наследство

[rumi_rumi]

ЗДРАВЕЙТЕ!въпросът ми е следният:
Наскоро се завърнах от чужбина и отидох в родното село на баща ми да си извадя свидетелство за наследници.Исках да си потърся наследсвото от баща мо ,когото съм загубила ,когато бях на 4 години.Оказа,че мои роднини по бащина линия са съборили къщата на баба ми и дядо ми по бащина линия
и са си построили двуетажна къща. Служителката в кметството ми каза,че не може да се търси наследсво след толкова години(сега съм на 50 години).А причината да не потърся до сега наследсво - винаги съм била финансово затруднена.

Искам да ви попитам има ли ограничения кога ще потърся наследсвото си,което съдържа земя,гора,пасища,ниви.
И редно ли е без знание на мен,сестра ми и майка ми да се събаря бащината ми къща!Бихте ли ме посъветвали как да постъпя!

[latinka]

Здравейте,

по принцип срок за приемане на наследство няма.

но има възможност "заинтересуван" (който може да бъде друг сънаследник, кредитор и т.н.) да поиска районня съд да Ви опредли срок, в който да заявите дали приемате наследството или се отказвате от него. Ако в дадения срок не отговорите, губите правото да приемете наследството.

Имате ли спомен нещо такова да се е случвало? Водени ли са дела, свързани с имущество, включено в наследставото?

Извън всичко казано по-горе, не е за пренебрегване и възможността имотите да са придобити по давност от трети лца (които реално ги ползват).

Правили ли сте нещо във връзка с имотите до този момент? Деклариране в общината (за което по сега действащата нормативна уредба сроковете са 6 месеца след смъртта на лицето, което наследявате...) Плащане на данъци поне?

[rumi_rumi]

благодаря ви за отговора!
не съм правила никога никакви действия свързани с въпросното наследство,защото всичко е свързано със средства,които никога нямах.Но очаквах ,че роднините ми ще ме уведомят,ако са рещили да живеят там.
Още повече,че аз не съм единствен наследник.
Ако можете ми кажете как мога да постъпя

[rts]

Отговорът ми вероятно е банален: потърсете адвокат, който след като се запознае с документите при Вас и тези, които открие на други места, да Ви даде съвет дали можете и какво можете да направите.

[petq0123]

Добър ден,

Ще се възползвам от създадената тема, за да задам и своя въпрос. При наличие на брак съпругата получава като наследство недвижим имот къща. Т.к. е придобита по наследство къщата не представлява семейна имуществена собственост и като такава не е предмет на делба при евентуален развод (Поправете ме, ако греша). Въпроса ми е при последващи пристрояване/надстрояване извършените подобрения представляват ли семейна собственост, като такива извършени по време на брака. Благодаря Ви за отделеното внимание.

[rts]

Последващи пристрояване/надстрояване и други подобрения са СИО щом са извършени по време на брака, освен ако имате сключен брачен договор, в който е вписано друго.

[petq0123]

Т.к. собственик на къщата е съпругата, възможно ли е тя да продаде разрешението си за строеж на едно от децата си и необходимо ли е съгласието на съпруга?

[borovinka]

Последващи пристрояване/надстрояване и други подобрения са СИО щом са извършени по време на брака, освен ако имате сключен брачен договор, в който е вписано друго.

Дали? Пристрояване и надстрояване в имот, собствен на единия от съпрузите, трансформира ли имота (или поне пристроената/надстроена част) в СИО? И ако да, къде го пише това нещо?

Съпругата може да продаде имота на някое от децата или на трето лице без искане на съгласието на съпруга. Трябва само да се декларира (чл. 26 от СК мисля беше), че имотът не е семейно жилище. Декларацията е от съпруга.

[sunrise]

Последващи пристрояване/надстрояване и други подобрения са СИО щом са извършени по време на брака, освен ако имате сключен брачен договор, в който е вписано друго.

Дали? Пристрояване и надстрояване в имот, собствен на единия от съпрузите, трансформира ли имота (или поне пристроената/надстроена част) в СИО? И ако да, къде го пише това нещо?

Съпругата може да продаде имота на някое от децата или на трето лице без искане на съгласието на съпруга. Трябва само да се декларира (чл. 26 от СК мисля беше), че имотът не е семейно жилище. Декларацията е от съпруга.

Абсолрютно! За съпруга несобственик ще възникне единствено облигационно вземане при евентуален развод.

[petq0123]

Благодаря Ви за отговорите.
Т.е. ако съпругата иска да продаде разрешението си на строеж, няма как да го направи без знанието на съпруга.

[sunrise]

Ами тя няма как да продаде изобщо разрешение за строеж. Може да учреди на някого право на надстрояване, пристрояване и т.н. Обясни Ви Боровинката точно обратното, че съгласието на съпруга не се изисква с изключение , ако е единственото семейно жилище, но явно няма как да е, щото още не е построено.

[n_ikito]

Хайде да надстроим/пристроим и резултатът да е самостоятелен обект.....пък тогава ще видим дали е облигация???.....ако не е такъв обекта ...ще е интересно как ще учреди пък право на надстрояване/пристрояване?...

[sunrise]

Хайде да надстроим/пристроим и резултатът да е самостоятелен обект.....пък тогава ще видим дали е облигация???.....ако не е такъв обекта ...ще е интересно как ще учреди пък право на надстрояване/пристрояване?...

Ами, хайде! нали не твърдите, че ако е самостоятелен обект ще е СИО? Какъв е проблема да се учреди на трето лице право на надстрояване?

[n_ikito]

Ами, хайде! нали не твърдите, че ако е самостоятелен обект ще е СИО?

Ми,... така ми се струва. Да...

Какъв е проблема да се учреди на трето лице право на надстрояване?

Като собственик на имот, нямa как да учредя право на строеж на трето лице в резултат на което, то да придобие нещо, което не е самостоятелен обект. Как да се изразя, не мога да Ви учредя право на пристрояване за стая, към къщата ми.

[n_ikito]

"Нееднакво се разрешава от съдилищата случаят, когато в течение на брака съпрузите построят сграда върху земя, индивидуална собственост на единия от тях. В отделни случаи съдилищата неправилно са определяли правата на съпрузите върху такива имущества след развода.

Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Член 55 ЗС, като посочва способите за придобиване или учредяване на вещни права върху чужда вещ, освен с правна сделка и по давност предвижда това да става и по "други начини, определени от закона".

За придобитите от съпрузите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи чл. 13, ал. 1 СК разпорежда, че те принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Тази разпоредба на Семейния кодекс има императивен характер и представлява "друг начин, определен от закона" по смисъла на чл. 55 ЗС за придобиване или учредяване на вещни права върху чужда вещ.

Освен това разпоредбата на чл. 13, ал. 1 СК установява "друго" по смисъла на чл. 92 ЗС относно собствеността на създаденото приращение през време на брака, поради което Пленумът на Върховния съд намира, че построената през време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Това разрешение се основава и на предвидената в чл. 63 ЗС възможност правото на собственост върху постройката да съществува отделно от собствеността върху земята, на която е изградена."
На това 'дърто' Постановление на ВС, отпаднало ли му е действието....... Човек се учи цял живот...

[rts]

НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА ДАЛИ ЗЕМЯТА Е СОБСТВЕНОСТ НА ЕДИНИЯ СЪПРУГ ИЛИ НА ЕДИНИЯ СЪПРУГ Е УЧРЕДЕНО ПРАВО НА СТРОЕЖ/НАДСТРОЯВАНЕ/ПРИСТРОЯВАНЕ, ИЗГРАДЕНОТО ПО ВРЕМЕ НА БРАКА В ИМОТА- ЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ ИЛИ НА ОСНОВАНИЕ ЛИЧНО ПРИТЕЖАВАНОТО ПРАВО НА СТРОЕЖ Е СИО ДО ОБОРВАНЕ НА ПРЕЗУМПЦИЯТА НА СК.

МАЛКО ПРАКТИКА, В Т.Ч. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА:


Р Е Ш Е Н И Е


№ 137.


гр. София, 12.08.2011 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА


при секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА Илиева
дело № 1516/2009 година


Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 794 от 10.09.2010 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Д. Г. Г. и Ж. Г. Д.,чрез адв. Р. Р. и по касационна жалба на К. И. К. и Е. С. К., чрез адв. П. В.,на решение № 875 от 18.06.2009 г. по гр. д № 1132/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд,с което е оставено в сила решение на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Д. Г. Г. и Ж. Г. Д. иск с правно основание чл. 97 от ГПК /отм./ за признаване, че са собственици по давностно владение на целия имот.Признато е за установено, че са собственици на 2/6 идеални части от процесния имот и е отменен нотариален акт № 44, том IV, д. № 671/2000 год. до размера на прехвърлените 2/6 идеални части от процесния имот.

Касационното обжалване по касационната жалба на Д. Г. Г. и Ж. Г. Д. е допуснато поради наличие на противоречива практика по материалноправен въпрос, свързан с приложението на придобивната давност по чл. 79 ал.1 от ЗС и чл. 84 от ЗС във вр. с чл. 120 от ЗЗД при наличие на признаване от ответната страна на фактите, на които се основава иска и процесуалноправен въпрос, свързан с тежестта на доказване при положителен установетелен иск, като се навеждат доводи, че като е нарушил разпоредбата на чл. 188 ал.2 от ГПК /отм./ съдът е достигнал до изводи, довели до неточно прилагане на закона.
В касационната жалба са изложени твърдения за неправилно приложение на материалния закон,нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което да се уважи предявения иск.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 от ГПК.
Касационното обжалване по касационната жалба на К. И. К. и Е. С. К. е допуснато поради наличие на противоречива практика по материалноправен въпрос, свързан с това дали изградения по време на брака апартамент, чрез отстъпено право на строеж и дарения на идеална част от дворното място на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност.
В касационната жалба са изложени твърдения за неправилно приложение на материалния и процесуялния закон. Моли се за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което да се отхвърли предявения иск.
Ответната страна е депозирала писмен отговор, с които се оспорва подадената касационна жалба.
В обжалваното въззивно решение е прието, че Ж. Ж. Г. –майка на касаторите Д. Г. Г. и Ж. Г. Д.,е дарена с идеална част от дворно място, от правото на строеж и от общите части на сградата, находящи се в [населено място], кв. А..Въз основа на това дарение, заявление по чл. 56 от ЗТСУ /отм./ и договор за групов строеж върху съществуващата сграда са надстроени четвърти и мансарден етаж.С договор за доброволна делба, сключен на 15.11.1982 год. между М. М. А. и Ж. Ж. Г. е ликвидирана съсобствеността върху построения обект и Ж. Г. е придобила право на собственост върху югозападната част от четвъртия етаж, застроен на 50.44 кв.м. и мансардния етаж, застроен на 47.03 кв.м.-жилище № 1 по архитектурния план, състоящо се от антре, дневна, столова , кухня, ниша, тоалетна, пералня, две спални, баня и дрешник, изба с площ 6 кв.м., заедно с 54.1028% идеални части от общите части на четвърти и мансарден етаж.Към момента на извършване на строежа Ж. Ж. е била в брак с Г. Д. Г..Същият е починал на 30.01.1996 год. и е оставил за свои наследници-Ж. Г., Д. Г. и Ж. Д.. Въз основа на тези доказателства въззивния съд е приел, че процесното жилище е придобито в режим на съпружеска имуществена общност в резултат на съвместен принос.Тази презумция не е оборена и твърдението на ищците, че при изграждането му са вложени лични средства на баща им, което обстоятелство е довело до пълна трансформация, са недоказани. При липсата на доказателства за оборване на презумцията по чл. 19 ал.1 от СК /отм./, съдът счита, че процесния имот е станал СИО и след смъртта на Г. Г., с която е прекратена имуществената общност, Ж. Г. е станала собственик на 4/6 идеални части от процесния имот, а Д. Г. и Ж. Г. са станали собственици на по 1/6 идеална част. Съдът е обсъдил и направеното от касаторите Д. Г. и Ж. Г. твърдение, че са станали собственици на процесния имот по давност.Установено е, че Г. Г. през 1990 год. е направил изявление, че желае жилището да бъде за децата му.Съдът е приел, че това изявление не е юридически факт, в резултат на който касаторите ищци да могат да придобият правото на собственост върху процесния имот.Имотът не е негова лична собственост и липсват доказателства за такова изявление от съпругата му.Владението на Ж. Г. не е отблъснато, същата като собственик е продала целия процесен имот.Това изключва възможността владението на ищците касатори да е било осъществявано спокойно и необезпокоявано в предвидения от закона срок.Поради това въззивният съд е приел, че Д. Г. и Ж. Г. са собственици на по 1/6 идеална част от процесния имот.
В приложените: решение № 394 от 22.02.1995 год. по гр.д. № 2760/2003 год. на IV г.о. на ВКС, решение № 194 от 14.03.2009 год. по гр.д. № 6225/2007 год. на III г.о. на ВКС, решение № 281 от 13.04.2004 год. по гр.д. № 888/2003 год. на I г.о. на ВКС и решение № 147 от 25.05.1994 год. по гр.д. № 690/1993 год. на IV г.о. на ВКС се разглеждат въпросите относно приложението на придобивната давност с оглед наличието на твърдения и признания от ответната страна, че не е владяла имота. Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на правото на собственост, който по действие и последици е равнозначен на останалите придобивни способи.В посочените решения е прието, че съдът следва да изследва пълно всички събрани по делото доказателства, включително разпит на свидетели, признание на иска от ответника и обяснения, дадени по реда на чл. 114 ГПК /отм./.Признанието на иска следва да се преценява с оглед на всички доказателства и обстоятелства по делото.
По поставения от К. И. К. и Е. С. К. материалноправен въпрос е приложимо ППВС № 5 от 1972 год., което не е изгубило своето значение и при действието на СК от 2009 год.Според трайната практика разпоредбата на чл. 13 ал.1 от СК установява "друго" по смисъла на чл. 92 от ЗС относно собствеността на създаденото приращение през време на брака, поради което построената през време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Това разрешение се основава и на предвидената в чл. 63 от ЗС възможност правото на собственост върху постройката да съществува отделно от собствеността върху земята, на която е изградена.
Касационните оплаквания са неоснователни.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.97 от ГПК /отм./.Установено е безспорно, че майката на касаторите ищци-Ж. Г. е придобила по време на брака си с Г. Г. чрез дарение идеална част от дворно място, от право на строеж за надстрояване на съществуваща сграда, построена в това дворно място и от общите части на сградата.На същата е отстъпено право на строеж и в резулатат на строителство и делба същата е станала собственик на процесния имот заедно със съпруга си Г. Г..Жилището е построено по време на брака в резулатат на съвместен принос.По делото не са събрани доказателства, които по безспорен начин да оборват презумцията на чл. 19 ал.1 от СК /отм./Законовият режим на съпружеска имуществена общност е императивен и до доказване на противното се приема, че придобитото по време на брака принадлежи на двамата съпрузи.Ищците касатори не са представили доказателства, че вложеното при изгражадане на имота е лична собственост на баща им. Неоснователно е и възражението на ответниците касатори, че имотът е лична собственост на Ж. Г..Същата е получила идеална част от дворното място чрез дарение, а правото на строеж и е отстъпено безвъзмездно, но строежът е реализиран по време на брака й със Г. Г..Поради това не може да се приеме, че имотът е нейна лична собственост, тъй като построената през време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи.При постановяване на своето решение въззивният съд се е съобразил със събраните по делото доказателства и направеното от Ж. Г. признание на иска и не е нарушил съдопризводствените правила.От събраните по делото доказателства не може да се направи безспорен извод, че ищците касатори са владели процесния имот като собственици от 1990 год.От гласните доказателства е установено, че бащата на касаторите ищци е заявил, че желае неговите деца да станат собственици на имота,но към този имот той не е бил единствен собственик на имота, а касаторите не са отбъснали владението на майка си.Точно обратното същата се е считала за едноличен собственик и се е разпоредила с имота в полза на ответинците касатори.
С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи по приложението на закона са правилни,поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.293 ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.


Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 875 от 18.06.2009 г. по гр. д № 1132/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
===============
Р Е Ш Е Н И Е

№ ........................ от 12.01.2010 г., В. Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Великотърновски районен съд Осми състав
На 18.11.2010 г.
В публичното заседание в следния състав:
Районен съдия: Мая Пеева

Секретар: Д. Г.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията
Гражданско дело № 2747 по описа за 2008 г.

Иск за делба във фазата на допускането.
Ищцата твърди в исковата си молба, че между нея и бившия й съпруг е възникнала семейна имуществена общност, прекратена с развод на следните имоти: пристройка към съществуващ втори етаж, жилище на трети етаж, представляващо надстройка над втори етаж към същата сграда и мансарден етаж, заедно със съответните общи части на сградата и от правото на строеж върху УПИ ХІ.2732 в стр.кв. 46 по ПУП на гр. В. Търново, подробно посочени в исковата молба, както и на лек автомобил Рено Меган. Счита, че с прекратяването на брака между тях е възникнала обикновена съсобственост, при равни права. След смъртта на бившия й съпруг, същият се наследява от двете си деца, поради което моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба посочените вещи, при права ½ ид.ч. за ищцата и по ¼ ид.ч. за ответниците.
Ответниците оспорват правата на ищцата, тъй като имотът е бил завършен в груб строеж след датата на фактическата раздяла, а правото на строеж е отстъпено безвъзмездно от бащата на бившия съпруг на ищцата, поради което ищцата няма дял в съсобствеността.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:
Ищцата Т.Д. и Емил Демирев са били в брак от 05.09.1992 г., прекратен с влязло в сила решение в тази част на 11.05.2006 г., по гр.д. № 1182Б/2005 г. на Габровски районен съд – писмо от 30.01.2009 г. на ГРС, с приложено към него Решение № 224/14.04.2006 г. по горното дело. По време на брака им бащата на Емил Демирев - Х. Демирев е отстъпил на сина си правото да построи за нуждите си жилище чрез пристрояване на втория и надстрояване на трети жилищен етаж на построената в имота двуетажна къща, която молба – декларация е подадена по реда на тогава действащата норма на чл. 15в, ал. 2 ЗС и отговаря на всички изисквания, предвидени в закона – молба – декларация, вписана на 16.05.1995 г. въз основа на тази молба – декларация е осъществено застрояването на процесния имот, за което са издадени необходимите строителни книжа – Разрешение за строеж № 21 от 13.02.1996 г., обяснителна записка, проекти за надстройка и пристройка, протокол за определяне на строителна линия и ниво от 18.07.1996 г., както и заповедна книга за периода 02.1999 – 11.1999 г., от която се установява изпълнението на някои строителни работи. Спорът между страните възниква кога точно е завършен обекта в груб строеж – преди или след фактическата раздяла, с оглед приноса, който ищцата има в построяването му. Видно от приложените книжа – Акт за приемане на конструкцията, образец 14 от 21.06.2006 г. и Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа – образец 15 от 04.04.2007 г. за имота са издадени документи, с които се приема, че той е завършен в груб строеж едва през 2006 г. От показанията на разпитаните свидетели обаче се установява, че фактически конструкцията до груб строеж е приключила доста по рано – около 2002 – 2003 г. Първоначално строителството е извършено от св. Марков, който е бил нает от Емил Демирев, като свидетелят ясно си спомня, че в строителството са участвали двамата съпрузи, обсъждали са разположението на помещенията заедно, ищцата е посрещала майсторите. В този смисъл показанията на свидетеля донякъде кореспондират с приложения договор от 10.02.1999 г. и разписки към него, с които се удостоверява плащането на строителите. Не се доказа обаче отразеното в договора, че бащата на Демирев е поел разходите по строителството, тъй като свидетелят под страх от наказателна отговорност удостовери друго с показанията си пред съда. Неговите показания като преки, непосредствени, безпристрастни и кореспондиращи си с приложената заповедна книга и показанията на св. Величков /също преки, непосредствени и незаинтересовани/ и показанията на св. Т., съдът изцяло възприема. Св. Величков е нает по-късно, за да извърши довършителните работи, както и да отстрани констатирания теч от покрива. Свидетелят заявява, че през 2002 г., когато той е работил по обекта, къщата е била покрита, частично измазана, с направени парапети, с поставена дограма, но не е било шпакловано, не е била направена фасадата. Свидетелят е работил по строежа, като е участвал в отстраняването на теча на покрива, след това в санирането, измазването и боядисването /мазилки, дограми и др./, В и К инсталацията, като неговата бригада е работила от есента на 2002 г. до май, юни 2003 г. Останало е да се направи подовото покритие, латексово покритие. Свидетелят също заявява, че му е плащал Емил Демирев, като ищцата е била там при строежа и заедно са били обсъждани довършителните работи. Показанията на св. Вълковска съдът не възприема, защото същите не кореспондират с тези на останалите свидетели и това е житейски обяснимо доколкото тя не е участвала пряко в изпълнението на строителните дейности и нейните наблюдения са основно от външните й наблюдения на строежа. Показанията на св. Христов не удостоверяват завършването в груб строеж на имота, тъй като неговите възприятия са от 2006 г., когато той е бил завършен изцяло и готов за живеене. По делото е приложен договор за строителство от 20.03.2006 г., с предмет пристрояване и надстрояване на жилищна сграда, с обхват на строителството – груб строеж, започнат от кота нула и всички довършителни работи до пълното завършване, със срок за изпълнение не по-късно от 31.03.2007 г. Съдът не приема, че този договор удостоверява извършване на строителството до етап груб строеж, което да е осъществено през 2006 г., защото от една страна, това противоречи с останалите доказателства по делото – писмени и гласни, а от друга страна – житейски и технологично невъзможно е за срока от сключване на договора /20.03.2006 г./ до издаването на акт 14 на 21.06.2006 г. да се реализира строителството и да се снабди възложителя с акт 14. Имайки предвид приложената разписка от 05.10.2007 г. за заплащане на сумата по договора, съдът приема, че с него е договорено извършването единствено на довършителни работи, които да му придадат вид на имот, готов за живеене.
За изясняване на обстоятелствата по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът като пълна, компетентна и безпристрастна съдът изцяло кредитира. Вещото лице е установило, че процесният имот е построен въз основа на предвидените по закон технически документи и книжа. Има изменения на одобрения проект, които са несъществени и не са отразени в екзекутивни чертежи. Вещото лице дава заключение, че средното месечно обезщетение за ползване на целия имот е 600 лв.
По делото са представяни доказателства, удостоверяващи приноса на бащата на Емил Демирев в строителството – договор за кредит от 16.05.2002 г., но тъй като по делото не се установи за какви точно строителни работи е ползван тегления кредит, както и предвид обстоятелството, че заплащането по което има сключен договор за строителство от Х. Демирев датира от 1999 г., т.е. преди сключване на договора за кредит, съдът не може да обоснове извода, че именно въпросната сума пари е била вложена от бащата на Емил Демирев за осъществяване на строителството на сградата до груб строеж.
Видно от приложения договор за продажба на автомобил от 08.02.2005 г. Х. Демирев е купил в полза на сина си Емил Демирев лек автомобил Рено Сценик, което също е предмет на настоящото дело за делба.
Емил Демирев е починал на 29.05.2008 г., като е оставил законни наследници ответниците по делото – Удостоверение за наследници № 1872/27.06.2008 г. на Община В. търново. Видно от саморъчно завещание от 16.09.2007 г. същият е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на М.В.Х..
При тази фактическа обстановка съдът мотивира следните правни изводи: За да се иска делба на общи вещи следва на първо място да се установи наличието на съсобственост върху тях, съгласно чл. 34 ЗС. В настоящото производство ищцата претендира, че е съсобственик на процесния имот и лек автомобил, като същата следва да докаже факта на съсобственост върху него, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. С оглед на това, че се претендира възникването на съсобствеността да е станало в резултат на прекратена СИО, в тежест на ищеца е да докаже, че имотът е придобит по време на брака в резултат на съвместен принос /чл. 19, ал. 1 СК /отм./. Безспорно се установи в настоящия случай, че в полза на единия съпруг е отстъпено безвъзмездно право на строеж по време на брака, което прави правото на строеж индивидуална собственост, съгласно чл. 20, ал. 1 СК /отм./. От събраните по делото доказателства, съдът приема, че грубият строеж /определен като дефиниция в т. 46 от ДР на ЗУТ/ е осъществен в периода 1999 – 2003 г., т.е. преди фактическата раздяла на съпрузите. След като сградата е построена по време на брака, следва да се приеме, че тя е в режим на семейна имуществена общност, независимо, че правото на строеж е само на единия съпруг. В този смисъл е Решение № 1783/1970 г., по гр.д. № 1332/1970 г., ІІ Г.О. на ВС. В продължение на идеята за съвместен принос на двамата съпрузи е и ППВС 5/1972 г., съгласно което при построяване по време на брака на сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, сградата се включва в съпружеската имуществена общност. В този смисъл с прекратяването на общността, поради развод, съгласно чл. 27 СК /отм./, бившите съпрузи стават обикновени съсобственици, при равни права, т.е. настоящият състав приема, че ищцата е придобила права в съсобствеността. За да се прекрати обаче тя по надлежния ред чрез делба, следва в производството да участват всички съсобственици. В противен случай участвалите в делото страни биха търпели санкцията делбата да бъде нищожна /чл. 75, ал. 2 ЗН/. С оглед на това, че се претендира възникването на съсобствеността по отношение на ответниците да е станало по наследяване след смъртта на бившия съпруг на ищцата, в нейна тежест е да докаже, че правото на собственост е принадлежало на наследодателя към момента на неговата смърт и че страните в производството имат качеството на наследници по закон, по завещание или че притежават право на собственост върху идеална част от имота на друга правно основание, различно от наследяването. В настоящия случай е безспорно, че към момента на смъртта на наследодателя Емил Демирев, имотът е бил в неговия патримониум, придобит в режим на СИО. След прекратяването на съпружеската общност, същия обаче се е разпоредил с частта от имуществото си за след смъртта си чрез завещание, с което изключва правата на наследниците по закон. Завещанието е съставено в надлежната писмена форма, написано е ръкописно от завещателя, подписано е от него, съдържа означение на датата – чл. 25, ал. 1 ЗН. Същото съдържа ясно и недвусмислено разпореждане с имуществото за след смъртта на завещателя. Завещателното разпореждане е универсално, т.е. се отнася до цялото имущество и предава на лицето, в полза на което е направено качеството на наследник – чл. 16, ал. 1 ЗН. С откриването на наследството за наследника се поражда правото да приеме същото. Видно от материалите по делото, това право е упражнено от наследника, с което фактическия състав на наследяването е осъществен. По тази причина наследниците по закон на Емил Демирев са изключени от наследяване и същите не получават права от имуществото на наследодателя. По горните съображения съдът счита, че искът за допускане на делба спрямо тях се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. По същите съображения неоснователен се явява и искът за допускане до делба на лекия автомобил, както и претенцията за заплащане на обезщетение на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
При този изход на делото ищцата дължи държавна такса в полза на ВТРС в размер на 50 лв. По направеното искане за разноски от страна на М.Д. чрез законния й представител М.Х., съдът счита, че това са разноски по повод възражение за трансформация, прието за неоснователно и с оглед на това, че искът е отхвърлен на друго основание, разноските следва да останат за сметка ***.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Т.А.Т. ***, с ЕГН ********** против М.Е.Д. с ЕГН **********, представлявана от законния си представител М.В.Х., с ЕГН **********,*** войвода, 18, ет. 3 и Х.Е.Д., с ЕГН ********** *** войвода, 18, ет. 3, лично и със съгласието на назначения особен представител адв. В.И.К. за делба на недвижим имот, както следва: пристройка към съществуващ втори етаж, състояща се от две стаи, ибза, тоалетна, килер и коридор, жилище на трети етаж, представляващо надстройка над втори етаж към същата сграда, състоящо се от две спални с обща тераса, дневна и столова с обща тераса, кухня с тераса, антре, баня, тоалетна, помещение за пералня, коридор и стълбище, и мансарден етаж с килер, тоалетна и тераса на същата сграда, заедно със съответните общи части на сградата и от правото на строеж върху УПИ ХІ-2732 в стр.кв. 46 по ПУП на гр. В. Търново, както и на лек автомобил Рено Сценик, рег. № ВТ3485 АК, рама 1JA0F0517431557, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявената претенция от Т.А.Т. ***, с ЕГН ********** против М.Е.Д. с ЕГН **********, представлявана от законния си представител М.В.Х., с ЕГН **********,*** войвода, 18, ет. 3 за определяне на размер на сума, дължима срещу ползването на имота, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА Т.А.Т. ***, с ЕГН ********** да заплати в полза на ВТРС държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия:

[REVOLUTION]

Хайде да надстроим/пристроим и резултатът да е самостоятелен обект.....пък тогава ще видим дали е облигация???.....ако не е такъв обекта ...ще е интересно как ще учреди пък право на надстрояване/пристрояване?...

+1

[petq0123]

Благодаря на всички за изказаните мнения.
Ако има издадено разрешение за строеж на името на съпругата, но не е извършен все още строежа. На този етап, ако съпругата прехвърли правото си на строеж на едно от децата си, то тогава реално детето извършва пристрояване/надстрояване. Тогава не би трябвало да възниква съпружеска собственост. Извинете ме, ако няма логика в написаното от мен, но за съжаление нямам много познания в тази област.