попаднах на този бисер. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-ж състав,
В закрито заседание на двадесет и седми юни
През две хиляди и осма година в състав:
ч.гр..д.№ 685 по описа за 2008 И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ГПК във връзка с чл.130 ГПК, в сила от 01.03.2008 г.
Образувано е по частна жалба на П Я. В.-С. срещу определение от закрито съдебно заседание състояло се на 19.05.2008 г., постановено от СРС, БК, 88 с-в, постановено по гр.д.№ 1939/08 г.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, предявена от жалбоподателката по настоящето дело като ищца срещу С. Х.С., с правна квалификация чл.99, ал.1 СК- за прекратяване на брака. С исковата молба са предявени и небрачни искове с чл.106, ал.1 СК, чл.82, ал.1 СК и чл.326 ГПК.
Относно съединените искове по с чл.106, ал.1 СК, чл.82, ал.1 СК съдът е приел, че исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане и производството прекратено, тъй като към момента на подаване на исковата молба ищцата и ответника нямат родени от брака деца.Затова и с определение от 19.05.2008 г. е оставил без разглеждане исковата молба в частта относно съединените искове с правно основание чл.106, ал.1 СК, чл.82, ал.1 СК и е
прекратил производството по делото в тази му част.
В частната жалба до настоящата инстанция се сочи, че съдебният акт е постановен в противоречие със съдебната практика, тъй като вместо с решение съдът се бил произнесъл с определение, а освен това бил нарушен и материалния закон като се позовава на чл.35 СК. Съдебният акт бил преждевременен, тъй като относно родителските права съдът следвало да се произнесе към момента на допускане на развода, а не към момента на завеждане на иска.
Освен това искането й за присъждане на родителските права относно все още неродената 
й дъщеря било за един по-късен момент от датата на раждането, а не на завеждане на иска. Сочи, че иска й по чл.106 ГПК и този по чл.82 СК били различни- този по чл.106 ГПК бил за нея, а този по чл.82 СК била предявила в качеството й на родител. Предявяването на исковете било обусловено от желанието й да получава издръжка от първия ден след раждането. Правният интерес за нероденото й дете определено бил налице, тъй като баща му бил безотговорен. Затова искът за издръжка бил предявен от името на дъщеря й , „считано от датата на раждането й” 
ведно съсзаконната лихва за всяка просрочена вноска.
За оспореното определение, жалбоподателката е била уведомена на 26.05.2008 г.
Частната жалба е подадена на 30.05.2008 г. видно от пощенското клеймо върху плика, с който същата е изпратена по пощата.
Следователно, частната жалба е в срок и по аргумент от разпоредбата на чл.274, ал.1,т.1 от ГПК е допустима.
Настоящата инстанция намира така, подадената частна жалба за неоснователна по изложените по-долу съображения:
1- неоснователен е довода на жалбоподателката, че по допустимостта на един иск съдът се произнася с решение, а не с определение. Точно обратното, по допустимостта на предявения иск съдът винаги се произнася с определение. По допускането на развода съдът ще се
произнесе с решение;
2- нормата на чл.124 ГПК в сила от 01.03.2008 г. изисква за предявяване на иска наличие на правен интерес. По аргумент от разпоредбата на чл.125 ГПК искът се счита предявен с постъпването на исковата молба в съда. Следователно, към този момент следва да е изпълнено изискването за наличие на правен интерес от водене на иска. Производството по чл.318-330 ГПК „Брачни дела” не допуска възможност за предявяване на „бъдещи искове” за упражняване на родителските права и присъждане на издръжка, в който смисъл са
доводите на жалбоподателката и тезата й относно наличието на правен интерес в случая;
3- Семейният кодекс /СК/ има предвид „родени” деца, вж. чл.3 СК „родените” деца и термина в чл.4 – „раждане”. Децата възникват за правота с факта на раждането си. Това е свързано с т.нар. правоспособност (правосубектност), т.е. способността на едно лице
да бъде субект на правото. Според българското право правоспособен е всеки човек - местни и чужди граждани. Правоспособността се придобива от момента на раждането. Прекратява се със смъртта. От тук следва и извода, че жалбоподателката не може да предяви иск от
името на неродената си дъщеря и да я представлява, виж и чл.28 ГПК.За пълнота на изложението следва да добавим, че иск по чл.106 ГПК за какъвто твърди жалбоподателката в обстоятелствената част на жалбата, че е подала, не съществува. Така цитираната норма урежда въпросите на местната подсъдност във връзка с предявяване на искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от .......... срещу определение от закрито съдебно заседание състояло се на 19.05.2008 г., постановено от СРС, БК, 88 с-в, постановено по гр.д.№ 1939/08 г. , с което съдът е оставил без разглеждане исковата молба в частта относно съединените искове с правно основание чл.106, ал.1 СК, чл.82, ал.1 СК и е прекратил производството по делото в тази му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Р България в eдноседмичен срок от съобщаването
Не съм видяла всичко, живея си в заблуда. 
Това нЯщУ чини 500 лазарника. Леле...