Когато изпълнителното производство е спряно

[ilian_todorov]

Когато изпълнителното производство е спряно по искане на взискателя по чл. 432 от ГПК, длъжникът има ли право да плати задълженията си и после да поиска изп. производство да се прекрати?

[ivan_lawyer]

Може и то е посочено в закона - ГПК.

Спирането е временно, а лихвата си е постоянно явление и се трупа, ли трупа.

[ilian_todorov]

Може и то е посочено в закона - ГПК.

Спирането е временно, а лихвата си е постоянно явление и се трупа, ли трупа.

Може ли по-подробно като за мен.

Като е спряно производството как биха могли да бъдат платени задълженията и прекратено изпълнителното производство? Нали по време на спирането не може да се прави нищо? Според чл. 433 от ГПК няма такава възможност за прекратяване без взискателят да е поискал това писмено.

[bird_of_paradise]

Спирането означава, че липсва възможност за СИ да извършва действия по принудително събиране на вземането, съответно двете страни са с по-ограничени права. Толкоз.

Длъжикът обаче може и да плати в този срок ( имаш банкова сметка на СИ, респективно на В, номер на ИД, какво толкова ти пречи да си преведеш дължимото и на двамата? а най-добре плати директно на СИ, за да мотивираш В да предприеме нужното за прибиране на преведената сума)- това е негово право и въпрос на преценка върху конкретните обстоятелства.

Сега... с прекратяването е малко по-сложно, защото за да се прекрати първо В трябва да поиска възобновяване и едва след това прекратяване, но като цяло нЕма нищо сложно, ако има разбирателство ( последното идва с парите).
Е, може и да не поиска.... , но да не мислим за "най-доброто" от чувала.

[ilian_todorov]

Спирането означава, че липсва възможност за СИ да извършва действия по принудително събиране на вземането, съответно двете страни са с по-ограничени права. Толкоз.

Длъжикът обаче може и да плати в този срок ( имаш банкова сметка на СИ, респективно на В, номер на ИД, какво толкова ти пречи да си преведеш дължимото и на двамата? а най-добре плати директно на СИ, за да мотивираш В да предприеме нужното за прибиране на преведената сума)- това е негово право и въпрос на преценка върху конкретните обстоятелства.

Сега... с прекратяването е малко по-сложно, защото за да се прекрати първо В трябва да поиска възобновяване и едва след това прекратяване, но като цяло нЕма нищо сложно, ако има разбирателство ( последното идва с парите).
Е, може и да не поиска.... , но да не мислим за "най-доброто" от чувала.

Да приемем, че производството не е спряно, но въпреки, че е получил парите чрез СИ, взискателят откаже да прекрати ИД, какво става с наложената възбрана от СИ? Излиза, че той коли и беси, а длъжникът няма никакви права? Има ли механизъм чрез който длъжникът да предизвика прекратяване на ИД след като си плати задълженията?

[ivan_lawyer]

Такава е нормата, при изплащане на дълга, той се погасява и изпълнението се прекратява и престава да е висящо като дело. Не се чете буквално чл. 433 ГПК, а се взима предвид тълкуването му. Не съм чувал за случай при изплащане на дълга да остане висящо изпълнение. Това не може да стане законно. Може кредитора да има един елемент на усещане за безнаказаност, но то е за кратко.

Може би е неуместно да се включи в чл. 433 ГПК изрично, че плащането прекратява делото.
Наистина, сега се подсетих, че мен ме карат да прекратявам делата изрично, когато съм кредитор. Така, че се изисква кредитора да прекрати делото.

Но не е и така съвсем. Много са вариантите, ако делото не се прекрати.

Както написах - за кратко време кредиторът може да се чувства безнаказан, но това е мимолетно изживяване.

[ilian_todorov]

Но не е и така съвсем. Много са вариантите, ако делото не се прекрати.

Както написах - за кратко време кредиторът може да се чувства безнаказан, но това е мимолетно изживяване.

Би ли описал тези варианти? Може би да се чака две години?
Ще пострада ли взискателят затова, че не е прекратил ИД?

[ilian_todorov]

Сега... с прекратяването е малко по-сложно, защото за да се прекрати първо В трябва да поиска възобновяване и едва след това прекратяване, но като цяло нЕма нищо сложно, ако има разбирателство ( последното идва с парите).
Е, може и да не поиска.... , но да не мислим за "най-доброто" от чувала.

Проблемът е, че няма разбирателство и длъжникът се чуди какво да прави. Да си плаща задълженията или не след като изп. дело е спряно и взискателят е заявил, че ще прави напук и няма да възобнови и прекрати делото? Аз не знам какво да го посъветвам.

[ivan_lawyer]

Вярно - делото не се прекратява автоматично. На мен не ми минават такива номера, защото има много способи да се накара взискателя да прекрати делото.

Всъщност взискателят е взискател до един момент. От ловец той става плячка, в негов интерес е да прекрати своевременно делото, в рамките на максимум седмица, да се вдигнат обезпечения и да се изчисти делото.

Има смисъл от законовата норма да се изчака взискателя - защото трудно се доказва окончателния размер на дълга и всъщност откъде накъде ще му прекратяваш делото на взискателя, без той да го поиска.

Две са ситуациите на изчакване на взискателя - изтекла давност, платено задължение. Просто са спорни моментите при такива случаи - има ли, няма ли погасяване на дълга, трябва да каже взискателя при плащане.
При давност ще чакаш или господин ЧСИ-то или ще се съдиш.

Може да се пусне молба до взискателя да прекрати делото. Всъщност той не отговаря ли на ЧСИ-то?

Има възможност за иск по реда на исковите дела, като се цели обезсилване на изпълнителния лист, поради плащане.

Обаче гадна работа са съдебните процедури, вярно сладки са разноските, но печалба от дела няма.
За обезщетение за вреди не може да се мисли до изрични изявления на взискателя, нещо от рода на писмено законтряне. В миналото гонеха нежеланите наематели, като твърдяха нов договор за по-висока цена и така се плашеше наемателя да излезе.

В крайна сметка това са възможностите. И на мен ми въртят такива номера, но разговаряме с ЧСИ-то.
Аз предпочетох да оставя висящо изпълнителното дело, тъй като старият запор пази от нов запор, а старата възбрана пази новата възбрана. Прецених, че ако така да си остане, запазва от нови задължения, защото никой няма да тръгне да се съди за едното нищо. Но всеки конкретен случай е индивидуален.

Трябва да се изчисти делото, няма как. Какво му пука на длъжника, щом не дължи. За какво му е - за досие пред Централния регистър ли.

[ilian_todorov]

Вярно - делото не се прекратява автоматично.
Трябва да се изчисти делото, няма как. Какво му пука на длъжника, щом не дължи. За какво му е - за досие пред Централния регистър ли.

Ясна ми е логиката, че дългът трябва да се изчисти до стотинка и затова да е съгласен взискателят, но по този начин се нарушават интересите на длъжника. В случая има възбрана върху недвижим имот, която не може да се махне преди да се прекрати делото. Наясно си, че това е пречка за продажбата на този имот. Взискателят е казал, че ще спира и възобновява делото през няколко месеца поне 20 години!? Длъжникът какво да прави? Да чака взискателят да умре, после още две години и да иска прекратяване ли?
Как да се обезсили ИЛ като не е доказано, че е платено до стотинка? Лихви текат всеки ден.

[ivan_lawyer]

Никой няма нужда да умира, нито да се чака нещо.
Завежда се иск, че вземането е платено, с уважение, подпис.

Имаше такова дело на китната улица Солунска. Уютна улица. Не щяха да съдействат взискателят и ЧСИ и платиха толкова колкото искаха да вземат.

Иск, а той носи и разноски за адвокат и държавна такса и това накрая го плаща взискателя.
Решението задължава ЧСИ и той прекратява делото. Наистина няма друга санкция, засега.

[ivanov_p]

Спирането на изпълнението не означава спиране на изпълнителното дело, т.е. невъзможност да се прави нещо по него. Спират се изпълнителните действия, но плащания се правят и те са законово предвидени. Една от причините за спиране е внасянето на 30% от дължимата сума и поемане на задължение на 7 вноски по още 10%, т.е. длъжникът плаща при спряно ИД, а след плащане на дължимото ЧСИ е задължен да приключи делото и вдигне служебно запорите и възбраните. Съгласие на взискателят не се иска при тази хипотеза, а само при представяне на разписка отпреди образуване на делото.

[ilian_todorov]

, а след плащане на дължимото ЧСИ е задължен да приключи делото и вдигне служебно запорите и възбраните. Съгласие на взискателят не се иска при тази хипотеза, а само при представяне на разписка отпреди образуване на делото.

Защо да не се изисква? На какво основание ДСИ ще вдигне забраната? Примерно на основание член едикой си от ГПК? Кой е този член?

[ivanov_p]

Аз законите много не ги чета, като губиш време в четене работата запада. Всяко действие има определен разум, който е отразен в законите и е по-лесно да схванеш разума на нещата, отколкото да си загубиш зрението в четене. Изпълнителното производство е подчинено на общия разум - длъжникът да плати. Всичко извън този разум няма място в закона, където е регламентирано как да се плати, а не как да не се плати, въпреки опитите на НС, ВКС и АК в тази насока.

След като си платил СИ вдига наложените запори и възбрани, наличието вече се разминава с разума на изпълнението. Че това се прави съм чел в чл. 433 ГПК, относно предварителното плащане, ако случайно не са го писали изрично другаде в ГПК може да се тълкува по аналогия или на по-силно основание, а вероятно е писано в ЗЧСИ.
Плащането на дълга изключва взискателят от процеса, той повече няма място там. Дългът може да се плати от всеки, не само от длъжника, но без значение от кой ще се плати актът на плащане изритва удовлетворения взискател от производството и на негово място застава частният му правоприемник, платил дълга. След като филанкишията може да измести първоначалния взискател и да встъпи на негово място и без съгласието му, съответно да иска прекратяване на производството, кое може да забрани това да направи платилият длъжник?

[ilian_todorov]

Аз законите много не ги чета, като губиш време в четене работата запада. Всяко действие има определен разум, който е отразен в законите и е по-лесно да схванеш разума на нещата, отколкото да си загубиш зрението в четене. Изпълнителното производство е подчинено на общия разум - длъжникът да плати. Всичко извън този разум няма място в закона, където е регламентирано как да се плати, а не как да не се плати, въпреки опитите на НС, ВКС и АК в тази насока.

След като си платил СИ вдига наложените запори и възбрани, наличието вече се разминава с разума на изпълнението. Че това се прави съм чел в чл. 433 ГПК, относно предварителното плащане, ако случайно не са го писали изрично другаде в ГПК може да се тълкува по аналогия или на по-силно основание, а вероятно е писано в ЗЧСИ.
Плащането на дълга изключва взискателят от процеса, той повече няма място там. Дългът може да се плати от всеки, не само от длъжника, но без значение от кой ще се плати актът на плащане изритва удовлетворения взискател от производството и на негово място застава частният му правоприемник, платил дълга. След като филанкишията може да измести първоначалния взискател и да встъпи на негово място и без съгласието му, съответно да иска прекратяване на производството, кое може да забрани това да направи платилият длъжник?

След като изп. дело е спряно, как ще поискаш от ДСИ да ти изчисли дълга чрез вещо лице? Откъде знаеш колко точно е дълга? Лихви текат всеки ден. ДСИ има ли право да възложи на вещо лице изчислението на дълга при спряно изпълнително дело?