не изключва и възможността в този 3г. преклузивен срок от датата на раждането на детето и неустановен произход за бащинство майката от свое име или от името на детето си да предяви установителен иск за бащинство ако не се припознае или пък се обори припознаването. И другата далечна възможност от детето до три години от навършване на пълнолетие по смисъла чл.69 от СК .

[bobi9]

Няма спор. Въпроса е така поставен,че доколкото разбирам тя се опитва да направи точно обратното,въпреки че не е в интерес на детето. И според мен се е получило точно това,което е най-лошото възможно да питащия.Детето да им установен др. неистински произход.

[bbc_11]

Здравейте.
Детето е на името на майката и баща неизвестен.
И да майката отказва да запише който и да е за баща, и да това не е в интерес на детето.

Предполагам, че документът, който трябва да бъде подаден е заявление или нотариално заверена декларация.

Къде става подаването - в Съда, в Отдел закрила на детето или в Социални грижи?

bobi9 - Благодаря сърдечно за отговорите !

[bobi9]

Припознаването се прави лично,в общината по адрес на детето. Като отидете там,ще Ви обяснят какво трябва да попълните. Ако срещнете трудности с попълването можете да го направите с декларация при някой нотариус със заверен подпис. И с нея пак в общината или чрез директора на лечебното заведение,където е родено детето и той ще я препрати на общината.

[Pause]

Според мен ,също не е отчетен най-добрия интерес на детето според СК и ЗЗдет. понеже ,противоречи на принципите на същите. Би било уместно да се изтъкнат и сериозни аргументи за уважавания избор на майката ,но предполагам са субективни ,а не обективни че да се вземат от при определяне на понятието най-добрият интерес на детето в контекста на въпроса и правото.

[aaaaly]

Здравейте

Имам нужда от съвет и реших да се обърна към Вас.

Казусът е следният:
Мъж и жена след 5 годишна връзка без брак и съвместно съжителство чакат дете.
По време на бременността майката отказва да се вижда с бащата и не иска да го признае за баща на детето.
Ражда и записва детето на нейно име. Детето вече е на 5 месеца.
В момента майката живее с детето при друг човек , много добре осигурен и продължава да отказва контакт с биологичния баща.

Какво може да направи бащата в случая, за да стане законен баща, да изиска тест за бащинство и да се грижи за детето си?

Много Ви благодаря предварително за съветите !

Това което мен ме изумява константно е как е възможно мъШШете в страната да неглижират 'приятелките' си и после да твърдят, че "тя нарочно родила и не записала детето на негово име".


Ами тази жена е била бременна 9 месеца. После родила - и още 3-4 месеца, 5 ли бяха в изложението.


И нашия човек още не знае на кой свет е.


Кой знае колко време преди това се е (в)ал с нея - но той още не знае какво иска от нея.

Сетил се след дъжд качулка....дали няма тука външно влияние, това баба, дедо на бебето да са се сетили да си наритат чедето да се подсигури с наследник.


Това, което мене лично ме потриса - е как е възможно да се случва това на днешно време. Има маса информация, има презервативи, има тестове за майчинство, за бащинство и каквото там има. Не е като да няма.


Но това не е професионално мнение на български юрист, а частно мнение на нормален човек, който живее по същите правила и закони, по които и другите.

[Pause]

aly, не допускате ли ,че грешите понеже не знаем дали от опит говорите или изразявате така сметнато от вас мнение.На този етап ,не ели достатъчно ,че не ги познаваме родителите и др. че да направим заключения за мъжете и за жените и от какво се потрисат.

[portokal]

Ехо, успешната емигрантка, ти да не си Roxana от dir.bg? Поне 80 на сто съм сигурна, че си ти.

[aaaaly]

Ами как да го кажа....с нормални думи...

Предполагаемият баща (който търси бащинство) някакси звучи като човек, който няма нормално човешко развитие и няма основни житейски умения. Някакси не мога да повярвам, че жената е била бременна целите 9 месеца на една бременност, той е знаел фактите и си е мълчал. Детето се родило, и хоп! някакси човека му е присветнало дали го иска това дете. Ами не го ли е искал още когато го е правил, питам се аз. Риторичен, нормален и логичен въпрос. Някакси вие не се ли питате?

Ако пък предполагаемия баща все пак не е бил наясно със себе си - и такива случаи има - тогава идва отново логичния въпрос, какво му куца на бащата, та се е сетил след дъжд качулка.


Някакси НАИСТИНА! не е нормално след 14-15 месеца да се сетиш какво искаш и какво не искаш....това е повече от една календарна година....


Това говори за много объркано съществуване и много объркани понятия на базово ниво....нормалните хора не постъпват така....


И както посочих по-горе - има тестове, има книги, има информация, има професионалисти, има начини и средства. Никой нормален човек с нормално съществуване няма право да казва - аз не знаех, не можах. Всичко е достъпно и няма табута - на днешен ден НАИСТИНА няма табута относно човешките проблеми - или табутата са само ментални и фиктивни. В реалността няма табута.


Но да се съсредоточим върху юридическия проблем - защо трябва да се нарича юридически? защото се е стигнало дотам, че от човешко невежество предполагаемия баща се е докарал до ситуацията.....

Тоест невежеството е довело директно до юридическите последствия....


Там му се къса нишката на човека - и е добре той да го знае. Дори да го спасят (юридически) за момента - с такъв ментален багаж той пак ще се озове в подобно положение, гарантирано.

Според мен майката го знае и затова му е теглила шута. И има право разбира се, да реши това.


По юридическия казус - мисля, че предполагаемия баща не може насила да накара майката да направи тестове на себе си и на бебето. Ако греша - нека ме поправи юрист. Майката има пълно право да откаже тестове. При положение, че към момента на раждането бебето се е родило с неизвестен баща - майката има изцяло думата.

[aaaaly]

Ехо, успешната емигрантка, ти да не си Roxana от dir.bg? Поне 80 на сто съм сигурна, че си ти.

Нямам идея за какво говорите.


Може ли да обясните защо останахте с такова впечатление? опитвам се да разбера с какво заслужих такова твърдение, неподплатено с доказателства.

[aaaaly]

Здравейте

Имам нужда от съвет и реших да се обърна към Вас.

Казусът е следният:
Мъж и жена след 5 годишна връзка без брак и съвместно съжителство чакат дете.
По време на бременността майката отказва да се вижда с бащата и не иска да го признае за баща на детето.
Ражда и записва детето на нейно име. Детето вече е на 5 месеца.
В момента майката живее с детето при друг човек , много добре осигурен и продължава да отказва контакт с биологичния баща.

Какво може да направи бащата в случая, за да стане законен баща, да изиска тест за бащинство и да се грижи за детето си?

Много Ви благодаря предварително за съветите !

Ще го разбия на параграфи, дано стане по-ясен моя прочит.

Здравейте

Имам нужда от съвет и реших да се обърна към Вас. [color=#4000FF]Някой има нужда от съвет.

Казусът е следният:
Мъж и жена след 5 годишна връзка без брак и съвместно съжителство чакат дете. Петгодишна връзка без брак само съвместно съжителство както го чета аз. Това са 5 години. жената се е начакала. Дала е 5 години от живота си за партньора си.
По време на бременността майката отказва да се вижда с бащата и не иска да го признае за баща на детето. Значи бъдещата майка е съвсем наясно какво се е случвало през цялото това време. Както аз го чета, тя знае кой е бащата. Взела си е решението.
Ражда и записва детето на нейно име. Детето вече е на 5 месеца. Бебе на 5 месеца, вече родено. Майката очевидно вече е записала детето по документи. Дотук проект-бащата не се е обадил. Майката отлично знае това.
В момента майката живее с детето при друг човек , много добре осигурен и продължава да отказва контакт с биологичния баща. Нейно право е да живее с когото иска. Тя не е имала брак с бившия си приятел. Каквото и да се е случило, сегашният й партньор я е приел с детето. Новото семейство все още нямат брак, да се отбележи за протокола. Новият партньор явно не е припознал бебето. Но все пак живее с майката.

Какво може да направи бащата в случая, за да стане законен баща, да изиска тест за бащинство и да се грижи за детето си? Ами изпуснал влака човека ...и сега пита дали да наеме такси да настигне изпуснатия влак....

Много Ви благодаря предварително за съветите ![/color]

Отчитайки фактите, както са изложени - насила хубост не става. Главният герой да си вземе поука и да не трови живота на околните по причина че не е наясно със себе си. Насила хубост не става. Дори да постигне бащинство чрез юридически шашми - тогава какво бащинство ще е това, насила и натрапено.


Мисля, че в този случай е намесено и насилие.

Ако майката не желае - и е против волята й - тогава със сигурност има насилие. Каква е реалната история тогава.

Ситуацията е представена леко имагинерно и изкривено, е моето впечатление. Без факти и мнението на майката и реални доказателства - ние тука си губиме времето с клюки....

[portokal]

Няма доказателства тука, има усещане. Не ми се обосновава.
Ако греша - сори.

[aaaaly]

Няма доказателства тука, има усещане. Не ми се обосновава.
Ако греша - сори.

Съдът не може и не трябва да решава по усещане.


Главният герой ще трябва да стигне до съд. Моите непрофесионални познания са, че до навършване на годинка на детето може да бъде предявен иск за бащинство и да се представят доказателства пред съда за въпросното и спорно бащинство. След това закона затваря тази вратичка и жената си живее живота с бебенцето си - и сама си решава с кого да живее и останалите фактори в живота й.


Кандидат-бащата няма много време - да се затича да си търси добър адвокат....и това, защото е е(в)ал и е отричал съществуването на приятелката си и се е държал с нея безобразно...

Няма такава нормална жена, да избяга бременна от бащата на бебето си, ако той е искал това бебе и се е държал добре с нея и са се обичали...


За любов и нормална връзка тук не се споменава ....говори се за съвместно съжителство....без брак...


Жената е права да избяга....

[bbc_11]

Голяма дискусия, голяма част, от която не помага, а съди.
Ок, всеки сам преценява.

Нито ще обяснявам, нито ще се оправдавам.

Дали е нормална да си тръгне, отговорът оставам на вас, защото не е моя работа да определям хората.

Насилие - АБСУРД!
15 месеца покорство и уважаване на решението на майката за бъдещето на детето са напълно достатъчни !

Сега идва ред на собствените желания, а именно да се ГРИЖА за детето си!

Тя намери, това което търсеше - богат мъж.
Сега е май ред да организирам живота си и в него да влиза и детето ми !!!

Благодаря на всички за коментарите!

[aaaaly]

Грижата за детето не започва от момента на раждане, а доста преди това. Бих казала, започва още преди зачатието. Нормалните хора пазят диета, не пият алкохол, не ядат опасни храни, когато планират бебе и искат да живеят заедно и са влюбени. Не ми се връзва някакси да сте правил това, като виждам отношението Ви. После, бъдещата майка също се пази - гледа се да няма стрес, да опази едно здраво бебе да се роди. Не виждам у Вас грижа за бебето, нито за майката. Съвсем пък не виждам да искате друго бебе с тази жена, нито пък виждам да искате брак и семейство с нея за в бъдеще. Така - две петала опънати на инат - искам та искам бебе. Това бебе да не е гумено? нито е Ваше - дотук не сте показал каквито и да било доказателства, че сте планирал това бебе и че реално сте биологичния му баща.

Също така грижата за детето не може да бъде извършвана насила - не и против волята на майката и на детето.

Дотук нито в съда, нито в този форум сте представил доказателства, че сте биологичния баща на детето. Без брак това е единственото Ви основание да поискате бащинство.

Дотук слушаме мечти и ментални проекции. Факти и доказателства - йок.


ПС: ако НАИСТИНА имате доказателства - заведете дело за бащинство. Не съм юрист и не мога да преценя какви доказателства са нужни на съда в подобна нажежена обстановка - но си мисля, че като начало може да се тръгне от ДНК експертиза.

Също така съм сигурна, че въпросната експертиза НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА НАСИЛА И ПРОТИВ ВОЛЯТА НА МАЙКАТА - експертизата се прави въз основа на ДНК материал от майката И детето. Материал само от майката или само детето не върши работа и съда няма право да решава кой е бащата без достатъчно доказателства.


Мисля, че сте оставен ИЗЦЯЛО на волята на майката. Юридически, само тя решава кой е бащата на детето, понеже досега Вие сте блял в неизвестни за мене посоки в продължение на повече от година.


Навърши ли се годинка от раждането на детето - и това право ще Ви бъде отказано. Законът казва така. Майката явно познава закона по-добре от Вас.



След навършване на годинка на детето - не можете повече да претендирате за бащинство.


Тичайте към първия адвокат - презглава. Или просто оставете майката на мира да си отглежда детето. Отмъщение и саморазправа не са добра идея, нито решение на проблема.


Също така не забравяйте, че това дете един ден ще порасне. Ако тормозите майка му - ще настроите детето срещу себе си. Това ли искате в действителност?

Едит: виждам някакви обвинения в меркантилност - тя била намерила богат мъж.

Ами забогатейте и вие - не мога да разбера какво Ви спира. Все пак щом искате да се грижите за семейство, дете и майката му - то действително ще Ви трябват добри доходи. И да не забраите - бебето е вързано за майка си поне за едно десетилетие напред. Вие готов ли сте да носите това финансово и емоционално бреме? аз мисля, че не.


Виждам също, че не мислите за брак и семейно съществуване с тази жена. И как точно си представяте да вземете бебето без майката?двете вървят заедно! как ще отгледате малко бебе извън контакти с майка му? това е практически невъзможно! сирак ли искате да оставите това малко дете? практически, без майка, детето ще бъде сирак. А вие вече сте го лишили от себе си - и сам сте избрал тази ситуация, като не сте се оженил за майка му. Каква вина има майката, че вие не искате брак с нея? ако имахте брак - сега безусловно щяхте да сте законен баща и щяхте да се радвате на семейството си. А се иска само един подпис все пак...не са Ви драли кожата без упойка....


Или ще сте бащата за 2 неделни следобеда...така ли си представяте бащинството? язък!

Това даже не се наемам да го квалифицирам - 5 години връзка, нашичкия блял. Не е като да не е имал възможности да се разбере с партньорката си.


Сега след дъжд качулка - другия мъж му бил виновен. Майката била виновна. Всеки друг му бил виновен. Тук не получавал съвети. А той - 5 години де бля? разбира се той не е виновен.

И аз да бях - и аз щях да избягам.


Браво на майката - дано се държи и да не се подхване пак с ......айде от мене да мине....

[bobi9]

Госпожо,ако взимате някакви хапчета,сега е момента да си ги изпиете. Престанете да хулите човека и да му давате наклон на оная работа. Първо иск за бащинство няма защо да води,първо,че не е материално легитимиран,второ че способа за установяване на произход от бащата,когато няма титул за бащинство е припознаването.Второ изключително в интерес на детето е да има баща,да го познава,както и да му осигурява нужните бащини грижи,възпитание и издръжка. Както е и право на бащата да превърне кръвната връзка в юридическа,да има наследник и прочее. Отделно ние тук с Вас сме никой,че човека да ни предоставя доказателства,че е баща на детето. На всичкото отгоре дрънкате някакви неща,които изобщо не са верни.Никакъв срок няма. Може да припознае детето по всяко време.Единственото ограничение е някой да не го стори преди него. И "грижа насила" може да бъде извършвана,каквото и да значи това. Майката не може еднолично да предопределя съдбата на детето,да го лишава от баща,както и да не разрешава контактите между тях.Ако сте гневна на някой г-н, който се е дезинтересирал от детето Ви,няма смисъл да си го изкарвате на другите хора. Нямате идея,каква може да е драмата на човека,с каква жена е живял,тя какви неща е свършила и т.н. и т.н.

[aaaaly]

Госпожо,ако взимате някакви хапчета,сега е момента да си ги изпиете. Престанете да хулите човека и да му давате наклон на оная работа. Първо иск за бащинство няма защо да води,първо,че не е материално легитимиран,второ че способа за установяване на произход от бащата,когато няма титул за бащинство е припознаването.Второ изключително в интерес на детето е да има баща,да го познава,както и да му осигурява нужните бащини грижи,възпитание и издръжка. Както е и право на бащата да превърне кръвната връзка в юридическа,да има наследник и прочее. Отделно ние тук с Вас сме никой,че човека да ни предоставя доказателства,че е баща на детето. На всичкото отгоре дрънкате някакви неща,които изобщо не са верни.Никакъв срок няма. Може да припознае детето по всяко време.Единственото ограничение е някой да не го стори преди него. И "грижа насила" може да бъде извършвана,каквото и да значи това. Майката не може еднолично да предопределя съдбата на детето,да го лишава от баща,както и да не разрешава контактите между тях.Ако сте гневна на някой г-н, който се е дезинтересирал от детето Ви,няма смисъл да си го изкарвате на другите хора. Нямате идея,каква може да е драмата на човека,с каква жена е живял,тя какви неща е свършила и т.н. и т.н.

Ами нека юристите тука да Ви цитират закона и Семейния кодекс, аз не съм юрист.



В ситуация, в която майката е записала детето още в родилния дом като без баща и детето не е припознато към момента на раждането - то въпросния господин кандидат за бащинство ще трябва да мине по съдебен път за припознаване на детето.


С акта за раждане издаден вече на името на детето - без назован баща в акта за раждане - и категоричното нежелание на майката да назове бащата - закона зачита НЕЙНАТА ПОЗИЦИЯ. Дотук кандидат бащата си е трайкал. Какво повече може да се каже?

Иначе - очаквам сега да легнете на пода и да метнете няколко къча в посока Али - но така стоят нещата. По закон - и по факти.



Да се оспори вече издаден акт за раждане си е направо дело в съда - нищо че не съм юрист - но и на мене ми е ясно. Фактическото положение на нещата е - че детето се води без баща.


С този акт за раждане - майката остава единствения родител. Мине ли едната годинка на бебето - кандидат бащата ОКОНЧАТЕЛНО губи ВСЯКА възможност да си търси правата.


Лека вечер, защото ми омръзнахте с тези неграмотни досади. Поне си направете труда да проверите закона.



Едит: Вашите желания, мераци, емоции и прочие неадекватности не се вписват в закона. Ако се тръгне в посока тормоз над майката и бебето - за насила полагани грижи - тогава в очите на закона Вие ше бъдете престъпник и закононарушител. Не бих съветвала никого да върви в тази посока.


Припознаване се извършва със съгласие, подпис и потвърждение от майката. Ако майката не потвърди припознаването - кандидат бащата може да пие една студена бира и да се прибере в къщи за поредната ч(.)кия.


Законите са публикувани в по-горе поставените линкове и са публични. Не разбирам какво Ви спира да се ограмотите и да спрете истериите си в публичното пространство.

[aaaaly]

.Второ изключително в интерес на детето е да има баща,да го познава,както и да му осигурява нужните бащини грижи,възпитание и издръжка. Както е и право на бащата да превърне кръвната връзка в юридическа,да има наследник и прочее.

Неспособна съм да разбера - какво точно попречи на кандидат бащата да прави това досега, във връзка с давност 5 години и отгоре?

Дайте моля някакви резонни разяснения - какво попречи (някакви разумни причини - примерно сакатлък, инвалидност, неработоспособност, диабет, или каквото е там) какво попречи на кандидат бащата досега да се грижи за майката и бъдещото бебе?


Като е планирал бебе - защо не се е оженил за партньорката си?

Като е планирал семеен живот - защо не си е повишил доходите и не се е подготвил?

Като е искал да е родител - защо досега не е направил необходимото да се грижи за майката и бебето?


Аз знаете - отивам да си изям десерта ....досега вечеряхме - и падна смях по тази тема на масата...чета и пиша от таблет....благодаря за вниманието и отговорите....