Авторско право на снимки в интернет

[dandi]

Моля за помощ! Потребител съм на кулинарен форум, в който често публикуваме рецепти за ястия, заедно със снимки към тях. Долнопробно списание, опериращо на българския пазар, копира снимките и рецептите на някои от потребителите и ги публикува 1:1, без да обявява източника им. При пряко обръщение към тях по въпроса, същите се държат арогантно и с поведението си дават да се разбере, че няма да престанат да крадат от сайта. Можем ли от правна гледна точка да направим нещо, за да се защитим?

[TheOldMan]

... При пряко обръщение към тях по въпроса, същите се държат арогантно и с поведението си дават да се разбере, че няма да престанат да крадат от сайта.

Ами ако няма да спра да крадат, поне ги накарайте да ви рекламират Нещо такова :

[inspectora]

Моля за помощ! Потребител съм на кулинарен форум, в който често публикуваме рецепти за ястия, заедно със снимки към тях. Долнопробно списание, опериращо на българския пазар, копира снимките и рецептите на някои от потребителите и ги публикува 1:1, без да обявява източника им. При пряко обръщение към тях по въпроса, същите се държат арогантно и с поведението си дават да се разбере, че няма да престанат да крадат от сайта. Можем ли от правна гледна точка да направим нещо, за да се защитим?

Има неща, които могат да се направят ... потърсете адвокат ...

[TheOldMan]

Има неща, които могат да се направят ... потърсете адвокат ...

Ама големи образи сте се събрали тук
Кажи му на човека (а и на мен) какво може да направи? Че аз нещо не се сещам... Преди години Дългия се опита да разрита някакви "жълти" издания, дето пишеха какво ли не за него и другите "творци", и щом човек с неговите връзки и пари успя само да се покаже един-два пъти "по телевизора" в някакви съдебни изслушвания, а и хич и не се чу за някакви реални резултати от този негов "кръстоносен поход", мислиш ли че някакъв собственик на сайт, дето я изкарва пари за цигари от него, я (по-вероятно) от собствените си средства дотира "за благо роду" някаква инициатива, ще може да направи нещо?

Че то консултацията при адвокат му е на цената на годишния хостинг на сайта, със все адреса

[inspectora]

"Дългия" разритва жълтите вестници за обида и за неимуществени вреди във връзка с това ... а аз доколкото имам инфо баш си успя да ги разрита ... общо от няколкото вестника мисля взе около 50-100 хилки ...

А той човека колко пари изкарва от сайта не е моя работа (аз не обичам да гледам в чужди паници ... а и питащият е потребител на сайта, а не собственик - поне така твърди ... ) ... а в крайна сметка всеки си избира кое му е по-ценно (в случая някой лев за консултация, или авторските си права) ... и аз като се разболея си преценявам дали да дам пари за доктори и лекарства, или да си седя болен ... дали да си платя нета, или да седя без нет ....

[DEKAH]

Свържи се с администраторите на фото-форум. Те могат да ти помогнат с опит по въпроса. Дори могат да те насочат към колега, който ги е представлявал по дела. На сайта им (долу в ляво) има телефони и скайп.

Успех!

[Magnollia]

Свържи се с администраторите на фото-форум. Те могат да ти помогнат с опит по въпроса. Дори могат да те насочат към колега, който ги е представлявал по дела. На сайта им (долу в ляво) има телефони и скайп.

Успех!

Много коректен съвет колега!
Браво!

И аз бих посъветвала същото.

[dandi]

Благодаря на всички за отговорите!
В крайна сметка админът на сайта реши да поставя воден знак на всички изображения. Доста трудоемко решение, но явно това е най-сигурната защита. Поне ако искат да крадат, да се поизпотят малко, за да получат свястна картинка.

[funcy]

Здравейте. Прочетох за проблема Ви и се надявам да дам малко полезна информация. Авторскоправният режим на фотографските произведения и произведенията, създадени по начин, аналогичен на фотографския, е отразен от законодателя в чл.3, ал.1, т.7 от ЗАПСП. В контекста на тази императивна норма до доказване на противното за автор на фотографско произведение се смята лицето, което съхранява оригинала на негативите на филма и/или компютърните файлове, отразяващи авторски филмов материал. За да бъде обаче една фотография годен обект на авторското право, тя трябва да има т.нар художествен характер и да спада към т.нар. художествена фотография или да отразява постижения на изкуството, науката и културата. Под понятието „художествен характер” би следвало да се разбира онова естетическо, пространствено, композиционно и стилистично усещане за дадено произведение на фотографията, което по безспорен начин да го класифицира като произведение на изкуството. В тази категория естествено са включени фотографиите, които имат за предмет документални снимки, отразяващи определени исторически и научни факти и събития, фото журналистиката, модната фотография, снимки на архитектурни обекти, касаещи дизайна и други сфери на науката, пейзажни и портретни снимки, имащи художествен характер, фото колажът. За отлика от до тук изброените бих разграничил например една паспортна снимка, която според мен не би могла да бъде обект на авторско право, поради липса на признака „художественост”, но и поради хипотезата на чл.13 от ЗАПСП. Законодателят е възприел схващането, че авторското право върху произведение на фотографията, представляващо, портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението Но тъй като тези произведения обикновено са създадени в хипотезата на договор за поръчка, то въпреки авторството(чл.42, ал.1 от ЗАПСП), предвид факта, че съществува опасност хипотетично да бъдат накърнени правата на заснетия, които са от категорията на абсолютните субективни права, то с оглед разпространението на един такъв портрет, ЗАПСП предвижда за използването на същия да бъде уговорено споразумение или определени условия между автора и фотографирания. По този начин обикновено заснетия получава собствеността върху вещта – фотографията на която е изобразен, а автора запазва неимущественото право да използва въпросното произведение при негови изложби например или да я разпространява по други, уговорени предварително от страните начини. Това е така, освен ако не става въпрос за споменатата вече, „паспортна снимка”, при която клиента винаги получава собствеността на негатива непосредствено след заплащане на възнаграждението за фотографията, т.е според мен хипотезата на чл.13 ЗАПСП не визира този случай, а „художествената фотография” и портрет.
Ако едно фотографско произведение е създадено по трудово правоотношение, то авторското право върху същото, принадлежи на автора, освен ако в ЗАПСП не е предвидено друго(чл.41, ал.1 ЗАПСП). В тези случаи работодателят има изключителното право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. (чл.41, ал.2 от ЗАПСП). Работодателят може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност. Този текст идва да покаже, че една важна част от авторскоправните правомощия, а именно имуществените такива, възникват направо за работодателя. Автора остава титуляр на неимуществените си правомощия и имуществените такива, които не са свързани с дейността на работодателя. При разграничаване на използването „за целите на работодателя” от всяко друго използване текстът на закона въвежда критерия – използване „по начин и до степен, съответстваща на обичайната дейност на работодателя”. „Обичайната дейност” би трябвало да се тълкува ограничително, в смисъл на това, с което нормално се занимава той, а то може да не съвпада изцяло с това, което е записано в акта за създаване на учреждението или в решението на съда за регистриране на търговско дружество. Важно е да се отбележи все пак, че тази „друга дейност” не може да противоречи на императивни норми на закона, което да доведе например до това работодателят да получи правото да се нарича автор на произведението. Коректността изисква да се знае и нещо друго. При всички случаи на използване на произведения, създадени в рамките на трудово правоотношение съществува, по силата на ал.3 но чл.41 от ЗАПСП, възможността независимо кой какви права има и какво е уговорено конкретно, ако трудовото възнаграждение на автора по времето, през което е създал произведението, се окаже явно несъразмерно на приходите на работодателя от използването на същото, авторът да поиска допълнително възнаграждение.
При прехвърляне на собствеността, т.е ако е налице продажба по отношение на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго договорно и правото за публично показване на произведението, като новия собственик също не може да придобие качеството автор, те той придобива само имуществените права да се разпорежда с една вещ, предмет на изкуството – в случая фотография (чл.68, ал.1 от ЗАПСП).
Що се отнася да използването на фотографски произведения, ако те не са създадени в хипотезата на чл.41 ЗАПСП, то важи общото правило на чл.19 от ЗАПСП: авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. В тази категория влиза и публичното показване на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин. Тук се имат предвид различните видове изложби и експозиции на публични места. Именно публични, защото закачването на снимки в помещения, недостъпни за неограничен кръг лица, не попада в приложното поле на тази хипотеза. Под използване се разбира и разпространение на оригинала или екземпляри от произведението сред неограничен брой лица. Параграф 2, т.4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗАПСП, уточнява, че разпространението може да се изрази в продажба, замяна, дарение, даване под наем или в заем, както и предложение за продажба или даване под наем на оригинали или екземпляри от произведението. Понякога практиката показва, че даден фотограф може да е автор на дадено произведение, но да не може да го използва – авторът може да има негативите, но това не му дава автоматично правото да ги използва, публикува или да ги продава. Например някой може да снима национален паметник, чуждо произведение на науката и културата и да не може да го използва например в календар или за продажба. Подобни правила както вече бе отбелязано се отнасят и до снимането на хора. В тези конкретни случаи се налага за всяко комерсиално използване да се сключва определен авторскоправен договор, с който да се отстъпи ползването на съответните авторски права или пък да се прехвърлят само вещни права – върху самата снимка като вещ.
Комерсиалното използване за търговски цели не е единственият критерии, който да стои в основата на незаконното използване на дадено произведение на фотографията. Дори има случаи, в които даденият автор да се е съгласил да не получава възнаграждение за неговата фотография, например на базата на неговите убеждения, но това не означава, че едно евентуално незаконно разпространение в други хипотези не може да доведе до увреждане на качеството и естетическото послание на оригиналната фотография, което деяние само по себе си представлява нарушение на неговите авторскоправни правомощия.
Мисля, че казаното ще Ви доведе до съответните изводи. Ако ли пък не, ще отговоря на бъдещите Ви въпроси.

[brachi]

Ще си позволя малко да изместя темата, тъй като виждам, че последният отговор е от миналата година, което ме навежда на мисълта, че проблема на господина е решен.

И аз имам въпрос по един "снимков" казус. Мога ли да направя нещо, ако интернет сайт разпространява мои снимки без моето съгласие ? Става дума за лице, което се представя за друг човек използващ мои снимки в интернет като си прави регистрации под други имена, но с моите снимки?

Благодаря предварително.