чл.53 от СК

[sarbijanac]

Колеги интересувам се дали има постановена съдебна практика на ВКС по реда на чл.280 от ГПК във връзка с приложението на чл.53 от сегашния СК - възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата след развод.

Самият чл.53 от СК предвижда възстановяването на предбрачното фамилно име на съпругата да се извършва единствено ако от нейна страна е направено искане в тази насока.Някои съдебни инстанции не са вземали подз внимание несъгласието на съпруга,а други-точно обратното.
В учебника на проф.Матеева пък видях становището,че чл.53 от Ск следва да се прилага след изразено съгласие от страна на съпруга за запазване на брачното фамилно име эна съпругата.Но практика пък в тази насока не намерих никъде.
Подобен казус имам сега-съпругата -ищец иска запазване на фамилното име на съпруга си и след прекратяване на брака им,но съпругът се противопоставя.Ще се радвам да ми дадете някаква насока,с оглед да не изтърся някой "бисер" в съдебно заседание.

[Гост.]

Няма бисери, но да се застраховам, както напоследък е станало модно тук- нямам Р в обратен смисъл, но пък имам в подкрепа на чл. 53 въпреки изричното несъгласие на съпруга- съдът постанови- Възстановяването на фамилното име от преди този брак е по изключение и по искане на съпруга, който желае да си възстанови предходното фамилно име ).

Не знам за съществуващи актове по реда на чл. 280 ГПК на ВКС в обратен смисъл( т`ва последното дори не знам каква гаранция дава.. ама пуста мода ).

Въпреки това- личното ми мнение( леле, ще се напълни с йезуити тук) е, че нормата е пределно ясна и не съществува място за мисъл относно различна трактовка. Без оглед по времето на кой СК е сключен брака, прекратява се по СК нов, където волята на ответника по този въпрос е ирелевантна.

[lexy21]

Мисля, че няма /уж се опитвам да ги следя тези неща, ама знае ли човек какво съм проспала / Знам за противоречива практика на ниво РС, но на ОС - всичко си идва на мястото. За да не се дублирам съвсем с Поли/въпреки че по същество ще кажа същото /, малко извадки:

Досежно фамилното име след развода действащия до 01.10.2009г. СК от 1985г. предвиждаше принцип на изгубване на брачната фамилия, т.е. след развода съдът можеше да постанови съпругът да носи фамилията на другия съпруг ако последния е съгласен. При недаване на съгласие е следваше да се докаже, че съпругът е станал известен в обществото с името на другия, т.е. принципът е че при развод съдът постановява възстановяване на предбрачното фамилно име.

Вярно е, че бракът е сключен при действието на стария СК от 1985г., но след отмяната му със СК от 01.10.2009г. се прилагат правилата на новия СК. Делото е образувано на 23.07.2010г. и приложимия за развода и последиците от прекратяването на брака Закон е СК от 01.10.2009г.

Нормите на същия, а така също и на ГПК, уреждащи в особените искови производства производството по брачни дела и задължаващи съда и служебно да се произнесе по въпроса за фамилното име след развода, предвиждат принцип на запазване на брачната фамилия, т.е. ако съпругът приел новата брачна фамилия не заяви желание за възстановяване на предбрачната си фамилия, то той запазва брачното си фамилно име. Съгласието или противопоставянето на съпруга – титуляр на фамилното име е без правно значение. Отчитането му би довело до неблагоприятни последици за съпруга, който веднъж е приел да промени фамилията си при сключването на брака. Техният характер е разнороден, но най-малкото води до разноски за промяна на документите за самоличност на съпруга, на който се налага нова промяна на приетата брачна фамилия. Като е постановил ответницата след развода да носи брачната си фамилия – Б. – ПлРС е направил правилен и законосъобразен извод и в тази Част решението следва да се потвърди, а оплакванията по жалбата като неоснователни да се оставят без последствие.

[spoiler=друг ОС]Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. От анализа на разпоредбата следва, че с новия СК е възприет противоположния принцип при фамилното име след развода, в сравнение с отменения СК, а именно – възприет е принципа на запазването на фамилното име при прекратяване на брака. В случая съгласието или несъгласието на съпруга – първоначален титуляр на фамилното име, е без правно значение. При действието на СК – 2009 год. ако съпругът, който е приел брачната фамилия на своя съпруг (респ. е добавил фамилното име на съпруга си към своето) не заяви желание да възстанови предбрачното си фамилно име, запазва брачната си фамилия, като по този въпрос съдът следва да се произнесе служебно съгласно чл. 326 ГПК. В случая при липсата на искане от страна на съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име съдът е следвало да постанови след развода същата да запази брачното си име.

Изложеното налага решението в обжалваната част да се отмени и да се постанови друго, съгласно което след развода съпругата да носи брачното си фамилно име „З.”.

Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. От анализа на разпоредбата следва, че с новия СК е възприет противоположния принцип при фамилното име след развода, в сравнение с отменения СК, а именно – възприет е принципа на запазването на фамилното име при прекратяване на брака. В случая съгласието или несъгласието на съпруга – първоначален титуляр на фамилното име, е без правно значение. При действието на СК – 2009 год. ако съпругът, който е приел брачната фамилия на своя съпруг (респ. е добавил фамилното име на съпруга си към своето) не заяви желание да възстанови предбрачното си фамилно име, запазва брачната си фамилия, като по този въпрос съдът следва да се произнесе служебно съгласно чл. 326 ГПК. В случая при липсата на искане от страна на съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име съдът е следвало да постанови след развода същата да запази брачното си име.

Изложеното налага решението в обжалваната част да се отмени и да се постанови друго, съгласно което след развода съпругата да носи брачното си фамилно име „З.”.

[sarbijanac]

Благодаря Ви за вниманието колеги !Ще се примирим с новата разпоредба на чл.53 от СК.

[portokal]

Е па чудо голямо, малко ли народ имат едно и също фамилно име.
Иначе глас плюс за горните мнения - от значение е желанието на този (тази по-точно), който ще си връща предбрачното име, а не на "изконния собственик" на името. Щом на бившата и е кеф името да и напомня за прекратения брак...

[lexy21]

малко ли народ имат едно и също фамилно име.

Ще ме прощавате за оф топика, ама си имах една любима детска книжка -"Алфонс Треперибузков" и децата му се подиграваха и му викаха Алфонс Треперигъ... Ако се беше ползвал от текстовете на друг закон, нямаше да има книжка за него

[sarbijanac]

Е па чудо голямо, малко ли народ имат едно и също фамилно име.
Иначе глас плюс за горните мнения - от значение е желанието на този (тази по-точно), който ще си връща предбрачното име, а не на "изконния собственик" на името. Щом на бившата и е кеф името да и напомня за прекратения брак...

Добре !Така да е.Не се сърдим на съда за нескопосания закон,по който са му разпоредили да работи.разпоредбата на чл.53 от СК е житейски неоправдана,но няма как с един казус проста да се промени.

[Гост.]

Защо смяташ за неоправдана?
Не мога да намеря път към логиката ти- до сега "даващият"( условно, защото това с даването става по силата на норма, а не по волята на даващия) името бе факторът с когото се съобразяваше приелият го. Какво толкоз има в едното име?
Замислих се- имам скл. гр. брак преди да еволюирам до висшист. Ако го прекратя пред мен стои въпросът, когато представям където е нужно някоя от двете си дипломи, редицата удостоверение за квалификация, сертификати и прочее документи да представям удостоверение за идентичност на имена преди и след.
Или, ако някъде е по-самостоятелна административната единица, съдебното решение за прекратяване на брака или пък удостоверение от съответния съд.
Защо да афиширам социалният си статус досежно семейното си положение по този начин?!? Да усложним, че живота си е сложноват- няколко брака, различни тапии от различни времена.... ?
Този проблем, с различните фамилни имена на родителят, се мултиплицира и при децата, когато ги има родени в брака.

От друга страна- у приелият фамилното има е настъпила промяна. Смятам, че той е властен да определи иска ли тази промяна да съществува и след прекратяване на брака, или ще върне нещата от преди него.
Какво толкоз е променил съпруга/та?
Няма и норма, която да казва, че при сключване на брака се "дава", напротив- указано е"приема"( чл. 14, ал.2 ЗГР препраща към СК- чл. 12- " като фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг").
Та в този смисъл, какво пък толкоз е дал даващия? И питан ли е изобщо дава ли съгласие за даване- щом ще сключва брак, промяната настъпва автоматично по волята на променящия името си- даващият е безгласна буква и там.

А, едното име, както пише и портокалчето, цял живот ще напомня за човека, с когото си делил години съвместен живот. Ако не искаш такива спомени- има поне два пътя да изчистиш този въпрос.

[maycheto]

Здравейте, колеги! Считам, че имате пълното право да си ръсите "бисери" по време на процеса колкото и каквито си искате. Защото в крайна сметка това Ви е работата. В началото на кариерата си също се притеснявах да не изтърся някоя "простотия" и да не се излагам. Докато не осъзнах, че в крайна сметка по-важното е да защитиш позицията на клиента си, отколкото да се съобразяваш с това какво ще си помислят другите. Така че в последно време се водя основно от принципа - аз да си го кажа, пък ако мине, мине.Защото какво точно ще реши съда - само той и Господ знаят. А за съжаление при решенията си съда не винаги се от логиката на закона - често прибягва до буквалното му прилагане, без влагане на каквато и да е мисъл. Споделям също, че случайно попаднах на дело - промяна на фамилно име на жена, която в резултат на развода си била "принудена" да приеме решението на съда, който й възстановил предбрачното име. Делото, на което бях свидетел, беше за промяна на името. Бяха представени всевъзможни доказателства в подкрепа на това, че през целия си съзнателен живот тя е била с фамилното име на съпруга си, разпитани бяха и свидетели в тази връзка. В резултат - съда допусна промяна и й възстанови фамилното име от преди прекратяването на брака. Последното - като идея за евентуални последващи действия. Пожелавам Ви успех!

[Гост.]

Да де, ама това дело е било плод на несвоевременното и заявяване по време на брачния процес, че иска възстановяване на предбрачното си фам. име. Няма начин съдът да го е "натресъл" при наличие на такова искане( някъде изрично в мотивите има изречение досежно този факт- иска ли промяна или не).

Смятам, че и практиката по чл. 19 от ЗГР следва да се попромени - наложително ще е да се доказват "важните обстоятелства", защото вече веднъж е пропусната възможността по СК.
Не просто бланкети- "моля да ми го промените, `щото се разведох" и с представяне на съдебното решение за прекратяване на брака искането да се уважава.

[maycheto]

Не твърдя, че бракоразводното дело е било след влизане в сила на новия СК. Разпоредбата на чл. 53 в новия СК е ясна и не считам, че има място за много тълкуване. По-скоро проблема на колегата е притеснението, да не се изложи пред съда и не знам още кой и да не прави "безумни" искания. Поста ми беше именно в тази връзка - да дам подкрепа и смелост да изкаже мнението си спокойно в залата, колкото и безумно да се струва.

[Гост.]

Не твърдя, че бракоразводното дело е било след влизане в сила на новия СК.

И по СК отм. промяната във фамилното име е след изрично искане в тази насока. Без оглед коя от страните го е сторила, за разлика от СК сега действащ.

В останалата част ви подкрепям- с този ГПК всяка от страните има право да си прави искания от какъвто характер счете за нужно. От личен опит- при пасивно поведение на ответната страна нещата наистина стават интересни- макар и да имаш знанието, че нещото е безумно и доста рисковано- самото бездействие на другата страна е достатъчно съдът да не може да се произнесе в негова полза( визирам правопогасяващите възражения примерно).

А, колегата няма да се изложи, като каже в с.з.- при все да сме наясно с нормата на чл. 53 от СК нов, моля уважаемият съдия, да вземе предвид факта, че моя доверител е категорично против след прекратяване на брака съпругата му да носи брачното фамилно име. Няма място за излагане. Знаеш нормата, но си против и го заявяваш. Няма да се уважи, ама това не означава, че к` ти на юрист ще пострада.

[sarbijanac]

Благодаря още веднъж на колегите,които са изразили становище.Ясно е,че бившата съпруга ще е облагодетелствана в това отношение ,макар и незаслужено.Какво да се прави,български закон !

[Гост.]

....Ясно е,че бившата съпруга ще е облагодетелствана в това отношение ,макар и незаслужено.........

Въпросът с името в почти( защото има твърде малко изключения) всички случай е въпрос за големината на егото и ината- развеждаш/м се?- нЕма пък да носиш моето фамилно име. До вчера имаше "заслуги"( `щото поддържаше семейното огнище, обгрижваше децата и всичко съпътстващо семейното съжителстване), ама днес?- о-о-о-о, днес вече си недостойна.

Въпросът е принципен! Бих искала да прочета поне един разумен аргумент в полза на тази теза.

[sarbijanac]

Въпросът с името в почти( защото има твърде малко изключения) всички случай е въпрос за големината на егото и ината- развеждаш/м се?- нЕма пък да носиш моето фамилно име. До вчера имаше "заслуги"( `щото поддържаше семейното огнище, обгрижваше децата и всичко съпътстващо семейното съжителстване), ама днес?- о-о-о-о, днес вече си недостойна.

Въпросът е принципен! Бих искала да прочета поне един разумен аргумент в полза на тази теза.

Аргументи има.Бившата съпруга вече не е наследник на съпруга си.Т.Е-с него няма никаква родствена връзка.При условие,че същата родствена връзка не е запазена ,защо да се дава възможност да се запазва фамилното име от брака !
В редки случаи съпруга може да сключи последващ брак.И новата му съпруга да пожелае да приеме фамилното име на съпруга си.Е тогава какво става и какво правим ?И бившата,и сегашната са с фамилното име на съпруга.
Не става въпрос за достойнство или заслуги.Въпросът е принципен.Особено пък ако инициативата за прекратяване на брака е на съпругата ,желааща да се ползва от недомислицата на чл.53 от СК

[Melly]

Съгласно чл.53 СК, в сила от 01.10.2009г., озаглавен Фамилно име след развода, съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.

Според чл.326 ГПК – Фамилно име след развод – в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.

Видно от показанията на св.В.Т., ответницата когато се представя в обществото носи фамилията на ищеца.

Видно от представеното пред ПлОС писмено доказателство – Извлечение от общинската базова администрация с лични данни – Служба лична и гео-информация в превод от холандски език, с Апостил и легализация от съда на Амстердам – Холандия, както и легализирано от МВНР на РБ – л.15-л.17 от делото на ПлОС, издадено на 07.02.2011г., в базовата администрация с лични данни на Община Амстердам ответницата е записана като разведена с фамилно име К. Защитата на жалбоподателя се позовава на това доказателство с довод, че в Холандия ответницата е с тази фамилия, предбрачната й фамилия е Д., а тя е заявила пред българския съд, че ще носи брачната си фамилия.

Сам ищецът е завел иска си за развод пред българския съд и предвид нормите на действащото Законодателство в страната доводите на ответницата са основателни. От представеното писмено доказателство не е установено въз основа на какви данни – заявление на заинтересовано лице, лично заявление на лицето, чийто лични данни са променени и се огласяват, писмо на държавен орган или друг начин, предвиден от Законодателството в Нидерландия – към 07.02.2011г. са вписани обстоятелствата, че ответницата е разведена и е с фамилно име К.

Досежно фамилното име след развода действащия до 01.10.2009г. СК от 1985г. предвиждаше принцип на изгубване на брачната фамилия, т.е. след развода съдът можеше да постанови съпругът да носи фамилията на другия съпруг ако последния е съгласен. При недаване на съгласие е следваше да се докаже, че съпругът е станал известен в обществото с името на другия, т.е. принципът е че при развод съдът постановява възстановяване на предбрачното фамилно име.

Вярно е, че бракът е сключен при действието на стария СК от 1985г., но след отмяната му със СК от 01.10.2009г. се прилагат правилата на новия СК. Делото е образувано на 23.07.2010г. и приложимия за развода и последиците от прекратяването на брака Закон е СК от 01.10.2009г.

Нормите на същия, а така също и на ГПК, уреждащи в особените искови производства производството по брачни дела и задължаващи съда и служебно да се произнесе по въпроса за фамилното име след развода, предвиждат принцип на запазване на брачната фамилия, т.е. ако съпругът приел новата брачна фамилия не заяви желание за възстановяване на предбрачната си фамилия, то той запазва брачното си фамилно име. Съгласието или противопоставянето на съпруга – титуляр на фамилното име е без правно значение. Отчитането му би довело до неблагоприятни последици за съпруга, който веднъж е приел да промени фамилията си при сключването на брака. Техният характер е разнороден, но най-малкото води до разноски за промяна на документите за самоличност на съпруга, на който се налага нова промяна на приетата брачна фамилия. Като е постановил ответницата след развода да носи брачната си фамилия – Б. – ПлРС е направил правилен и законосъобразен извод и в тази Част решението следва да се потвърди, а оплакванията по жалбата като неоснователни да се оставят без последствие.

Аз не виждам причина бившият съпруг да недоволства от факта, че след развод фамилното МУ име ще се носи от бившата му съпруга. Видно от частта от мотивите на горното решение, за всеки е яно, че принципът за носене/неносене на брачното име след развод е променен. Дали това задоволява и ли не ЕГО-то на "бившия", за процеса този въпрос е ирелевантен. В тези случаи, неговата дума е "безгласна буква" и отстъпва на искането на "бившата"да запази брачното си име след развода, защото закОнът казва така.

[Melly]

Не става въпрос за достойнство или заслуги.Въпросът е принципен.Особено пък ако инициативата за прекратяване на брака е на съпругата ,желааща да се ползва от недомислицата на чл.53 от СК

Гоше, спокойно бе, човече. Само едно куче ли се казва Шаро.

[Гост.]

Въпросът с името в почти( защото има твърде малко изключения) всички случай е въпрос за големината на егото и ината- развеждаш/м се?- нЕма пък да носиш моето фамилно име. До вчера имаше "заслуги"( `щото поддържаше семейното огнище, обгрижваше децата и всичко съпътстващо семейното съжителстване), ама днес?- о-о-о-о, днес вече си недостойна.

Въпросът е принципен! Бих искала да прочета поне един разумен аргумент в полза на тази теза.

Аргументи има.Бившата съпруга вече не е наследник на съпруга си.Т.Е-с него няма никаква родствена връзка.При условие,че същата родствена връзка не е запазена ,защо да се дава възможност да се запазва фамилното име от брака !
В редки случаи съпруга може да сключи последващ брак.И новата му съпруга да пожелае да приеме фамилното име на съпруга си.Е тогава какво става и какво правим ?И бившата,и сегашната са с фамилното име на съпруга.
Не става въпрос за достойнство или заслуги.Въпросът е принципен.Особено пък ако инициативата за прекратяване на брака е на съпругата ,желааща да се ползва от недомислицата на чл.53 от СК

Инат и его, но не и аргументи.
Ето и една стистика по въпроса: http://www.omda.bg/bulg/narod/BULG_IME.htm
Всъщност не името е уникално, а човекът индивидуализиран с него го прави такова.
Друг е въпросът ако и когато съпругата, запазила името на бившия, го опозори. Тогава се отварят нови пътеки за егото и ината.

[sarbijanac]

Ще се опитам делото ми да стигне до ВКС касателно фамилното име на съпругата.Няма постановена практика по чл.53 от СК,а съм на ясно,че Районен и Окръжен ще уважат искането на "бившата" за запзване на фамилното и име от брака.

[Melly]

Ще се опитам делото ми да стигне до ВКС касателно фамилното име на съпругата.Няма постановена практика по чл.53 от СК,а съм на ясно,че Районен и Окръжен ще уважат искането на "бившата" за запзване на фамилното и име от брака.

Би било интересно да имаме тълкуване на тази норма от Върховните съдии. Ти си им станал вече ФЕН. Успяваш, братче, и спомагаш за развитието на правото.