от rosi_ros » 27 Май 2008, 10:12
Колеги, ето ви едно решение за размисъл, че нещо форума замря.
Решение № 18 от 18-19.XI.1963 г. по гр. д. № 19/63 г., Пленум на ВС
Съдебна практика на ВС на НРБ, гражданска колегия, 1963 г., С., Наука и изкуство, 1964 г.
чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
чл. 114,
чл. 115 ЗС
С отхвърлянето на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и с влизането в сила на такова решение отпада значението на вписването на исковата молба. След този момент ответникът по иска може да прехвърли правото на собственост и другите вещни права върху същия имот на трето лице. По-късната отмяна по реда на надзора или по друг ред на отхвърлителното решение не може да засегне правата, които третото лице е придобило в периода между влизането в сила на отхвърлителното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и неговата отмяна.
----------------------------
Решаващият въпрос в случая е докога действува вписването при исковите молби по чл. 19 ЗЗД и какви са последиците при отмяна на решението, по което исковата молба е била вписана.
Вписването по начало е създадено за охраняване интересите на вписващия исковата молба, който с него обявява, че има претенции върху имота, предмет на спора. То охранява и интересите на третите лица, като ги известява, че съществуват спорни права върху същия имот. Вписването има този ефект, че след извършването му всички правни сделки с имота не могат да се противопоставят на лицето, което е извършило вписването.
С уважаването на иска по чл. 19 ЗЗД съдът съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС дава 6-месечен срок на ищеца да отбележи решението си, като след изтичане на този срок, ако това не бъде направено, вписването губи действието си. При уважителните искове по чл. 19 ЗЗД следователно законът предвижда 6-месечен срок след влизането на решението в сила, в който вписването продължава своето действие и след изтичането на който губи значение си.
При отхвърлителните искове такъв срок не е предвиден в закона. Затова следва да се приеме, че в този случай вписването губи своето действие с влизането в сила на решението. Такова тълкуване се налага както от съображения за правна сигурност, така и от самия закон. Вписването само по себе си е едно ограничение на правото на собственост, което не може и не трябва да тежи повече върху един имот, отколкото законът предвижда това. След като исковата молба по чл. 19 ЗЗД е вписана, искът е отхвърлен и решението за това е влязло в законна сила, не съществуват съображения да се поддържа, че ефектът на вписването трябва да продължи извън срока на влизане в сила на отхвърлителното решение. Неубедително е да се приеме, че вписването може да продължи своето действие до срока, в който може да се иска или допусне преглед по реда на надзора на отхвърлителното решение, защото този срок съгласно чл. 226 ГПК е 3-годишен, страните не са длъжни да искат преглед в него, а и Върховният съд може да не го допусне. Следователно ограничението на правото на собственост, създадено чрез вписването, може да бъде поставено в продължение на един дълъг период в зависимост от несигурни събития, което не е оправдано с нищо. Обстоятелството, че за уважителните искове законът в чл. 115, ал. 2 ЗС е предвидил много по-къс срок от 6 месеца, в който действието на вписването, престава, е също указание за това, че още по-малко може да се поддържа, че за отхвърлителните искове ефектът на вписването може да трае 3 години след влизането в сила на решението. Това, че законът не включва отхвърлителните искове дори в 6-месечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС , показва, че за тях, ефектът на вписването отпада от само себе си с факта на влизане в сила на решението, с което искът е отхвърлен.
Неправилно в решението на ОСГК се поддържа, че с отпадането на отхвърлителното решение се заличават и неговите последици без оглед на това, дали то е вписано, или не. Тези последици наистина се заличават, но само за времето между вписването на исковата молба и влизането в сила на отмененото решение. Ако след това трети лица са придобили някакви права върху спорния имот, те запазват тези права, въпреки че по-късно решението може да бъде отменено по реда на надзора.
Това е така, защото щом вписването при отхвърляне иска действува до момента на влизане на решението в сила, то след този момент за третите лица имотът се явява свободен. И с допускане преглед на отхвърлителното решение не може да се счита с обратна дата, че имотът не е бил свободен от ограниченията, установени с вписването, от момента на влизане в сила на решението до прегледа му по реда на надзора.
В настоящия случай решението, с което е отхвърлен искът по чл. 19 ЗЗД , е влязло в сила на 8.IХ.1960 г. Третото лице Г. Л. е придобила чрез покупка спорния имот на 11.I.1961 г., а Върховният съд с решението си № 61 е отменил отхвърлителните решения по чл. 19 ЗЗД на 16.I.1961 г., т. е. след извършването на продажбата. Така че по начало за третото лице, ако е добросъвестно, в момента на извършване продажбата, действието на вписването на исковата молба е било отпаднало.
По всички тези съображения Пленумът на Върховния съд намира, че с отхвърлянето на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД , и влизането в сила на решението по него отпада и значението на вписването на исковата молба. След този момент може ответникът да прехвърли същия имот на трето лице и тази продажба може да се противопостави на ищеца по иска по чл. 19 ЗЗД , тъй като вписването на исковата молба губи действието си. По-късната отмяна по реда на надзора на отхвърлителното решение не може да засегне правата на третото лице, което е придобило неговата собственост преди отмяната на решението.