Какво мога да очаквам.след развода

[viv_a]

Здравейте
За сметка и името на ЕТ-ми .има закупен имот .по време на брака
Ако са от значение годините на брака.15 г брак
Също тъка .предпрятието не извършва дейност
Въпросът ми е
При какви условия и за какво съпругата ми може да претендира след развода
Пари.Част от имуществото на предприятието ми.или нещо друго

[ch3oh]

Съпругата ви може да претендира всичко, което и мине през главата.
Какво ще получи реално зависи от това, как ще реализирате защитата си в процеса.
Съветвам ви да не пестите от квалифицирана помощ, защото в последствие това ще ви струва много по-скъпо.

[viv_a]

Може ли .да ме насочите Кои членове би ползвала Предполагам .че ще черпи права от СК иТЗ
Прицели ла си е в имот на ЕТ.Иска да ми го отнеми
Благодаря

[borovinka]

Ако имотът е закупен по време на брака, съпругата ви може да търси дял или парично изравняване, независимо, че имотът е на името на ЕТ-то. То не е отделна формация, различна от физическото лице. Ако съпругата ви докаже принос, може да претендира за дял от имота.
Между другото, за производствен имот/офис ли говорим или за апартамент(жилище)?

[Pause]

По мое мнение не влиза в състава на СИО недвижимият имот придобит по време на брака от ЕТ и след развода неможе да има претенции за същият.Не се изисква и вписване на обстоятелството ,че сте в брак имота представлява лична вещ по Чл.22 ал.3 СК.

[borovinka]

По мое мнение не влиза в състава на СИО недвижимият имот придобит по време на брака от ЕТ и след развода неможе да има претенции за същият.Не се изисква и вписване на обстоятелството ,че сте в брак имота представлява лична вещ по Чл.22 ал.3 СК.

Не съм съвсем съгласна. Ами ако имотът е единственото имущество на семейството? Ако и съпругата е дала пари за закупуването му? Ама е записан на "фирмата" на мъжо' й? Тогава?
Практиката на ВКС по въпроса твърди различно от изразеното от теб.

[Pause]

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 27.12.2001 Г. ПО ГР. Д. № 2/2001 Г., ОСГК НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 9 от 2001 г., пор. № 10

ПРЕЗУМПЦИЯТА ЗА СЪВМЕСТЕН ПРИНОС ПО ЧЛ. 19, АЛ. 3 ОТ СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС (СК) СЕ ИЗКЛЮЧВА ОТ ПРИДОБИТОТО ПО ВРЕМЕ НА БРАКА ОТ ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ, КОГАТО ТО Е РЕЗУЛТАТ ОТ УПРАЖНЯВАНАТА ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ.

ВЕЩИТЕ, ПРАВАТА ВЪРХУ ВЕЩИ И ВЛОГОВЕТЕ, ПРИДОБИТИ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА В РЕЗУЛТАТ НА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТАЗИ ДЕЙНОСТ НЕ СА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ, КОГАТО СА ВКЛЮЧЕНИ В ТЪРГОВСКОТО ПРЕДПРИЯТИЕ.

ДОПУСТИМ Е ИСК ПО ЧЛ. 29 СК ОТ СЪПРУГА НА ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ ЗА ТАЗИ ЧАСТ ОТ СТОЙНОСТТА НА ВЕЩИТЕ ИЛИ ДЯЛ ОТ ВЗЕМАНИЯТА, ВКЛЮЧЕНИ В НЕГОВОТО ПРЕДПРИЯТИЕ.

СЪПРУГЪТ, КОЙТО ПРЕТЕНДИРА ЧАСТ ОТ СТОЙНОСТТА НА ДЯЛОВО УЧАСТИЕ ИЛИ ЧАСТ ОТ ЛИКВИДАЦИОННИЯ ДЯЛ В СЪБИРАТЕЛНО, КОМАНДИТНО ИЛИ С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ ДРУЖЕСТВО, МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ ИСК ПО ЧЛ. 29 СК.

СЪПРУГЪТ, КОЙТО ПРЕТЕНДИРА ЧАСТ ОТ СТОЙНОСТТА НА АКЦИИ, МОЖЕ ДА ПРЕДЯВИ ИСК ПО ЧЛ. 29 СК.

Докладчик съдията .................

Председателят на Върховния касационен съд на основание чл. 88 и чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Гражданската колегия да постанови тълкувателно решение по следните спорни въпроси:

1. Придобитото в резултат на търговска дейност на едноличния търговец изключва ли презумпцията за съвместен принос на съпрузите по чл. 19, ал. 3 СК и съответно по отношение на движимите вещи, недвижимите имоти, правата върху вещи и паричните влогове, придобити в резултат на осъществяване на тази дейност, възниква ли съпружеска имуществена общност.

а) какъв е статутът на имотите, придобити чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда от едноличния търговец и необходимо ли е съгласие на неговия съпруг, когато предварителният договор е сключен само от едноличния търговец, а суперфицията е учредена и реализирана по време на брака, но с оглед осъществяване на търговска дейност;

б) за поетите от едноличния търговец задължения във връзка с търговската дейност отговаря ли съгласно чл. 25, ал. 2 СК солидарно и другият съпруг;

в) при реинвестиране от едноличния търговец на доходи от търговската дейност във вещи, права върху вещи и влогове, включени в предприятието му, върху тях възниква ли съпружеска имуществена общност;

г) придобитото в резултат на търговска дейност има ли значение за определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност по чл. 28, ал. 3 СК.

2. Допустим ли е иск по чл. 29 СК от съпруга на едноличния търговец за част от стойността на вещите и вземанията, включени в неговото предприятие.

3. Допустим ли е иск по чл. 29 СК от съпруга на съдружник в дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество, командитно или събирателно дружество за част от дела, акциите или вноската на участника в тези търговски дружества.

Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Съгласно чл. 56 ТЗ всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната може да се регистрира като едноличен търговец. За да поиска такава регистрация лицето трябва да отговаря на изискванията за търговец. По смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от дейностите или сделките, неизчерпателно изброени в посочената разпоредба. Според чл. 1, ал. 3 ТЗ търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.

Логическото и систематическото тълкуване на цитираните разпоредби налага извода, че едноличният търговец извършва по занятие търговска дейност, изразяваща се в сключването и изпълнението на търговски сделки от рода на тези, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ.

Според чл. 15, ал. 1 ТЗ търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Аргумент за обособеността на включеното в търговското предприятие имущество на едноличния търговец, когато той е в брак, спрямо съпружеската имуществена общност е разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ, според която прехвърлянето на предприятието става единствено по волята на търговеца. Търговският закон не изисква съгласието на другия съпруг, както е според чл. 22, ал. 2 СК за разпореждане с общи движими и недвижими вещи и права върху тях - съпружеска имуществена общност.

От разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ по аргумент на по-силното основание следва, че съгласието на съпруга-нетърговец не е необходимо, когато предмет на прехвърлянето не е цялото предприятие, а само негов отделен елемент (напр. отделни машини и съоръжения или определен недвижим имот). Основно съображение за посочената правна уредба е целената сигурност и предвидимост в търговския оборот. Те биха били силно застрашени, ако валидността на търговската сделка се постави в зависимост от съгласието на другия съпруг. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ТЗ, според която прехвърлянето на предприятието се вписва в търговския регистър само по партидата на отчуждителя и на правоприемника. Съпругът-нетърговец е трето лице по отношение на това прехвърляне, поради което е неприложимо изискването на чл. 22, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 СК относно валидността на сключваните сделки във връзка с осъществяваната от едноличния търговец търговска дейност.

Граматическото и логическото тълкуване на чл. 614, ал. 2, т. 1 и т. 2 ТЗ налагат следните изводи:

- предприятието на едноличния търговец е обособено от неговото останало имущество;

- в предприятието на едноличния търговец могат да бъдат включени вещи, права върху вещи и парични влогове - съпружеска имуществена общност. Това е уредена от закона възможност, а не императивно изискване спрямо едноличния търговец, когато той е в брак.

В подкрепа на разбирането, че предприятието на едноличния търговец е обособено от вещите, правата върху вещи и парични влогове - съпружеска имуществена общност, е и разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ТЗ, според която наследниците на едноличния търговец могат да поемат предприятието. Законът има предвид, че съпругът-нетърговец, който се включва в кръга на законните наследници, ще поеме за управление нещо, което е извън и отделно от съпружеската имуществена общност.

Търговският закон в чл. 58 не предвижда вписване в търговския регистър по партидата на едноличния търговец на обстоятелството, че той е в брак. Ако съпружеската имуществена общност би била противопоставима на трети лица, претендиращи права срещу едноличния търговец, това обстоятелство би подлежало на вписване.

Съпружеската имуществена общност е непротивопоставима на кредиторите на съпруга едноличен търговец за разлика от уредените в ГПК особени правила за изпълнение на вземане срещу един от съпрузите, насочено върху вещи - съпружеска имуществена общност - чл. 389а до чл. 389д ГПК. Взискателят, насочващ изпълнението върху вещ - съпружеска имуществена общност, може да бъде кредитор на едноличния търговец. В този случай едноличният търговец ще отговаря както с цялото си лично имущество и с половината от имуществото - съпружеска имуществена общност извън търговското предприятие, така и с цялото имущество - съпружеска имуществена общност, което е включено в предприятието му.

Придобиването в резултат на търговска дейност, осъществявана от едноличния търговец, изключва по своето естество приноса на другия съпруг-нетърговец. Това е така, защото последният, дори когато работи за едноличния търговец, прави това по трудов или граждански договор и не носи стопанския риск, който носи едноличният търговец. На съпруга нетърговец се заплаща съответно трудово възнаграждение или такова за извършване на определена работа и съответно съпругът нетърговец подлежи на задължително обществено осигуряване. Освен това за доходите си от търговска дейност едноличният търговец е данъчно-облагателен субект по Закона за облагане доходите на физическите лица. Съпругът-нетърговец не подлежи на данъчно облагане за тези доходи. Също така според Закона за счетоводството съпругът нетърговец няма дял в резултата и разпределението на реализираните от предприятието на едноличния търговец печалби и загуби.

Семейните кодекси от 1968 г. и 1985 г. са приети при различни от сегашните обществено-икономически условия - липса на свободен пазар. В периода 1968-1989 година търговска дейност от субекти на частното право не е могла да бъде извършвана. Историческото тълкуване на правния режим на съпружеската имуществена общност сочи, че не случайно в чл. 13, ал. 2 СК от 1968 г. се говори за "упражняване на занятие", а в чл. 20, ал. 2 СК от 1985 г. се употребява формулировката "упражняване на професия". И двете разпоредби нямат и не са могли да имат предвид упражняване на търговска дейност, тъй като действуващите към момента на приемането им нормативни актове са позволявали само извършването на услуги, производство и търговия на дребно.

Режимът на съпружеска имуществена общност се отнася до придобиването на вещи, права върху вещи и парични влогове само с потребителски характер за задоволяване нуждите на семейството. Обратно, дейността на едноличния търговец има за цел формиране на приходи и печалба от реализираната търговска дейност, извършвана посредством търговското предприятие. Имуществото, включено в търговското предприятие, може да обхваща вещи, права върху вещи и парични влогове с потребителски характер, но те не са предназначени за задоволяване нуждите на семейството на едноличния търговец, поради което нямат правната характеристика на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 19, ал. 1 СК.

Изложеното позволява да се формулира следният извод:

Презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие.

С оглед това разрешение на поставените въпроси в б. "а", "б", "в" и "г" следва да се отговори:

а) Имотите, придобити от едноличния търговец по време на брака чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда, принадлежат на едноличния търговец. Съгласието на съпруга нетърговец не е необходимо при сключване на предварителен договор, тъй като съпружеската имуществена общност е изключена. Съпругът нетърговец не е легитимиран като страна в производството по предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

б) Съгласно чл. 25, ал. 2 СК за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Законодателят въвежда императивно това правило, тъй като съгласно чл. 18 СК съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат да отглеждането, възпитаването и издръжката на децата. Ако съпругът едноличен търговец поеме задължение във връзка с търговската си дейност, другият съпруг няма да отговаря солидарно. За поетите задължения отговаря само едноличният търговец с цялото имущество, включено в търговското предприятие, с личното му имущество (без несеквестируемото) и половината от имуществото - съпружеска имуществена общност, което не е включено в търговското предприятие.

в) При реинвестиране от едноличния търговец на доходи в търговското предприятие, предвид неговата обособеност, върху придобитото не възниква съпружеска имуществена общност. Единствено от волята на едноличния търговец зависи, дали да реинвестира реализираните от търговската си дейност доходи в търговското предприятие или да ги вложи в придобиването на вещи, права върху вещи и парични влогове съпружеска имуществена общност.

г) Възможно е от търговия да бъдат реализирани доходи, многократно надхвърлящи доходите на другия съпруг. Само това обаче не е достатъчно да обоснове определянето на по-голям дял от общото имущество на съпрузите. По-голям дял по чл. 28, ал. 3 СК може да бъде определен, когато доходът от търговска дейност на едноличния търговец, вложен в придобиването на общо имущество, надхвърля значително приноса на другия съпруг, формиран от влагането на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството.

2. С иска по чл. 29 СК единият съпруг може да претендира част от стойността на вещите за упражняване на професия или дял от имуществото на другия съпруг, което е негова лична собственост и поради това е изключено от съпружеската имуществена общност. Няма пречка този иск да бъде предявен и за част от стойността на вещи и права върху вещи и за дял от вземания, включени в търговското предприятие. При наличието на съответните предпоставки същият иск може да бъде предявен както по време на брака, така и след прекратяването му с развод. Вещите, правата върху вещи и вземанията обаче, трябва да са били налице към деня на предявяване на иска, съответно към момента на прекратяването на брака или началото на фактическата раздяла, като при определянето дела на съпруга нетърговец следва да се отчита стойността на търговското предприятие като съотношение на включените в него активи и пасиви, в това число и на фактическите отношения, когато те могат да бъдат оценени.

3. Дяловото участие като съдружник с неограничена или ограничена отговорност е изключено от съпружеската имуществена общност. Правата по дялово участие са лични и не могат да бъдат прехвърляни, без съгласието на останалите съдружници. Възможно е другият съпруг да има принос в придобиването им, но този принос не се предполага и следва да бъде доказан. Допустим е иск по чл. 29 СК само за част от стойността на дялово участие, като делът на съпруга-нечлен се определя от приноса му към вноската, а стойността на дяловото участие - към момента на определянето й.

Акциите, независимо от техния вид, също не са съпружеска имуществена общност. Те са лична собственост на техния титуляр, съответно на държателя им. Участието с акции в акционерно дружество е без оглед личността на акционера. С оглед естеството на правата, които материализира акцията, съпругът нетитуляр не може да претендира дял от акция или от отделни права по нея, а само част от нейната стойност, като делът му също се определя от приноса в придобиването, а стойността на акцията - към момента на определянето й.

По изложените съображения ОСГК на ВКС

РЕШИ:

1. Презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие.

а) Имотите, придобити от едноличния търговец по време на брака чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда, принадлежат на едноличния търговец. Съгласието на съпруга нетърговец не е необходимо при сключване на предварителен договор и той не е легитимиран като страна в производството по предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

б) Съпругът нетърговец не отговаря солидарно за задълженията, които едноличният търговец е поел във връзка с търговската си дейност.

в) Придобитото от едноличния търговец в резултат на реинвестиране на печалбата не е съпружеска имуществена общност.

г) По-голям дял по чл. 28, ал. 3 СК може да бъде определен, когато доходът от търговска дейност на едноличния търговец, вложен в придобиването на общо имущество, надхвърля значително приноса на другия съпруг, формиран от влагането на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството.

2. Допустим е иск по чл. 29 СК от съпруга на едноличния търговец за част от стойността на вещите или дял от вземанията, включени в неговото предприятие.

3. Съпругът, който претендира част от стойността на дялово участие или част от ликвидационния дял в събирателно, командитно или с ограничена отговорност дружество, може да предяви иск по чл. 29 СК.

Съпругът, който претендира част от стойността на акции, може да предяви иск по чл. 29 СК.

[borovinka]

Пауза, наясно съм с приложеното от теб тълкувателно решение.
Човекът пита обаче какви претенции може да има жена му (и дали имотът е само негов като ЕТ). Затова съм го и попитала за какъв имот става дума.
"ВЕЩИТЕ, ПРАВАТА ВЪРХУ ВЕЩИ И ВЛОГОВЕТЕ, ПРИДОБИТИ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА В РЕЗУЛТАТ НА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТАЗИ ДЕЙНОСТ НЕ СА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ, КОГАТО СА ВКЛЮЧЕНИ В ТЪРГОВСКОТО ПРЕДПРИЯТИЕ.

ДОПУСТИМ Е ИСК ПО ЧЛ. 29 СК ОТ СЪПРУГА НА ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ ЗА ТАЗИ ЧАСТ ОТ СТОЙНОСТТА НА ВЕЩИТЕ ИЛИ ДЯЛ ОТ ВЗЕМАНИЯТА, ВКЛЮЧЕНИ В НЕГОВОТО ПРЕДПРИЯТИЕ."

Нека не го подвеждаме, че апартаментчето му е в кърпа вързано, а?

[Pause]

Така е ,но не е достатъчно за да се приеме за СИО апартамента клони към лично имущество.Въпреки че остава открит въпросът все пак ЕТ има за цел реализиране на печалба от търговската му дейност ,а не за семейни нужди.

[viv_a]

Ако съпругата ви докаже принос, може да претендира за дял от имота.

Приноса.доказва ли се със сведете ли?

Между другото, за производствен имот/офис ли говорим или за апартамент(жилище)?

Имотът е жилище.но не е единственното

[Pause]

Меродавно за имота е за каква нужда сте го придобили семейна или във връзка с извършваната търговска дейност????? Ако е търговска имота е личен обратното е СИО.

[viv_a]

Меродавно за имота е за каква нужда сте го придобили семейна или във връзка с извършваната търговска дейност?????
.

За какви нужди се купува имота В Нот акт ли трябва да бъде отбелязано?
Или в някоя служба след покупката се заявява ?
В Нот акт.написаха че го купувам за сметка на ЕТ
За какви нужди.неса ме питали
Не знам как да Ви отговоря

[Pause]

Релевантното в случая е дали сте го закупили по време на брака за да обслужи семейните ви нужди ,и също съпругата ви дали има принос в придобиването му независимо в каква форма е ясно е ,че имота е на значителна стойност но принос липсва и може да сте спокоен понеже е изцяло с ваши средства или на търговеца - вие.Правите разлика между нужда/и и семейни нужди.
Действително съпругата ви разполага с иск за част от личното ви имущество ,но при липса на принос за същият като работа в домакинството ,грижа за децата или под друга форма.Презумпцията за СИО се оборва.

[borovinka]

Меродавно за имота е за каква нужда сте го придобили семейна или във връзка с извършваната търговска дейност?????
.

За какви нужди се купува имота В Нот акт ли трябва да бъде отбелязано?
Или в някоя служба след покупката се заявява ?
В Нот акт.написаха че го купувам за сметка на ЕТ
За какви нужди.неса ме питали
Не знам как да Ви отговоря

Ако това е жилището, в което сте живели със съпругата си (семейно жилище), ще се счита, че е закупено за жилищни нужди на семейството ви, а не като инвестиция на едноличния търговец. Затова с Паузата ви питаме каква е била целта на закупуването на този имот именно от ЕТ, а не от вас лично (и съпругата ви).
При евентуален иск от нейна страна, тя може да претендира, че също е допринесла за закупуването на въпросния имот, а вие можете да оспорите това, ако докажете, че средствата за закупуването му са били изцяло придобити от дейността на ЕТ-то и тя няма принос. (Инвестирал сте печалби, сиреч). Във всички останали случаи съдът ще приеме, че и съпругата ви има принос при закупуването на имота.