Здравейте.
Имам една много често срещана ситуация- двама възрастни почиват в разлика от 3-4 дни и техните дъщери едната още месец след смъртта а другата след 4 месеца се отказват от наследство. Дългът се изплаща от поръчителя изцяло.
Като цяло проблемна ми е 2рата сестра която мисля че прави всичко фиктивно по отказа, да не казвам че кредитът е теглен за нея, но това няма как да се докаже.
Как обаче се доказва недействителността на отказа? В смисъл ясно ми е че трябва да докажа платена дори и една сметка на името на възрастните хора, но това значи доста справки, а не съм сигурна, че съдът би бил склонен да ми угоди. Като идеи се натъкнах на няколко- според някакви странни за мен теории издаването на удостоверение за наследници се приема като мълчаливо съгласие, но не съм съгласна изцяло -нали същото ще се приложи по отказа? Но все пак мога да направя справка в общината колко удостоверения са издадени и какво е вписано в молбите за издаване? Може да излезе нещо интересно.
Възрастните хора са починали след сериозен битов инцидент и може да се разровим в болницата кой е платил ако има плащане за престоя им.От акта за смърт са починали в болницата от изгарянията си. Сигурно някой е взел последната пенсия, платени са телефони при закриването им, ако има такива, може би и битови сметки. Само едната сестра -2рата е била на погребението другата заради влошените отношения дори и не е разбрала, но там май е безсмислено да ровя,все пак погребването им не е вид приемане на наследство, имали са и лични вещи но сигурно ще чуя редица лъжи и в тази посока, дори и да задължа сестрите да се явят и отговорят на въпросите ми. Не пречи да се опита все пак, остава и надеждата по кредита да са внесли нещо но мисля че няма плащания от тяхна страна.
И последната ми дилема- двете сестри нямат нищо на свое име в момента и трудно ще запорирам заплати защото са на минимална докато техните деца имат имущество но и те може да се откажат от наследството. Дни преди смъртта на възрастните хора е прехвърлен имот на 1та внучка, което меподсеща за отменителния иск. В момента на смъртта си и възрастните хора не са имали недв имоти, или поне аз не откривам , може би зем земя не съм проверявала.
- Дата и час: 23 Ное 2024, 06:13 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
отказ от наследство и неговата недействителност?
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
4 мнения
• Страница 1 от 1
Re: отказ от наследство и неговата недействителност?
pitasht написа:Като цяло проблемна ми е 2рата сестра която мисля че прави всичко фиктивно по отказа, да не казвам че кредитът е теглен за нея, но това няма как да се докаже.
Както знаете, отказът от наследство се заявява пред районен съдия и в този смисъл "прави всичко фиктивно" ми се струва непонятен.
Има ТР на ВКС, което обсъжда оспорването на отказа, вижте го може да ви е полезно.
След като "кредитът е теглен за нея", дали не може да се доберете до свидетел, присъствал на предаването на сумата (ако е под 5000 лв) на въпросната дама? Например да поговорите с кредитора,да изискате видеозапис от камери в кредиторовата сграда? Нахвърлям идеи...
Actio cum Deliberatio
- eurolinker
- Потребител
- Мнения: 711
- Регистриран на: 15 Яну 2010, 15:55
Re: отказ от наследство и неговата недействителност?
Искрено се надявам в нашия случай да са взели пенсията-последната като знам манталитета на такъв тип хора и да се позова на това решение: http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/f7bb5453c25ba502c2257a7b002d7312/fa7e19470fe82c78c22577e60055bb4f?OpenDocument
- pitasht
- Активен потребител
- Мнения: 1361
- Регистриран на: 19 Май 2006, 09:18
Re: отказ от наследство и неговата недействителност?
Чл. 100. (Предишен текст на чл. 100, доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 438
гр.С. 15.12.2011г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1338/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от П. С. Т. срещу въззивно решение от 05.03.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1839/2004 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещните страни не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на процеса.
Предявен е иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от П. С. Т. за обявяване окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който той е сключил на 15.01.1999 г. с М. С. М..
Искът е предявен след нейната смърт против двама от наследниците й /общо четирима/ - И. С. Г. и К. С. Д.. Последният е починал в хода на първоинстанционното производство и е заместен от наследниците си К. К. С., И. К. С. и В. В. Я..
В хода на производството пред Софийски градски съд е починал и И. С. Г.. Негови наследници по закон са също К. К. С. и И. К. С..
Като страна е конституирана и Н. М., която е универсален наследник по завещание на Г..
Касационното обжалване е допуснато с определение № 833/14.06.2011 г. поради основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос: изцяло неоснователен ли е иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ако е предявен срещу част от наследниците на обещателя.
Той е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с приложеното ТР 53-63 ОСГК ВС, постановено при действието на чл. 52, ал.1 ЗУС (отм.) в което е прието, че задължението на обещателя се разделя между наследниците му съответно на получената идеална част от вещта. Купувачът може да иска от всеки от наследниците прехвърляне само на притежаваната от наследника идеална част.
Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно така застъпеното становище. То съответства на съдържанието на облигационното задължение, което е делимо, както и на наследственото правоприемство – всеки наследник придобива права и поема задължения от наследството до размера на наследствената си квота. Следователно, допустимо е иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде предявен срещу част от наследниците, като няма пречка той, доколкото са налице предпоставките за това, да бъде частично уважен. Наследниците на обещателя по предварителен договор за покупко-продажба не са задължителни необходими другари.
По касационната жалба:
По делото е установено, че М. С. М. като наследник на С. М. П., е собственик на дворно място в [населено място], местност „Буката”, от което е образуван парцел ХІ в кв. 386 с общо пространство 230,60 кв.в., от които 59,60 кв. м. са застроени с едноетажна масивна постройка при общи съседи: [улица], П. Ч., И. П. и Н. К..
С предварителен договор от 15.01.1999 г. М. М. е обещала на П. С. Т. да му продаде горния имот с административен адрес С., [улица] за левовата равностойност на 12 000 щ.д., платима до 15.01.2000 г.
Искът е отхвърлен, защото не всички наследници на обещателя са участници в производството; не е изяснена идентичността на имота, притежаван от обещателя, този предмет на предварителния договор и на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и поради това, че ищецът /купувач/ не е изправна страна по договора, тъй като не е платил в срок цената.
Решението е неправилно.
М. М. е починала на 30.12.2001 г. Съобразно представените удостоверения за наследници, към него момент призовани да наследят са И. С. Г. и К. С. Д. /деца на леля й Н. М. Г./, както и К. В. Ш. и В. В. М. /деца на леля й стана М. Ш./.
Неправилно искът е изцяло отхвърлен, защото двама от наследниците на обещателя по предварителния договор, а именно К. Ш. и В. М., не били участници в производството.
Както съдът изясни в отговора по чл. 290 ГПК, всеки от наследниците на обещателя отговаря до обема на своя наследствен дял и при положение, че искът е предявен само срещу част от наследниците /насрещни страни по материалното правоотношение/, то иска следва да бъде уважен до размера на техните наследствени дялове, но не може да се отхвърли изцяло по причина, че другите участници в съсобствеността на продавания имот, не са страни по делото.
Съмнението дали неучаствалите по делото наследници от своя страна са приели наследството, също не може да е довод за отхвърляне на иска. В исковия гражданския процес се прилагат правилата за разпределение на доказателствената тежест и съдът, съобразявайки се с тях, винаги следва да направи заключение дали даден релевантен за спора факт е осъществен или не; когато съществува вероятност, то тогава именно фактическият извод се прави с оглед последиците от разпределението на тежестта на доказване в конкретния случай.
Неправилно въззивният съд е приел, че щом няма доказателства К. Ш. и В. М. да са приели наследството на М. М., те не са придобили по наследство дял от обещания имот, но в същото време не може да се приеме и, че дела им е преминал към другите наследници, защото все още могат да приемат наследството. Поради това, искът е отхвърлен срещу другите двама наследници И. Г. и К. Д., доколкото не може да се изясни те какъв дял да придобили - по 1/4 или по ½ .
В случая, ищецът , ако твърди, че само И. С. Г. и К. С. Д. /ответниците по исковата молба/ отговарят изцяло за задълженията по предварителния договор /всеки по ½ ид.ч./, те трябва да докажат това по пътя на пълно главно доказване.
По делото няма данни да е открито наследството на К. Ш. и В. М. преди 30.12.2001 г. Следователно, те наред с ответниците по исковата молба също се явяват наследници на М. М. и техния дял е по ¼. При липсата и на доказателства, че Ш. и М. са направили отказ от наследството на М. М., който при това, за да е валиден трябва да е изричен и при спазване и на формата по чл. 100 ЗС /в наследството има недвижим имот, а отказът от право на собственост върху недвижим имот има действие само, ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан/, следва да се приеме, че техните дялове не са уголемили дяловете на И. С. Г. и К. С. Д..
Ш. и М., съответно техни правоприемници не са страна в процеса, което значи, че И. Г. и К. Г. отговарят до ¼ ид.ч. по исковете, предявени само срещу тях.
По отношение на последните двама – те са ответници, участвали са в съдебния процес и няма доказателства за отказ от наследството на М. М., който отказ, както страна ясно, в случая, за да е валиден трябва да бъде съобразен с изискванията за форма и по чл. 100 ЗС.
Ответникът К. С. Д. е починал в хода на първоинстанционното производство и е заместен от наследниците си К. К. С., И. К. С. и В. В. Я..
При наследствено правоприемство в хода на висящ съдебен спор съдът дава срок на призованите по закон, да заявят дали са приели наследство, съответно дали са направили отказ и ако да, да представят доказателства за последното. При липсата на отговор, следва, че отказ няма, а в случая, когато в наследството има недвижим имот, за да е валиден отказа, трябва да е и спазена и формата на чл. 100 ЗС. Подобни доказателства не са представени.
Следователно, преживялата съпруга и децата на К. Д. отговарят по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД всеки до размера на 1/12 ид.ч.
Във въззивното производство ответникът И. С. Г. е починал. Призовани да го наследят по закон са племенниците му К. К. С. и И. К. С. / ответници в процеса и на основание наследствено правоприемство от К. Д./.
И. Г. е назначил по завещание за свой универсален наследник Н. Д. М., поради което тя е надлежно материалноправно легитимирана да отговаря вместо И. Г. по иска до размера на 1/4 ид.ч.
В заключение, съдът в нарушение на материалния закон е приел, че отговорността на ответниците не може да бъде ангажирана по така предявения иск.
Съдът необосновано е приел, че идентичността на обещания имот не е изяснена.
Вещото лице, изготвило съдебнотехническата експертиза е посочило, че поради липсата на стари регулационни планове не може да извърши съпоставка между тях /действалия към 1929 г. и понастоящем/, каквато задача му е била поставена от съда.
Идентичността между притежавания от М. имот, обещания и този, предмет на иска, обаче е установил чрез съпоставка в описанието на имота, адресната му регистрация, съседи, записванията чия собственост се води в различните години и по различните планове.
По заключението на вещото лице имотът по нотариалния акт и продаден по предварителния договор сега съставлява УПИ ХІІІ-16 в кв. 386 на м. „Здраве” по плана от 1993 г., изменен с регулацията по заповед РД-09-2-02/10.01.2007 г.
Разликата в площта – по-малка, отколкото е била към 1929 г. и описана в нотариалния акт, идва от регулационните промени и това, че по старите документи пространството е описвано по кадастър – с планоснимачен номер, а вече има регулация.
В нарушение на закона, също така съдът е заключил, че иска се явява неоснователн поради това, че ищецът е неизправна страна - цената не е платена в срока по договора.
Това обстоятелство следва да се цени с оглед разпореденото в чл. 297 ГПК от 1952 г. /приложим в случая/
Според предварителния договор, имотът се продава за левовата равностойност на 12 000 щ.д., от които са получени 2000 при подписването му.
Купувачът се е задължил да заплати окончателно цената в срок до 15.01.2000 г., когато и обещателят трябва да прехвърли имота. Следователно, налице е едновременност на престациите и в този случай, намира приложение чл. 297, ал. 1 ГПК – съдът постановява решение, което замества окончателния договор при условие ищецът да изпълни задължението си да плати остатъка от уговорената цена.
В заключение, въззивното решение следва да се касира и спора да се разреши по същество от Върховния касационен съд в частта по иска срещу Н. Д. М. до размера на ¼ ид.ч. от обещания имот и по исковете срещу И. К. С., К. К. С. и В. В. Я. – до размера на 1/12 ид.ч. за всеки.
Договорът е валиден и е за имота, описан в него, като следва да се съобрази и настъпилата в хода на процеса регулационна промяна /решението на съда замества окончателния договор/.
По доводите на страните относно плащането на остатъка от уговорената цена:
Ищецът П. Т. - купувач по предварителния договор поддържа, че плащанията са направени, като преводите са извършени от [фирма] по негова поръчка. Представен е и договор за поръчка от 15.01.1999 г. между П. Т. и търговското дружество, представлявано от П. Т..
Н. М. поддържа, че сумите, получавани от М. М. от [фирма] не са били в изпълнение на предварителния договор. М. по силата на дадено й пълномощно ги е теглила от банката и по поръчение на Т. ги е предавала на трети лица
При анализ на събраните по делото доказателства, твърденията на страните и последиците от правилата за разпределение на тежестта на доказване, съставът на Върховния касационен съд намира, че купувачът по предварителния договор не е установил в процеса, че е платил към настоящия момент остатъка от уговорената цена по предварителния договор.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства, се установява, че М. М. е била съуправител на дружеството, ведно с Т.. Тя е теглила от сметките на [фирма] суми в периода 15.01.1999 г. – 23.05.2001 г. общо в размер на 10 450 щатски долара.
Представени са разписки от трети лица, индивидуализирани с трите им имена и ЕГН, за получаване в същия период на суми, която обща стойност се припокрива с горната.
Получателите изрично са отразявали, че сумите са предадени по нареждане на П. Т..
Представените доказателства – договор за поръчка между Т. и търговското дружество и получените от М. разписки, са частни документи и не обвързват с материална доказателствена сила съда. Изразеното в тях се оспорва от насрещните страни в процеса.
В случая, обаче, тежестта на доказване на плащането е за ищеца, а от наличните данни не може да се приеме за безспорно установено, че получените от М. от сметките на [фирма], С. суми са били в изпълнение на задължението на П. Т. по предварителния договор.
В същото време, налице е и противоречие в позицията на самия ищеца – в исковата молба твърди, че по банков път е превел 8 450 щатски долара, а остатъка до 10 000 щ.долара е предоставял чрез приятел - по 200 щатски долара за 10 месеца. Не сочи името на приятеля, нито за коя година /години/ става реч в периода след 1999 г. Няма подобни доказателства.
Едва в хода на въззивното производство се позовава на договора за поръчка и го представя, като вече твърди, че цялата сума от 10 000 щ.д. е превел по банков път чрез търговското дружество.
В заключение, купувачът е останал задължен с 10 000 щатски долара в левовата им равностойност.
Договорът в частта относно цената има валоризационна клауза – сумата не е определена в щатски долари, а в тяхната левова равностойност. В договора е уговорена дата на изпълнение /15.01.200 г./, следователно към нея следва да се изчисли левовата равностойност на долара /не към датата на решението, нито към датата на плащането/.
Официалният курс на БНБ за щатски долар към релевантната дата е 1.90330 лв.
Следователно, Т. е останал задължен с 19 033 лв. по договора, което значи, че по уважената част от иска ще следва да изплати в двуседмичен срок от влизане на решението в сила на Н. М. 4 758,25 лв., на К. К. С., И. К. С. и В. В. Я. – по 1 586,08 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 264 ДОПК, прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация от прехврлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната му оценка. Според ал. 4 на същия член, когато прехвърлителят декларира, че има публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.
В настоящия случай, преди даването на ход на устните състезания във въззивната инстанция, нито в касационното производство са представени доказателства, че публичните задължения на погасени. Има представена декларация за М. М., но в случая, от значение са данните за ответниците – доколко те са изрядни към фиска.
Цялата договорена сума не е изплатена на продавачите, поради което те биха могли да декларират, че са съгласни публичните им вземания да се погасят от продажната цена.
Липсата на посочените по-горе данни и документи би било пречка за изповядване на сделката по нотариален ред, но съдът счита, че в случая това обстоятелство не съставлява пречка за уважаването на предявения конститутивен иск, предвид съдържанието на разпоредбата на чл. 298, ал. 3 ГПК от 1952 г. отм., съответно чл. 364, ал. 2 ГПК от 2007 г., според която съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени, както разноските по прехвърлянето, така и данъците и другите публични задължения на праводателя му към държавата и общината по местожителството на праводателя.
При това положение, съдът приема, че са налице предпоставките за обявяване на предварителния договор в указаните по-горе части за окончателен. След влизането на решението в сила ищецът Т. ще се снабди с препис от него, само ако ангажира доказателства за това, че са погасени и непогасените към момента публични задължения на ответниците в пълния им размер, в това число и с натрупаните върху тях лихви, както и, че е заплатил разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.
Липсата на актуална данъчна оценка, прави невъзможно цифровото определяне на дължимите нотариални такси и данък за възмездно прехвърляне на имущество към настоящия момент от съда. Няма пречка те да се определят в решението чрез правила за изчисляването им, като ищецът Т. следва да представи на първостепенния съд, както доказателства за платени такси, така и актуална данъчна оценка на имота, ползвана за изчисляването им според разпореденото в настоящото решение.
Дължимата нотариална такса се определя по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към закона за нотариусите и нотариалната дейност при основа по-високата оценка между данъчната оценка на имота към датата на влизане на решението в сила и уговорената продажна цена. За целия имот тя е 22 839,60 лв /12 000 х 1.90330/, за частта от имота, за която са уважени субективно съединените искове /общо ½ ид ч./ е 11 419,80 лв.
Съгласно ЗМДТ се дължи данък за възмездно прехвърляне на имущество по сметка на С. община по местонахождение на имота. Размерът на този данък се определя от общинския съвет и съгласно Наредба за определяне на размера на местните данъци, приета с решение на Столичен общински съвет на 28.02.2008 и разгласена на 07.03.2008; последно изм. и доп. от 13.01.2011 г., то е 2,5 на сто върху оценката на прехвърляното имущество.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № от 05.03.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1839/2004 г. в частта, с която иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен за разликата над ½ ид.ч. от имота, описан в предварителен договор от 15.01.1999 г. с обещател М. С. М. и купувач П. С. Т. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 15.01.1999 г. предварителен договор за продажба на едноетажна масивна постройка с площ от 59,60 кв.в., ведно с дворното място, в което е построена, находящо се в [населено място], [улица] съставляващо УПИ ХІІІ-16 по регулационния план за местността „Здраве”, според изменението на плана със заповед № РД-09-2-02/10.01.2007 г. на кмета на район „Т.” в размер на общо на ½ ид.ч. върху имота, както следва: за ¼ ид. ч. с продавач Н. Д. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. „А”, ет. 4, ап. 12 и купувач П. С. Т. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] за сумата от 5 709, 90 лв. при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът плати на Н. Д. М. 4 758,25 лв.; за 1/12 ид.м от имота с продавач К. К. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] купувач П. С. Т. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] за сумата 1903,30 лв., при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът заплати на К. К. С. 1 586,08 лв.; за 1/12 ид.м от имота с продавач И. К. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „В” ет. 6, ап. 96 и купувач П. С. Т. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] за сумата 1903,30 лв. при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът заплати на И. К. С. сумата 1 586,08 лв.; за 1/12 ид.м от имота с продавач В. В. Я. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] вх. „А”, ет. 4, ап. 12 и купувач П. С. Т. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] за сумата 1903,30 лв. при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът заплати на В. В. Я. сумата 1 586,08 лв..
Ако П. С. Т. не изпълни в срок условието да плати остатъка от покупната цена на продавачите, съдът по тяхно искане може да обезсили решението.
ОСЪЖДА П. С. Т. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати нотариална такса, определена съгласно таблицата по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към закона за нотариусите и нотариалната дейност при основа по-високата оценка между данъчната оценка на имота към датата на влизане в сила на решението и уговорената продажна цена, която е 11 419,80 лв.
ОСЪЖДА П. С. Т. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на С. община по местонахождението на имота данък за възмездно прехвърляне на имущество в размер на 2,5 % върху оценката на прехвърленото имущество.
Преписи от решението се издават след като купувачът П. С. Т. представи доказателства за данъчната оценка на имота към датата на влизане в сила на решението, както и че са погасени и непогасените към момента публични задължения на Н. Д. М., И. К. С., К. К. С. и В. В. Я., а също и доказателства, че разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота са платени.
Да се впише възбрана върху ½ ид.ч. от имота - едноетажна масивна постройка с площ от 59,60 кв.в., ведно с дворното място, в което е построена, находящо се в [населено място], [улица] съставляващо УПИ ХІІІ-16 по регулационния план за местността „Здраве”, според изменението на плана със заповед № РД-09-2-02/10.01.2007 г. на кмета на район „Т.” до заплащане на възложените на П. С. Т. разноски по прехвърлянето.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № от 05.03.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1839/2004 г. в частта, с която иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен за ½ ид.ч. от имота, описан в предварителен договор от 15.01.1999 г. с обещател М. С. М. и купувач П. С. Т.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 438
гр.С. 15.12.2011г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1338/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от П. С. Т. срещу въззивно решение от 05.03.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1839/2004 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещните страни не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на процеса.
Предявен е иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от П. С. Т. за обявяване окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който той е сключил на 15.01.1999 г. с М. С. М..
Искът е предявен след нейната смърт против двама от наследниците й /общо четирима/ - И. С. Г. и К. С. Д.. Последният е починал в хода на първоинстанционното производство и е заместен от наследниците си К. К. С., И. К. С. и В. В. Я..
В хода на производството пред Софийски градски съд е починал и И. С. Г.. Негови наследници по закон са също К. К. С. и И. К. С..
Като страна е конституирана и Н. М., която е универсален наследник по завещание на Г..
Касационното обжалване е допуснато с определение № 833/14.06.2011 г. поради основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос: изцяло неоснователен ли е иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ако е предявен срещу част от наследниците на обещателя.
Той е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с приложеното ТР 53-63 ОСГК ВС, постановено при действието на чл. 52, ал.1 ЗУС (отм.) в което е прието, че задължението на обещателя се разделя между наследниците му съответно на получената идеална част от вещта. Купувачът може да иска от всеки от наследниците прехвърляне само на притежаваната от наследника идеална част.
Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно така застъпеното становище. То съответства на съдържанието на облигационното задължение, което е делимо, както и на наследственото правоприемство – всеки наследник придобива права и поема задължения от наследството до размера на наследствената си квота. Следователно, допустимо е иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде предявен срещу част от наследниците, като няма пречка той, доколкото са налице предпоставките за това, да бъде частично уважен. Наследниците на обещателя по предварителен договор за покупко-продажба не са задължителни необходими другари.
По касационната жалба:
По делото е установено, че М. С. М. като наследник на С. М. П., е собственик на дворно място в [населено място], местност „Буката”, от което е образуван парцел ХІ в кв. 386 с общо пространство 230,60 кв.в., от които 59,60 кв. м. са застроени с едноетажна масивна постройка при общи съседи: [улица], П. Ч., И. П. и Н. К..
С предварителен договор от 15.01.1999 г. М. М. е обещала на П. С. Т. да му продаде горния имот с административен адрес С., [улица] за левовата равностойност на 12 000 щ.д., платима до 15.01.2000 г.
Искът е отхвърлен, защото не всички наследници на обещателя са участници в производството; не е изяснена идентичността на имота, притежаван от обещателя, този предмет на предварителния договор и на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и поради това, че ищецът /купувач/ не е изправна страна по договора, тъй като не е платил в срок цената.
Решението е неправилно.
М. М. е починала на 30.12.2001 г. Съобразно представените удостоверения за наследници, към него момент призовани да наследят са И. С. Г. и К. С. Д. /деца на леля й Н. М. Г./, както и К. В. Ш. и В. В. М. /деца на леля й стана М. Ш./.
Неправилно искът е изцяло отхвърлен, защото двама от наследниците на обещателя по предварителния договор, а именно К. Ш. и В. М., не били участници в производството.
Както съдът изясни в отговора по чл. 290 ГПК, всеки от наследниците на обещателя отговаря до обема на своя наследствен дял и при положение, че искът е предявен само срещу част от наследниците /насрещни страни по материалното правоотношение/, то иска следва да бъде уважен до размера на техните наследствени дялове, но не може да се отхвърли изцяло по причина, че другите участници в съсобствеността на продавания имот, не са страни по делото.
Съмнението дали неучаствалите по делото наследници от своя страна са приели наследството, също не може да е довод за отхвърляне на иска. В исковия гражданския процес се прилагат правилата за разпределение на доказателствената тежест и съдът, съобразявайки се с тях, винаги следва да направи заключение дали даден релевантен за спора факт е осъществен или не; когато съществува вероятност, то тогава именно фактическият извод се прави с оглед последиците от разпределението на тежестта на доказване в конкретния случай.
Неправилно въззивният съд е приел, че щом няма доказателства К. Ш. и В. М. да са приели наследството на М. М., те не са придобили по наследство дял от обещания имот, но в същото време не може да се приеме и, че дела им е преминал към другите наследници, защото все още могат да приемат наследството. Поради това, искът е отхвърлен срещу другите двама наследници И. Г. и К. Д., доколкото не може да се изясни те какъв дял да придобили - по 1/4 или по ½ .
В случая, ищецът , ако твърди, че само И. С. Г. и К. С. Д. /ответниците по исковата молба/ отговарят изцяло за задълженията по предварителния договор /всеки по ½ ид.ч./, те трябва да докажат това по пътя на пълно главно доказване.
По делото няма данни да е открито наследството на К. Ш. и В. М. преди 30.12.2001 г. Следователно, те наред с ответниците по исковата молба също се явяват наследници на М. М. и техния дял е по ¼. При липсата и на доказателства, че Ш. и М. са направили отказ от наследството на М. М., който при това, за да е валиден трябва да е изричен и при спазване и на формата по чл. 100 ЗС /в наследството има недвижим имот, а отказът от право на собственост върху недвижим имот има действие само, ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан/, следва да се приеме, че техните дялове не са уголемили дяловете на И. С. Г. и К. С. Д..
Ш. и М., съответно техни правоприемници не са страна в процеса, което значи, че И. Г. и К. Г. отговарят до ¼ ид.ч. по исковете, предявени само срещу тях.
По отношение на последните двама – те са ответници, участвали са в съдебния процес и няма доказателства за отказ от наследството на М. М., който отказ, както страна ясно, в случая, за да е валиден трябва да бъде съобразен с изискванията за форма и по чл. 100 ЗС.
Ответникът К. С. Д. е починал в хода на първоинстанционното производство и е заместен от наследниците си К. К. С., И. К. С. и В. В. Я..
При наследствено правоприемство в хода на висящ съдебен спор съдът дава срок на призованите по закон, да заявят дали са приели наследство, съответно дали са направили отказ и ако да, да представят доказателства за последното. При липсата на отговор, следва, че отказ няма, а в случая, когато в наследството има недвижим имот, за да е валиден отказа, трябва да е и спазена и формата на чл. 100 ЗС. Подобни доказателства не са представени.
Следователно, преживялата съпруга и децата на К. Д. отговарят по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД всеки до размера на 1/12 ид.ч.
Във въззивното производство ответникът И. С. Г. е починал. Призовани да го наследят по закон са племенниците му К. К. С. и И. К. С. / ответници в процеса и на основание наследствено правоприемство от К. Д./.
И. Г. е назначил по завещание за свой универсален наследник Н. Д. М., поради което тя е надлежно материалноправно легитимирана да отговаря вместо И. Г. по иска до размера на 1/4 ид.ч.
В заключение, съдът в нарушение на материалния закон е приел, че отговорността на ответниците не може да бъде ангажирана по така предявения иск.
Съдът необосновано е приел, че идентичността на обещания имот не е изяснена.
Вещото лице, изготвило съдебнотехническата експертиза е посочило, че поради липсата на стари регулационни планове не може да извърши съпоставка между тях /действалия към 1929 г. и понастоящем/, каквато задача му е била поставена от съда.
Идентичността между притежавания от М. имот, обещания и този, предмет на иска, обаче е установил чрез съпоставка в описанието на имота, адресната му регистрация, съседи, записванията чия собственост се води в различните години и по различните планове.
По заключението на вещото лице имотът по нотариалния акт и продаден по предварителния договор сега съставлява УПИ ХІІІ-16 в кв. 386 на м. „Здраве” по плана от 1993 г., изменен с регулацията по заповед РД-09-2-02/10.01.2007 г.
Разликата в площта – по-малка, отколкото е била към 1929 г. и описана в нотариалния акт, идва от регулационните промени и това, че по старите документи пространството е описвано по кадастър – с планоснимачен номер, а вече има регулация.
В нарушение на закона, също така съдът е заключил, че иска се явява неоснователн поради това, че ищецът е неизправна страна - цената не е платена в срока по договора.
Това обстоятелство следва да се цени с оглед разпореденото в чл. 297 ГПК от 1952 г. /приложим в случая/
Според предварителния договор, имотът се продава за левовата равностойност на 12 000 щ.д., от които са получени 2000 при подписването му.
Купувачът се е задължил да заплати окончателно цената в срок до 15.01.2000 г., когато и обещателят трябва да прехвърли имота. Следователно, налице е едновременност на престациите и в този случай, намира приложение чл. 297, ал. 1 ГПК – съдът постановява решение, което замества окончателния договор при условие ищецът да изпълни задължението си да плати остатъка от уговорената цена.
В заключение, въззивното решение следва да се касира и спора да се разреши по същество от Върховния касационен съд в частта по иска срещу Н. Д. М. до размера на ¼ ид.ч. от обещания имот и по исковете срещу И. К. С., К. К. С. и В. В. Я. – до размера на 1/12 ид.ч. за всеки.
Договорът е валиден и е за имота, описан в него, като следва да се съобрази и настъпилата в хода на процеса регулационна промяна /решението на съда замества окончателния договор/.
По доводите на страните относно плащането на остатъка от уговорената цена:
Ищецът П. Т. - купувач по предварителния договор поддържа, че плащанията са направени, като преводите са извършени от [фирма] по негова поръчка. Представен е и договор за поръчка от 15.01.1999 г. между П. Т. и търговското дружество, представлявано от П. Т..
Н. М. поддържа, че сумите, получавани от М. М. от [фирма] не са били в изпълнение на предварителния договор. М. по силата на дадено й пълномощно ги е теглила от банката и по поръчение на Т. ги е предавала на трети лица
При анализ на събраните по делото доказателства, твърденията на страните и последиците от правилата за разпределение на тежестта на доказване, съставът на Върховния касационен съд намира, че купувачът по предварителния договор не е установил в процеса, че е платил към настоящия момент остатъка от уговорената цена по предварителния договор.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства, се установява, че М. М. е била съуправител на дружеството, ведно с Т.. Тя е теглила от сметките на [фирма] суми в периода 15.01.1999 г. – 23.05.2001 г. общо в размер на 10 450 щатски долара.
Представени са разписки от трети лица, индивидуализирани с трите им имена и ЕГН, за получаване в същия период на суми, която обща стойност се припокрива с горната.
Получателите изрично са отразявали, че сумите са предадени по нареждане на П. Т..
Представените доказателства – договор за поръчка между Т. и търговското дружество и получените от М. разписки, са частни документи и не обвързват с материална доказателствена сила съда. Изразеното в тях се оспорва от насрещните страни в процеса.
В случая, обаче, тежестта на доказване на плащането е за ищеца, а от наличните данни не може да се приеме за безспорно установено, че получените от М. от сметките на [фирма], С. суми са били в изпълнение на задължението на П. Т. по предварителния договор.
В същото време, налице е и противоречие в позицията на самия ищеца – в исковата молба твърди, че по банков път е превел 8 450 щатски долара, а остатъка до 10 000 щ.долара е предоставял чрез приятел - по 200 щатски долара за 10 месеца. Не сочи името на приятеля, нито за коя година /години/ става реч в периода след 1999 г. Няма подобни доказателства.
Едва в хода на въззивното производство се позовава на договора за поръчка и го представя, като вече твърди, че цялата сума от 10 000 щ.д. е превел по банков път чрез търговското дружество.
В заключение, купувачът е останал задължен с 10 000 щатски долара в левовата им равностойност.
Договорът в частта относно цената има валоризационна клауза – сумата не е определена в щатски долари, а в тяхната левова равностойност. В договора е уговорена дата на изпълнение /15.01.200 г./, следователно към нея следва да се изчисли левовата равностойност на долара /не към датата на решението, нито към датата на плащането/.
Официалният курс на БНБ за щатски долар към релевантната дата е 1.90330 лв.
Следователно, Т. е останал задължен с 19 033 лв. по договора, което значи, че по уважената част от иска ще следва да изплати в двуседмичен срок от влизане на решението в сила на Н. М. 4 758,25 лв., на К. К. С., И. К. С. и В. В. Я. – по 1 586,08 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 264 ДОПК, прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация от прехврлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната му оценка. Според ал. 4 на същия член, когато прехвърлителят декларира, че има публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.
В настоящия случай, преди даването на ход на устните състезания във въззивната инстанция, нито в касационното производство са представени доказателства, че публичните задължения на погасени. Има представена декларация за М. М., но в случая, от значение са данните за ответниците – доколко те са изрядни към фиска.
Цялата договорена сума не е изплатена на продавачите, поради което те биха могли да декларират, че са съгласни публичните им вземания да се погасят от продажната цена.
Липсата на посочените по-горе данни и документи би било пречка за изповядване на сделката по нотариален ред, но съдът счита, че в случая това обстоятелство не съставлява пречка за уважаването на предявения конститутивен иск, предвид съдържанието на разпоредбата на чл. 298, ал. 3 ГПК от 1952 г. отм., съответно чл. 364, ал. 2 ГПК от 2007 г., според която съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени, както разноските по прехвърлянето, така и данъците и другите публични задължения на праводателя му към държавата и общината по местожителството на праводателя.
При това положение, съдът приема, че са налице предпоставките за обявяване на предварителния договор в указаните по-горе части за окончателен. След влизането на решението в сила ищецът Т. ще се снабди с препис от него, само ако ангажира доказателства за това, че са погасени и непогасените към момента публични задължения на ответниците в пълния им размер, в това число и с натрупаните върху тях лихви, както и, че е заплатил разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.
Липсата на актуална данъчна оценка, прави невъзможно цифровото определяне на дължимите нотариални такси и данък за възмездно прехвърляне на имущество към настоящия момент от съда. Няма пречка те да се определят в решението чрез правила за изчисляването им, като ищецът Т. следва да представи на първостепенния съд, както доказателства за платени такси, така и актуална данъчна оценка на имота, ползвана за изчисляването им според разпореденото в настоящото решение.
Дължимата нотариална такса се определя по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към закона за нотариусите и нотариалната дейност при основа по-високата оценка между данъчната оценка на имота към датата на влизане на решението в сила и уговорената продажна цена. За целия имот тя е 22 839,60 лв /12 000 х 1.90330/, за частта от имота, за която са уважени субективно съединените искове /общо ½ ид ч./ е 11 419,80 лв.
Съгласно ЗМДТ се дължи данък за възмездно прехвърляне на имущество по сметка на С. община по местонахождение на имота. Размерът на този данък се определя от общинския съвет и съгласно Наредба за определяне на размера на местните данъци, приета с решение на Столичен общински съвет на 28.02.2008 и разгласена на 07.03.2008; последно изм. и доп. от 13.01.2011 г., то е 2,5 на сто върху оценката на прехвърляното имущество.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № от 05.03.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1839/2004 г. в частта, с която иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен за разликата над ½ ид.ч. от имота, описан в предварителен договор от 15.01.1999 г. с обещател М. С. М. и купувач П. С. Т. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 15.01.1999 г. предварителен договор за продажба на едноетажна масивна постройка с площ от 59,60 кв.в., ведно с дворното място, в което е построена, находящо се в [населено място], [улица] съставляващо УПИ ХІІІ-16 по регулационния план за местността „Здраве”, според изменението на плана със заповед № РД-09-2-02/10.01.2007 г. на кмета на район „Т.” в размер на общо на ½ ид.ч. върху имота, както следва: за ¼ ид. ч. с продавач Н. Д. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. „А”, ет. 4, ап. 12 и купувач П. С. Т. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] за сумата от 5 709, 90 лв. при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът плати на Н. Д. М. 4 758,25 лв.; за 1/12 ид.м от имота с продавач К. К. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] купувач П. С. Т. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] за сумата 1903,30 лв., при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът заплати на К. К. С. 1 586,08 лв.; за 1/12 ид.м от имота с продавач И. К. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „В” ет. 6, ап. 96 и купувач П. С. Т. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] за сумата 1903,30 лв. при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът заплати на И. К. С. сумата 1 586,08 лв.; за 1/12 ид.м от имота с продавач В. В. Я. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] вх. „А”, ет. 4, ап. 12 и купувач П. С. Т. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] за сумата 1903,30 лв. при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът заплати на В. В. Я. сумата 1 586,08 лв..
Ако П. С. Т. не изпълни в срок условието да плати остатъка от покупната цена на продавачите, съдът по тяхно искане може да обезсили решението.
ОСЪЖДА П. С. Т. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати нотариална такса, определена съгласно таблицата по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към закона за нотариусите и нотариалната дейност при основа по-високата оценка между данъчната оценка на имота към датата на влизане в сила на решението и уговорената продажна цена, която е 11 419,80 лв.
ОСЪЖДА П. С. Т. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на С. община по местонахождението на имота данък за възмездно прехвърляне на имущество в размер на 2,5 % върху оценката на прехвърленото имущество.
Преписи от решението се издават след като купувачът П. С. Т. представи доказателства за данъчната оценка на имота към датата на влизане в сила на решението, както и че са погасени и непогасените към момента публични задължения на Н. Д. М., И. К. С., К. К. С. и В. В. Я., а също и доказателства, че разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота са платени.
Да се впише възбрана върху ½ ид.ч. от имота - едноетажна масивна постройка с площ от 59,60 кв.в., ведно с дворното място, в което е построена, находящо се в [населено място], [улица] съставляващо УПИ ХІІІ-16 по регулационния план за местността „Здраве”, според изменението на плана със заповед № РД-09-2-02/10.01.2007 г. на кмета на район „Т.” до заплащане на възложените на П. С. Т. разноски по прехвърлянето.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № от 05.03.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1839/2004 г. в частта, с която иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен за ½ ид.ч. от имота, описан в предварителен договор от 15.01.1999 г. с обещател М. С. М. и купувач П. С. Т.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
- pitasht
- Активен потребител
- Мнения: 1361
- Регистриран на: 19 Май 2006, 09:18
4 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 32 госта