Издръжка - процесуален въпрос

[portokal]

Всъщност свеждащ се до два въпроса.
Защо тук - ами освен паролата при юристите, къде другаде традиционно и е мястото на една тема за издръжка...

Разведени родители, непълнолетно дете, родителските права се упражняват от майката. Майката заминава за чужбина, като преди това упълномощава адвокат да предяви тук иск за увеличаване на издръжката. В исковата молба, подписана от детето и адвоката, се твърди, че детето живее с нейните - на майката - родители.
С отговора на исковата молба бащата ответник заявява, че детето вече живее при него и че то оттегля иска. Прилага молба за оттегляне, подписана само от детето. Майката (и пълномощникът и съответно), естествено, не приподписват молбата.

Въпросът е кво праим.
Подвъпросите, на които се разлага той, са два.
1. какъв е редът за оттегляне на иск, предявен от непълнолетно дете:
а) само от детето - оттеглянето представлява заличаване на изявлението му за предявяване на иск и се оказваме в положение, все едно искът е предявен само от родителя;
б) от детето задължително със съгласието на родителя - оттеглянето на иск си е самостоятелно процесуално действие и се извършва по общите правила;
в) евентуално от детето със съгласието на особен представител, ако се прецени, че интересът на детето противоречи на този на родителя.
2. основателен и допустим ли е иск за издръжка на дете, по който се оказва, че детето живее при родителя ответник:
а) неоснователен - докато този родител дава издръжка в натура, не дължи пари;
б) недопустим поради липса на интерес - по същата причина горе-долу;
в) допустим и основателен, всеки родител дължи издръжка.

Аз клоня към 1б и 2б.

[Гост.]

Хубавото, в конкретния случай, е че нито пълномощникът, нито упълномощителят имат право на жалба- каквото и да решиш ( ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 821 ОТ 27.12.2005 Г. ПО ГР. Д. № 595/2005 Г., I Г. О. НА ВКС - с право на жалба разполагат само страните в процеса, родителят на непълнолетния няма самостоятелно качество в процеса).

Преди време сме го коментирали този въпрос, там обаче съм застъпила обратната теза- иска се съгласието и на родител, но като да отстъпвам от мислите си- ТР № 91/74г. За да се предяви иск за издръжка е нужно непълнолетния да изрази волята си, когато не е подписало молбата за изменение на издръжката, неговия родител не притежава самостоятелно право да я претендира, което навежда на мисъл, че отказът не е действие на разпореждане със спорното право(какъвто по правило е) в конкретния случай при издръжките, а на управление. Ако трябва да дам някакъв отговор, то съм категорично за 1в ( макар да противоречи на твоето мнение), макар че 1а също ми харесва, защото издръжката се присъжда, за да задоволява нуждите на детето. Е, ако тези нужди са задоволени от родителят, който не упражнява род. права( детето живее при него, той се грижи, дава дневни джобни пари и прочее), както се казва в П5 - единият от родителите е поел цялата издръжка, като заплаща и дела на другия, то в случая не е налице отказ от издръжка на нуждаещия се, защото той получава пълната си издръжка... и се съгласявам с 2б ..


п.п. Това е О станало повод за раздумка в онази тема( не съм му следила съдбата, но може да се провери)

, докладчик съдията Иванка Вачкова
чл. 29, ал. 4 и 5 ГПК

чл. 235, ал. 3 ГПК

чл. 273 ГПК

чл. 278 ГПК
След като съдът може да одобри разпоредително процесуално действие, извършено от непълнолетен, на толкова по-голямо основание може с определението си, назначаващо особен представител, да одобри процесуалното действие на непълнолетния по подаване на молба за определяне на особен представител. Сезирането на съда всякога е управително, а не разпоредително действие.

————————————————————————————————


Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.

С определение от 29.08.2008 г., постановено по гр. дело № 1857 по описа на В. районен съд за 2008 г., производството е прекратено, разпоредено е връщане на молбата на молителката Ц. Д. А.

Определението е обжалвано от последната с искане за отмяната му. Изложила е доводи за неправилност на атакувания акт.

В разрез с процедурния закон първостепенният съд приел, че действието по сезиране на съда е невалидно и на това основание не дължи произнасяне. В случай като процесния - необходимост от назначаване на особен представител по висящо изпълнително производство, съдът служебно е следвало да назначи особен представител.

Съдът обсъди наведените доводи и след преценка на доказателствата по делото, приема:

По повод на висящо изпълнително производство с изпълняемо право вземане за издръжка, взискател - частната жалбоподателка и длъжник по изпълнението - бащата на последната, предвид на непълнолетието й и смъртта на майка й, с чието одобрение е извършвала процедурните действия по принудителното изпълнение, е поискано назначаване на особен представител, който да одобрява последващите действия по събиране на вземането. За да постанови атакуваното определение, прекратявайки производството по искането на жалбоподателката за назначаване на особен представител, първостепенният съд е приел, че не е валидно сезиран с искане в претендираната насока по причина, че непълнолетните лица не извършват самостоятелно процедурни действия, а е необходимо и одобрението на техен родител или попечител. Искането за назначаване на особен представител, по което е образувано първостепенното производство, не е одобрено от родител или попечител. Затова, е невалидно извършено, а по невалидни процедурни действия съдът не дължи произнасяне по същество.

Изводите са в разрез с процедурния закон. Определението е неправилно, противоречи на закона. Въпреки това, следва да бъде оставено в сила, на основание факти с процедурна стойност и настъпили след образуване на второинстанционното производство - частната жалбоподателка е навършила пълнолетие.

Съдът е властен да даде нужното одобрение спрямо процедурно действие на непълнолетно лице. Това важи за всички действия - по образуване на дело, по неговото движение и приключване. Изводът следва по аргумент за по-силното основание от чл. 29, ал. 4 и 5 ГПК. След като съдът може да одобри разпоредително процесуално действие, извършено от непълнолетен, на толкова по-голямо основание може с определението си, назначаващо особен представител, да одобри процесуалното действие на непълнолетния по подаване на молба за определяне на особен представител. Още повече, че сезирането на съда всякога е управително, а не разпоредително действие.

В конкретната хипотеза друго разрешение не би било и възможно. Властното да даде одобрение лице за валидиране искането на жалбоподателката е нейният баща, а той е насрещна страна в изпълнителния процес. Налице са едновременно предпоставките, както за назначаване на особен представител, така и за одобряване действията по искането на взискателката за определяне на такъв. Като е сторил обратното, първостепенният съд е постановил неправилно определение, в общия случай, подлежащо на отмяна. Необходимостта атакуваният акт да бъде оставен в сила е провокирана от обстоятелството, че в хода на второинстанционното производство жалбоподателката е навършила пълнолетие. Според чл. 235, ал. 3, във връзка с чл. 273 и чл. 278, ал. 4 от ГПК, това обстоятелство следва да бъде взето предвид. Неговата правна последица е отпадането на интереса от търсеното назначаване на особен представител. При положение, че жалбоподателката вече е пълнолетна, особен представител не й е нужен. Може да извършва процедурни действия самостоятелно, а на това основание молбата й се явява подадена при отсъствие на правен интерес.

По изложените съображения, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя в сила, по реда на чл. 278 от ГПК, определение от 29.08.2008 г., постановено по частно гр. дело № 1857 по описа на В. Т. районен съд за 2008 г.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

[Kogato]

Здравейте!
Съзнавам, че "събуждам" една доста стара тема, но ми се струва, че мястото на въпроса ми е точно тук.
Там е работата, че имам подобен казус, но още мааалко по-заплетен.
Упражняването на родителските права е предоставено на майката при развода със споразумение.
Сега, бащата и любовницата му - адвокат по професия, искат да упражняват правата и над двете деца (тя има свое, което живее с тях). За съжаление, първата инстанция им присъди правата с едно напълно немотивирано и тъпо решение.
Но проблемът в момента е друг - в течение на изпълнителното производство по-голямото дете навърши 14 г. и длъжникът е поискал с молба то да потвърди действията на майка си. До тук - добре, само дето по споразумение, децата са при баща си всеки уикенд и той ги води на екскурзии по целия свят (много добре е финансово) и ги мотивира да не водят дела срещу него. Даже си е позволил наглостта да пусне молба до ЧСИ, че детето му НЯМА да потвърди действията на майка си, при това и интересите на майката и детето били противоречиви...
Та, това ме навежда на мисълта за особен представител в изп. процес...
Обаче ЧСИ иска да мотивирам искането - да приложа практика или поне да посоча теоретични разработки по въпроса.

[portokal]

Ами аз не мисля, че действията, извършени от майката преди навършването на 14 години, се нуждаят от потвърждаване.
Не виждам и противоречиви интереси, що се отнася до събирането на присъдената издръжка. Но пък от волята на детето зависи да не предприема занапред никакви действия по събирането и.
Особен представител - за какво, какво да направи той? Не виждам какво място има тук.

[tania_staneva1972]

Здравейте, при мен нещата стоят по различно и искам Вашето мнение.
Имам син на 17г. не сме женени с майка му,аз съм го припознал.През 2009г бях осъден да плащам месечна издръжка.От ЧСИ дойде във фирмата в която работих запорно съобщение.От 01.06.2009г до 07.09.2011г.когато напуснах всеки месец ми се удържаше определена сума.На 03.07.2013г.получих от банката запорно съобщение на сметките и ми бяха взети около 1210лв.от с/ките.Наех си адвокат,който ходи при ЧСИ и ми каза,че сумите които са ми удържани от заплатите не е постъпвала по сметката на ЧСИ.Опитах да се свържа със собственика но той не си вдига телефона,изпратх му съобщения на които също не отговори.Незнам как да постъпя и какво да направя за да се разбере какво е станало с тези пари.Говорих с майката на детето и с детето,те ме увериха че не са ходили при ЧСИ и не са го упълномощавали с подписи да ми запорира сметките.Какво става незнам?Аз си мисля че след като сина ми е на 17г.всичко става вече и снеговото съгласие и подпис нали?Освен тези пери аз съм поел изцяло грижата за неговото обличане,училище и т.н.Купувал съм му скъпи телефони,колелета,дрехи ,обувки и всичко от което има нужда.Адвокатката ми каза че това нямало значение и не се признавало.
Моля Ви за съвет.Какво да направя за да реша този проблем един път за винаги.
Най вече ме интересува ЧСИ може ли на своя глава да предприема действия и да си взима някакви безусловни такси без съгласието и подписа на сина ми,който вече е на 17г.както споменах.
Благодаря Ви предварително.
Лек ден.

[Kogato]

Ами аз не мисля, че действията, извършени от майката преди навършването на 14 години, се нуждаят от потвърждаване.
Не виждам и противоречиви интереси, що се отнася до събирането на присъдената издръжка. Но пък от волята на детето зависи да не предприема занапред никакви действия по събирането и.
Особен представител - за какво, какво да направи той? Не виждам какво място има тук.

Аз също не виждам причина да се потвърждават напълно законни действия, но уви - намерих и такава практика, само че във висящ исков процес... По-странното е, че ЧСИ ме информира, че ако не получи съгласието на детето, ще прекрати делото по отношение на него, пък аз да си жаля...
Противоречие на интересите на майката и детето и аз не виждам, това е твърдението на бащата. Но ми се ще да го използвам, за да се добера до назначаването на особен представител.
Той е нужен, за да защити правата на детето при противоречие на интересите. В нашия случай ми се струва ужасно да позволим на един недорасляк да ограничава възможностите на майката да гледа него и брат му, само за да получи още някоя "джаджа" от богатия си татко. Смятам, че Законодателят е издигнал интересите на детето над правото му (с попечителското съдействие на родителите си) да извършва правни действия. И когато тези две неща се сблъскат, трябва да се даде превес на интересите.
А е безспорно, че интересите на детето са сумата да бъде събрана, нали?

[Kogato]

Здравейте, при мен нещата стоят по различно и искам Вашето мнение.
Имам син на 17г. не сме женени с майка му,аз съм го припознал.През 2009г бях осъден да плащам месечна издръжка.От ЧСИ дойде във фирмата в която работих запорно съобщение.От 01.06.2009г до 07.09.2011г.когато напуснах всеки месец ми се удържаше определена сума.На 03.07.2013г.получих от банката запорно съобщение на сметките и ми бяха взети около 1210лв.от с/ките.Наех си адвокат,който ходи при ЧСИ и ми каза,че сумите които са ми удържани от заплатите не е постъпвала по сметката на ЧСИ.Опитах да се свържа със собственика но той не си вдига телефона,изпратх му съобщения на които също не отговори.Незнам как да постъпя и какво да направя за да се разбере какво е станало с тези пари.Говорих с майката на детето и с детето,те ме увериха че не са ходили при ЧСИ и не са го упълномощавали с подписи да ми запорира сметките.Какво става незнам?Аз си мисля че след като сина ми е на 17г.всичко става вече и снеговото съгласие и подпис нали?Освен тези пери аз съм поел изцяло грижата за неговото обличане,училище и т.н.Купувал съм му скъпи телефони,колелета,дрехи ,обувки и всичко от което има нужда.Адвокатката ми каза че това нямало значение и не се признавало.
Моля Ви за съвет.Какво да направя за да реша този проблем един път за винаги.
Най вече ме интересува ЧСИ може ли на своя глава да предприема действия и да си взима някакви безусловни такси без съгласието и подписа на сина ми,който вече е на 17г.както споменах.
Благодаря Ви предварително.
Лек ден.

Не, категорично ЧСИ няма право на самоинициатива!!!
Работата звучи много странно и понамирисва.
Смятам, че трябва да си търсите правата - сумата не е толкова малка, можете да купите нещо на сина си.
А и мисля, че сте станали жертва на сериозна измама - хем делото не е образувано от детето и майката, хем ЧСИ събира вземането, но пък не получава парите...
Странна работа!
Според мен Ви е време за смяна на адвоката

[portokal]

Имах предвид, че особеният представител при противоречие на интересите би трябвало да се назначава, за да замести родителя или попечителя, не самото дете. Това, че страната, чиято воля законът взема предвид, била тя и недорасляк, не иска да си упражни правата, не се преодолява с назначаване на особен представител. Това би значило да и отнемеш признатата от закона дееспособност. Ограничена, но - дееспособност. А тя се отнема само в един случай - поставяне под пълно запрещение. Няма такъв филм "непълнолетният не разбира кое е в негов интерес, а интересът му е с предимство пред волята му". Законодателят е преценил, че е достатъчно зрял, за да има думата.
Колкото до практиката, някои колеги при навършване на 14 години даже четат определение за конституиране на детето като ищец в започналия вече (с подадена от родителя искова молба) процес. Не съм съгласна нито с това, нито с потвърждаването.

[pitasht]

по първия въпрос на портокал в началото на темата: ми се струва че детето не може да оттгели иска дори и да е навършило 14 год без родителя който е завел делото или без адвоката на ищцата, стига да има права по пълномощно за такъв вид действия.
Правна аргументи не се сещам да имам в момента но ще потърся, иначе смятам че редът е друг - родителят който иска да упражнява родителските права може да заведе дело за това упражняване с мотив че майката не ги упражнява лично и детето следва да живее в семейна среда на единия родител поне- тук ще си го натъкми, да представи удостоверение за заведеното дело по издръжката и да иска спиране на делото за издръжка до произнасяне на съда за упражняването. Може и в издръжката да направи насрещен иск, но поне нашия съд го разделя и не го гледа отделно с мотив че издръжката е бързо производство а упражняването не е.
Това е така защото говорим за увеличение на издръжка иначе ако беше делото за упражняване на род.права можеше и с отговора само да си ги иска.
Не мисля че има основание за назначаване на особен представител къде са противоречивите интереси- майката иска увеличение и това е в интерес на детето аз лично не бих разчитала на това.
Ако съдът уважи оттеглянето на мен ми се струва че работи в услуга на някого и няма да е първото или последното такова решение.
И още нещо родителските права се упражняват от родителите, не от детето така че този въпрос не може да се реши от детето-съдът може само да вземе предвид становището на детето и дори не е длъжен да се соъбрази с него. В случая има влязъл в сила съдебен акт който е задължителен за съда и страните ако някой не го е изпълнил без да си е завел ново дело си носи и наказателната отговорност за това.