Моля за помощ. Нужен ми е пълния текст на Ппостановление 12/71 на Пленума на ВС.
БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО
- Дата и час: 27 Ное 2024, 04:03 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
тирси се текста на ППВС 12/71 г. на ВС
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
3 мнения
• Страница 1 от 1
Re: тирси се текста на ППВС 12/71 г. на ВС
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12 ОТ 28.11.1971 Г., ПЛЕНУМ НА ВС
Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1991, стр. 65, пор. № 19
ОТНОСНО ПОЛЗУВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ СЛЕД РАЗВОДА
До влизането в сила на Семейния кодекс в ЗЛС липсваше разпоредба как съпрузите ще ползуват семейното жилище след развода. С чл. 261 и чл. 264, ал. 2 ГПК съдът бе длъжен да определи привременни мерки и освен това с решението "и без искане на страните" служебно да се произнесе за ползуването на жилището, когато има деца. които не са навършили пълнолетие.
С Постановление № 2063 г. Пленумът на Върховния съд обобщи практиката на съдилищата и даде тълкуване на понятието семейно жилище, на предпоставките и критериите за предоставянето му на единия или на двамата съпрузи след развода. Разрешенията бяха в съответствие с нормативните актове, засягащи правото на жилище в НРБ.
Семейният кодекс за пръв път уреди правата на ползуване на жилището от съпрузите след развода. С чл. 28, ал. 1 по начало се възприе установената съдебна практика. С алинеи втора и трета на чл. 28 СК даде нови разрешения. Поради това съдебната практика по приложението на чл. 28 СК се отличава по редица въпроси от разрешенията, дадени с Постановление № 20/1963 г., издадено при действието на чл. 264, ал. 1 ГПК и ЗЛС.
В общи линии съдилищата правилно прилагат чл. 28 СК. Има обаче и отклонения от точния смисъл на закона. Това налага да се обобщи съдебната практика по този текст.
I. ЗА ПОНЯТИЕТО "СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ"
Ползуването на семейното жилище след развода е уредено по различен начин, при различни предпоставки и критерии в отделните алинеи на чл. 28. Втората и третата алинея не са подчинени на първата алинея. Те са специални и различни по своите белези и критерии за предоставяне жилището след развода и уреждат други хипотези, по отношение на които не се прилагат критериите от първата алинея.
Първата алинея има пред вид жилище, ползувано по време на брака на основание на обща собственост на съпрузите или на наемно отношение, но такова наемно отношение, при което ползуването е само на съпрузите и децата. В отличие от първата втората има пред вид жилище, ползувано по време на брака на наемно отношение, но ползуването не е само на съпрузите и децата, а и на близки на единия съпруг членове на семейството. При третата алинея жилище е ползуването от семейството на основание на лична собственост на единия съпруг или на негови близки. Различията в основанията на ползуването при всяка от алинеите се свързват от закона с отделен начин на уреждане ползуването след развода и с различни критерии. Въпреки тези различия трите алинеи изхождат от общо понятие за семейно жилище.
Семейното жилище обхваща съвкупността на жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Законът има пред вид жилището, ползувано до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла деня на раздялата.
При прилагането на чл. 28 СК следва да се включат в семейното жилище: а) помещенията, в които временно са допуснати други лица. Това е така, защото допуснатите трети лица могат да бъдат извадени безусловно по надлежния ред;
б) помещенията, дадени под наем при самосгъстяване. Това произтича от характера на правоотношението. Въпреки договора за наем при самосгъстяване тези помещения не губят характера си на част от семейното жилище. Съпругът, на когото са предоставени, е в състояние да осъществи правата си по чл. 238 ЗЗД въз основа на влязлото в сила решение по чл. 28 СК.
в) не губят характера си на семейни помещенията, които двамата съпрузи или единият от тях са отдали под наем по свободно договаряне до деня на прекратяване на брака. И тези помещения могат да бъдат освободени от съпруга, на когото се предоставят, като се развали договорът за наем.
Жилището, в което семейството е настанено от органите на "Жилищно настаняване" след фактическата раздяла, поради жилищна нужда на цялото семейство или поради строеж, е семейно по смисъла на алинеи първа и втора, защото настаняването е резултат на преценката на жилищните нужди на цялото семейство.
Семейно е и жилището, построено през време на фактическата раздяла със средства, добити през време на брака, или е дадено вместо обезщетение за имот, отчужден за осъществяване на държавно жилищно строителство (§ 146 ППЗПИНМ) Във втория случай придобиването на жилището следва да се счита към момента на построяване на сградата и предаването с акт, а не към деня на решението на ИК на НС.
Съпрузите нямат жилище, когато след раздялата са се отказали от жилището, когато са били само временно допуснати от други лица, или жилището е постигнала или и двамата съпрузи са престанали да бъдат жители на населеното място, където е жилището. Съпрузите нямат жилище при ползуване на вили, които не са годни за постоянно обитаване. И в тези случаи съдилищата следва да се произнасят с диспозитив, като отхвърлят исковете за ползуване семейното жилище.
II. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28, ал. 1 СК
Първата алинея на чл. 28 СК урежда ползуването на семейното жилище, когато съпрузите го притежават в обща собственост или го държат на основание на наемно отношение. Когато жилището е обща съпружеска собственост, то може да се обитава от съпрузите, децата и близките, които са членове на семейството. Когато ползуването е на основание на наемно отношение, за прилагането на алинея първа е необходимо обитаване само от съпрузите и децата. Обитаването от близки на единия съпруг наред със съпрузите и децата се урежда от втората алинея.
1. При разрешаване спора за семейното жилище е от значение жилищната нужда или липсата на друго жилище на съпруга към момента на развода. Ако единият съпруг има друго жилище наследствено, придобито по дарение, със средства от трансформирано имущество (чл. 13 СК) или е получено служебно жилище по ПМС № 209/1961 г. след раздялата, което не е семейно, ползуването се предоставя на другия съпруг.
Не е налице друго жилище, когато при раздялата се ползува временно жилище на свободен наем или съпругът е приютен при своите близки при условията на самосгъстяване. Не е налице друго жилище, когато притежаваното в собственост жилище от единия съпруг е заето от лица, настанени по ЗН с настанителна заповед, както и при сънаследствено жилище, ползувано от други сънаследници, в което няма свободна жилищна площ.
Необходимо е другото свободно жилище да е в същото населено място или най-малко в присъединените към големите градове селища. Това решение се налага, тъй като не може заради жилището да се принуди съпруга при развод да напусне местожителството и работата си.
2. Една от предпоставките за претенцията да се ползува жилището при развод е съпругът да е жител на населеното място, където е жилището. Този, който не е жител на населеното място, може да претендира за ползуването само по изключение, ако детето, което му се предоставя по чл. 29 СК, е жител на същото населено място и поради това има временно жителство. Това разрешение се налага в интерес на децата от брака.
3. Жилището, тясно свързано с естеството на задължението по трудовия договор на единия съпруг (жп. кантон, помещения на пазач, помещения по токоизправителни инсталации и т. н. ), е служебно, а не ведомствено по смисъла на чл. 3 ЗНО. То не може да се отдели от служебните задължения, заради които е предоставено на работника или служителя. При развод същото следва да се предоставя на съпруга, на когото е дадено, за да не се пречи на изпълнението на функциите му в бъдеще.
4. За да се разпредели семейното жилище по чл. 28, ал. 1 СК, следва да се установи възможността то да се ползува поотделно от двамата съпрузи. Възможността е в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения такива, каквито са към момента на раздялата или развода, без преустройства, изменения и промяната на предназначението им.
Неправилно някои съдилища приемат, че е налице възможност да се ползува жилището от двамата, като при едностайно са предоставяли хол или кухня на единия съпруг, а на другия останалата площ. Изразът "когато то (жилището) не може, да се ползува от двамата" обхваща всички случаи на невъзможност да се обособят самостоятелни жилища с жилищни и сервизни помещения при спазване на нормите по чл. 5 ЗНО. При еднофамилно жилище, при което холът е заменен с дневна или детска стая, съдът е длъжен да преценява възможността за едновременно поотделно ползуване на жилището и с оглед търпимостта на отношенията.
Нетърпими са не само острите, свързани с физически или морален тормоз отношения, но и проявите на пиянство, разврат и др. несъвместими явления с правилата на социалистическото общежитие, с комунистическия морал и с интересите на децата.
5. Когато съдът констатира, че жилището не може да се разпредели за поотделно ползуване от двамата съпрузи, предоставя същото на единия съпруг, като се ръководи от критериите, посочени в чл. 28, ал. 1 СК интересите на децата, здравословното състояние, вината и др. обстоятелства на случая. Тези критерии не са изчерпателно изброени, а са само ориентировъчни. Мястото на критерия в реда на изброяването не сочи по-голямата му или по-малка значимост. Тъй като изброените и "другите" обстоятелства обикновено съществуват едновременно в различни съотношения, съдът е длъжен да ги обсъжда поотделно и съвкупно. Във всички случаи на алинея първа съдът е длъжен да взема пред вид преди всичко интересите на децата, защото и двамата родители са длъжни да им обезпечат жилище.
6. При разпределението следва да се изключват ползуваните помещения от пълнолетните деца и пълнолетните членове на семейството поради това, че те имат самостоятелни права на жилищна площ. Ако те ползуват общи помещения и нямат обособена жилищна площ, изключва се от разпределение площ, равна на правото им по чл. 5 ЗНО.
III. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28, ал. 2 СК
Втората алинея на чл. 28 СК урежда ползуването на семейното жилище, когато съпрузите държат жилището на основание наемно отношение, но в него като сънаематели живеят и техни близки.
1. Изразът "като наематели" в чл. 28, ал. 2 СК означава, че не е налице отделно изключително основание на съпрузите да ползуват наеманото жилище, а наематели са и лица, които са членове на семейството и са настанени съвместно със съпрузите с настанителна заповед по ЗН и ЗНО или са сънаематели по договор.
2. Понятието "близки на някои от бившите съпрузи" означава роднините по права линия, братята и сестрите на някои от тях. На това сочи структурата на ал. 2 и логиката на употребените изрази.
Не се вземат пред вид пълнолетните деца наематели, тъй като те са еднакво близки на двамата съпрузи, а в закона изрично е посочено, че се касае до близки само на единия съпруг.
Роднините по права линия, братята и сестрите, които са наематели с отделен договор или с отделна настанителна заповед в обособени жилищни помещения (в къщи, етажи и апартаменти) и не са членове на семейството, не се включват в понятието "близки" по смисъла на тази алинея.
3. Качеството сънаемател на близкия на единия съпруг води до прекратяването на наемното правоотношение за другия. Този критерий е специфичен само за тази алинея, поради което критериите на първата алинея са неприложими при хипотезата на втората.
Чл. 28, ал. 2 СК има пред вид не кой да е от съпрузите, а този, чиито близки обитават жилището. Да се приеме, че изразът "единият съпруг" в тази алинея означава кой да е от съпрузите, както някои съдилища и състави на Върховния съд са приемали, е неправилно и води до изпразване закона от съдържание.
Съпругът, на когото сънаемателите не са близки, може да претендира за жилището, ако близките на другия съпруг заявят изрично, че желаят да съжителствуват именно с този съпруг, а не с техния близък. Нормата цели да защити интересите на близките, поради което волята им следва да се зачита. В тези случаи липсват нетърпими отношения между единия съпруг и близките на другия.
Когато в семейното жилище живеят като наематели близки на двамата съпрузи, чл. 28, ал. 2 СК е неприложим. В тези случаи въпросът за ползуването на жилището след развода следва да се реши по правилата на чл. 28, ал. 1 СК.
IV. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28, ал. 3 СК
По чл. 28, ал. 3 СК спорът за ползуване семейното жилище се разрешава само с оглед правото на собственост на жилището: или жилището е собственост на единия съпруг, или то е собственост на близки на единия от тях, които са допуснали съпрузите да живеят в него.
1. Съпругът несобственик няма право да претендира за ползуването на жилището след развода. Без значение е дали на този съпруг са предоставени за упражняване родителските права спрямо децата от брака. Този съпруг обаче има право да иска отсрочване на опразването.
2. В израза "близки, допуснати да живеят в него" (жилището) законът има пред вид, както при ал. 2 на чл. 28 СК, само роднините по права линия, братята и сестрите.
3. Допускане е налице, когато близките роднини са предоставили жилището на съпрузите за фактическо ползуване напр. договор заем за послужване и др. Недопустимо е обаче да се прилага чл. 28, ал. 3 СК, когато ползуването на жилището, собственост на близки, е по договор за наем. В такъв случай е приложим чл. 28, ал. 1 СК.
4. Ако близките изрично заявят, че желаят след развода в жилището да живее другият съпруг, съдът може да го предостави и на него, тъй като тази разпоредба е създадена в защита на техните интереси. Това важи и при изявления на съпруга собственик.
V. ПО НЯКОИ ПРОЦЕСУАЛНИ ВЪПРОСИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СПОРОВЕТЕ ЗА ПОЛЗУВАНЕ НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
1. В чл. 28 СК не е изрично уредено служебното начало, по силата на което съдилищата да са длъжни с предявяване на иска за развод да разгледат и се произнесат и без искане на страните за ползуването на семейното жилище след развода. Обстоятелството, че законът само в първата алинея употребява израза "при постановяване на развода съдът предоставя семейното жилище", предполага по начало искане, направено от съпрузите по чл. 98, б. "г" ГПК. Когато от брака няма деца или при хипотезите на чл. 28, алинеи втора и трета произнасянето е в зависимост от волята на заинтересувания съпруг. По различни съображения съпрузите може да са се отказали от ползуването на жилището. Съпругът собственик може да не иска да се ползува от правата си по чл. 28, ал. 3 СК и да остави другия съпруг и децата да живеят в жилището, което му принадлежи. Съпругът, чиито близки са собственици, може да прояви също такова поведение. Това показва, че служебното произнасяне не е вложено в разума на закона.
При хипотезите на чл. 28, ал. 1 СК, когато в семейството има ненавършили пълнолетие деца, положението е по-друго. Родителите във всички случаи са длъжни да обезпечат жилище на децата си и понеже съдът служебно се произнася кому от родителите предоставя децата и определя мерките за упражняването на родителските права, изводът е, че в тези случаи произнасянето за ползуването на семейното жилище е служебно задължение на съда. Това разбиране се основава на текста на чл. 28, ал. 1 СК, който включва като критерий интересите на децата на първо място. Аргумент за такова схващане са още чл. 2, 12 и 59 СК, в основата на които стои принципът за всестранна защита на децата.
2. С решението за семейното жилище съдът се произнася само за ползуването. В производството по чл. 28 СК съдът не е овластен да разрешава спорове относно други права върху жилището. Това особено важи за произнасянето по чл. 28, ал. 3 - СК съдът следва да изхожда само от признания или официални документи, с които безспорно се установява собствеността. От доказателствата следва да е безспорно, че се касае до собственост на близки или собствеността на единия съпруг да е придобита преди брака, по дарение или наследство. При съмнение следва да се
прилага чл. 28, ал. 1 СК. Тенденцията чрез спора за ползуване на жилището след развод да се събират доказателства за исковете по чл. 13, ал. 2 и чл. 14 СК е незаконосъобразна. Тя следва да се пресича с правилно изясняване спорното от безспорното още в първото по делото заседание.
3. Съпруг, спрямо когото, се прекратява наемното отношение по силата на чл. 27, ал. 2 СК, има право да поиска отсрочване на изпълнението. Изразът "може да му се разреши да се ползува от жилището за определен срок" означава, че с разрешението съдът отсрочва изпълнението на решението за прекратяване на наемното отношение. Съдът може да определи срок само ако това е необходимо според обстоятелствата.
Правото на съпруга несобственик по ал. 3 да иска да му се разреши да ползува жилището за определен срок е също така право да иска отсрочване на опразването, което е последица от признатото от закона ползуване поради собствеността на съпруга или на близките му.
Във връзка с продължителността на срока съдът е длъжен да изложи съображения за обстоятелствата, които налагат отсрочването и неговата продължителност.
4. Предявяването на иска за делба при висящ спор за семейното жилище по чл. 28 СК не е основание за спиране на делото, защото по своя характер нормата на чл. 28 СК цели да уреди ползуването на жилището едновременно с развода, а това означава, че спорът следва да приключи бързо. Освен това производството за делба не е в зависимост от това, кой съделител ползува имота. Същото важи и за предявения иск по чл. 13 СК.
5. Когато при спора за ползуването на семейното жилище е приложен чл. 28, ал. 1 СК, а по-късно с влязло в сила решение се установи, че съпругът, на когото не е предоставено ползуването на жилището, е бил изключителен негов собственик
през време на брака, влязлото в сила решение по чл. 13 СК е основание за отмяна по чл. 231, б. "а" ГПК. Решението по чл. 13, ал. 2 СК в този случай установява обстоятелство, важимо за периода на брака, което не е могло да се представи от страната и поради това то е ново по смисъла на чл. 231, б. "а" ГПК.
6. При изменяване на мерките относно упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, родени от надлежно прекратен брак, може по изключение съобразно с всички обстоятелства и ако със семейното жилище не е настанала промяна в основанието за ползуването му, да бъде пререшен въпросът за ползуването. Дадените с тълкувателно решение № 77/1971 г. - ОСГК указания при какви условия е допустимо това са правилни и следва да се спазват от съдилищата. При решаването на спора за семейното жилище не бива обаче да се смесва с основанията за преглед по реда на надзора и тези по чл. 231 ГПК. Използуването на извънредните способи за отмяна на влезли в сила решения има своето основание в пороците на самите решения, въз основа на които се допуска прегледът или отмяната, докато при решаването на въпроса за ползуването съдът се основава на идеята на чл. 29, ал. 2 СК - променените обстоятелства.
7. Необходимо е да се поясни, че искът за пререшаване въпроса за ползуването на семейното жилище може да бъде съединен с производството за промяна на мерките за упражняване на родителските права или да бъде предявен отделно. Спорът е подсъден на този окръжен съд. който е решил преди това спора като първа инстанция съгласно чл. 264, ал. 3, пр. 1 ГПК. Възможността ищецът да избира подсъдността на делото по чл. 264, ал. 3, пр. 2 ГПК в случаите, когато неговото местожителство е в района на друг съд, е недопустима с оглед характера на спора и поради процесуална икономия.
VI. Както вече се произнесе Пленумът на Върховния съд с р. 1/1969 г., Постановление № 20/1963 г. на пленума е загубило сила от момента, в който започна да действува СК поради новата законодателна уредба.
С оглед на изложението и за да се създаде единство в практиката на съдилищата съгласно чл. 18 ЗУС, Пленумът на Върховния съд
ПОСТАНОВИ:
I. 1. Семейното жилище обхваща жилищните и сервизните помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство съпрузите, децата и другите пълнолетни членове на семейството.
2. Семейно е жилището:
а) в което семейството е настанено от органите на "Жилищно настаняване" след фактическата раздяла поради жилищни нужди на цялото семейство или за нов строеж;
б) което е придобито през фактическата раздяла със средства, набрани по време на брака;
в) с което съпрузите са обезщетени по § 146 ППЗПИНМ с бъдещ строеж.
3. В семейното жилище се включват и:
а) помещенията, в които временно са допуснати други лица;
б) помещенията, които са отдадени под наем при самосгъстяване;
в) помещенията, които са отдадени под наем при свободно договаряне.
4. Не са семейни жилищата:
а) от които съпрузите са се отказали;
б) в които съпрузите са били допуснати временно;
в) които са погинали или разрушени;
г) когато и двамата съпрузи са загубили правото да живеят в населеното място, където е жилището;
д) вилите, които не са годни за постоянно обитаване.
II. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28, АЛ. 1 СК
5. Споровете за ползуването на семейното жилище след развод се решават по реда на чл. 28, ал. 1 СК, когато са обща собственост на съпрузите или се наемат само от тях.
6. Жилищната нужда е предпоставка за решаване спора за ползуване на семейното жилище.
Съпругът, който има друго жилище, не може да получи спорното семейно жилище.
7. Когато съпругът не е жител или няма право да живее в населеното място, жилището се предоставя на другия съпруг.
По изключение жилището може да се предостави и на съпруга, който не е жител, но има временно жителство и на него е предоставено упражнението на родителските права върху деца, които са жители на населеното място.
8. Съдът предоставя ползуването на служебното жилище на съпруга, за трудовата функция на когото то служи.
Останалите ведомствени жилища се предоставят за ползуване след развода на общо основание чл. 28, ал. 1 и 2 СК.
9. Съдът разрешава спора за ползуване на семейното жилище след развода, като изхожда от наличната жилищна площ, без да допуска преустройства, нито да изменя предназначението на отделните помещения.
10. В случаите на чл. 28, ал. 1 СК съдът разпределя ползуването на семейното жилище, ако жилищните и сервизните помещения могат да се обособят в отделни жилища.
Когато сервизните помещения не могат да се обособят и се налага общо ползуване на някои от тях, за да се разпредели жилището, е необходимо отношенията между съпрузите и в семейството да са търпими, съобразени с комунистическия морал.и правилата на социалистическото общежитие.
11. Когато семейното жилище не може да се разпредели за ползуване поотделно от съпрузите, съдът го предоставя на единия от тях, като се ръководи от критериите в чл. 28, ал. 1 СК.
Поредността на изброяването не е с оглед на тяхната значимост с изключение критерия интереси на децата.
12. Пълнолетните деца и другите пълнолетни членове от семейството имат самостоятелни права, които следва да се зачитат при разпределяне на жилищната площ.
III. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28, АЛ. 2 СК
13. По реда на чл. 28, ал. 2 СК се решават споровете за ползуване на семейното жилище след развода, когато то се обитава освен от съпрузите, децата и от сънаематели близки на единия от съпрузите, членове от семейството, които са, настанени съвместно със съпрузите по ЗН или ЗНО или с договор.
14. "Близки" по смисъла на чл. 28, ал. 2 са само роднините по права линия, братята и сестрите.
15. Не следва да се прилага чл. 28, ал. 2 СК спрямо близките, които не са членове на семейството и са наематели с отделен договор или настанителна заповед в обособени жилищни помещения.
16. Когато в семейното жилище живеят близки на двамата съпрузи, включително и пълнолетните деца, се прилага чл. 28, ал. 1 СК.
17. В случаите на чл. 28, ал. 2 СК съдът предоставя ползуването на семейното жилище след развод на този от съпрузите, чиито близки обитават общо жилището.
Ако близките на единия съпруг, които живеят като наематели в семейното жилище, заявят изрично пред съда, че желаят да съжителствуват след развода с другия съпруг, съдът може да прекрати наемното отношение спрямо първия.
IV. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28, АЛ. 3 СК
18. Когато семейното жилище е собственост на единия съпруг или на негови близки, допуснали съпрузите да живеят в него, то се предоставя на него независимо от това, на кого от родителите е предоставено упражняването на родителските права.
19. Изразът "допуснали съпрузите да живеят в него" по чл. 28, ал. 3 СК означава фактическо допускане ползуване на жилището (договор за заем за послужване и др.).
Няма допускане, когато ползуването е на основание договор за наем.
20. Ако съпругът собственик или близките на единия съпруг, които като собственици са допуснали съпрузите да живеят в жилището, заявят изрично в съда, че желаят след развода в жилището да остане другият съпруг, съдът го предоставя на другия.
21. "Близки" на съпрузите по чл. 28, ал. 3 СК са също роднините по права линия, братята и сестрите.
V. ПО НЯКОИ ПРОЦЕСУАЛНИ ВЪПРОСИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СПОРОВЕТЕ ЗА ПОЛЗУВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
22. Съдът се произнася за ползуването на семейното жилище след развод само ако има иск от съпрузите.
По изключение само в хипотезата на чл. 28, ал. 1 СК съдът се произнася служебно за ползуването на семейното жилище, ако в семейството на съпрузите има малолетни и непълнолетни деца.
23. С решението по чл. 28 СК съдът се произнася само за ползуването на жилището, а не и по споровете за други права върху него.
Когато разрешава спорове по чл. 28, ал. 3 СК, съдът следва да изхожда само от признания или официални документи, установяващи безспорно собствеността.
24. С диспозитива по чл. 28, ал. 2 СК съдът определя спрямо кого от съпрузите прекратява наемното отношение и ако това е необходимо, според обстоятелствата отсрочва изпълнението на решението.
По искане на съпруга несобственик съдът може съгласно чл. 28, ал. 3 СК да отсрочи опразването за определен срок съобразно с обстоятелствата.
Съгласно чл. 191 ГПК съдът е длъжен да посочи съображения за обстоятелствата, които налагат отсрочването и неговата продължителност.
25. Производството по чл. 28 СК не следва да се спира по чл. 182, б. "г" ГПК в случаите:
а) когато е предявен иск за делба и
б) когато е предявен иск по чл. 13, ал. 2 СК
26. Влязлото в сила решение, с което по късно е установено, че съпругът, на когото не е предоставено ползуването на семейното жилище, е изключителен негов собственик, е основание за отмяна по чл. 231, б. "а" ГПК
27. При изменяване мерките относно упражняване на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца съдът, който е решил спора, по изключение може да измени решението си.
VI. Обявява Постановление № 20/1963 г. на Пленума на ВС за загубило сила.
Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1991, стр. 65, пор. № 19
ОТНОСНО ПОЛЗУВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ СЛЕД РАЗВОДА
До влизането в сила на Семейния кодекс в ЗЛС липсваше разпоредба как съпрузите ще ползуват семейното жилище след развода. С чл. 261 и чл. 264, ал. 2 ГПК съдът бе длъжен да определи привременни мерки и освен това с решението "и без искане на страните" служебно да се произнесе за ползуването на жилището, когато има деца. които не са навършили пълнолетие.
С Постановление № 2063 г. Пленумът на Върховния съд обобщи практиката на съдилищата и даде тълкуване на понятието семейно жилище, на предпоставките и критериите за предоставянето му на единия или на двамата съпрузи след развода. Разрешенията бяха в съответствие с нормативните актове, засягащи правото на жилище в НРБ.
Семейният кодекс за пръв път уреди правата на ползуване на жилището от съпрузите след развода. С чл. 28, ал. 1 по начало се възприе установената съдебна практика. С алинеи втора и трета на чл. 28 СК даде нови разрешения. Поради това съдебната практика по приложението на чл. 28 СК се отличава по редица въпроси от разрешенията, дадени с Постановление № 20/1963 г., издадено при действието на чл. 264, ал. 1 ГПК и ЗЛС.
В общи линии съдилищата правилно прилагат чл. 28 СК. Има обаче и отклонения от точния смисъл на закона. Това налага да се обобщи съдебната практика по този текст.
I. ЗА ПОНЯТИЕТО "СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ"
Ползуването на семейното жилище след развода е уредено по различен начин, при различни предпоставки и критерии в отделните алинеи на чл. 28. Втората и третата алинея не са подчинени на първата алинея. Те са специални и различни по своите белези и критерии за предоставяне жилището след развода и уреждат други хипотези, по отношение на които не се прилагат критериите от първата алинея.
Първата алинея има пред вид жилище, ползувано по време на брака на основание на обща собственост на съпрузите или на наемно отношение, но такова наемно отношение, при което ползуването е само на съпрузите и децата. В отличие от първата втората има пред вид жилище, ползувано по време на брака на наемно отношение, но ползуването не е само на съпрузите и децата, а и на близки на единия съпруг членове на семейството. При третата алинея жилище е ползуването от семейството на основание на лична собственост на единия съпруг или на негови близки. Различията в основанията на ползуването при всяка от алинеите се свързват от закона с отделен начин на уреждане ползуването след развода и с различни критерии. Въпреки тези различия трите алинеи изхождат от общо понятие за семейно жилище.
Семейното жилище обхваща съвкупността на жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Законът има пред вид жилището, ползувано до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла деня на раздялата.
При прилагането на чл. 28 СК следва да се включат в семейното жилище: а) помещенията, в които временно са допуснати други лица. Това е така, защото допуснатите трети лица могат да бъдат извадени безусловно по надлежния ред;
б) помещенията, дадени под наем при самосгъстяване. Това произтича от характера на правоотношението. Въпреки договора за наем при самосгъстяване тези помещения не губят характера си на част от семейното жилище. Съпругът, на когото са предоставени, е в състояние да осъществи правата си по чл. 238 ЗЗД въз основа на влязлото в сила решение по чл. 28 СК.
в) не губят характера си на семейни помещенията, които двамата съпрузи или единият от тях са отдали под наем по свободно договаряне до деня на прекратяване на брака. И тези помещения могат да бъдат освободени от съпруга, на когото се предоставят, като се развали договорът за наем.
Жилището, в което семейството е настанено от органите на "Жилищно настаняване" след фактическата раздяла, поради жилищна нужда на цялото семейство или поради строеж, е семейно по смисъла на алинеи първа и втора, защото настаняването е резултат на преценката на жилищните нужди на цялото семейство.
Семейно е и жилището, построено през време на фактическата раздяла със средства, добити през време на брака, или е дадено вместо обезщетение за имот, отчужден за осъществяване на държавно жилищно строителство (§ 146 ППЗПИНМ) Във втория случай придобиването на жилището следва да се счита към момента на построяване на сградата и предаването с акт, а не към деня на решението на ИК на НС.
Съпрузите нямат жилище, когато след раздялата са се отказали от жилището, когато са били само временно допуснати от други лица, или жилището е постигнала или и двамата съпрузи са престанали да бъдат жители на населеното място, където е жилището. Съпрузите нямат жилище при ползуване на вили, които не са годни за постоянно обитаване. И в тези случаи съдилищата следва да се произнасят с диспозитив, като отхвърлят исковете за ползуване семейното жилище.
II. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28, ал. 1 СК
Първата алинея на чл. 28 СК урежда ползуването на семейното жилище, когато съпрузите го притежават в обща собственост или го държат на основание на наемно отношение. Когато жилището е обща съпружеска собственост, то може да се обитава от съпрузите, децата и близките, които са членове на семейството. Когато ползуването е на основание на наемно отношение, за прилагането на алинея първа е необходимо обитаване само от съпрузите и децата. Обитаването от близки на единия съпруг наред със съпрузите и децата се урежда от втората алинея.
1. При разрешаване спора за семейното жилище е от значение жилищната нужда или липсата на друго жилище на съпруга към момента на развода. Ако единият съпруг има друго жилище наследствено, придобито по дарение, със средства от трансформирано имущество (чл. 13 СК) или е получено служебно жилище по ПМС № 209/1961 г. след раздялата, което не е семейно, ползуването се предоставя на другия съпруг.
Не е налице друго жилище, когато при раздялата се ползува временно жилище на свободен наем или съпругът е приютен при своите близки при условията на самосгъстяване. Не е налице друго жилище, когато притежаваното в собственост жилище от единия съпруг е заето от лица, настанени по ЗН с настанителна заповед, както и при сънаследствено жилище, ползувано от други сънаследници, в което няма свободна жилищна площ.
Необходимо е другото свободно жилище да е в същото населено място или най-малко в присъединените към големите градове селища. Това решение се налага, тъй като не може заради жилището да се принуди съпруга при развод да напусне местожителството и работата си.
2. Една от предпоставките за претенцията да се ползува жилището при развод е съпругът да е жител на населеното място, където е жилището. Този, който не е жител на населеното място, може да претендира за ползуването само по изключение, ако детето, което му се предоставя по чл. 29 СК, е жител на същото населено място и поради това има временно жителство. Това разрешение се налага в интерес на децата от брака.
3. Жилището, тясно свързано с естеството на задължението по трудовия договор на единия съпруг (жп. кантон, помещения на пазач, помещения по токоизправителни инсталации и т. н. ), е служебно, а не ведомствено по смисъла на чл. 3 ЗНО. То не може да се отдели от служебните задължения, заради които е предоставено на работника или служителя. При развод същото следва да се предоставя на съпруга, на когото е дадено, за да не се пречи на изпълнението на функциите му в бъдеще.
4. За да се разпредели семейното жилище по чл. 28, ал. 1 СК, следва да се установи възможността то да се ползува поотделно от двамата съпрузи. Възможността е в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения такива, каквито са към момента на раздялата или развода, без преустройства, изменения и промяната на предназначението им.
Неправилно някои съдилища приемат, че е налице възможност да се ползува жилището от двамата, като при едностайно са предоставяли хол или кухня на единия съпруг, а на другия останалата площ. Изразът "когато то (жилището) не може, да се ползува от двамата" обхваща всички случаи на невъзможност да се обособят самостоятелни жилища с жилищни и сервизни помещения при спазване на нормите по чл. 5 ЗНО. При еднофамилно жилище, при което холът е заменен с дневна или детска стая, съдът е длъжен да преценява възможността за едновременно поотделно ползуване на жилището и с оглед търпимостта на отношенията.
Нетърпими са не само острите, свързани с физически или морален тормоз отношения, но и проявите на пиянство, разврат и др. несъвместими явления с правилата на социалистическото общежитие, с комунистическия морал и с интересите на децата.
5. Когато съдът констатира, че жилището не може да се разпредели за поотделно ползуване от двамата съпрузи, предоставя същото на единия съпруг, като се ръководи от критериите, посочени в чл. 28, ал. 1 СК интересите на децата, здравословното състояние, вината и др. обстоятелства на случая. Тези критерии не са изчерпателно изброени, а са само ориентировъчни. Мястото на критерия в реда на изброяването не сочи по-голямата му или по-малка значимост. Тъй като изброените и "другите" обстоятелства обикновено съществуват едновременно в различни съотношения, съдът е длъжен да ги обсъжда поотделно и съвкупно. Във всички случаи на алинея първа съдът е длъжен да взема пред вид преди всичко интересите на децата, защото и двамата родители са длъжни да им обезпечат жилище.
6. При разпределението следва да се изключват ползуваните помещения от пълнолетните деца и пълнолетните членове на семейството поради това, че те имат самостоятелни права на жилищна площ. Ако те ползуват общи помещения и нямат обособена жилищна площ, изключва се от разпределение площ, равна на правото им по чл. 5 ЗНО.
III. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28, ал. 2 СК
Втората алинея на чл. 28 СК урежда ползуването на семейното жилище, когато съпрузите държат жилището на основание наемно отношение, но в него като сънаематели живеят и техни близки.
1. Изразът "като наематели" в чл. 28, ал. 2 СК означава, че не е налице отделно изключително основание на съпрузите да ползуват наеманото жилище, а наематели са и лица, които са членове на семейството и са настанени съвместно със съпрузите с настанителна заповед по ЗН и ЗНО или са сънаематели по договор.
2. Понятието "близки на някои от бившите съпрузи" означава роднините по права линия, братята и сестрите на някои от тях. На това сочи структурата на ал. 2 и логиката на употребените изрази.
Не се вземат пред вид пълнолетните деца наематели, тъй като те са еднакво близки на двамата съпрузи, а в закона изрично е посочено, че се касае до близки само на единия съпруг.
Роднините по права линия, братята и сестрите, които са наематели с отделен договор или с отделна настанителна заповед в обособени жилищни помещения (в къщи, етажи и апартаменти) и не са членове на семейството, не се включват в понятието "близки" по смисъла на тази алинея.
3. Качеството сънаемател на близкия на единия съпруг води до прекратяването на наемното правоотношение за другия. Този критерий е специфичен само за тази алинея, поради което критериите на първата алинея са неприложими при хипотезата на втората.
Чл. 28, ал. 2 СК има пред вид не кой да е от съпрузите, а този, чиито близки обитават жилището. Да се приеме, че изразът "единият съпруг" в тази алинея означава кой да е от съпрузите, както някои съдилища и състави на Върховния съд са приемали, е неправилно и води до изпразване закона от съдържание.
Съпругът, на когото сънаемателите не са близки, може да претендира за жилището, ако близките на другия съпруг заявят изрично, че желаят да съжителствуват именно с този съпруг, а не с техния близък. Нормата цели да защити интересите на близките, поради което волята им следва да се зачита. В тези случаи липсват нетърпими отношения между единия съпруг и близките на другия.
Когато в семейното жилище живеят като наематели близки на двамата съпрузи, чл. 28, ал. 2 СК е неприложим. В тези случаи въпросът за ползуването на жилището след развода следва да се реши по правилата на чл. 28, ал. 1 СК.
IV. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28, ал. 3 СК
По чл. 28, ал. 3 СК спорът за ползуване семейното жилище се разрешава само с оглед правото на собственост на жилището: или жилището е собственост на единия съпруг, или то е собственост на близки на единия от тях, които са допуснали съпрузите да живеят в него.
1. Съпругът несобственик няма право да претендира за ползуването на жилището след развода. Без значение е дали на този съпруг са предоставени за упражняване родителските права спрямо децата от брака. Този съпруг обаче има право да иска отсрочване на опразването.
2. В израза "близки, допуснати да живеят в него" (жилището) законът има пред вид, както при ал. 2 на чл. 28 СК, само роднините по права линия, братята и сестрите.
3. Допускане е налице, когато близките роднини са предоставили жилището на съпрузите за фактическо ползуване напр. договор заем за послужване и др. Недопустимо е обаче да се прилага чл. 28, ал. 3 СК, когато ползуването на жилището, собственост на близки, е по договор за наем. В такъв случай е приложим чл. 28, ал. 1 СК.
4. Ако близките изрично заявят, че желаят след развода в жилището да живее другият съпруг, съдът може да го предостави и на него, тъй като тази разпоредба е създадена в защита на техните интереси. Това важи и при изявления на съпруга собственик.
V. ПО НЯКОИ ПРОЦЕСУАЛНИ ВЪПРОСИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СПОРОВЕТЕ ЗА ПОЛЗУВАНЕ НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
1. В чл. 28 СК не е изрично уредено служебното начало, по силата на което съдилищата да са длъжни с предявяване на иска за развод да разгледат и се произнесат и без искане на страните за ползуването на семейното жилище след развода. Обстоятелството, че законът само в първата алинея употребява израза "при постановяване на развода съдът предоставя семейното жилище", предполага по начало искане, направено от съпрузите по чл. 98, б. "г" ГПК. Когато от брака няма деца или при хипотезите на чл. 28, алинеи втора и трета произнасянето е в зависимост от волята на заинтересувания съпруг. По различни съображения съпрузите може да са се отказали от ползуването на жилището. Съпругът собственик може да не иска да се ползува от правата си по чл. 28, ал. 3 СК и да остави другия съпруг и децата да живеят в жилището, което му принадлежи. Съпругът, чиито близки са собственици, може да прояви също такова поведение. Това показва, че служебното произнасяне не е вложено в разума на закона.
При хипотезите на чл. 28, ал. 1 СК, когато в семейството има ненавършили пълнолетие деца, положението е по-друго. Родителите във всички случаи са длъжни да обезпечат жилище на децата си и понеже съдът служебно се произнася кому от родителите предоставя децата и определя мерките за упражняването на родителските права, изводът е, че в тези случаи произнасянето за ползуването на семейното жилище е служебно задължение на съда. Това разбиране се основава на текста на чл. 28, ал. 1 СК, който включва като критерий интересите на децата на първо място. Аргумент за такова схващане са още чл. 2, 12 и 59 СК, в основата на които стои принципът за всестранна защита на децата.
2. С решението за семейното жилище съдът се произнася само за ползуването. В производството по чл. 28 СК съдът не е овластен да разрешава спорове относно други права върху жилището. Това особено важи за произнасянето по чл. 28, ал. 3 - СК съдът следва да изхожда само от признания или официални документи, с които безспорно се установява собствеността. От доказателствата следва да е безспорно, че се касае до собственост на близки или собствеността на единия съпруг да е придобита преди брака, по дарение или наследство. При съмнение следва да се
прилага чл. 28, ал. 1 СК. Тенденцията чрез спора за ползуване на жилището след развод да се събират доказателства за исковете по чл. 13, ал. 2 и чл. 14 СК е незаконосъобразна. Тя следва да се пресича с правилно изясняване спорното от безспорното още в първото по делото заседание.
3. Съпруг, спрямо когото, се прекратява наемното отношение по силата на чл. 27, ал. 2 СК, има право да поиска отсрочване на изпълнението. Изразът "може да му се разреши да се ползува от жилището за определен срок" означава, че с разрешението съдът отсрочва изпълнението на решението за прекратяване на наемното отношение. Съдът може да определи срок само ако това е необходимо според обстоятелствата.
Правото на съпруга несобственик по ал. 3 да иска да му се разреши да ползува жилището за определен срок е също така право да иска отсрочване на опразването, което е последица от признатото от закона ползуване поради собствеността на съпруга или на близките му.
Във връзка с продължителността на срока съдът е длъжен да изложи съображения за обстоятелствата, които налагат отсрочването и неговата продължителност.
4. Предявяването на иска за делба при висящ спор за семейното жилище по чл. 28 СК не е основание за спиране на делото, защото по своя характер нормата на чл. 28 СК цели да уреди ползуването на жилището едновременно с развода, а това означава, че спорът следва да приключи бързо. Освен това производството за делба не е в зависимост от това, кой съделител ползува имота. Същото важи и за предявения иск по чл. 13 СК.
5. Когато при спора за ползуването на семейното жилище е приложен чл. 28, ал. 1 СК, а по-късно с влязло в сила решение се установи, че съпругът, на когото не е предоставено ползуването на жилището, е бил изключителен негов собственик
през време на брака, влязлото в сила решение по чл. 13 СК е основание за отмяна по чл. 231, б. "а" ГПК. Решението по чл. 13, ал. 2 СК в този случай установява обстоятелство, важимо за периода на брака, което не е могло да се представи от страната и поради това то е ново по смисъла на чл. 231, б. "а" ГПК.
6. При изменяване на мерките относно упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, родени от надлежно прекратен брак, може по изключение съобразно с всички обстоятелства и ако със семейното жилище не е настанала промяна в основанието за ползуването му, да бъде пререшен въпросът за ползуването. Дадените с тълкувателно решение № 77/1971 г. - ОСГК указания при какви условия е допустимо това са правилни и следва да се спазват от съдилищата. При решаването на спора за семейното жилище не бива обаче да се смесва с основанията за преглед по реда на надзора и тези по чл. 231 ГПК. Използуването на извънредните способи за отмяна на влезли в сила решения има своето основание в пороците на самите решения, въз основа на които се допуска прегледът или отмяната, докато при решаването на въпроса за ползуването съдът се основава на идеята на чл. 29, ал. 2 СК - променените обстоятелства.
7. Необходимо е да се поясни, че искът за пререшаване въпроса за ползуването на семейното жилище може да бъде съединен с производството за промяна на мерките за упражняване на родителските права или да бъде предявен отделно. Спорът е подсъден на този окръжен съд. който е решил преди това спора като първа инстанция съгласно чл. 264, ал. 3, пр. 1 ГПК. Възможността ищецът да избира подсъдността на делото по чл. 264, ал. 3, пр. 2 ГПК в случаите, когато неговото местожителство е в района на друг съд, е недопустима с оглед характера на спора и поради процесуална икономия.
VI. Както вече се произнесе Пленумът на Върховния съд с р. 1/1969 г., Постановление № 20/1963 г. на пленума е загубило сила от момента, в който започна да действува СК поради новата законодателна уредба.
С оглед на изложението и за да се създаде единство в практиката на съдилищата съгласно чл. 18 ЗУС, Пленумът на Върховния съд
ПОСТАНОВИ:
I. 1. Семейното жилище обхваща жилищните и сервизните помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство съпрузите, децата и другите пълнолетни членове на семейството.
2. Семейно е жилището:
а) в което семейството е настанено от органите на "Жилищно настаняване" след фактическата раздяла поради жилищни нужди на цялото семейство или за нов строеж;
б) което е придобито през фактическата раздяла със средства, набрани по време на брака;
в) с което съпрузите са обезщетени по § 146 ППЗПИНМ с бъдещ строеж.
3. В семейното жилище се включват и:
а) помещенията, в които временно са допуснати други лица;
б) помещенията, които са отдадени под наем при самосгъстяване;
в) помещенията, които са отдадени под наем при свободно договаряне.
4. Не са семейни жилищата:
а) от които съпрузите са се отказали;
б) в които съпрузите са били допуснати временно;
в) които са погинали или разрушени;
г) когато и двамата съпрузи са загубили правото да живеят в населеното място, където е жилището;
д) вилите, които не са годни за постоянно обитаване.
II. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28, АЛ. 1 СК
5. Споровете за ползуването на семейното жилище след развод се решават по реда на чл. 28, ал. 1 СК, когато са обща собственост на съпрузите или се наемат само от тях.
6. Жилищната нужда е предпоставка за решаване спора за ползуване на семейното жилище.
Съпругът, който има друго жилище, не може да получи спорното семейно жилище.
7. Когато съпругът не е жител или няма право да живее в населеното място, жилището се предоставя на другия съпруг.
По изключение жилището може да се предостави и на съпруга, който не е жител, но има временно жителство и на него е предоставено упражнението на родителските права върху деца, които са жители на населеното място.
8. Съдът предоставя ползуването на служебното жилище на съпруга, за трудовата функция на когото то служи.
Останалите ведомствени жилища се предоставят за ползуване след развода на общо основание чл. 28, ал. 1 и 2 СК.
9. Съдът разрешава спора за ползуване на семейното жилище след развода, като изхожда от наличната жилищна площ, без да допуска преустройства, нито да изменя предназначението на отделните помещения.
10. В случаите на чл. 28, ал. 1 СК съдът разпределя ползуването на семейното жилище, ако жилищните и сервизните помещения могат да се обособят в отделни жилища.
Когато сервизните помещения не могат да се обособят и се налага общо ползуване на някои от тях, за да се разпредели жилището, е необходимо отношенията между съпрузите и в семейството да са търпими, съобразени с комунистическия морал.и правилата на социалистическото общежитие.
11. Когато семейното жилище не може да се разпредели за ползуване поотделно от съпрузите, съдът го предоставя на единия от тях, като се ръководи от критериите в чл. 28, ал. 1 СК.
Поредността на изброяването не е с оглед на тяхната значимост с изключение критерия интереси на децата.
12. Пълнолетните деца и другите пълнолетни членове от семейството имат самостоятелни права, които следва да се зачитат при разпределяне на жилищната площ.
III. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28, АЛ. 2 СК
13. По реда на чл. 28, ал. 2 СК се решават споровете за ползуване на семейното жилище след развода, когато то се обитава освен от съпрузите, децата и от сънаематели близки на единия от съпрузите, членове от семейството, които са, настанени съвместно със съпрузите по ЗН или ЗНО или с договор.
14. "Близки" по смисъла на чл. 28, ал. 2 са само роднините по права линия, братята и сестрите.
15. Не следва да се прилага чл. 28, ал. 2 СК спрямо близките, които не са членове на семейството и са наематели с отделен договор или настанителна заповед в обособени жилищни помещения.
16. Когато в семейното жилище живеят близки на двамата съпрузи, включително и пълнолетните деца, се прилага чл. 28, ал. 1 СК.
17. В случаите на чл. 28, ал. 2 СК съдът предоставя ползуването на семейното жилище след развод на този от съпрузите, чиито близки обитават общо жилището.
Ако близките на единия съпруг, които живеят като наематели в семейното жилище, заявят изрично пред съда, че желаят да съжителствуват след развода с другия съпруг, съдът може да прекрати наемното отношение спрямо първия.
IV. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28, АЛ. 3 СК
18. Когато семейното жилище е собственост на единия съпруг или на негови близки, допуснали съпрузите да живеят в него, то се предоставя на него независимо от това, на кого от родителите е предоставено упражняването на родителските права.
19. Изразът "допуснали съпрузите да живеят в него" по чл. 28, ал. 3 СК означава фактическо допускане ползуване на жилището (договор за заем за послужване и др.).
Няма допускане, когато ползуването е на основание договор за наем.
20. Ако съпругът собственик или близките на единия съпруг, които като собственици са допуснали съпрузите да живеят в жилището, заявят изрично в съда, че желаят след развода в жилището да остане другият съпруг, съдът го предоставя на другия.
21. "Близки" на съпрузите по чл. 28, ал. 3 СК са също роднините по права линия, братята и сестрите.
V. ПО НЯКОИ ПРОЦЕСУАЛНИ ВЪПРОСИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СПОРОВЕТЕ ЗА ПОЛЗУВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
22. Съдът се произнася за ползуването на семейното жилище след развод само ако има иск от съпрузите.
По изключение само в хипотезата на чл. 28, ал. 1 СК съдът се произнася служебно за ползуването на семейното жилище, ако в семейството на съпрузите има малолетни и непълнолетни деца.
23. С решението по чл. 28 СК съдът се произнася само за ползуването на жилището, а не и по споровете за други права върху него.
Когато разрешава спорове по чл. 28, ал. 3 СК, съдът следва да изхожда само от признания или официални документи, установяващи безспорно собствеността.
24. С диспозитива по чл. 28, ал. 2 СК съдът определя спрямо кого от съпрузите прекратява наемното отношение и ако това е необходимо, според обстоятелствата отсрочва изпълнението на решението.
По искане на съпруга несобственик съдът може съгласно чл. 28, ал. 3 СК да отсрочи опразването за определен срок съобразно с обстоятелствата.
Съгласно чл. 191 ГПК съдът е длъжен да посочи съображения за обстоятелствата, които налагат отсрочването и неговата продължителност.
25. Производството по чл. 28 СК не следва да се спира по чл. 182, б. "г" ГПК в случаите:
а) когато е предявен иск за делба и
б) когато е предявен иск по чл. 13, ал. 2 СК
26. Влязлото в сила решение, с което по късно е установено, че съпругът, на когото не е предоставено ползуването на семейното жилище, е изключителен негов собственик, е основание за отмяна по чл. 231, б. "а" ГПК
27. При изменяване мерките относно упражняване на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца съдът, който е решил спора, по изключение може да измени решението си.
VI. Обявява Постановление № 20/1963 г. на Пленума на ВС за загубило сила.
Veritatem dies aperit
- borovinka
- Активен потребител
- Мнения: 1515
- Регистриран на: 18 Авг 2011, 14:41
- Местоположение: Lawrence, KZ
Re: тирси се текста на ППВС 12/71 г. на ВС
МНОГО БЛАГОДАРЯ!
- neveja111
- Младши потребител
- Мнения: 97
- Регистриран на: 04 Юни 2010, 13:55
3 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 23 госта