'чл.87,ал.5 ЗЗД

[ivoxar1]

Какъв е "давностния" срок по чл.87,ал.5 ЗЗД ? Давностен (прилага се само при възражение от ответника) или преклузивен (прилага се служебно) ?
От кога започва да тече - от самото сключване на договора или от момента в който е следвало да бъде изпълнен?
СПЕШНО ЧАКАМ СТАНОВИЩА

[МСМ]

Давностен, то си пише, и тече от момента, в който е трябвало д. да се изпълни. Преди това правото на разваляне още не съществува, та да почне и да се погасява по давност.

[ivoxar1]

Доколкото правото да се иска разваляне на договора е абсолютно (преобразуващо) право, а не притезателно такова , то с изтичането на срока следва да се погаси самото материално право, а не сама възможността да се иска изпълнението му по съдебен ред . В този смисъл бично аз смятам, че е по скоро преклузивен срок (В тази насока открих само една статия в сп."Правна Мисъл " бр.1/1987г ,стр.33-34). Просто за момента нямам време да търся повече в архива .
Съгласен ли сте с тези аргументи ?

[МСМ]

Струва ми се, че като казва "давност", законът има предвид всички особености на давността, които са съвместими с потестативните права. Например прилагане само по възражение на длъжника, спиране и прекъсване.
А какво пише в статията?

[ivoxar]

http://www.home.digesta.com/F/20/1987/1/28-1.gif
Най кратко - срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява самото право да се развали договора, а не само възможността това да стане по съдебен ред. Основен аргумент - няма друга форма за реализиране на правото да се развали договора освен съдебната, следователно погасяването на възможността да се реализира правото води до погасяване на самото право.
В подкрепа бих добавил:
Ако договора се развали доброволно (по съгласие на страните), то това не съставлява израз на реализиране на правото да се развали договора , а представлява нов договор. Срокът следва да се приеме ,че тече от момента на сключване на договора, защото именно от момента на сключване на едни договор възниква възможността (правото) да се иска неговото разваляне.
Сходен случай - правото да се иска развод. То също е преобразуващо (конститутивно). Няма друга форма за реализация освен съдебната. Но същото не е ограничено със срок(по чл.99,ал.1).
право

[МСМ]

Добре, а ако падежът е пет години след сключването - няма да може да се разваля договорът ли (ще е изтекъл срокът)? Правото да се иска разваляне възниква според мен в момента на неизпълнението.
Някои договори не се развалят по съдебен ред. Това е без значение, де.

[bgjurist]

Колеги, правите ли разлика между преклузивен и давностен срок? Преклузивния (прекратяващ) срок се посочва изрично; той е процесуален срок. Докато давностния срок е материален. Примерно, ако давностния срок е 5-годишен, предявяването на иска го спира. В момента на предявяването на иска започва да тече преклузивния срок, който не може да бъде спрян. Обикновено, преклузивните срокове са доста кратки - предимно 30-дневни.

[bang]

Срокът си е давностен, никой не следи служебно за него.
Започва да тече от момента, в който възниква потестативното право за разваляне на договора /виж 87, ал1/.

[alex_dinev]

Моментът, от който започва да тече 5г. давностен срок е изпадането в забава на една от страните по договора, защото не може да искаме разваляне на един договор, преди да имаме неизпълнение по него.

[jane]

Това е най-правилното становище до сега

[karo]

Според мен срокът е давносттен, тъй като правото за разваляне на един двустранен договор може да бъде упражнено и чрез възражение след изтичането му. Друго разрешение би било немислимо. Като какво ще стане, ако след като не изпълнява пет години, след като вземането на кредиторая е станало изискуемо, длъжникът предложи изпълнение. Тогава за кредитор би останала само една потестативна възможност да направи възражение за неизпълнен договор ( чл. 90 ЗЗД) и да бъде осъден да изпълни заедно с длъжника. Според мен не може да бъде лишен от правото с едностранно волеизявление при предявен иск за изпълнение, чрез възражение, да разкъса облигационната връзка. Съвсем друг е въпросът, че след пет години самото изискуемо притезателно материално право е погасено по давност - общата 5 годишна или специалната 3 годишна. Така че този въпрос, според мен, е без практическа стойност.

[ivoxar1]

Не съм съгласен, че един договор, свързан с вещни права върху недвижими имоти, може да бъде развален чрез възражение. Законът изрично е посочил, че това разваляне следва да стане по съдебен ред. Това означава чрез надлежно предявен иск. И тъй като единствената форма за реализиране на това конститутивно право е исковата такава, то срокът за предявяване на такъв иск (относно разваляне на договор, свързан с вещни права върху недвижим имот) е процесуален, а поради това и преклузивен.
Правото да СЕ ИСКА разваляне на договора възниква от момента на сключване на договора (друг е въпроса дали това искане ще бъде основателно или не) .При неизпълнение на договора възникват други права.

[dididi]

Какво ще стане ако договорът е за прехвърляне на имот с/у задължение за издръжка и гледане, по който е имало нормално изпълнение в продължение на 6-7- години и чак на осмата година приобретателят спира да се грижи за прехвърлителя. Нима ще отречем правото на прехвърлителя да развали договора? Според мен петгодишвният срок тече от датата на възникване на основанието, което се релевира като основание на иска за равзваляне.