- Дата и час: 22 Ное 2024, 20:41 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
РОДИТЕЛСКИ ПРАВА НА БАЩАТА
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
Re: РОДИТЕЛСКИ ПРАВА НА БАЩАТА
Някъде там, назад във времето, където женките решиха, че "еманципация" е относима сал за нежния пол.
Всичко си има цена...
Всичко си има цена...
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: РОДИТЕЛСКИ ПРАВА НА БАЩАТА
Четох, четох как този татко се жалва от бившата си половинка и как нагрубява майката на мъничето, което иначе той много обича. И се пита този татко, с какво е по-малко родител от майката. Ами с поведението си татко. Ти си избрал тази жена да бъде майка на детето ,,ти,,. Детето няма право на избор. Тя му е майка още от зачеването , раждането, кърменето. От опит ще ти кажа кога един родител се чувства по-малко родител. Когато се роди моя внук, таткото все не му оставаше време да се занимава с него, вечер да му разказва приказки, да го окъпе някога вместо мама, защото и мама ходеше по цял ден на работа. Все трябваше някъде да излиза, а ако е в къщи започваше скандали за дребни работи и детето растеше така. И когато майката й писна от това и реши да се раздели с него, той изведнъж се почувства баща и си отнесе вече поотрасналия син на 3000 км. И реши, че мама няма право да го вижда, да го чува или пък да знае къде учи детето й. Когато моята дъщеря попита от закрила на агенцията в града, в кое училище учи детето, й отговориха /бяха много любезни разбира се/, че таткото ги е помолил да не казват на майката, в кое училище ходи. Защо мили татковци се жалвате, когато към вас са несправедливи. Как мислите ще реагира този татко, ако дадат правата на майката. Ами как? ще навие вой до небето и ще зададе въпроса,,с какво той е по-малко родител,,.А сега с какво тя е по-малко родител, че вече 7 месеца не може да си види детето и да си го гушне. А за детето е много по добре да бъде обичано от колкото се може повече хора и от двата рода. Защо родителите трябва да избират с кого да общува детето и да му забраняват да се вижда с най-близките си. Това е обсебване на детето и ограничаване на превата му. Детето се настройва срещу майка му или баща му. Дайте на детето шанс само да прецени какъв е неговия баща или майка общувайки и с двамата. Родители от това губите само вие.
- natalia2003
- Младши потребител
- Мнения: 14
- Регистриран на: 18 Ное 2009, 12:17
Re: РОДИТЕЛСКИ ПРАВА НА БАЩАТА
Mного ми хареса изказването на Данна от 2-ра страница. Точно така постъпват разумните родители и които истински обичат децата си. Но как да постъпят изоставените бащи, когато егото им е толкова засегнато, че вземат за залог своето дете и чрез него отмъщават на жените си. Повярвайте ми, че наистина много малко са мъжете, които са готови да се грижат за децата си безкористно.
- natalia2003
- Младши потребител
- Мнения: 14
- Регистриран на: 18 Ное 2009, 12:17
Re: родителски права
danna написа:В чужбина има термин full custody -пълни родителски права и split custody - разделени родителски права. Когато родителите живеят в едно и също населено място, те си разделят родителските права - детето живее няколко дни при майката и после няколко дни при бащата, като имат горе долу еднакво разпределени учебни дни и почивни дни. Безсмислено е да се спори кой ще се грижи по-добре за детето, защото майката и бащата в едно нормално семейство би трябвало да изпълняват различни функции. Не е само до сменяне на памперса, готвене или пране. Всеки може да го прави това. Ако няма време, ще си наеме прислужница Тук не става въпрос за съревнование, а става въпрос за посрещане нуждите на детето - материални, емоцианални и т.н., за което и двамата родители трябва да дадат принос, но в реалност те са толкова унесени в съревнованията си, че забравят за детето.
Някъде по-горе беше споменато, че по устна уговорка, детето живеело при майката през седмицата и с бащата пред уикенда. Това е добре, но в крайна сметка майката има ежедневни занимания с детето, а бащата има повече време за забавления. Така един ден детето ще има спомени за правила, дисциплиниране, училище, свързани с майката и забавления, свързани с бащата. Адвокатката, която се е изказала, че ако майката има родителските права, бащата ще бъде повече обичан, има право, защото на практика така се получава по горепосочените причини.
Така че крайно време е да се престане да се спори кой е по-добър родител, а всеки да си поеме функцията на баща или майка. И да просветне на тия родители, които търсят права, че това дете е човек, а не предмет, на който искат права на ползване.
Ако аз имам родителските права и бащата на детето ми плаща издръжка, купува нужните неща за детето, интересува се от проблемите в училище или в личния живот, води детето на извънкласни форми, да не съм луда да забраня тези контакти. Нали докато детето е с баща си, аз ще имам свободно време за себе си, или за домакинството или да отида на курс, например. Ако някои майки не дават достъп, сигурно има причина за това. И предполагам, същото се отнася и за бащи, които имат родителските права, а пък майките искат достъп, без да полагат никакви усилия, само да се порадват малко и хайде, чао!
Ако ние като родители забравим за родителските си права и се заемем с родителските си задължения, адвокатите ще останат без хляб, а децата ни ще бъдат най-щастливите на света. Срамота е при живи родители, децата ни да са полу-сираци. За едно дете няма по-добър родител - то обича и двамата родители еднакво. Ако някой си мисли, че е по-обичан от детето си отколкото другия родител, много се лъже. Детето е достатъчно внимателно да не нарани чувствата Ви господине/госпожо и гали Вашето ЕГО, защото след това ще получи усмивка, или прегръдка, или потупване по рамото. Колко от вас, които търсите родителски права, хванахте някоя книга по психология и се поинтересувахте как развода влияе върху развитието на детето и по какъв начин можете да намалите травмата от раздялата? Колко от вас се консултирахте с детски психолог? Колко от вас са готови да пожертват нещо от себе си в името на детето? Родители, не чакайте на адвокатите и съдиите да ви казват какво да правите! И не обвинявайте тях в некоректност или закостенялост. Вие си разрешете спора и идете в съда само да заверите споразумението. И това съществува в прословутия Запад.
Дано на някое дете дойде от помощ тази лекция!
Останете със здраве.
Да, това е така безпорно. Но какво става когато единият родител напомня на другия: Кога ще дойдеш да го видиш, кока ще го изведеш на разходка, кога ще го вземеш малко със себе си, кога, кога, кога...или води го ти на тренировки, вземи го на пояивка с теб и прочее. А бащата все зает, все няма време, не може да го заведе на доктор защото щял да жоди найка си на лекър, не можел да го вземе два дена, защото щял да ходи да си практикува хобито, не можел да го изведе на разходка, защото и кучето му имало нужда от такава..... но при иска следва..... дааа, ама тя майката така, онакава, не ми дава детето, отделя го от мен и от блиските, тя не е добре, агресивна е, и цялата кофа с помия е изхвърлена върху майчето.Таткото вдига пара до Бога - разширен режим, разширен режим.... Е добре получава разширен режим. Идва деня за изпълнение на личен контакта. Чакане, чакане, ха да дойде тати, ха да дойде тати, но тати гоняма. Майчето вдига телефона и казва: Какво става , ще идваш или няма? А тати отговаря - А че днес ли трябва да идвам Режима поява да се изпълнява от тати.Нооо, тати започва да кара детето да лъже мама, да крие от мама, а да не говорим за думи безброй.... Та следва "пехотата" - Агенция закрила на детето. Три месечна програма, и тати влиза в првилния път.. ама май само пак за три месеца. Започва старата песен на нов глас, яе и по лошо. Тати започва де се крие, затваря телефона на детето, не отговаря, казва да предадат че го няма, обръща си главата на другата страна при засечка и подобни, спира издръжка, спира контакти с детето.
Дааа, претенциите по много често от страни на бащите са много големи, но за жалост без покритие, колкото и добронамерена да е майката.
Така, че тук съм съгласна с поста на natalia2003 на 02 Мар 2010 02:31 pm -наистина много малко са мъжете, които са готови да се грижат за децата си безкористно.
- sisi19
- Потребител
- Мнения: 910
- Регистриран на: 06 Май 2009, 12:44
Re: РОДИТЕЛСКИ ПРАВА НА БАЩАТА
sisi19 написа:niktoo написа:Това е първата тема която прочита всеки баща когато стигне до въпроса - Как да запазя контакта с децата си и какви права имам.
Ще ви кажа кратко и ясно. В България има само едно защитено от закона право и то е да плащате издръжка.
В тази тема както и в останалите в нета е написано много. Всеки се е борил сам, вложил е много пари и нерви и накрая винаги се е чувствал като престъпник без права усъден заради това че е прекратил брака си. Наскоро се прие нов кодекс с който нищо не се промени към добро. Мъжете продължават да се третират като непълноценни родители и са длъжни да търпят прищевките на майките, които безнаказано определят режима на виждане, телефонни разговори начина по който се развива детето.
Предлагам да направим нищо заедно за да защитим каузата, че мъжа също е човишко същество и може да се грижи за децата си. За това в закона да има парично наказание и отнемане на родителските права при неизпълнение на режима на виждане. Да има ефективни мерки за доказване на физичиски и психически тормоз върху децата и др.
Моля, който разбира от тези неща да подготви и качи петиция до парламента в нета, а всички ние да се погрижим да съберем достатъчно подписи за да се разбере, че такъв проблем има и той е непреодолим без промяна в законодателството и съдебната практика.
Г-не, то тези неща в закона си ги има. Всичко е въпрос на доказване.
Успех в каузата
Бихте ли ми подсказали какво е наказанието ако майката откаже да предостави детето в определеното от съда време. Аз лично познавам много повече майки които крият децата си от колкото бащи. Жалко че никой от четящите не прегърна идеята. Поне предложете правно издържан текст аз ще потърся програмист и ще се грижа за останалото. Защото ще кажа на всички които твърдят че бащите са безотговорни, че няма начин майките да се държат като център на вселената а бащата като помияти които скимтят за коричка за която освен това са и платили. Ясно е че всеки себеуважаващ се човек в един момент ще разбере че е безсилен и ще се откаже
- niktoo
- Нов потребител
- Мнения: 2
- Регистриран на: 22 Фев 2010, 08:42
Re: РОДИТЕЛСКИ ПРАВА НА БАЩАТА
Бихте ли ми подсказали какво е наказанието ако майката откаже да предостави детето в определеното от съда време.
Прочетете закона , и ще го намерите.
Прочетете закона , и ще го намерите.
- sisi19
- Потребител
- Мнения: 910
- Регистриран на: 06 Май 2009, 12:44
Re: РОДИТЕЛСКИ ПРАВА НА БАЩАТА
Бихте ли ми подсказали какво е наказанието ако майката откаже да предостави детето в определеното от съда време. Наказанието трябва да е същото, когато таткото откаже да предостави детето в определеното от съда време.
- natalia2003
- Младши потребител
- Мнения: 14
- Регистриран на: 18 Ное 2009, 12:17
Re: РОДИТЕЛСКИ ПРАВА НА БАЩАТА
Здравейте на всички.Ще помоля за съвет и помощ.Имам деца от бившата ми приятелка с която се разделихме.Понеже не стигнахме до съгласие за виждане на децата от моя страна се стигна да съд който определи кога да става. Днес де 05.08 децата ни имат рожден ден, но когато отидох да им честитя празника и да им подаря подаръци с изненада разбрах ,че те не са в града в който живеем,за което аз не бях уведомен поне по телефона. На моите обаждания бившата не отговаря.По всякакъв начин се старае да не виждам децата,дори два пъти наруши съдебното решение.Не искам да споменавам колко неща не прави както му е редът,но искам да знам коя институция може да реши тези проблеми.За съд не говоря ,защото вече опитах и ефект нямаше.Благодаря предварително за съветите
- didob4
- Нов потребител
- Мнения: 1
- Регистриран на: 05 Авг 2011, 17:44
Re: РОДИТЕЛСКИ ПРАВА НА БАЩАТА
Скъпи приятели а когато майката всячески пречи на бащата да си вижда сина.Крие го и не желае да поддържам ръзка с него -въпреки че с с детето сме привързани един към друг и аз винаги сам искал то да е при мен-но за момента успях да сключа съдебно споразумение в което извоювах два пъти по един уикенд на месец но 91 ъъдебен състав успя да обърка споразумението и сега го виждам само съботите.Вие сте прави че 99 прцента от адвокатите вкл. и моят са на мнение че децата трябва да са със майките но според мен всеки случай трябва да се решава сам по себе си.Моля за съвет и помощ как да процедирам и има ли начин да взема правата на д сина си койте е на три годинки.Благодаря Ви предварително.
- maingot42
- Нов потребител
- Мнения: 1
- Регистриран на: 12 Авг 2011, 22:16
Re: РОДИТЕЛСКИ ПРАВА НА БАЩАТА
http://sacp.government.bg/novini/2013/04/25/she-se-razraboti-mehanizm-za-ravni-roditelski-prav/
"Има ли светлина в тунела?"....
"Има ли светлина в тунела?"....
- ultraboby
- Нов потребител
- Мнения: 4
- Регистриран на: 25 Окт 2006, 23:50
Re: РОДИТЕЛСКИ ПРАВА НА БАЩАТА
Като гледам екипа .... коджа къмто 4 години ще има да си обсъъъъъждат ... а и избори идат
П.П. То обсъждането си е сладка работа
П.П. То обсъждането си е сладка работа
ПРЕД НАЙ-ВАЖНИТЕ ПЪТИЩА НЯМА УКАЗАТЕЛНИ ТАБЕЛИ ...
http://vbox7.com/play:7d23a9b5&r=emb
Простичко е: http://gramatika-bg.com/pravopis/koga-pishem-pi6em-i-i-koga-j.html
http://vbox7.com/play:7d23a9b5&r=emb
Простичко е: http://gramatika-bg.com/pravopis/koga-pishem-pi6em-i-i-koga-j.html
-
doc03 - Активен потребител
- Мнения: 2306
- Регистриран на: 16 Апр 2009, 22:24
Re: Здравейте,може ли да ми препоръчате адвокат? Какво стана
bulgarin написа:Здравеите
изцяло подкрепям автора на темата.В момента водя (аз сьм бащата) такова дело и бих казал ,че е доста тежко.Не поради липса на доказателства( в изобилие) ,а поради точно тази практика децата да се присьждат на маиките.
Ние трябва да бьдем по упорити и взискателни в сьдебния процес и мисля ,че ще успеем .
Намерете си адвокат на когото можете да разчитате.
Ако мога да ви бьда полезен с нещо ми пишете.
- jilieva77
- Нов потребител
- Мнения: 1
- Регистриран на: 08 Авг 2013, 15:10
Re: РОДИТЕЛСКИ ПРАВА НА БАЩАТА
Може и да съм пропуснала, но дали някъде е отговорено на следния зададен въпрос - Каква е санкцията/наказанието на БАЩА, който не спазва определения от съда режим на лични контакти с децата и тази година КАТЕГОРИЧНО отказва да ги вземе за лятната ваканция, защото бил много зает в работата /това оправдание е вече 5 години, както за лятото, така и за месечните посещения/ ?
- dianaivanova
- Младши потребител
- Мнения: 18
- Регистриран на: 28 Фев 2011, 02:14
Re: РОДИТЕЛСКИ ПРАВА НА БАЩАТА
dianaivanova написа:Може и да съм пропуснала, но дали някъде е отговорено на следния зададен въпрос - Каква е санкцията/наказанието на БАЩА, който не спазва определения от съда режим на лични контакти с децата и тази година КАТЕГОРИЧНО отказва да ги вземе за лятната ваканция, защото бил много зает в работата /това оправдание е вече 5 години, както за лятото, така и за месечните посещения/ ?
Никаква санкция от гражданския съд няма - това все пак е упражняване на право, а не задължение на бащата.
Оттам нататък е въпрос на морал и съвест.
Санкцията е от Онзи Горе, като дойде Видовден.... дотогава - бъдете силна майка на децата си и гледайте да възпитате сина си така, че някой ден той самият да не се отнася с някое момиче така, както бившият ви се отнася с вас самата.
Veritatem dies aperit
- borovinka
- Активен потребител
- Мнения: 1515
- Регистриран на: 18 Авг 2011, 14:41
- Местоположение: Lawrence, KZ
Re: РОДИТЕЛСКИ ПРАВА НА БАЩАТА
Затова се прави социален доклад-за условията на живот които предлага всеки от родителите, за да може съда да вземе правилното решение. Определящия фактор не е вината.
- todorova81
- Младши потребител
- Мнения: 11
- Регистриран на: 27 Юни 2014, 19:07
Re: РОДИТЕЛСКИ ПРАВА НА БАЩАТА
Здравейте, за съжаление моята история е малко по-необичайна.
Държа да отбележа, че съм от ромски произход, както и съпругата ми. Ние нямаме граждански брак, но имаме чудесно момченце на 2 годинки. До тук всичко е чудесно, но винаги има едно -но разбира се...
Живея в гр. Пловдив и от дете съм отделен от присъствието на циганите. Предполагам, че родителите ми са искали по-добър живот за мен. Посрещам си празниците по-български и единственото, което ме свързваше с прозвището "циганин", беше това, че говоря цигански.
Има различни цигани с различни традиций. Аз съм от типа "Бургоджий". Същите, които се занимават с ало-измами в В. Търновски окръг, само където аз не ги мога тези неща и изобщо моето обкръжение и възпитание не ми позволява да правя такъв тип сделки.
Предполагам повечето от вас са чували за нашите традиций, когато се женим.
Булката се краде, а след това се иска зестра и 2-3 дни .. думба-лумба.
Въпросът е, че аз се влюбих в това момиче преди 5-6 години, както и тя в мен. Обичахме се наистина, но тя ми повтаряше, че няма да се получат нещата защото родителите и са ужастно строги и няма да допуснат тя да се ожени за човек, който не е от техния край.
Въпреки всичко ние успяхме да избягаме от цялата дъндъния и проблемите ни започнаха.
Извикаха ни там съвсем сами "уж" за да се разберем. Казаха ни, че искат зестра от нас.. сума на стойност 50 000лв + апартамент в града им + годеж и сватба. Все неща, които бяха свързани с пари, които тогава нямах в наличност. Започнах да искам заеми от приятели и познати... родителите ми също се включиха да ми помагат и общо взето събрахме сумата от 20 000лв. с намерението да ги закараме и да им ги дадем за да се получат нещата и да се съберем с жена ми. Интерестното е, че аз отидох да им дам тези пари, а те ме посрещнаха с нож и заплахи. Освен, че беше голям стрес за нас ни взеха парите и ни изгониха.
Но аз бях влюбен точно, както се влюбват по-филмите. Продължихме да настояваме, дори не уведомихме полиция за случилото се надявайки се нещата да се подобрят и някой ден ние с нея да се съберем и да уползотворим любовта си. В крайна сметка.. караници, крясъци, разправий, но успяхме да ги надвием с дебелата си глава, но с условия. Те бяха аз да живея в тяхното малко градче гр. Павликени. Град, където няма реална реализация за млади хора и бяхме принудени да плащаме наем за който нямахме пари и реално погледнато нямах работа за да изплащам наема. Град в който 100% от жителите с ромски произход се издържат с ало-измама. Не ми беше приятно. Преглътнах всичко и си позволих да остана да живея там в продължение на 2 години за да можем да сме заедно. През това време се случваха много неща.
Стресът продължаваше... беше се превърнал в ежедневие за нас. Жена ми беше бременна по-онова време.. Влизаха в квартирата и започваха да крещят, кога ще направим сватба, когато се роди детето ли? Безмислено е не знам си какво... гонеха ме.. получавах позвънявания в 4 сутринта с думите, че баща ми ще получи главата ми в куфар по еконт. Бяхме в тотален стрес и двамата.
Стояхме на загасени лампи и се сгушвахме в ъгъла от страх да не дойдат пак. След време нещата се подредиха и баща ми помогна да се направи сватба, детенцето се роди живо и здраво. Нещата бяха наред, докато не заминахме на гости при родителите си, които не бях виждал от година. Останахме при тях 4 месеца докато отмине тежката зима, която нямаше как да издържим сами в онази квартира.
След, като се върнахме... разправийте ни започнаха отново. Влазоха в апартамента и започнаха да крещят, какво аджеба ние правим в Пловдив 4 месеца. Твърдяха, че сме отишли нарочно там за да свикне жена ми с по-охолния живот и да и хареса и повече да не се върне при тях. Работата беше, че ми беше писнало от всичко преживяно... стегнах си багажа и се прибрах без детето и съпругата ми а те взеха, че я вкараха в психиятрия по-незнайни причини. Тя е видимо стабилна и говори адекватно. Започнаха да ме обвиняват, че съм я побъркал. Запалих колата и отидох в Плевен и я отвлякох от психиятрията без да взимам каквито и да било документи, че е лежала там. Не исках името и да се свързва с това.
До тук чудесно, живяхме тук 2 години заедно и всичко беше чудесно, до предишния месец.
Имахме едно единствено условие на което одържах. Водех жена ми да я виждат през месец и да постоява там. Това постояване беше също цял месец. Един месец при мен, един при тях... общо взето такова беше положението в продължение на 2 години. Бях се хванал на работа тук в Пловдив в една бензиностанция и от там взимах скромните 500лв заплата, от които 250 отиваха за пътни, да я карам всеки месец при техните и дреболий за малкия. Парите не ни стигаха за нищо и залагах разни накити, които ни бяха подарили от сватбата. След, което идваше заплатата.. изплащах всички заложени вещи и отделях нови 250 за да отида да ги взема и така до следващата заплата... Общо взето беше една въртележка, но това не ме накара да се предам и заминах за Англия при едни приятели. Хванах се да работя там, като мияч на чиний. взимах доста добри пари и успявах да помагам в къщи, да изпращам отделно за жена ми и отделно за сина ми. Успявах да помагам дори и на родители те и да скатавам някой лев. Прекарах там най-ужастните си 6 месеца, не защото е толкова трудно... трудно беше да съм разделен от сина ми. Не издържах повече там без да виждам сина ми и се върнах отново тук. Доста време го карах без работа защото се върнах с доста парички и просто обръщах внимание на семейството си. Имахме нужда от това след всичко, което сме преживели. Но нищо не се беше променило... аз пак я водех през месец там и трябваше да чакам до другия месец. Имах чувството, че отиваме да се подписваме, както правят затворниците. Въпроса е, че миналия месец я изпратих там и постоя повечко... бяха там 2 месеца защото нямах пари да ги взема и нямаше от къде да взема. Скарахме се и в яда си започнах да я обвинявам за всичко, което се е случвало от самото начало до сега. В крайна сметка тя се върна тук след няколко дни, но беше различна. Започна да плаче без причина и ми казваше, че в Пловдив и е скучно и няма с кого да си говори. Скарахме се и и обясних, че няма къде да отидем и използваме жилището на баща ми защото неможем да си позволим да плащаме наем в момента. Върна се с болки в ухото, но ме уверяваше, че нищо и няма и да не се притеснявам, но те продължиха 3 дни. Скарах и се и и казах да се оправя и, че отиваме при доктора за да видим какво и има. Отидохме да я прегледаме и се върнахме, но в къщи ни очакваха 10 човека от нейната рода включително и родителите и братовчедите и.
Казаха ми да не се притеснявам и, че няма да я вземат от мен... просто искат да я заведат на преглед за ухото в гр.Плевен. Взеха я заедно с детето и се прибраха директно в Павликени. От това аз започнах да се съмнявам и да се побърквам сам в къщи. Втълпих си, че това, което се случи е номер за да ми кажат, че тя е много болна и няма да я пуснат повече при мен и дори не изчаках да видя дали съм прав, а действах импулсивно и им звъннах и им казах, че приключвам с тези неща защото се изморих да идват и да я взимат без разрешение, а ако им откажа.. тогава те се разсърдват и я взимат пак.
Сега с нея сме разделени отново и имам съмненията, че всичките им условия да живея там ще се върнат.
Мисля, че тя вече не държи на мен, колкото преди и немога да виждам сина си защото ме е страх именно от ножовете защото заплахите започнаха отново.
Интересува ме, ако евентуално заведа дело с иск за правата над детето ми, като уточним, че родителите и са агресивни и крещят за щяло и нещяло... Не искам синът ми да расте в такава атмосфера. Атмосферата там не е приятна. Постоянно се карат и крещят... бият се, ножове и т.н. Другото ми уточнение е, че те заработват хляба си с ало-измами. и обучават децата си там още от малки да "барат телефона" както те го наричат. Аз не искам синът ми да расте по-този начин Работата е там, че нямам доказателство за нищо от казаното... това са просто мои преживявания и знания. Не искам синът ми да расте под такъв стрес и искам да мога да му дам по-добро образование и възпитание, етика и да се постарая да го премахна от пътят на ало-измамниците.
Техните предимства според мен са това, че родителите и имат собствено жилище, което не е много голямо и нямат добри условия за живот за детето. Аз от друга гледна точка живея при нашите, като сме сключили лизингов договор за цял етаж от жилищна сграда и е обзаведен на доста висок стандарт. Работата е там, че е на лизинг, което значи, че аз нямам жилище докато не се изплати напълно.
Имам също така съмнения, че ще навият жена ми да говори против мен в съда, ако се стигне до там и ще лъже и маже с цел да запази детето при себе си.
Също така обмислям да отида до психиятрията в болницата и да искарам копие от епикризата и документ, който удостоверява престоят и там, което ще рече, че тя не е достатъчно стабилна за да отглежда детето ми.
За съжаление не разбирам нищо от Право и се допитвам до вас. Ако евентуално се стигне до съд и предоставя тези неща. Аз имам ли възможност да взема правата над детето и да приключа веднъж завинаги с тези хора?...
п.с. Историята е ужастно дълга и съкратих много от нещата. Ако нещо ви се вижда не свързано е именно заради тези съкращения. Не си правя разни бъзици и очаквам наистина отговор от ваша страна.
Държа да отбележа, че съм от ромски произход, както и съпругата ми. Ние нямаме граждански брак, но имаме чудесно момченце на 2 годинки. До тук всичко е чудесно, но винаги има едно -но разбира се...
Живея в гр. Пловдив и от дете съм отделен от присъствието на циганите. Предполагам, че родителите ми са искали по-добър живот за мен. Посрещам си празниците по-български и единственото, което ме свързваше с прозвището "циганин", беше това, че говоря цигански.
Има различни цигани с различни традиций. Аз съм от типа "Бургоджий". Същите, които се занимават с ало-измами в В. Търновски окръг, само където аз не ги мога тези неща и изобщо моето обкръжение и възпитание не ми позволява да правя такъв тип сделки.
Предполагам повечето от вас са чували за нашите традиций, когато се женим.
Булката се краде, а след това се иска зестра и 2-3 дни .. думба-лумба.
Въпросът е, че аз се влюбих в това момиче преди 5-6 години, както и тя в мен. Обичахме се наистина, но тя ми повтаряше, че няма да се получат нещата защото родителите и са ужастно строги и няма да допуснат тя да се ожени за човек, който не е от техния край.
Въпреки всичко ние успяхме да избягаме от цялата дъндъния и проблемите ни започнаха.
Извикаха ни там съвсем сами "уж" за да се разберем. Казаха ни, че искат зестра от нас.. сума на стойност 50 000лв + апартамент в града им + годеж и сватба. Все неща, които бяха свързани с пари, които тогава нямах в наличност. Започнах да искам заеми от приятели и познати... родителите ми също се включиха да ми помагат и общо взето събрахме сумата от 20 000лв. с намерението да ги закараме и да им ги дадем за да се получат нещата и да се съберем с жена ми. Интерестното е, че аз отидох да им дам тези пари, а те ме посрещнаха с нож и заплахи. Освен, че беше голям стрес за нас ни взеха парите и ни изгониха.
Но аз бях влюбен точно, както се влюбват по-филмите. Продължихме да настояваме, дори не уведомихме полиция за случилото се надявайки се нещата да се подобрят и някой ден ние с нея да се съберем и да уползотворим любовта си. В крайна сметка.. караници, крясъци, разправий, но успяхме да ги надвием с дебелата си глава, но с условия. Те бяха аз да живея в тяхното малко градче гр. Павликени. Град, където няма реална реализация за млади хора и бяхме принудени да плащаме наем за който нямахме пари и реално погледнато нямах работа за да изплащам наема. Град в който 100% от жителите с ромски произход се издържат с ало-измама. Не ми беше приятно. Преглътнах всичко и си позволих да остана да живея там в продължение на 2 години за да можем да сме заедно. През това време се случваха много неща.
Стресът продължаваше... беше се превърнал в ежедневие за нас. Жена ми беше бременна по-онова време.. Влизаха в квартирата и започваха да крещят, кога ще направим сватба, когато се роди детето ли? Безмислено е не знам си какво... гонеха ме.. получавах позвънявания в 4 сутринта с думите, че баща ми ще получи главата ми в куфар по еконт. Бяхме в тотален стрес и двамата.
Стояхме на загасени лампи и се сгушвахме в ъгъла от страх да не дойдат пак. След време нещата се подредиха и баща ми помогна да се направи сватба, детенцето се роди живо и здраво. Нещата бяха наред, докато не заминахме на гости при родителите си, които не бях виждал от година. Останахме при тях 4 месеца докато отмине тежката зима, която нямаше как да издържим сами в онази квартира.
След, като се върнахме... разправийте ни започнаха отново. Влазоха в апартамента и започнаха да крещят, какво аджеба ние правим в Пловдив 4 месеца. Твърдяха, че сме отишли нарочно там за да свикне жена ми с по-охолния живот и да и хареса и повече да не се върне при тях. Работата беше, че ми беше писнало от всичко преживяно... стегнах си багажа и се прибрах без детето и съпругата ми а те взеха, че я вкараха в психиятрия по-незнайни причини. Тя е видимо стабилна и говори адекватно. Започнаха да ме обвиняват, че съм я побъркал. Запалих колата и отидох в Плевен и я отвлякох от психиятрията без да взимам каквито и да било документи, че е лежала там. Не исках името и да се свързва с това.
До тук чудесно, живяхме тук 2 години заедно и всичко беше чудесно, до предишния месец.
Имахме едно единствено условие на което одържах. Водех жена ми да я виждат през месец и да постоява там. Това постояване беше също цял месец. Един месец при мен, един при тях... общо взето такова беше положението в продължение на 2 години. Бях се хванал на работа тук в Пловдив в една бензиностанция и от там взимах скромните 500лв заплата, от които 250 отиваха за пътни, да я карам всеки месец при техните и дреболий за малкия. Парите не ни стигаха за нищо и залагах разни накити, които ни бяха подарили от сватбата. След, което идваше заплатата.. изплащах всички заложени вещи и отделях нови 250 за да отида да ги взема и така до следващата заплата... Общо взето беше една въртележка, но това не ме накара да се предам и заминах за Англия при едни приятели. Хванах се да работя там, като мияч на чиний. взимах доста добри пари и успявах да помагам в къщи, да изпращам отделно за жена ми и отделно за сина ми. Успявах да помагам дори и на родители те и да скатавам някой лев. Прекарах там най-ужастните си 6 месеца, не защото е толкова трудно... трудно беше да съм разделен от сина ми. Не издържах повече там без да виждам сина ми и се върнах отново тук. Доста време го карах без работа защото се върнах с доста парички и просто обръщах внимание на семейството си. Имахме нужда от това след всичко, което сме преживели. Но нищо не се беше променило... аз пак я водех през месец там и трябваше да чакам до другия месец. Имах чувството, че отиваме да се подписваме, както правят затворниците. Въпроса е, че миналия месец я изпратих там и постоя повечко... бяха там 2 месеца защото нямах пари да ги взема и нямаше от къде да взема. Скарахме се и в яда си започнах да я обвинявам за всичко, което се е случвало от самото начало до сега. В крайна сметка тя се върна тук след няколко дни, но беше различна. Започна да плаче без причина и ми казваше, че в Пловдив и е скучно и няма с кого да си говори. Скарахме се и и обясних, че няма къде да отидем и използваме жилището на баща ми защото неможем да си позволим да плащаме наем в момента. Върна се с болки в ухото, но ме уверяваше, че нищо и няма и да не се притеснявам, но те продължиха 3 дни. Скарах и се и и казах да се оправя и, че отиваме при доктора за да видим какво и има. Отидохме да я прегледаме и се върнахме, но в къщи ни очакваха 10 човека от нейната рода включително и родителите и братовчедите и.
Казаха ми да не се притеснявам и, че няма да я вземат от мен... просто искат да я заведат на преглед за ухото в гр.Плевен. Взеха я заедно с детето и се прибраха директно в Павликени. От това аз започнах да се съмнявам и да се побърквам сам в къщи. Втълпих си, че това, което се случи е номер за да ми кажат, че тя е много болна и няма да я пуснат повече при мен и дори не изчаках да видя дали съм прав, а действах импулсивно и им звъннах и им казах, че приключвам с тези неща защото се изморих да идват и да я взимат без разрешение, а ако им откажа.. тогава те се разсърдват и я взимат пак.
Сега с нея сме разделени отново и имам съмненията, че всичките им условия да живея там ще се върнат.
Мисля, че тя вече не държи на мен, колкото преди и немога да виждам сина си защото ме е страх именно от ножовете защото заплахите започнаха отново.
Интересува ме, ако евентуално заведа дело с иск за правата над детето ми, като уточним, че родителите и са агресивни и крещят за щяло и нещяло... Не искам синът ми да расте в такава атмосфера. Атмосферата там не е приятна. Постоянно се карат и крещят... бият се, ножове и т.н. Другото ми уточнение е, че те заработват хляба си с ало-измами. и обучават децата си там още от малки да "барат телефона" както те го наричат. Аз не искам синът ми да расте по-този начин Работата е там, че нямам доказателство за нищо от казаното... това са просто мои преживявания и знания. Не искам синът ми да расте под такъв стрес и искам да мога да му дам по-добро образование и възпитание, етика и да се постарая да го премахна от пътят на ало-измамниците.
Техните предимства според мен са това, че родителите и имат собствено жилище, което не е много голямо и нямат добри условия за живот за детето. Аз от друга гледна точка живея при нашите, като сме сключили лизингов договор за цял етаж от жилищна сграда и е обзаведен на доста висок стандарт. Работата е там, че е на лизинг, което значи, че аз нямам жилище докато не се изплати напълно.
Имам също така съмнения, че ще навият жена ми да говори против мен в съда, ако се стигне до там и ще лъже и маже с цел да запази детето при себе си.
Също така обмислям да отида до психиятрията в болницата и да искарам копие от епикризата и документ, който удостоверява престоят и там, което ще рече, че тя не е достатъчно стабилна за да отглежда детето ми.
За съжаление не разбирам нищо от Право и се допитвам до вас. Ако евентуално се стигне до съд и предоставя тези неща. Аз имам ли възможност да взема правата над детето и да приключа веднъж завинаги с тези хора?...
п.с. Историята е ужастно дълга и съкратих много от нещата. Ако нещо ви се вижда не свързано е именно заради тези съкращения. Не си правя разни бъзици и очаквам наистина отговор от ваша страна.
- peterhoff
- Нов потребител
- Мнения: 1
- Регистриран на: 10 Авг 2017, 18:46
Re: РОДИТЕЛСКИ ПРАВА НА БАЩАТА
Да ще се гледа такава мярка за детето.
Но - то е при майка си в момента, доколкото разбирам.
Трудното е - че трябва наистина да се доказват много неща, но присъждат и на бащите децата.
Възможно е да има и насилие в такива случаи.
Трябва да пуснете молба до съда за родителските права.
Но - то е при майка си в момента, доколкото разбирам.
Трудното е - че трябва наистина да се доказват много неща, но присъждат и на бащите децата.
Възможно е да има и насилие в такива случаи.
Трябва да пуснете молба до съда за родителските права.
- telman
- Младши потребител
- Мнения: 58
- Регистриран на: 24 Юли 2017, 20:46
Re: РОДИТЕЛСКИ ПРАВА НА БАЩАТА
Здравейте. Няма законово правило родителските права да се дават на майката от съда, но в 99 процента от случаите делата в съда наистина приключват по този начин. Това е негласна практика и за да се дадат правата на бащата, майката трябва да няма никакви доходи, да е наркоманка, да има алкохолна зависимост, да е душевноболна или подобно. Това е реалността. В адвокатската си практика съм чувал само за няколко случа, когато правата за отглеждане на детето се присъждат на бащата. Всичко обаче все пак зависи от конкретния казус.
За безплатна консултация: адвокат Мангъров, София
http://tml-consult.bg/index.php?lang=bg
За безплатна консултация: адвокат Мангъров, София
http://tml-consult.bg/index.php?lang=bg
- todor72
- Младши потребител
- Мнения: 36
- Регистриран на: 04 Авг 2017, 10:08
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 24 госта