Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

[ztlex]

Много коментирана тема , но засега не съм получил отговор, който реално да свърши работа(или поне не съм прочел).
Налице са всички условия за прекратяване на осн. чл.433,ал.1,т.8.
ЧСИ обаче не прави нищо, пускам му молба- има 2 варианта:
1. Просто не прави нищо по молбата.
2. Отказва прекратяване.
Какво може да се направи във всеки един от тези случаи. Не попадат в случаите по чл.435, не може да се обжалва. Какво практически се прави?

[kalahan2008]

Плаща се дължимото задължение

[ztlex]

Плаща се дължимото задължение

Абе ти добре ли си?

[ykovachev]

Добре е, добре е

[ztlex]

ЯСНО, ВИЕ СТЕ ОТ ГРУПАТА НА ЧСИ, БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И УСПЕШНИ!

[ykovachev]

Уважаеми г-н pravotoenedostuzno,
Много ми хареса това, което написахте: "Първо факти дай а после нерви".
Точно така. А инак подклъцнах ztlex ей така - защото знам от достатъчно време форумеца Калахан. Добър юрист е, смятам.

[pravotoenedostuzno]

Драги господине ykovachev,
Така се обръщам към приятели , а специялно когато до тях сам дошъл чрез размяна на различия,и затова ме извинете за малкото интимност.
Аз не съм имал ништо против професионализма на госп. Калахан2008, освен против неговият абсолутизъм в правните исказвания ,определения, мнения и пр.
Когато е притиснат до стената зарад неизпалнение на свои законосаобразни действия, той се служи със същия тон и жаргон както и господин ztlex.
Той за разлика от напр. адвокатите има само 3-4 члена на закона с които се занимава и ги "превежда" по отношение на Д.
Нервира ме че всичко гледа единствено през призмата пари,и останалите членове ,алинеи и точки освен чл.433.ал.1 т.1 нищо не ВИЖДА и ПРИЗНАВА.
Това е е господин Калахан 2008.

[kalahan2008]

ykovachev, благодаря за подкрепата!
На ztlex ще кажа, че съм помощник-ЧСИ, не съм ЧСИ. Но дори и да не бях, много често адвокатът защитава и взискателя, а не само длъжника. Ако сте адвокат, значи знаете - днес сте от едната страна, утре-от другата. В правото трябва да има баланс, а не да се защитава интересът само на едната страна. точно това е и функцията на ЧСИ - в противен случай щяхме да се върнем към времената на римското право, когато кредиторът е можел да вземе за роб своя длъжник, докато си изработи дължимото. Цивилизовани хора сме, все пак. Поне така се надявам, де. Разберете позицията и на взискателя, защото не винаги това са банки и други зли лихвари. Понякога са обикновени хора, които са се излъгали да дадат назаем пари на някого. Понякога става дума за издръжки. Понякога - деликти (напр. кръвнина за убит родител). А и банките са важни, световната криза е заради такова мислене (само лудият си палща дълговете). Заради некоректните длъжници сме на това дередже всички.
На г-н незнамсикаквоесериозно нищо не желая да му отговоря, защото с такива като него всеки ден се сблъсквам и знам, че смисъл няма никакъв

[ztlex]

За да са наясно опонентите в спора. Не заемам ничия страна. Даже спора не го налагам, а самите ЧСИ от форума се набутват в спор. Досещам се защо.
Тук става въпрос за нещо съвсем друго- след като ИД е прекратено ex lege, защо някой може да си позволява да бъде над закона.
Топва разбира се е ЧСИ, който не прогласява това прекратяване. Разбира се става въпрос за последиците от непрогласяването-възбрани, запори.
Ако калахан и другият му колега-ковачев мислят, че това е правилно само защото те са ЧСИ-така да бъде. И какво решихме по този начин-направихме закона по-добър?
Кой е казал, че длъжника не трябва да изпълни ангажиментите си.?Няма такова нещо.Просто отбелязвам, че в случая бездействието на ЧСИ трябва да подлежи на обжалване от длъжника, а след като е казано, че прекратяването настъпва по закон, ЧСИ да си изпълни задължението да прогласи това.
След това взискателят да си завежда ново дело-никакъв проблем няма за това.
Иначе в началото като питах какво се прави, аз знам какво се прави.
Нека калахан ми каже, какво ще направи, ако по този повод пусна жалба до КЧСИ и до МП.Защото нямам друга възможност процесуално.А кой ме е лишил от процесуалната възможност да обжалвам бездействие да се извърши от ЧСИ к това което е настъпило по силата на закона.Той няма какво да мисли по въпроса, просто трябва да постанови и толкова.

[kalahan2008]

Аз пък не съм съгласен, че перемпцията настъпва по силата на закона. Има едно старо решение на ВС в този смисъл, но аз не го споделям. И още нещо - ако по делото има възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, за никаква перемпция не може да става въпрос.
Що се отнася до жалбата до КЧСИ и МП - това си е Ваше право. Знаете, че е безплатно. Знаете, че е некоректно. Особено когато адвокатът не я подписва от свое име, а кара длъжникът да се подписва, а адвокатът остава "в сянка".
Начинът за защита е само един - длъжникът да се предложи някакво споразумение и разсрочване.
И какво ще постигнете, като се прекрати делото? Нищо! Взискателят пак ще образува дело въз основа на същия изп. лист. само набутвате взискателя с още авансови такси.
btw, ykovachev не е ЧСИ, а адвокат.

[ztlex]

Ама Вие наистина ли твърдите, че прекратяването не настъпва ex lege?

[kalahan2008]

Това е мое лично мнение.

[ztlex]

Не винаги нещата са толкова прости, както Ви изглеждат - иск, ИЛ, ИД , ЧСИ и т.н. Ако наистина сте готов да коментираме един сериозен казус, ама не само като ЧСИ, а като юрист - дайте знак и аз ще Ви го изложа.

[gudio]

Ето ви стандартния текст на "обяснения" по жалба (по стария ГПК), с който съм парирал не едно и две искания за "перемиране" на дело. Хващаше дикиш пред СГС почти винаги (само веднъж ми отмениха отказ да "перемирам" и естествено, в същия ден образувахме ново изп.дело)

а) Разпоредбата на чл. 330, ал.1, буква "д" ГПК е предназначена да предотврати злоупотреба с процесуални права и използване на изпълнителното производство за цели, различни от удовлетворяването на неудовлетворени чрез доброволното изпълнение права.
Принудителното изпълнение ограничава имуществената сфера на длъжника, напр. с предприетите обезпечителни мерки, понякога засяга дори личността му, напр. с мерките по чл.76 от ЗБДС. Взискател който е образувал изпълнително дело, но не желае извършване на изпълнителни действия, т.е. удовлетворяване на вземането си, явно преследва други цели – ограничаване или увреждане на имуществената сфера на длъжника, или чисто психически тормоз над него. Не е изключен и "симулативен изпълнителен процес", уговорен съвместно от взискателя и длъжника, чиято "безкрайна висящност" да е насочена към увреждане на трети лица, на съпруга-недлъжник, на други кредитори и т.н.
б) Чл. 330, ал.1, буква "д" ГПК не е създаден и с цел "процесуална икономия", нито за "разтоварване на съдебните изпълнители от натрупване на дела" (становище в смисъл, че разпоредбата е "от съображения за целесъобразност" вж. при Г.Мутафчиев, "Изп. производство на НРБ", изд. на СУ, 1989 г., стр.80).
Аргумент, че не това е предназначението й, е нейното възпроизвеждане в чл. 433, ал.1, т. 8 от новия ГПК, приет при съществуването и на частни съдебни изпълнители с възможност да предприемат служебно избрани от тях конкретни изпълнителни действия в хипотезата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, без да е необходимо искане от взискателя.
в) Предпоставка за прекратяване на производството по буква "д" на чл.330, ал.1
не е каквото и да е бездействие на взискателя, а когато той "в течение на две години от последното изпълнително действие не поиска да се извърши ново изпълнително действие... срокът е процесуално преклузивен, а не давностен и започва да тече от последното изпълнително действие по изп. дело" (така Ж.Сталев, "Българско гражд. процес. право", което и да е издание - § 156, ІІ, конкретно в изд. на "Сиела" от 2000 г. – стр.710).
В конкретния случай считаме, че преклузивният срок по чл. 330, ал.1, буква "д" НЕ Е ЗАПОЧНАЛ ДА ТЕЧЕ, тъй като по делото не е предприето, още по-малко извършено, нито едно изпълнително действие, т.е. действие, насочено към осребряване на имущество и/или удовлетворяване на взискателя. Срокът не тече от момента на образуване на изп. дело изобщо, а от извършване на последното изпълнително действие, в случая липсва началният момент на твърдяното от жалбоподателя изтичане на срока.

[portokal]

Гъдьо, ама обезпеченията нали ги броиш към действията?

[gudio]

Гъдьо, ама обезпеченията нали ги броиш към действията?

Твърдо нЬе !
Имаш лично съобщение от мен

[kalahan2008]

Имали сме 2 жалби срещу откази да се прекрати дело по перемпция, първата я отхвърлиха като недопустима, по втората още чакаме произнасяне, но със сигурност няма да я уважат на това основание, защото по нея не са минали 2г. от образуване на изп. дело.
По първата - делото беше прехвърлено от ДСИ и действително от 2006 до 2009г. (когато дойде при нас) не бяха предприемани изп. действия, но...имаше постъпления от запор на трудовото възнаграждение. Съдът така и не се произнесе по основателността, а само по допустимостта на жалбата, но мисля, че когато постъпват редовно суми, няма резон делото да се прекратява по перемпция, липсва логика.
Друг пример, при който липсва резон - напр. при дело за издръжка. Запорирана е заплатата на длъжника и задължението се погасява ежемесечно. Чисто формално взискателят не е поискал извършване на нови изп. действия и делото следва да се перемира след 2 години. Обаче то ще се прекрати чак с навършване на 18г. на детето.
Друг пример - взискателят и длъжникът сключват споразумение, с което се разсрочва изплащането на задължението да речем, за 5 години. По искане на взискателя делото се спира. Това значи ли, че след 2 г. делото следва да се прекрати (нали се прекратявало ex lege?)
Мога да посоча още много такива примери, които сочат, че делото следва да се прекрати в много ограничен брой случаи. Досега сме прекратявали 2 такива дела, все прехвърлени от ДСИ, по второто с прекратяване на делото образувахме ново, въз основа на същия ИЛ, вдигнахме и едновремено с това наложихме пак запорите, и длъжникът като видя, че няма накъде, сега ще плаща

[ludi]

Специално за т.8 има разнопосочни мнения, като надделява това, че прекратяването настъпва по силата на закона/обратно мнение Белазелков и др./. Просто повечето СИ предпочитат да прекратят делото и да го образуват отново вместо да хабят излишни нерви. Понякога това е доста рисковано, тъй като може да изгубиш обезпеченията ако длъжника се е подготвил добре/напр.предварително е прехвърлил имотите/. Аз подобно на Калахан считам, че това е правомощие на СИ. Според мен презумпцията е, че взискателя с бездействието си е декларирал, че вече не се интересува от вземането си и по тази причина делото следва да бъде прекратено. Но както каза по-горе Калахан бездействието може да се дължи на различни причини, които не всякога са отказ от вземането. По тази причина аз лично не прекратявам дела по които взискателя не е поискал изп.действия повече от две години, но след този период отново е станал активен. Имам доста отхвърлени жалби по този повод, все като недопустими. Това което плаши СИ е, че длъжника може да заведе иск за щети. Въпроса е обаче има ли щета при положение, че вземането не е погасено, длъжника все още си е длъжник въпреки двугодишното бездействие на взискателя. Такова е мнението и на окръжни съдии с които съм разговарял.

[gudio]

Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:....

В духа на старите български професорЯ можем да спретнем следното: "с оглед новата редакция на закона, следва да счетем за законодателно изоставено разрешението за прекратяване по право на изп. производство в хипотезата на т.8, а становището на ВС за загубило своето правно значение... "

[ntlex]

Ами сега последно-има ли чл.433, ал.1,т.8 или не?