Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

[ntlex]

харесвам становищата на калахан-явно е много подготвен и опитен в тези неща.ще се обърна към него за съвет по специфичен проблем, но не знам как да го направя.

[gudio]

Ами сега последно-има ли чл.433, ал.1,т.8 или не?

Има, но трябва съдебният изпълнител да прекрати производството с постановление. Това е положението - на който му харесва. Има и други, не особено приятни моменти с новия ГПК - напр. прословутата несеквестируемост - заформя се трайна съдебна практика, че длъжникът не може безкрайно да повдига този въпрос, а само в срока за обжалване от момента на "насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо..."
Какво ще кажете за това ? Къде отиват ("на кино" ) прословутите постулати на Ж. Сталев за абсолютната нищожност на публичната продан на несеквестируем имот, особено при положение, че възлагателното постановление не може да се обжалва на такова основание (че е възложен несеквестируем имот)
Изобщо - живеем в интересни времена

[Melly]

Искам да попитам нещо във връзка с наложена възбрана на несеквестируем имот (семейно жилище), собствен на солидарно задължени лица за чужд дълг. Същият е обезпечен с ипотека и възбрана върху имот, собствен на длъжника (ипотечен кредит), който в момента е в открита процедура по ПП.
Та, в новия дух на заповедното производство, Гъдю казва "твърдо нЬе", в смисъл, че обезпечителните мерки (в случая възбраната върху втория имот), които ЧСИ предприема за осигуряване на събираемост на дълга, са извън обхвата на чл.435 ГПК.
Да допуснем, че Дл се споразумее с Кр преди отваряне на наддавателните предложения по ПП и изп. дело бъде спряно. Това означава ли, че наложената възбана в/у несеквестируемото имущество на солидарните длъжници ще си битува в правния мир в течение на срока на изпълнение на договора за кредит, който е 35 години?
Нещо не ми харесва... От една страна такова имущество е под закрилата на чл.444 ГПК, но пък ще е възбранено за срока на изпълнение на договора за кредит.
Ето защо, струва ми се, че точно към тази хипотеза не следва да се прилага буквата на закона (чл.435 ГПК), като да бъде обявено за недопустимо за разглеждане от съда обжалваното действие на ЧСИ.
Има ли зрънце правота в разсъжденията ми, колеги?

Моля колегите специалисти за комeнтар.

[kalahan2008]

Да допуснем, че Дл се споразумее с Кр преди отваряне на наддавателните предложения по ПП и изп. дело бъде спряно. Това означава ли, че наложената възбана в/у несеквестируемото имущество на солидарните длъжници ще си битува в правния мир в течение на срока на изпълнение на договора за кредит, който е 35 години?

Подобни споразумения биват два вида:
1/ споразумението е за по-кратък срок на издължаване, отколкото е бил първоначалният кредит, напр. 3-4 г.,максимум 8-10 г.
В тези случаи делото се спира, а възбраната си стои.
2/ със споразумението кредитът се връща в редовност, след като се заплати определена част от дълга, а делото се прекратява.
Така че няма как делото да продължи 35г. - или ще се спре за няколко години, или ще се прекрати. Съотв. няма как възбраната да стои толкова дълго време.

[Melly]

Благодаря ти, Калахан.

То е ясно, че ще бъдат предприети мерки за сключване на споразумение с Банката, но за мен е по-интересен отговорът на принципно поставения въпрос, а именно: След като Кр е посочил начина на изпълнението (налагане на възбрана върху ипотекирания имот, собствен на Дл; налагане на ПАМ на Дл и солидарно задължените лица; налагане на запор на всички банк. с/ки на Дл и солидарните Дл-ци), законосъобразно ли е действито на ЧСИ по налагане на възбрана върху несеквестируемо жилище, собственост на солидарния длъжник, при предварителна яснота съгласно приложените справки от всички институции? И още по-важно, ЧСИ не е ли действал извън рамките на овластяването, дадено му от закона (чл.18, ал.1 ЗЧСИ)? Защото ми се струва, че има разлика в съдържанието на разпоредбите:

"Взискателят посочва начините на изпълнение... (чл.426, ал.2 ГПК)" и

"По възлагне от взискателя ЧСИ може... да определя начина на изпълнение (чл.18, ал.1, предл. предпоследно)"

Според мен, ЧСИ е трябвало да получи изрично съгласие от Взискателя за налагане на възбрана на втория имот, т.е д бъде изрично овластен за това действие на разпореждане/обременяване на втория имот. Разсъжденията ми по-скоро са теоретични, но не зная как е в практиката.

[kalahan2008]

Двете хипотези (чл. 426 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ) са алтернативни, т.е. изпълнителни действия се предприемат или
- по изрична молба на взискателя (чл. 426 ГПК), или
- след като е възложено на ЧСИ сам да определи способа на изпълнение.
В конкретния случай те се допълват - по отношение на ипотекирания имот има изрично посочване на способа, но по отношение на останалото имущество на длъжниците - ппо чл. 18 ЗЧСИ.
ЧСИ не излиза извън обхвата на овластяването по чл. 18 ЗЧСИ, когато налага възбрана на имот на солидарния длъжник. Ако взискателят искаше да се насочи изпълнението само срещу ипотекирания имот, то тогава нямаше да възложи на ЧСИ сам да определи способа на изпълнението.

[ntlex]

Колеги, нека се върнем на темата -чл.433,ал.1, т.8 .
Ако при условията на т.8 СИ не прератява(бездейства) или отказва да прекрати, как според Вас би се отразил един иск по чл.441?

[gudio]

Колеги, нека се върнем на темата -чл.433,ал.1, т.8 .
Ако при условията на т.8 СИ не прератява(бездейства) или отказва да прекрати, как според Вас би се отразил един иск по чл.441?

Пагубно за ищеца
Вече не знам по колко такива дела са разхвърляни ИЛ в моя полза по канторите разни ЧСИ Адвокатите ми ( доживях и аз да имам такива ) сами избират при кой да ги образуват - всички пари (за разноски по отхв. искове) съм им ги подарил

[ntlex]

Би ли пратил едно решение, в което отхвърлят такъв иск, като имаш толкова много. Все пак деликт си отвсякъде с всичките му три елемента.
Много те моля, след като имаш такъв опит прати едно решение да го видим как изглежда.Щом е в твоя полза,не виждам проблем.

[kalahan2008]

При нас няма нито едно дело по чл. 441 ГПК, въпреки непрестанните заплахи от страна на длъжници (по-точно техните адвокати).
Разбирам колегите, които се опитват да защитават клиентите си, но нека бъдем коректни - деликтна отговорност не може да се носи за щяло и нещяло, а само за груби закононарушения, които реално увреждат длъжника.
Ще дам пример. Днес постъпи поредното такова заплашително писмо със заплаха за иск по 441 ГПК. Става дума за дело по обезп. заповед, издадена от съда, за запор на банкови сметки. Длъжникът твърди, че сумите по блокираните със запорите сметки били надвишавали допуснатото обезпечение и следвало незабавно да вдигнем запорите.
Какво имаме тук? Първо - заповедта е издадена от съда, ЧСИ няма право да преценява дали обезп. мярка е законосъобразна и т.н. Второ - вреди могат да се търсят не от ЧСИ, не от съда, ами от ищеца (чл. 403 ГПК). Трето - тук е най-забавното - претендират морални вреди еди-колко си хиляди лева, изразяващи се в болки и страдания на управителя на дружеството заради наложения запор
Всичко това е несериозно и изразява некомпетентност и непрофесионализъм. Има спечелени дела срещу ЧСИ по 441 ГПК, но в тези случаи действиетлно се касае за реално увреждане. Но да твърдите, че ЧСИ уврежда длъжника, само защото си върши работата - е това е смешно - тук не става въпрос за доброволно изпълнение, а за принудително. Няма да го галим с перце, я! Длъжникът винаги е увреден, когато става дума за принудително изпълнение, само че това "увреждане" е законосъобразно (когато е спазена процедурата по ГПК, разбира се).

[ntlex]

Уважаеми, нека да не вземаме страна , а да гледаме закона. Питам има ли деликт в тази ситуация:
1. Прекратяването на делото си е ex lege-имаме ли правонарушение, ако СИ не постановява предвиденото от закона?
2. Има ли вреда - ами има юом не е спазен закона, каква е тя -друга тема.
3. Има ли връзка - естествено има.
Тогава защо според Вас не е налице деликт?

[kalahan2008]

И в какво точно се изразява "увреждането" на длъжника? Какъв е точно вредоносният резултат за него? Нещо не го виждам...

[ntlex]

Допълвам:
Този Ваш казус, който давате днес е съвсем друга тема и Вие знаете добре това.
Тук нашата тема е съсвсем друга, моля не бягайте от нея.
След като Законът е предвидил прекратяването, а е указал, че СИ само го прогласява(ясно защо) , защо тогава според Вас СИ може уклончиво да тълкува преклузивния срок(всъщност това е смешно с тълкуването, защото тук няма място за това).
Моля ,отново дръжте се като юрист, а не като СИ.

[ntlex]

Ами вредоносните резултати могат да бъдат различни:
1.Те са свързани например с обезпечителните мерки - запори, възбрани, ПАМ и т.н.По закон с обратна сила те са обезсилени, но срещу това не стои съответния акт-това малко ли е според Вас. Как така СИ (процесът, който де юре вече не съществува) ще се ползува от това.Е това ако не е вреда!

[ntlex]

Всъщност, ако искаш, да ти дам друг казус-свързан с темата:
През 2008(след влизане в сила на новия ГПК) ти си наложил ПАМ-забрана .....бла.бла...
Припомням, че тогава нямаше обвързана компетенност(тя е от 2009).
Сега кажи ми, следвало ли е ТИ(СИ) да е знаел, че това противоречи на Директива 38 на ЕС, още повече , че нетранспонираното ни законодателство не е причина за ограничения и т.н ..........(знаеш това).
Не си ли нанесъл вреда????
Всъщност ти познаваш ли законодателството на ЕС в областта, в която работиш. Знаеш ли, че то има върховенство над националното?

[ntlex]

При нас няма нито едно дело по чл. 441 ГПК, въпреки непрестанните заплахи от страна на длъжници (по-точно техните адвокати).
Разбирам колегите, които се опитват да защитават клиентите си, но нека бъдем коректни - деликтна отговорност не може да се носи за щяло и нещяло, а само за груби закононарушения, които реално увреждат длъжника.
Ще дам пример. Днес постъпи поредното такова заплашително писмо със заплаха за иск по 441 ГПК. Става дума за дело по обезп. заповед, издадена от съда, за запор на банкови сметки. Длъжникът твърди, че сумите по блокираните със запорите сметки били надвишавали допуснатото обезпечение и следвало незабавно да вдигнем запорите.
Какво имаме тук? Първо - заповедта е издадена от съда, ЧСИ няма право да преценява дали обезп. мярка е законосъобразна и т.н. Второ - вреди могат да се търсят не от ЧСИ, не от съда, ами от ищеца (чл. 403 ГПК). Трето - тук е най-забавното - претендират морални вреди еди-колко си хиляди лева, изразяващи се в болки и страдания на управителя на дружеството заради наложения запор
Всичко това е несериозно и изразява некомпетентност и непрофесионализъм. Има спечелени дела срещу ЧСИ по 441 ГПК, но в тези случаи действиетлно се касае за реално увреждане. Но да твърдите, че ЧСИ уврежда длъжника, само защото си върши работата - е това е смешно - тук не става въпрос за доброволно изпълнение, а за принудително. Няма да го галим с перце, я! Длъжникът винаги е увреден, когато става дума за принудително изпълнение, само че това "увреждане" е законосъобразно (когато е спазена процедурата по ГПК, разбира се).

[ntlex]

При нас няма нито едно дело по чл. 441 ГПК, въпреки непрестанните заплахи от страна на длъжници (по-точно техните адвокати).
Разбирам колегите, които се опитват да защитават клиентите си, но нека бъдем коректни - деликтна отговорност не може да се носи за щяло и нещяло, а само за груби закононарушения, които реално увреждат длъжника.
Ще дам пример. Днес постъпи поредното такова заплашително писмо със заплаха за иск по 441 ГПК. Става дума за дело по обезп. заповед, издадена от съда, за запор на банкови сметки. Длъжникът твърди, че сумите по блокираните със запорите сметки били надвишавали допуснатото обезпечение и следвало незабавно да вдигнем запорите.
Какво имаме тук? Първо - заповедта е издадена от съда, ЧСИ няма право да преценява дали обезп. мярка е законосъобразна и т.н. Второ - вреди могат да се търсят не от ЧСИ, не от съда, ами от ищеца (чл. 403 ГПК). Трето - тук е най-забавното - претендират морални вреди еди-колко си хиляди лева, изразяващи се в болки и страдания на управителя на дружеството заради наложения запор
Всичко това е несериозно и изразява некомпетентност и непрофесионализъм. Има спечелени дела срещу ЧСИ по 441 ГПК, но в тези случаи действиетлно се касае за реално увреждане. Но да твърдите, че ЧСИ уврежда длъжника, само защото си върши работата - е това е смешно - тук не става въпрос за доброволно изпълнение, а за принудително. Няма да го галим с перце, я! Длъжникът винаги е увреден, когато става дума за принудително изпълнение, само че това "увреждане" е законосъобразно (когато е спазена процедурата по ГПК, разбира се).

==========
Ако искаш да не сбъркаш тук, просто махни запора, защото ако са читави отсреща ще те спукат в един следващ момент. Ще им отнеме време, но ти казвам, че ще Ви осъдят.
Търси друг вариант, но с това превишение по сметките работата със запора е лоша. И не се оправдавай с взискателя. Има си начин за подобна ситуация, ако дадеш 1 лв. ще ти подскажа.

[hidden]

Сега кажи ми, следвало ли е ТИ(СИ) да е знаел, че това противоречи на Директива 38 на ЕС, още повече , че нетранспонираното ни законодателство не е причина за ограничения и т.н ..........(знаеш това).
Не си ли нанесъл вреда????
Всъщност ти познаваш ли законодателството на ЕС в областта, в която работиш. Знаеш ли, че то има върховенство над националното?

За разлика от регламентите, на които се признава безспорен директен ефект, директивите имат ограничен такъв или по-точно само вертикален(Marshall-1986, ECR 723).Частните лица могат да се позoват на директива само против своята държава и то когато същата тази държава не е имплементирала на време и достатъчно коректно адресираната до нея директива или:
“…Държавата членка, която не е приела в предвидения срок изискуемите от директивата мерки по нейното въвеждане в действие, не може да се позове по отношение на индивидите, на собственото си бездействие да изпълни задължения, произтичащи от директивата.”(Ratti 1979, 148/78 ,p.1629)
По този начин дирекният ефект се явява санкция по отношение на държавите членки, неизпълняващи или нарушаващи задълженията по имплементацията.

[gudio]

Би ли пратил едно решение, в което отхвърлят такъв иск, като имаш толкова много. Все пак деликт си отвсякъде с всичките му три елемента.
Много те моля, след като имаш такъв опит прати едно решение да го видим как изглежда.Щом е в твоя полза,не виждам проблем.

Ако наивно си мислиш, че сега си хванал натясно Бай Гъдю - не си познал... Щом толкова настояваш, ще се наложи да ги издирвам - едното е неприсъствено - ищецът не се яви и не беше посочил достатъчно доказателства, второто - по същество, защото ищцата, която беше понесла невероятни неимуществени вреди от наложен запор не ги доказа. Третият ИЛ е по определение за прекратяване на делото - ищецът не изпълни в срок някакви указания да уточни претенцията си. Не си пазя преписи - дали сме ги на колегите да ги връчват заедно с ПДИ, копие от ИЛ и "препис от подлежащия на изпълнение акт..." It is strongly disadvised да се упражнявате и учите точно с този тип искове. Осъдете първо един-двама за класическо непезволено увреждане, после се хвърляйте в тази материя.

[ntlex]

Добре, нека оставим настрана дали някой ще прати решение, или ти ще си намериш твоите.
Проблемът си е дали има деликт, съгласно теорията или няма?
Аз твърдя, че налице и противоправното деяние и вредата и причинната връзка.
Ако считаш че 1 и 3 са налице-кажи "да". Ако считаш, че дискусията трябва да касае 2-вредата-кажи.