търся адвокат по застрахователно право за консултация в Софи

[flyagaric]

Здравейте,

Винаги съм бил само читател тук и винаги съм намирал решения по мойте казуси.
Тези дни обаче имам по-особен казус, който засяга застрахователното право. Понеже се стремя да го разреша при максимална дискретност, няма да излагам тук проблемите.
Става дума за застраховка "помощ при пътуване" и настъпило събите, за което застраховатля е отказал плащане на здравното заведение в чужбина.

Благодаря

[maya75]

Давам Ви e-mail адреса на адвокат с голям опит в застрахователните дела с кантора в София, който може да реши проблема ви: sht_shterev@abv.bg

[frontmen]

Ще си позволя тук да задам един по-скоро облигационно-правен въпрос от областта на деликтите във връзка със застраховка гражданска отговорност (ГО):

Водач на МПС нанася материални щети на друго МПС при употреба на алкохол. Този случай не се покрива от ГО. Застрахователят по ГО на виновния водач плаща щетите на блъснатото МПС и има обратен иск към виновния водач. Близо 5 години обаче застрахователят не предявява никакви претенции към виновния водач за платените щети, не го уведомява, че дължи толкова и толкова във връзка с предизвиканото от него ПТП.
Малко преди изтичане на 5 г. от случката виновният водач, отдавна забравил за нея, получава писмо от застрахователя, с което последният претендира определена сума пари + начислените за всички тези години лихви. Водачът не плаща в дадения му срок и застрахователят завежда дело.

Въпросът ми е: има ли право застрахователят да претендира лихвите от настъпване на събитието до сега?
Наистина, чл. 84, ал. 3 ЗЗД казва, че при задължение от деликт длъжникът се смята в забава и без покана. Обаче де да знае нашият водач какво дължи, ако застрахователят сам не му каже.

Очаквам с интерес вашите мнения по въпроса.

[Bai_Ganjo]

А нашият водач поискал ли е от застрахователя да му каже колко трябва да плати или кротко се е спотайвал с мисълта, че може и да му се размине ? В отговора на този въпрос се крие и отговора на вашия .

[Sahiba]

лично моето мнение (ако говорим на теория и не се касае за даден конкретен казус) е, че Застрахователя не следва да претендира лихви или по-скоро иска за лихви би следвало да бъде отхвърлен.
Това е така защото суброгационните права са вид договорни и кредитора следва да покани длъжника.
Не съм сигурен в практиката по въпроса, но си мисля, че е доста разнородна.

Със сигурност обаче за лихвите след поканата ще има право и следва да му се присъдят.

[portokal]

Има според мен. Застрахователят встъпва в правата на пострадалия - каквито са, а те произтичат от непозволено увреждане и покана не е необходима. Според мен няма значение защо точно застрахователят встъпва в тези права.
Ами ако до момента на плащането от страна на застрахователя се е натрупала лихва Х лева и застрахователят я плати на пострадалия (понеже не може да откаже, нали), после и тази сума ли няма право да си я търси от причинителя, след като той не е бил поканен?
Само от погасителната давност (3-годишна за лихви) ще е ограничено това, което ще получи застрахователят.

Обаче де да знае нашият водач какво дължи, ако застрахователят сам не му каже.

Да пита. Той и директно на увредения да плаща, пак няма да знае.

[Sahiba]

портокал не съм съгласен!

на първо място - встъпването в правата на застрахования срещу деликвента е за размера на платеното обезщетение (арг. от чл. 213, ал. 1 от КЗ), т.е. ако плати лихви и те му се дължат. В случая се коментира, ако не е платена лихва, застрахователя бездейства почти до изтичането на п.д. и тогава предявява претенция за лихва.

На второ място - както отбелязах, задължението на застрахователя не е ex lege, застрахователя не е деликвент. Като страна по един двустранен договор застрахователя изплаща обезщетение, а не по силата на чл. 45 от ЗЗД.
Абсолютно поради същата причина застрахователя не следва да черпи ползи от факта на деликта. Защото в посочения случай лихвата няма да репарира забавата на длъжника, а ще обогати пасивния кредитор.

[portokal]

Не е ex lege, но в същото правоотношение встъпва - каквото е било то досега. Не смятам, че то се променя като вид вземане от това, че се сменя страната.

Защото в посочения случай лихвата няма да репарира забавата на длъжника, а ще обогати пасивния кредитор.

Същото би се отнасяло за всяка лихва. Няма значение дали "оригиналният" увреден ще се скатава и ще чака да се натрупа лихва, или това ще направи застрахователят. Доколкото въобще натрупването на лихва за забава може да бъде смятано за обогатяване.
Длъжникът, като не иска да обогатява кредитора си, да плати сам. Никой не може да го спре.

[ivan_lawyer3]

Давам Ви e-mail адреса на адвокат с голям опит в застрахователните дела с кантора в София, който може да реши проблема ви: sht_shterev@abv.bg

Е, това беше грубо - какъвто и да е Щерев, той сигурно работи и със самите застрахователни компании. Както и да е - майстори много, хубавата работа я вършат обаче малко.

[frontmen]

а кой е Шерев?

[rama]

Още в чл.344 ЗЗД /отм/ е било записано - встъпва в правата на застрахования, доколкото е възстановил вредите. В ТЗ е неясно казано - тълкува се разширително, а сега в ЗК е точно. Въпреки това в практиката преобладават случаите, когато признават на застрахователя мораторни лихви. Според мен това е незаконосъобразно.
Сега си мисля защо ли е така.

[kpavlova]

Може би трябва да се съобрази и това решение, без да се усещам като да имам собствени сили да споря до край
Допуснато е до касация поради разнородната практика, както е писал колегата Sahiba, за присъждане на лихвите - от датата на деликта, от датата на плащането на застрахователя, от датата на поканата на застрахователя- няма смисъл опр.да го поствам, че ще стане пак безумно дълъг поста ми

Р Е Ш Е Н И Е



№ 48



София, 30.04.2009 година





В ИМЕТО НА НАРОДА





Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 13.04 две хиляди и девета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РАЙКОВСКА

ДАРИЯ ПРОДАНОВА



при участието на секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева

т.дело №677/2008 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.290-293 ГПК по повод подадени касационни жалби и от двете страни против решение №142 от 12.06.2008 год. по гр.д. №1803/2007 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, с което частично е отменено решение №54/04.07.2007 год. по гр.д. №1083/2006 год. на Софийския окръжен съд и по реда на чл.208, ал.1, ГПК, отм. е отхвърлен предявеният от ЗПАД”Б” , гр. С. против ответницата Р. Г. Б. от гр. Г. обратен иск с правно основание чл.407, ал.2, изр.второ, ТЗ, отм., чл.81 ЗЗ,отм., и чл.19 ал.1, т.2 от Наредба за задължителното застраховане, отм. за заплащане на изплатеното от застрахователя обезщетение на третото увредено лице за разликата над 20 000 лв. до 20 120 лв. и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава от датата на плащане на обезщетението- 02.11.2004 год. до завеждане на исковата молба-06.01.2006 год. за разликата над 1 633.05 лв. до 2 912.21 лв. Софийският окръжен съд е уважил така предявените обективно съединени искове в пълния им размер, като е приел, че са налице предпоставките на чл.81 ЗЗ, отм. във вр. с чл.19, ал.1,т.2 Наредба за задължителното застраховане, отм., включително и наличието на валиден договор за застраховане, доказан с представеното копие от застрахователна полица по задължителна застраховка “гражданска отговорност”, сключен от Ж. П. Т. , собственик на лек автомобил “Б” с Д. К. № С* управляван от ответницата Р. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е оставил в сила решението на Софийския окръжен съд в частта, с която предявения от ЗПАД”Б” , гр. С. против Р. Б. иск на основание чл.407, ал.2, изр.второ, ТЗ, отм., чл.81 ЗЗ,отм., и чл.19 ал.1, т.2 от Наредба за задължителното застраховане, отм. е уважен за сумата 20 000 лв., представляваща изплатеното от застрахователя обезщетение на третото увредено лице, както и в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 633.05 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение. За да отхвърли иска за главницата с посоченото по-горе правно основание за сумата над 20 000 лв., Софийският апелативен съд е приел, че застрахователят няма право с регресния си иск срещу виновния водач за настъпване на ПТП, употребил алкохол, да претендира и разноските по застрахователното производство/в случая изплатен хонорар на вещо лице/. Искът за претендираното обезщетението за забава е отхвърлен частично, защото въззивният съд е счел, че отговорността на водача по регресния иск не произтича от непозволено увреждане, той не изпада в забава с плащането от застрахователя на увреденото лице, а след изтичане на срока, даден от застрахователя на застрахования в отправената до него покана за плащане.

Касаторът ЗПАД”Б“ обжалва решението в частта, с която е отхвърлен акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 1 633 лв. до пълния предявен размер от 2 912.21 лв., като твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Подържа, че отговорността на застрахования е на деликтно основание, а регресното и суброгационното право на застрахователя възникват със заплащане на обезщетението, поради което вземането става изискуемо от този момент.

Касаторът Р. Б. обжалва решението, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, в частта, с която е осъдена да заплати сумата 20 000 лв., изплатено от застрахователя обезщетение за причинените на третото лице неимуществени вреди и както и сумата 1 633.05 лв.- обезщетение за забава. Навежда всичките отменителни основания на чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

С определение №27 от 14.01.2009 год. по т.д. №677/2008 год. на ВКС, І Т. О. на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване само в частта, с която е отменено решение №54 от 04.07.2007 год. по гр.д. №1083/2006 год. на Софийския окръжен съд и е отхвърлен искът на З. “Б” против Р. Г. Б. по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за сумата над 1633.05 до предявения размер от 2912.21 лв. Същественият материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата е от кой момент се дължи законна лихва върху платеното от застрахователя обезщетение след суброгация му в правата срещу застрахования. В подкрепа на това подържано основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване касаторът ЗПАД”Б” гр. С. е посочил и представил решение от 04.07.2006 год. по гр.д. №12697/2005 год. на ГК на СРС и решение от 20.09.2004 год. по гр.д. №4887/2003 год. , СГС, ІV Г, за които няма данни да са влезли в сила, както и окончателните решение от 17.05.2007 год. по гр.д. №1287/2006 год. ГК на САС и решение от 22.02.2007 год. по гр.д. №2005/2006 год. ГК на САС. Ответникът е представил окончателното решение №250 от 28.07.2005 год. по в.гр.д. №54/2005 год. на ГК на ВТАС.

ВКС, І Т. О. в настоящия състав намира, че въпросът от кой момент застрахователят може да претендира лихвата върху паричното си вземане на основание чл.407, ал.2, изр.второ, ТЗ, отм., чл.81 ЗЗ,отм., и чл.19 ал.1, т.2 от Наредба за задължителното застраховане, отм. срещу застрахования, следва да се определи от правната същността на регресното право на застрахователя срещу застрахования и неговата функция. По принцип застрахователят се освобождава от задължението си към застрахования, в случаите, когато последният умишлено е причинил риска или с поведението си е увеличил вероятността за настъпването му в степен, за която застрахователят не носи отговорност. При задължителната застраховка ”гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите и водачите на МПС, когато щетите на увреденото лице са причинени от застрахования по време на управление на МПС след употреба на алкохол, обаче, застрахователят по силата на закона се задължава да заплати на третото увредено лице/чл.81, ЗЗ, отм./ и има регресно право срещу застрахования причинител на щетите/чл.19 Наредба за задължително застраховане, отм. и чл.81 ЗЗ, отм./. Задължението на застрахователя е вторично, произтичащо от задължението на застрахования да обезщети вредите, причинени на третото лице. В този случай застрахователят изпълнява чуждо задължение-това на деликвента. Регресното право на застрахователя е същинско регресно право, произтичащо от правния му иинтерес/арг. от чл.74 ЗЗД/.
Това право, обаче, не е същинско застрахователно право, каквото е регресното право по чл.402 ТЗ. То възниква по силата на закона при наличие на вече прекратено застрахователно правоотношение, поради виновното причиняване от застрахования на застрахователното събитие, поради което се изключва и приложимостта на чл.392 ТЗ, отм. относно началото на погасителната давност, относима към изискуемостта на вземането. С това право се съчетава законодателната гаранция за третото увредено лице да получи обезщетение за причинените му вреди, поради вредоносно поведение на застрахования, когато той е лишен от застрахователна закрила, с наказателната санкция срещу граждански отговорните лица.

Вземането по регресния иск произтича от закона и то възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице. Това вземане не е срочно по смисъла на чл.84, ал.1 ЗЗД, поради което и на основание алинея втора от същия закон застрахованият ответник изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая правилно Софийският апелативен съд е приел, че ответницата по регресния иск с правно основание чл. чл.407, ал.2, изр.второ, ТЗ, отм., чл.81 ЗЗ,отм., и чл.19 ал.1, т.2 от Наредба за задължителното застраховане, отм. Р. Б. изпада в забава след изтичане на десетдневния срок, даден й с отправената от застрахователя-ищец покана, връчена й на 27.04.2005 год. Тази е и правилната съдебна практика, застъпена в посочените по-горе влезли в сила решения, а именно решение от 17.05.2007 год. по гр.д. №1287/2006 год. ГК на САС и решение от 22.02.2007 год. по гр.д. №2005/2006 год. ГК на САС.,

Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд



Р Е Ш И:



ОСТАВЯ В СИЛА решение №142 от 12.06.2008 год. по гр.д. №1803/2007 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, частта, с която е отхвърлен искът, предявен от ЗПАД”Б” гр. С. против Р. Г. Б. с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 1 633.05 лв. до 2 912.21 лв.

В останалата част решение №142 от 12.06.2008 год. по гр.д. №1803/2007 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав е влязло в сила.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:

Може би и в казуса на чудещия се колега трябва така ?
Аргументите да е от датата на деликта на Портокал също са много разумни .Това, което ме смущава- освен съображенията в решението на ВКС на тема законната суброгация и регресни права - е , че , ак осе приеме, че законната лихва си тече, излиза "фингирано" да приемаме някак си, че обезщетението за НУ не е платено и лихви да продължават да текат, считано от датата на деликта, а то е платено?

[portokal]

Хъм, ще го имам предвид.
Същото - за лихвата - доколкото разбирам, би трябвало да важи и при регресния иск на застраховател по имуществена застраховка срещу причинителя на вредата. Поне не виждам в мотивите нещо, което да подсказва, че в това отношение ще е различно.

Питам, защото преди няколко месеца писах едно такова и приехме обратното - че лихва се дължи от момента на увреждането, и по-точно в случая - от момента на плащането от страна на застрахователя, защото той самият беше платил на увредения само "главницата" на обезщетението. Възраженията на причинителя бяха, че застрахователят можел много дълго да изчаква недобросъвестно натрупването на лихва и че той самият (причинителят) не е бил уведомен за настъпилото увреждане. Но сумата беше малка и не подлежеше на касационно обжалване. На мен самата въобще не ми е хрумвало да подложа на съмнение това - разсъждавах така, както тук в тази тема: щом встъпва в правата на увредения, значи се сменя кредиторът (като при цесия), но не и видът на вземането.
Мерси за решението, К.Павлова.

...излиза "фингирано" да приемаме някак си, че обезщетението за НУ не е платено и лихви да продължават да текат, считано от датата на деликта, а то е платено

Да, но не е ли така при всяко встъпване в правата на удовлетворения кредитор?

[Sahiba]

Търся спонсор да ми плаща Апис или Сиела...
Писна ми да се опитвам да си спомням/запаметявам практика.

Благодаря К. Павлова

[kpavlova]

Ама няма защо
Портокал,много зле съм се изразила за фингирането , исках да кажа, че регресното право възниква след плащането, а се претендират неплатени от застрахователя лихви от датата на деликта=
Нали води регресен иск- иска си платеното?
Суброгацията е като фикция, доколкото вземането е погасено, но за да се защити платилия, се приема да не е, като законна цесия... както и да е....
Идеята ми беше - суброгира се, но само ако, доколкото и за колкото? съществува регресен иск/ по 213 КЗ - до размера на платеното ?/
Целта е, за да реализира вземането си срещу длъжника, третото лице да си послужи с преимуществата на кредитора, комуто е платил?
застрахователното право е дисциплина по която съм самоука и не го практикувам по занятие, инцидентно е , а в училище - вървяла съм на избираем изпит, не съм прихванала от там, няма да си казвам кой ме е учил, да не компроментирам човека.Отгоре на всичко съм учила по ТЗ.Подлагай долното на съмнение
Та събрах цялата си женска смелост:
при имущ.застраховане/ май и при него по същия въпрос-лихви- е разнородна практиката :/
Регресното право на застрахователя по отм.402 ТЗ и по 213 КЗ възниква при
- причинено застрахователно събитие от трето лице,
- за третото лице възниква ГО/ не оная на автомобилистите /,
- по силата на застрах. договор застрахователят е изплатил на увредения кредитор обезщетение.
1.Законна суброгация, възникват регресни права.
Правото на застрахователя да иска платеното е регресно, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице - суброгационно
2.Основанието на регресния суброгационен иск е факта на плащането и даденото в закона право на регрес.
Едно друго решение на ВКС, понеже аз абсурд да "вервам "само на себе си в тая невротична и неприсъща ми материя :

РЕШЕНИЕ № 667 ОТ 09.10.2008 Г. ПО Т. Д. № 295/2008 Г., Т. К., ІІ ОТД. НА ВКС
Правото на застрахователя, изплатил обезщетението на правоимащото лице по силата на застраховката, да иска от третото лице, причинило повредата, това, което е платил, е регресно право, а правото да встъпи във всички права, които застрахованият има срещу третото лице - суброгационно право. Основанието за регресните суброгационни искове, които застрахователят предявява, не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес - чл. 402 (отм.) ТЗ. Поради това не се прилага давността по чл. 392 (отм.) ТЗ, с начало настъпване на застрахователното събитие, а общата 5- годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която тече от момента на изплащане на застрахователното обезщетение на правоимащото лице - т. 14 от Пост. на Пл. на ВС № 7/1977 г.

..... отменя , осъжда
Това за давността не беше за темата май , за пълнота
2.Застрахователят води регресен иск за платеното.От плащането му задължението става изискуемо
3. има ли срок за удовлетворение на регресното право?
Ако не - чл. 84, ал. 2 ЗЗД – трябва да се приеме, че причинителят на вредата –длъжник по регреса изпада в забава след покана
КЗ си урежда обратен иск за лихвите в 227 при задълж.застраховка ГО/ по ТЗ отм, ЗЗД е различно/
По ЧЛ. 213 КЗ обаче предел е " размера на платеното обезщетение "
Едно по-старичко решение - по ЗЗД - за имуществено застраховане

РЕШЕНИЕ № 1803 ОТ 15.12.1998 Г. ПО ГР. Д. № 1521/1998 Г., V Г. О. НА ВКС
........
Правилно и в рамките на предявения размер е присъдено обезщетение за забава, считано от датата на плащане на главницата на застрахования. В тази насока е съобразена нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД и правата на застрахователя, предявявайки регресния иск по чл. 344 ЗЗД.

Явно може да се обоснове и обратното
И сега - помощ от публиката или от приятел вече

[frontmen]

МНОГО благодаря на всички за коментарите и постнатите решения до тук, като, естествено, ще се радвам дискусията да продължи все така конструктивно.

[portokal]

Идеята ми беше - суброгира се, но само ако, доколкото и за колкото? съществува регресен иск/ по 213 КЗ - до размера на платеното ?/

Да, несъмнено само до размера на регресния иск, но регресният иск ще включва и лихвите след плащането. До размера на платеното е само главницата на регресния иск и лихвите, изтекли до плащането; върху главницата обаче лихви ще продължат си "вървят", както преди плащането. Един вид наистина имаме фикция, че не е платено.
Иначе би се получило така, че само защото някой друг се е набутал да плати, на длъжника, който все още нищо не е платил, престават да му текат каквито и да било лихви. (Защото "бъдещите" лихви не се полагат вече на първоначалния кредитор - оня си е получил всичко, което е имал да взема към момента на плащането.)

[kpavlova]

Иначе би се получило така, че само защото някой друг се е набутал да плати, на длъжника, който все още нищо не е платил, престават да му текат каквито и да било лихви.

Безспорно не може да е така, права си
Но когато предявява своя обратен иск за платеното, явно са приели, че трябва покана, за да се постави в забава за изпълнение длъжника към застрахователя, чието вземане е самостоятелно и предвидено в закона.
Иначе просто не мога да си го обясня това изречение

Това вземане не е срочно по смисъла на чл.84, ал.1 ЗЗД, поради което и на основание алинея втора от същия закон застрахованият ответник изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Но може просто АЗ да не мога да си го обясня , а не че няма обяснение.
За да се суброгира третото лице трябва да има правен интерес, да изпълни чуждото задължение, както и да има регресни права.
Би следвало регресът и суброгацията да са паралелни средства ?/примерно при поръчителство- 143 и 146 на ЗЗД- пораждат се от разл.ФС, суброгаторния обезпечава ? регресния малко зле се изразявам /Може да бъде хирографарен кредитор с регресния иск или привил.със суброгаторния - ако ги има привилегиите , де ? така ли беше?
И в случая- ако е регресен иск - нова давност,самост.право, покана за изпълнение, ако е суброгаторен - като за вземането?Избира?Зависи какъв иск предявява ?Хелп

[portokal]

Но когато предявява своя обратен иск за платеното, явно са приели, че трябва покана, за да се постави в забава за изпълнение длъжника към застрахователя, чието вземане е самостоятелно и предвидено в закона.

Ами да - точно така е приел ВКС. Няма как да не се съобразим.

Би следвало регресът и суброгацията да са паралелни средства ?

По-скоро регресният иск е предпоставка за суброгацията, наред с други предпоставки. Т.е. може регресен иск без суброгация, но обратното - не.
Доколкото те разбирам, искаш да кажеш, че просто не се нарича "регресен", а само "суброгаторен" в тоя случай. Ми не, пак си имаме вид регресен иск + суброгация, встъпване във всички права на кредитора (ама че изречение, по пет пъти употребявам в него сложни латински думи ). То тва са малко излишни философствания, но с две думи, според мен не можем да направим извод, че ако нещо е наречено "регресен иск", значи суброгация непременно няма.

[kpavlova]

А, суброгация си има, но въпросът е суброгационен или регресен иск предявява ищеца, нали той избира .
Искам си платеното обратно на основанието, предвидено в закона- по отм.ТЗ за задължителната ГО - 407 беше май, като си пише точно обратен иск, ведно с лихвите, примерно , от поканата/лихвите върху моята си претенция/.
Или , искам да плати на основанието на Кр, дето съм го удовлетворил преди / а то му е по 45 и в това право съм се суброгирал, ведно с "принадлежностите му"/, както и лихвите, които вървят/ в моя полза, считано откакто съм платил/.Разбира ли ми се нещо ?