Обезщетение за неимуществени вреди при развален годеж

[Pause]

И аз ,го срещнах наскоро за девицата ,която се доверила на обещанието за брак на извънбрачна връзка след ,което забременяла.Да не е морално и е укоримо ,едно "зло".Но смятам ,че днес само наивните се лъжат...

[donna]

Аз не съм съгласна ,че обезщетение в такава ситуация може да иска само жената , защото съгласно разпоредбите на чл. 45 ЗЗД всеки, който виновно е причинил вреда другиму, е длъжен да я поправи-ама никъде не написано ,че това важи само за зарязаната булка . Тия обезщетения са свързани с някогашния обичаи ,че видите ли това е срам за жената , да ама времената са се променили , обичаите също , по конституция мъжът и жената са равни .


Предвид сегашния морал и обичаи Тълкувателно решение № 32 от 2.VI.1969 г. по гр. д. № 29/69 г., ОСГК е изгубило сила , не е приложимо само за едната старана , ма то и дискриминационно ,а в далечната 1969г дискриминация по отношение на мъжа няма.
"Обещанието за встъпване в брак, чрез което жената се склонява към поведение и връзки пред обществото, от което може да се заключи по недвусмислен начин, че те с мъжа проектират да сключат брак, трябва да бъде изпълнимо. "- По времето на соца ,знаете ли как се гледаше на това ,уа.....сега е нормално да се живее така без брак , да не говоирм че понякога съжителстващите лица имат и бракове , които не са разтрогнати /по соца това бе престъпление/

Как му се викаше от соца до сега са се сменили базата и надстроиката и не живеем в ерата на социалистическото общежитие.

[Pause]

А, ако приемем случая със това че още когато страните влизат във съприкосновение една с друга си дължат уважение, и да са в дух на желание и сътрудничество.И всеки да се отнася към другия с внимание и честност.И ако страната знаеше ,че ще я зарежат би ли следвало ,да се доверява на обещанието за брак?Чл12 ЗЗД.

[danielazr]

Здравейте, намирам се в подобна ситуация, развален годеж с чужденец, напуснах България, работа и т.н, за да живеем заедно, получих годежен пръстен дори имахме дата за сключване на брак, но той отмени годежа, предизвика разправия нарочно, след което разбрах, че всъщност не е разведен с втората си жена и напълно ме е подвел. Възможно ли е да се заведе иск за обезщетение, за морално нанесени щети, плюс загуба на работата ми в Б-я, аз съм на 52г. и никак не е лесно да се започне всичко отначало.
Моля посъветвайте ме как да постъпя и ако може да се заведе иск, ще ми трябва адвокат, който владее английски.

Благодаря!

[Pause]

По иска за неимуществени вреди е напълно възможно все по често се намира и практика.От поста ви личи измамливото обещание на изгората ви, което е противоправно. За това ,че сте напуснали работа по сложилите се обстоятелства не мисля ,че има прамно значение. Незнам защо ви е адвокат владеещ английски има преводачи които вършат работа на разбираем за вас език ,подобно адвокатите със клиентите си. Успех с намирането на работа адвокат и нова любов.

[commodoro]

По иска за неимуществени вреди е напълно възможно все по често се намира и практика.От поста ви личи измамливото обещание на изгората ви, което е противоправно. За това ,че сте напуснали работа по сложилите се обстоятелства не мисля ,че има прамно значение. Незнам защо ви е адвокат владеещ английски има преводачи които вършат работа на разбираем за вас език ,подобно адвокатите със клиентите си. Успех с намирането на работа адвокат и нова любов.

Иск винаги и за всичко е възможен (да не се бърка с (осъдително) решение обаче)!!! Бих искал да напомня 4-те основни качества на непозволеното увреждане - вреди, вина, причинна връзка между вредоносното деяние и вредите и на последно място, това, което в случая, смятам, че убягва - противоправността на деянието (непозволено)!!! Кое му е противоправното - това означава да противоречи на правна норма, от коя норма за човек възниква задължение да спази такова обещание? Не ми е известно поне по българското семейно право (ако то е приложимото в случая) да е познат някакъв такъв институт на предварително обвързване, всеки е свободен да сключи или не брак изцяло по своя воля. А че другият може да не му харесва положението.. то всеки какво ли не го дразни и терзае, няма как да осъдиш някого да ти плаща за кефа ти. Конституцията прокламира свободата на личността, всеки е свободен да установява и прекратява личните си контакти както намери за добре!! На мен лично една такава претенция ми изглежда меко казано скандална и нагла.

[danielazr]

Нещо сте пропуснали една много важна част: човекът предлага брак, а всъщност е женен... това не Ви ли звучи скандално и нагло?

[commodoro]

Нали е чужденец - по правото на неговата държава това може да е допустимо (примерно ако е сириец и пр.). Освен това може да е смятал да се разведе и тогава да сключи новия както си му е реда. В края на краищата какво значение има една формалност за отношенията между хората, със сключването на брак просто съобщаваш на държавата за тях, нещо абсолютно безсмислено. Е, да, ако се сключва по меркантилни подбуди, тогава на дневен ред излизат имуществените отношения, които съвсем не са същината на брачните и семейни отношения. Доколкото усещам сте се надявала да се възползвате от богатия чужденец след като сглупи да подпише и след като плановете ви са осуетени се опитвате да издоите каквото може от него поне да не сте валат. Ако е така - много жалко. Не виждам всъщност в какво се състоят вредите ви, той от своя страна не може ли да претендира обезщетение от вас че сте го разочаровала и сте влошили отношенията със съпругата му например.

[danielazr]

Знаете ли, доста сте груб! Чужденецът е канадец и е зарязал жена си в Канада болна още преди години, а той живее в друга държава, може би я чака да умре, за да не плаща за развод, а и това му е втора жена, горкият човечец, направо да го ожалиш... Освен това се оказа, че аз не съм първата, няма и да съм последната, ако не бъде спрян да мами по този начин жените и да се възползва от тях и после оп следващата.

Обърнах се към този форум по препоръка на моята племенница, която е данъчен адвокат в Австрия и за съжаление моят проблем не е в нейната компетенция, но в Австрия например е възможно да се предяви иск към "виновния" годеник.

Мисля, че администраторите на сайта трябва да се намесят, защото това не е форум за нападки и обиди, а за някаква помощ доколкото разбрах, но май грешно съм разбрала....

[pati2]

Тълкувателно решение № 32 на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд от 2 юни 1969 год. по чл. 45 от ЗЗД
Чл. 45 ЗЗД

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 32 от 2 юни 1969 г.,
ОСГК на ВС

Сборник постановления и тълкувателни решения на Върховния съд на
Република България по граждански дела 1953-1994, стр. 266, пор. № 84


ПО ДЕЛА ЗА НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ, ОБРАЗУВАНИ ПО ИСКОВЕ ЗА
ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ОТ ЖЕНИ, СПРЯМО КОИТО ИМА ОТКАЗ ДА СЕ СКЛЮЧИ БРАК, НЕ Е НЕОБХОДИМО МЪЖЪТ И ЖЕНАТА ДА СА ЖИВЕЛИ СЪПРУЖЕСКИ. ДОСТАТЪЧНО Е САМО ДА СА МАНИФЕСТИРАЛИ ПРЕД ОБЩЕСТВОТО ТАКОВА ПОВЕДЕНИЕ И ВРЪЗКИ, КОИТО ПО НЕДВУСМИСЛЕН НАЧИН ПОКАЗВАТ, ЧЕ ТЕ ПРОЕКТИРАТ ДА СКЛЮЧАТ БРАК. НЕОБХОДИМО Е ОБАЧЕ ДА Е ДАДЕНО СЕРИОЗНО ОБЕЩАНИЕ ЗА ВСТЪПВАНЕ В БРАК И ОТ МЪЖ, КОЙТО Е
МОГЪЛ ДА ГО ИЗПЪЛНИ.
ИЗМАМАТА НЕ Е СЪЩЕСТВЕН ЕЛЕМЕНТ ОТ СЪСТАВА НА ТОЗИ ДЕЛИКТ.
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ МОЖЕ ДА ТЪРСИ ВСЯКА ЖЕНА, АКО СА НАЛИЦЕ ВСИЧКИ ПРЕДПОСТАВКИ НА ОТГОВОРНОСТТА.
НЕОСНОВАТЕЛЕН Е ТОЗИ ОТКАЗ, КОЙТО НЕ СЕ ДЪЛЖИ НА ПРИЧИНИ, КОИТО ГО
ОПРАВДАВАТ ОТ ЖИТЕЙСКА И МОРАЛНА ГЛЕДНА ТОЧКА - КОЙТО НЕ СЕ ДЪЛЖИ НА ОСНОВАНИЯ И ФАКТИ, КОИТО ПО ПРЕЦЕНКА НА СЪДА ОПРАВДАВАТ НЕСКЛЮЧВАНЕТО НА БРАКА.

Министърът на правосъдието предлага да бъде издадено от ОСГК на ВС
тълкувателно решение по въпросите:
1. По дела за непозволено увреждане, образувани по искове за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от жени, спрямо които има отказ да се сключи брак, необходимо ли е мъжът и жената да са живели на
съпружески начала или това обстоятелство не е елемент от фактическия състав на този деликт.
2. Обещанието за встъпване в брак предпоставка ли е за търсене на
обезщетение за неимуществени вреди при този граждански деликт.
3. Измамата е ли съществен елемент от състава на този деликт или за
гражданска отговорност е достатъчен отказ да се сключи брак, въпреки че
първоначално мъжът е имал намерение да сключи такъв.
4. Има ли съществено значение лишаването от моминство или субект на
такова увреждане може да бъде и жена, лишена от моминство.
5. Кой отказ на мъжа да сключи брак е основателен и кой не е такъв,
след като е дадено обещанието.
В предложението се изтъква, че в практиката на съдилищата имало
различия при решаването на поставените въпроси, което налагало издаването на
тълкувателно решение на ОСГК на ВС.
Върховния съд, ОСГК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) всеки,
който е причинил виновно вреди на другиго, е длъжен да ги поправи. За да
възникне обаче основание за обезщетение при причиняване на вреди, е необходимо вредата да е резултат от противоправно и виновно поведение. Поведението е противоправно не само при нарушение на изрични законни разпоредби, но и на правилата на морала. Това е намерило израз в разпоредбата на чл. 4 ЗЗД(*), съгласно която гражданите не могат да упражняват правата си в противоречие с интересите на обществото. Нарушението на правилата на морала, когато е съпроводено с вреди, ни показва, че има ненадлежно упражнение на права, че субектът е излязъл вън от границите на правото, че е действал противоправно.
В случаите, когато един мъж, който, след като е обещал сериозно да
встъпи в брак с една жена, не изпълни това си обещание, несъмнено жената
понася накърнение в по-малка или по-голяма степен на личното си достойнство и чест. В тези случаи увредена може да бъде не само момата, а всяка жена. Касае се до увреждания от неимуществен характер, които поначало по силата на чл. 45 ЗЗД подлежат на възмездие в размер, определен съгласно чл. 52 ЗЗД, ако, разбира се, са налице и другите предпоставки на отговорността.
Противоправността на поведението на мъжа се изразява в злепоставянето на
увредената пред обществото и засягането на личното й достойнство и чест.
За да се прецени дали е възникнало основание за търсене на обезщетение
за вреди от непозволено увреждане, е необходимо да се прецени и да се изследва доколко има сериозно обещание за встъпване в брак. За сериозността на обещанието може да се съди от отношенията между мъжа и жената и от другите фактически обстоятелства. За това, че такова обещание е дадено, може да се заключи от манифестиране пред обществото на такова поведение и връзки между мъжа и жената, от които може да се заключи по недвусмислен начин, че те проектират да сключат брак. Обещанието за сключване на брак може да бъде
дадено и формално, примерно чрез годеж, но и да не е извършен годеж, е
възможно да е дадено обещание от мъжа за встъпване в брак и не във всички
случаи за възникване на основание за отговорност е необходимо обещанието да е дадено формално чрез годеж. Не би могло да се приеме за сериозно случайно
даденото обещание при случайна среща, в компания на почерпка и др. Без
констатацията, че мъжът е дал на жената сериозно обещание за встъпване в брак и чрез него я е склонил към манифестиране на такова поведение и връзки пред обществото, от които може да се заключи по недвусмислен начин, че те
проектират да сключат брак, не би могло да става въпрос за увреждане и
следователно няма и вреди. Заживяването на мъжа и жената на съпружески начала е една подчертана манифестация на отношенията им, от което може да се заключи, че мъжът е дал обещание на жената да встъпи в брак с нея.
Обещанието за встъпване в брак, чрез което жената се склонява към
поведение и връзки пред обществото, от което може да се заключи по
недвусмислен начин, че те с мъжа проектират да сключат брак, трябва да бъде
изпълнимо. Ако е имало пречки за встъпване в брак по време, когато мъжът е
давал обещанието, за които жената е знаела, тя няма основание да търси
обезщетение за вреди от непозволено увреждане поради несключването на брака. За да възникне основание за отговорност за вреди от непозволено
увреждане, не е необходимо във всички случаи мъжът да е действал измамливо, т. е. когато е създавал връзките си с жената, да не е имал намерение изобщо да сключва брак с нея. Обещанието за сключване на брак може да бъде дадено измамливо, т. е. още преди да създаде връзките си с жената, мъжът да не е имал сериозното намерение да встъпи в брак с нея, а да е искал само да се позабавлява с нея и да я изостави. В тези случаи има основание за търсене на обезщетение от мъжа. Но то може да бъде дадено и сериозно, когато мъжът, който го дава, е имал намерение да го изпълни, но впоследствие неоснователно не изпълни обещанието си. И в тези случаи възниква основание за отговорност за вреди от непозволено увреждане.
Лишаването от девство само по себе си няма решаващо значение, но ако
то е налице наред с другите обстоятелства, налице са основания за търсене на
обезщетение за вреди от непозволено увреждане.
За да възникне основание за отговорност, отказът трябва да бъде
противоправен, т. е. да е неоснователен, а не да се дължи на причини, които
оправдават този отказ от житейска и морална гледна точка. Не може да се счита за неоснователен отказът, който се дължи на основания и факти, при които сключването на брак е нежелателно.
Когато поради сериозни недоразумения, болест на жената или мъжа или
други субективни и обективни причини, които се разкриват след създаването на
връзките и които по преценка на съда оправдават несключването на брака, мъжът не изпълни обещанието си за сключване на брак, отказът му не може да се счете за неоснователен.
За да възникне основание за търсене на обезщетение за вреди от
непозволено увреждане при неоснователен отказ да се сключи брак, не е
необходимо мъжът и жената да са живели съпружески. Достатъчно е да са
манифестирали пред обществото такова поведение и връзки, от които може да се заключи по недвусмислен начин, че те проектират да сключат брак. Заживяването на съпружески начала е само по-подчертаната манифестация на отношенията им.

[pati2]

РЕШЕНИЕ №....

гр. Пловдив, 29.06.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГО, ХХІ-ви гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и дванадесета година, в състав:



РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ



При секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №3789/2012г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.124 и сл. ГПК.

Предявен е иск с правна квалификация чл.45 вр. чл.52 ЗЗД от А.А.А.,***, П, ул. “..” № ...против Я.Г.Т., ЕГН: *********, от с. Н. Г., Пловдивско за осъждане на ответника да й заплати 3000 лв обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие неизпълнението на обещанието на ответника да сключат граждански брак. Ищцата твърди, че ответникът и е причинил неимуществени вреди, тъй като въпреки обещанията му да сключат граждански брак и след като са организирали годеж и сватба и са обявили в обществото, че ще сключат граждански брак, впоследствие той се е отказал. Ищцата твърди, че е претърпяла и в момента твърди, че търпи болки и страдания, вследствие противоправното и виновно поведение на ответника, злепоставена е пред приятели, съселяни и познати, накърнено е личното й достойнство и чест.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор. В съдебно заседание, заявява, че не е съгласен са иска, тъй като счита, че няма за какво да плаща 3000 лв. Потвърждава изложената в ИМ фактология. Поддържа, че е искал да живеят на семейни начала с ищцата, че никой не може да го накара да скючи брак, че не е обещавал това на ищцата.

Като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност със събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Освен признанието от ответника относно фактите и обстоятелствата, на които се основава предявения иск, направено в проведеното с.з., те се потвърждават изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели – Р.И. и И.И., като категорично се опровергава възражението на ответника, че не е обещавал на ищцата, да сключат граждански брак. Безспорно се установява, че от началото на 2011г., страните започнали връзка, която станала сериозна, ответникът казвал на ищцата, че я обича, демонстрирал сериозни намерения към нея, което станало известно в обществото. На 26.07.2011г., ответникът поискал ръката на ищцата от родителите й, впоследствие страните направили годеж на 13.08.2011г., когато бил определен и деня на сватбата – 26.08.2011г., на която присъствали окоо 200 гости, родителите на младоженката купили на ответника автомобил, а след сватбеното тържество, страните заживяли заедно в дома на ответника в с.Н. Г. за около 6 месеца, а впоследствие се преместили в дома на родителите на булката в с.С. Ж.. Установява се от показанията на св.И., че поради липса на медицински удостоверения, страните не могли да сключат граждански брак в дена на сватбеното тържество. За датата на сватбата сочи и представената заповед от кмета на Община Хисаря, с която е дадено разрешение за продължителността на музикалния съпровод на тържеството.

Не се събраха доказателства за наличие на сериозно основание на ответника да изпълни обещанието си за брак. С оглед горното следва да се приеме за установено, че ответникът е обещал на ищцата да сключат граждански брак, като впоследствие, въпреки годежа, сватбеното тържество, неоснователно изпълнил обещанието си.

Според задължителните указания и разясненията, дадени с Тълкувателно решение №32/02.06.1969г., по дела за непозволено увреждане, образувани по искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от жени, спрямо които
има отказ да се сключи брак, не е необходимо мъжът и жената да са
живели съпружески. Достатъчно е само да са манифестирали пред
обществото такова поведение и връзки, които по недвусмислен начин
показват, че те проектират да сключат брак. Необходимо е обаче да е
дадено сериозно обещание за встъпване в брак и от мъж, който е
могъл да го изпълни.

Обезщетение за неимуществени вреди може да търси всяка жена, ако са налице всички предпоставки на отговорността.
Неоснователен е този отказ, който не се дължи на причини, които го
оправдават от житейска и морална гледна точка - който не се дължи на
основания и факти, които по преценка на съда оправдават несключването
на брака.

В настоящия случай, с оглед изразената позиция от ответника, че не е желал да сключва граждански брак, преценена в съвкупност с установените по делото факти – предложение за брак от негова страна, годеж, сватбено тържество, несъмнено води до извод за противоправност на неизпълнението на поетото от ответника обещание за брак, с оглед всичко случило се преди това, включително предвид демонстрираното пред обществото серизно намерение за сключване на брак.

По отношение размера претърпените от ищцата неимуществени вреди, съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че след окончателния отказ на ответника да сключат брак, ищцата изпаднала в тежко емоционално състояние, не излизала, не се срещала с хора, срамувала се от мнението на околните, считала че живота й занапред е свършил. Поради това, несъмнено ищцата е претърпяла описаните в ИМ неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие противоправното и виновно поведение на ответника, довело до злепоставянето й пред приятели, съселяни и познати и до накърняване на личното й достойнство и чест.

По отношение размера на исканото обезщетение, съдът намира, че претендираният такъв от 3000 лв е справедлив, тъй като, това е щял да бъде първия брак на ищцата, тя се намира в млада възраст и случилото се силно и е повлияло в негативен аспект, включително довело до възникване на суицидни намерения у ищцата.

Ето защо, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан, поради което ще бъде уважен в пълен размер, като бъде осъден ответника Я.Г.Т., ЕГН: *******, от с. Н. Г., Пловдивско да заплати на А.А.А.,***, Пловдивско, ул. “...” №..., сумата от 3000 лв обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие противоправното поведение на ответника, който не изпълнил обещанието си да сключат граждански брак, довело до злепоставянето й пред приятели, съселяни и познати и до накърняване на личното й достойнство и чест.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноските по делото от 600 лв за адв. хонорар. На основание чл.78, ал.6 жт ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Пловдивския районен съд дължимата по предявения иск държавна такса в размер на 120 лв.

Вонед от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Я.Г.Т., ЕГН: **********, от с. Н. Г., П. да заплати на А.А.А.,***, П., ул. “...” №..., сумата от 3000 лв обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от ищцата вследствие противоправното поведение на ответника, който не изпълнил обещанието си да сключи граждански брак с нея, довело до злепоставянето й пред приятели, съселяни и познати и до накърняване на личното й достойнство и чест.

ОСЪЖДА Я.Г.Т., ЕГН: **********, от с. Н. Г., П. да заплати на А.А.А.,***, П., ул. “...” №... разноските по делото от 600 лв за адв. хонорар.

ОСЪЖДА Я.Г.Т., ЕГН: **********, от с. Н. Г., П. да заплати в полза на Пловдивския районен съд дължимата по предявения иск държавна такса в размер на 120 лв.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.








Р Е Ш Е Н И Е № 1499



гр. Пловдив, 12.10.2012 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публичното заседание на 27.09. две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
АННА ИВАНОВА

при участието на секретаря Г.З., като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА въззивно гр. дело № 2590 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на Я.Г. Т. от с.Найден Герово чрез пълн. му адв.С. П. против решение №2797/29.06.2012 г., постановено по гр.д.№3789/2012 г. на Пловдивския районен съд, 21 граждански състав, с което е осъден да заплати на А.А.А. сумата от 3000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от нея вследствие противоправното поведение на ответника – неизпълнение на обещанието за сключване на граждаски брак с нея, довело до злепоставянето й пред приятели, съселяни и познати и до накърняване на личното й достойнство и чест. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск или алтернативно – да се намали присъденото обезщетение.

Въззиваемата А.А.А. чрез пълн. си адв.Р.И. - счита жалбата за неоснователна. Претендира за разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Иск с пр.осн. чл.45 ЗЗД.

Ищцата е предявила иск за осъждане на ответника да й заплати сумата 3000 лв. обезщетение за неимущствени вреди претърпени от нея вследствие неизпълнение на даденото й обещание да сключат граждански брак. Ищцата твърди, че на 26.07.2011 г. ответникът официално й „поискал ръката” пред нейните родители, на 13.08.2011 г. направили официален годеж, на който присъствували родителите и на двамата и около 40 човека гости; същият ден бил определен деня на сватбата – 26.08.2011 г. На сватбата на 26.08.2011 г. присъствували 200 гости. След сватбата защивяли около 6 месеца първо при неговите родители, а след това в дома на нейните родители. На 15.02.2011 г. двамата били в с.Наден Герово, където родителите на ответника я посрещнали със скандали и викове, майка му започнала да я удря и да я гони от дома й; ответникът също започнал да я обижда. След тази дата ответникът й заявил, че не желае повече да я вижда и че няма да сключи граждански брак с нея, забранил й да му се обажда, започнал да я обижда и злепоставя пред близки и познати. Ищцата преживяла тежко неспазеното обещание на ответника за женитба, злепоставена била пред приятели, съселяни и познати, накърнено било личното й достойнство и чест.

Ответникът – не е депозирал отговори с срока по чл.131 ГПК, в първото с.з. оспорва претенцията – взема становище, че е искал само да живее на фактически начала с ищцата, че никой не можел да го накара да сключи граждански брак и че не е обещавал на ищцата да сключи с нея граждански брак.

За да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане следва да се докаже определено поведение на дееца – действие или бездействие, което да е противоправно, претърпени вреди, техния вид и характер и дали е налице причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди, вината се предполага.

От доказателствата по делото пред РС се установява следното:

Пред РС са разпитани свидетелите: Р.И. и И.И. – без родство със страните по делото.

От показанията на свидетелката Р.И.- комшийка на А. се установява, че А. и Я. се оженили – направили годеж, на който присъствувал; на годежа имало 40 човека; Я. и А. се виждали от доста време, контактували и решили, че ще се женят, направили годеж – цялото село знаело, че двамата ще се женят. На годежа обявили датата на сватбата – 26.08.2011 г.; казали, че след сватбата ще сключат граждански брак; причината да не подпишат граждански брак в деня на сватбата била, че нямали медицинско. През м.февруари 2012 г. станал скандал след като майката на Я. започнала да обижда А. и баща й си я прибрал; Я. започал да й се обажда по телефона, да ги заплашва, да ги псува; А. била много растроена, притеснена и стресирана от това, че Я. се отказал от нея – чувствувала се зле, не искала да вижда и да чува никой, не излизала от къщи, казала на майка си и на свиделката, че иска да се самоубие, чувствала се злепоставена и унижена пред хората, защото това бил първия й брак и нежеланието на Я. да подпише не се приемало положително от хората в селото.

Св. И.И. установи, че на 13.08.2011 г. бил на годежа на А. и Я., присъствували около 40 човека и родителите на младите; на годежа определили датата на сватбата – 26.08.2011 г. На нея присъствували около 200 души. От показанията на св.И. се установява, че поради липса на медицински удостоверения страните не могли да сключат граждански брак, затова щели да подпишат след сватбата. Свидетелят знае, че страните още не са подписали гр.брак, че сега Я. и А. не живеят заедно. А. не била на себе си, заключвала се вътре в къщи; чул от комшиите, че искала да се самоубива.

Пред ПОС е разпитана и св.С.Г. – майка на ищцата, според която дъщеря й продължавала да бъде затворена в себе си, не излизала никъде и не общувала с приятелите и близките си, срамувала се от случилото се, обмисляла да се отрови с хапчета; счита, че Я. се е подиграл с нея като й обещал брак, като направили годеж и сватбено тържество в село и после отказал да подпишат гражданси брак.

В тази фактическа обстановка могат да се направят следните изводи:

Съгл.ТР №32/02.06.1969 г. по гр.д.№29/1969 г. на ОСГК на ВКС за основателността на иска за присъждане на обзщетение на неимущствени вреди от неспазено обещание за женитба е необходимо да се докаже, че мъжът и жената са манифестирали пред обществото такова поведение и връзка, което по недвусмислен начин да показва, че имат намерение да сключат брак, както и че е дадено сериозно обещание за встъпване в брак. Поведението е противоправно не само при нарушение на изрични законни разпоредби /чл.45 ЗЗД – на общото правило да не се вреди другимо/, но и на правилата на морала, когато е съпроводено с вреди. Противоправността на поведението на мъжа се изразява в злепоставянето на увредената пред обществото и засягане на личното й достойнство и чест.

Съдът кредитира показанията на свидетелите и приема, че е доказано както обещанието за сключване на брак от мъжа, така и манифестирането пред обществото на връзка, която показва, че двамата имат намерение да сключат гр.брак, за което говори направения официален годеж и сватбено тържество, на което са присъствували много хора; Не се установи отказа на мъжа да подпише гр.брак да се дължи на основателни причини. Относно претърпените болки и страдания на ищцата, както и на отражението им върху психиката й – съдът кредитира и в тази част показанията на разпитаните свидетели като достоверни и обективни, тъй като свидетелите възпроизвеждат своите преки и непосредствени впечатления от случилото се.

Ето защо съдът намира, че свидетелите установиха интензитета на търпените от ищцата болки и страдания, изпитваните от нея негативни емоции, срам, страх, претеснения и стрес вследствие поведението на ответника.

Преценявайки характера и степента на претърпените неимуществени вреди, както и тяхната продължителност, ПОС намира, че съгл. чл.52 ЗЗД на пострадалата следва да се присъди по страведливост сумата 3000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания за причинените й вреди – искът основателен и доказан.

До същите изводи е достигнал районния съд, поради което и неговото решение следва да се потвърди.

Разноски в полза на въззиваемата за настоящето производство с оглед неуважаване на въззивната жалба се присъждат в размер на 100 лв. платен адв.хонорар.

Мотивиран от горното, съдът



Р Е Ш И :



ПОТВЪРЖДАВА решение №2797/29.06.2012 г., постановено по гр.д.№3789/2012 г. на Пловдивския районен съд, 21 граждански състав. ОСЪЖДА Я.Г. Т. от с.Найден Герово, Пловдивска област с ЕГН:********** да заплати на А.А. ***, Пловдивска област, ул.”***”№44 с ЕГН:********** сумата 100 лв.- разноски по делото пред ПОС – платен адв.хонорар.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.

[danielazr]

Благодаря Ви за изчерпателния отговор Pati2. Според това, което сте написали разбирам, че имам основания за претенции: официално предложение с годежен пръстен и съвместно съжителство на съпружески начала. Няма основателна причина за разваляне на годежа. А това, че канадският "момък" е все още женен аз разбрах от друг източник. Според Вас това, че ми предлага брак, а всъщност е женен, а пред мен твърди, че е разведен е без значение, той дори не е започвал дело за развод и не е имал такива намерения. Годежът го развали той след като се напи една вечер, без причина, има свидетели.

Как се процедира в такава ситуация, когато годеникът е канадец, може ли тук да се предяви иск?

Ще Ви пиша на лични.

[pati2]

Благодаря Ви за изчерпателния отговор Pati2. Според това, което сте написали разбирам, че имам основания за претенции: официално предложение с годежен пръстен и съвместно съжителство на съпружески начала. Няма основателна причина за разваляне на годежа. А това, че канадският "момък" е все още женен аз разбрах от друг източник. Според Вас това, че ми предлага брак, а всъщност е женен, а пред мен твърди, че е разведен е без значение, той дори не е започвал дело за развод и не е имал такива намерения. Годежът го развали той след като се напи една вечер, без причина, има свидетели.

Как се процедира в такава ситуация, когато годеникът е канадец, може ли тук да се предяви иск?

Ще Ви пиша на лични.

Не ми пишете на лични - не знам отговора. Консултирайте се с адвокат.

[danielazr]

За съжаление няма възможност за лични съобщения във Вашия профил. Исках да Ви попитам дали можете да ми съдействате като адвокат в тази ситуация?

[danielazr]

Ясно, благодаря Ви много, ще се консултирам с адвокат, дано да намеря правилния човек.

[pati2]

Аз не мога, но след предпоследния Ви пост, предполагам, че до секунди ще се намери някой

[bludniq_sin]

Това ТР не го бях чел .. малко е морално остаряло ми се чини. Ами ако между годежа и сватбата се случат недоказуеми обстоятелства (скандали между годениците) в следствие на които един от двамата осъзнае, че не иска да прекара остатъка от живота си с другия това дава ли право на другия да го/я съди заради неспазеното обещание. Пък и малко скъпичко се плаща от пишман годеника за правото му на свободна воля, а именно да встъпи или не в граждански брак. Освен това в ТР говорят за правото на жена (мъжът няма ли право?) да съди мъж за неспазено такова обещание - постановено е в друго историческо време и при действащи съвсем други обществени отношения. В днешни времена с тая войнстваща емпанципация не е ли малко унизително да се предявяват подобни искове? Работата е там, че ако човек е истински влюбен и страда от подобен отказ той ще си страда, но ако някой просто е бесен, че не му се е получил номера да се омъжи за желания субект тогава вероятно предявява иск. Подобен иск за мен показва, че любовта е отсъствала изначално от отношенията и това е едно сметкаджийство. Влюбените и излъгани отмъщават по друг начин (да се видят наказателни дела по тоя повод). Но пък питащият получи отговор - може да предяви иск и очевидно ако го докаже може и да го спечели.

Тук идва другият и за мен по-интересен въпрос. Как би се уредила подсъдността и кое е приложимото право в конкретната ситуация

[danielazr]

След време и Вие ще можете, особено с името Pati, много удачно, много ми харесва!

[bludniq_sin]

Гледам рим 2 и там пише, че приложимото право е това на държавата, където е настипила вредата. В този случай това е държавата, в която са претърпени болките и страданията.

[danielazr]

Ами още по-хубаво тогава, защото държавата е Оман, където въпросният канадец работи, а в Оман е забранено да се съжителства без брак, значи и в затвора може да влезе.

В някои литературни произведения се казва, че любовта е чувството, което най-лесно се превръща в омраза, когато те предадат и в случая и изложат пред целия свят, след като целенасочено са си послужили с измама. Разбира се, че и мъжете трябва да имат същите права, ако са поставени в такава ситуация.