- Дата и час: 30 Ное 2024, 19:40 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
по въпроса за лихвите
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
22 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
по въпроса за лихвите
Може ли за неизпълнение на парично задължение да се уговори неустойка, по - висока от размера на законнта лихва по чл. 86 ал. 1от ЗЗД. Четох практиката но взех да се обърквам, защото е доста противоречива. Трябва да напиша договор за паричен заем и незнам освен възнаградителната лихва за ползване на сумата дали да уговарям при невръщане на сумата в срок неустойка по - висока от законната лихва или и да я уговоря, съдът в един последващ спор ще я редуцира да размера на законната.
Мисля че имаше доста казано по въпроса но нямам време да търся. Благодаря предварително.
Мисля че имаше доста казано по въпроса но нямам време да търся. Благодаря предварително.
- mona
Re: по въпроса за лихвите
neustoikata e otnosima kum preturpenite vredi, ako stranite se saglasiat che razmera im bi bil po visok ot zakonnata lihva kakav e problema?
Edna ot lizingovite kashti naprimer iska po 5 lv na den neustoika za zakasnenie nezavisimo ot razmera na vnoskata...
Edna ot lizingovite kashti naprimer iska po 5 lv na den neustoika za zakasnenie nezavisimo ot razmera na vnoskata...
-
Anastassia.Terzieva - Потребител
- Мнения: 319
- Регистриран на: 27 Фев 2002, 16:31
- Местоположение: София
Re: по въпроса за лихвите
Проблемът е в това, че ВКС в по - голямата част от свои решения казва че забавеното плащане предполага мораторна отговорност, а не компесаторна неустойка. Неустойката се уговаряла за неизпълнение на други клаузи от договора. Неизпълнението на парично задължение е винаги забавено изпълнение и за него се присъжда мораторната лихва / в размера на законната /, а не неустойката. - Реш № 228 от 14.02.2002г
- mona
Re: по въпроса за лихвите
Ami imah predvid slednoto no kato prochetoh tochno kakvo sum napisala... naistina ne stava iasno.
ЗЗД 86. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Moje da se dogovori zaema i obezshtetenieto za neizpulnenie spored hipoteza purva, a dopalnitelno da se ugovori neustoika za realno pretarpenite vredi za hipoteza vtora.
92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
na mene vazmojnostta da se ugovaria neustoika mi zvuchi kato obshto pravilo, a na tebe ;))))))))
vse pak neustoikata sluji za obezshtetenie na vredi, za koito stranite priemaiki tazi klauza se saglasiavat che biha nastapili ot neizpulnenieto v priblizitelno takav razmer, a ugovarianeto na neustoika samo osvobojdava izpravnata strana ot neobhjodimostta da gi dokazva.
ЗЗД 86. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Moje da se dogovori zaema i obezshtetenieto za neizpulnenie spored hipoteza purva, a dopalnitelno da se ugovori neustoika za realno pretarpenite vredi za hipoteza vtora.
92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
na mene vazmojnostta da se ugovaria neustoika mi zvuchi kato obshto pravilo, a na tebe ;))))))))
vse pak neustoikata sluji za obezshtetenie na vredi, za koito stranite priemaiki tazi klauza se saglasiavat che biha nastapili ot neizpulnenieto v priblizitelno takav razmer, a ugovarianeto na neustoika samo osvobojdava izpravnata strana ot neobhjodimostta da gi dokazva.
- Anastassia Terzieva
Re: по въпроса за лихвите
Действително, съотношението лихви-неустойка в теорията и практиката на българското право е смущаващо объркващо и недоизяснено. Достатъчно е да се прочете мнението на Кожухаров, че лихвата може да бъде и непарична престация (ползването на апартамент)!!!
Аз лично поддържам становището, че може да се уговаря мораторна неустойка за парични задължения, включително такава в по-висок процент от законната лихва. В този смисъл, мораторната неустойка за парични задължения следва да бъде в процент различен от лихвата по ПМС 72/94 г., т.е. когато е уговорено парично задължение при забавено плащане, налице е мораторна неустойка, а не лихва. По-нататък, смятам, че договорната лихва може да има само възнаградителен характер. Обезщетителен характер има законната лихва по ЗЗД и ПМС 72/94. Ако процентът на уговореното обезщетение за забавено плащане е в различен размер, налице е неустойка, а не лихва.
Независимо от всичко казано дотук, съдебната практика е противоречива. Вижте и практиката на АС при БТПП, там има интересни решения във връзка с лихвата и неустойката (но в момента нямам правно-информационна система, за да Ви пействам решения).
Аз лично поддържам становището, че може да се уговаря мораторна неустойка за парични задължения, включително такава в по-висок процент от законната лихва. В този смисъл, мораторната неустойка за парични задължения следва да бъде в процент различен от лихвата по ПМС 72/94 г., т.е. когато е уговорено парично задължение при забавено плащане, налице е мораторна неустойка, а не лихва. По-нататък, смятам, че договорната лихва може да има само възнаградителен характер. Обезщетителен характер има законната лихва по ЗЗД и ПМС 72/94. Ако процентът на уговореното обезщетение за забавено плащане е в различен размер, налице е неустойка, а не лихва.
Независимо от всичко казано дотук, съдебната практика е противоречива. Вижте и практиката на АС при БТПП, там има интересни решения във връзка с лихвата и неустойката (но в момента нямам правно-информационна система, за да Ви пействам решения).
- alexander_tonev
Re: по въпроса за лихвите
Практиката на АС при БТПП е близка до Вашето становище.
Не съм разсъждавала по предложението на Anastassia.Terzieva до се уговори лихвата, а за реално претърпените вреди да се уговори неустойка. Не знам обаче доколко съда ще е склонен за едно и също неизпълнение да присъди две обезщтетения - лихва и неустойка.
Не съм разсъждавала по предложението на Anastassia.Terzieva до се уговори лихвата, а за реално претърпените вреди да се уговори неустойка. Не знам обаче доколко съда ще е склонен за едно и също неизпълнение да присъди две обезщтетения - лихва и неустойка.
- mona
Re: по въпроса за лихвите
turseh po skoro variant koito da otgovori i na praktikata koiato vizirate i na vasheto jelanie.
ne mislia obache che stava duma za dve obezshtetenia za edno neizpulnenie, a za dva vida obezshtetenia chieto prilagane zaedno vodi do pulnoto obezshtetiavane na kreditora, kakvato e i ideiata na citirania chlen 86 na ZZD. Ako napravim analogia s prinuditelnoto izpulnenie tam sashto sa dopustimi niakolko razlichni sposoba za udovletvoriavane na kreditora.
chestno kazano ne biah se zamisliala po tozi vapros predi i napisanoto beshe purvoto reshenie koeto mi hrumna.
ne mislia obache che stava duma za dve obezshtetenia za edno neizpulnenie, a za dva vida obezshtetenia chieto prilagane zaedno vodi do pulnoto obezshtetiavane na kreditora, kakvato e i ideiata na citirania chlen 86 na ZZD. Ako napravim analogia s prinuditelnoto izpulnenie tam sashto sa dopustimi niakolko razlichni sposoba za udovletvoriavane na kreditora.
chestno kazano ne biah se zamisliala po tozi vapros predi i napisanoto beshe purvoto reshenie koeto mi hrumna.
- Anastassia Terzieva
Re: по въпроса за лихвите
Мисля, че практиката отрича възможността да се кумулират лихва и неустойка по принципа на на non bis in indem
- alexander_tonev
Re: по въпроса за лихвите
dokolkoto si spomniam ako ne e izpolzvana imenno dumata neustoika respektivno ne e ugovorena imenno neustoika, stava duma za obezshtetenie, a ZZD izrichno opredelia vida i razmera na obezshtetenieto v sluchai na neizpulnenie na parichno zadaljenie. tuk normata e impretivna. Niama neustoika ako ne e izrichno ugovorena. V tozi red na misli ne moje da se talkuva abstraktno ili po silata na zakona izobshto dali neshto e neustoika ili ne.
- Anastassia Terzieva
Re: по въпроса за лихвите
Zakona izrichno predvijda da mogat da se kumulirat zakonoustanovenia vid i razmer na obezshtetenieto za neizpulnenie na parichno zadaljenie sas pravoto na kreditora da poluchi obezshtetenie v pulen razmer "po obshtia red" koeto predvid osnovnia princip za svoboda na dogovariane vklyuchva i klauza za neustoika za chastta ot vredite nepokrita ot opredelenia v zakona vsashtnost minimalen razmer na obezshtetenieto, v tezi sluchai.
- Anastassia Terzieva
Re: по въпроса за лихвите
Да, има го този тънък момент - ЗЗД стои на принципа на интегралното обезщетяване на вредите - в този смисъл могат да се търсят вредите над неустойката или лихвата. Но ако са лихва и неустойка - не могат да се кумулират. Обаче, не съм сигурен, че ако обезщетението е определено отнапред, форфетерно, ще може да се приеме, че е нещо различно от неустойка. Според мен, ЗЗД определя законната лихва като обезщетение за вреди, които настъпват винаги (в едно развито парично стопанство, банки, спестовност и т.н.). Вредите свръх размера на лихвата обаче трябва да се докажат в процеса, за да бъдат репарирани. Докато неустойката се присъжда както е уговорена (с възможност да се намали при прекомерност). Така че, съдът обикновено е подозрителен към две отнапред определени обезщетения и моите наблюдения са, че не допуска кумулация на лихва и неустойка. Съдия от ТК ми каза, че обосновава това с цитирания принцип
- alexander_tonev
Re: по въпроса за лихвите
Dokazvaneto na vredite pred sada e neobhodimo samo kogato e sporno mejdu stranite, kogato e ugovorena neustoika tova ne e sporno i proiznasiane resp. dokazvane ne e neobhodimo.
kakto veche kazah:
neustoikata sluji za obezshtetenie na vredi, za koito stranite priemaiki tazi klauza se saglasiavat che biha nastapili ot neizpulnenieto v priblizitelno takav razmer, a ugovarianeto na neustoika samo osvobojdava izpravnata strana ot neobhjodimostta da gi dokazva.
kakto veche kazah:
neustoikata sluji za obezshtetenie na vredi, za koito stranite priemaiki tazi klauza se saglasiavat che biha nastapili ot neizpulnenieto v priblizitelno takav razmer, a ugovarianeto na neustoika samo osvobojdava izpravnata strana ot neobhjodimostta da gi dokazva.
- Anastassia Terzieva
Re: по въпроса за лихвите
gornoto- dosejno tvurdenieto vi:
Вредите свръх размера на лихвата обаче трябва да се докажат в процеса, за да бъдат репарирани.
Вредите свръх размера на лихвата обаче трябва да се докажат в процеса, за да бъдат репарирани.
- Anastassia Terzieva
Re: по въпроса за лихвите
Въпреки аргументите, които излагате, смятам, че отговорът се корени в предварителното уговаряне на размера на обезщетението. Да, ЗЗД казва, че вредите следва да бъдат поправени. Обаче на първо място трябва да са налице вреди. Т.е. трябва да се докажат вредите. След това трябва да се докаже (поне отчасти) размерът им. Предварителното уговаряне на размера на вредите е една привилегия за кредитора. Самият закон постъпва така със законната лихва в чл. 86 ЗЗД. Обаче две привилегии изглеждат прекомерно много. Още повече, че неустойката действа така, че дори да не са налице вреди, а само неизпълнение, неустойката се дължи - дори съдът да я намали. Когато ЗЗД казва, че вредите в по-голям размер се обезщетяват по общия ред, има се предвид, че трябва да бъдат доказани. Чл. 92 ЗЗД не е общият ред, налице е изключение, привилегия в полза на грижливия кредитор, който е включил в договора неустойка.
- alexander_tonev
Re: по въпроса за лихвите
Уважаема Анастасия,
нашата дискусия ме накара да се замисля върху възможността за кумулиране. В съдебните решения на СГС, които съм срещал, се поддържа именно тезата за невъзможност за кумулация, поради санкционния характер на неустойката - non bis in idem. Обаче обратната теза се поддържа в учебника на Калайджиев - Облигационно право, с. 405, където авторът цитира решение 1095-1999-ІІ г.о. ВКС. Според него, аналогията с аргументи от наказателното право е неуместна.
В този ред на мисли, може би Вашата теза следва да се подкрепи, а при евентуален съдебен спор, може да се защити - най-малкото ако се стигне до ВКС.
Благодаря Ви за интересната размяна на мнения
Поздрави,
Сашо
нашата дискусия ме накара да се замисля върху възможността за кумулиране. В съдебните решения на СГС, които съм срещал, се поддържа именно тезата за невъзможност за кумулация, поради санкционния характер на неустойката - non bis in idem. Обаче обратната теза се поддържа в учебника на Калайджиев - Облигационно право, с. 405, където авторът цитира решение 1095-1999-ІІ г.о. ВКС. Според него, аналогията с аргументи от наказателното право е неуместна.
В този ред на мисли, може би Вашата теза следва да се подкрепи, а при евентуален съдебен спор, може да се защити - най-малкото ако се стигне до ВКС.
Благодаря Ви за интересната размяна на мнения
Поздрави,
Сашо
- alexander_tonev
Re: по въпроса за лихвите
За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
mejdu izrazite po obshtia red i spored obshtite pravila ima tunka no sashtestvena razlika... purvoto kazae po-skoro procesualnia zakon a vtoroto- materialnia.
pri polojenie che e predvidena vazmojnostta za ugovariane na nneustoika v polza na VSEKI kreditor, ne mi stava savsem iasno kakvo razbirate pod specialna privilegia, koiato zavelejete vaji za vsichki koito poiskat da se vazpolzvat ot neia.
doniakade moga da se saglasia edinstveno po otnoshenie na izraza v ch.86 v ZZD "действително претърпени вреди"
no neustoikata ne se ugovaria za nesashtestvuvashti ili nedeistvitelni vredi a za edni predpolagaemi deistvitelni vredi za razmera na koito stranite sa postignali predvaritelno saglasie, t.e. e bezsporno i niama nujdfa da se dokazva kakto veche kazah.
Instituta na NEUSTOIKATA obslujva po skoro procesualna ikonomia i uskoriavane na turgovskia oborot. Nikoi dlujnik ne bi se saglasil pri normalni uslovia v klauzata za neustoika razmerut i da ne bude opredlen po spravedlivost i obosnovan s opita ot praktikata...
mejdu izrazite po obshtia red i spored obshtite pravila ima tunka no sashtestvena razlika... purvoto kazae po-skoro procesualnia zakon a vtoroto- materialnia.
pri polojenie che e predvidena vazmojnostta za ugovariane na nneustoika v polza na VSEKI kreditor, ne mi stava savsem iasno kakvo razbirate pod specialna privilegia, koiato zavelejete vaji za vsichki koito poiskat da se vazpolzvat ot neia.
doniakade moga da se saglasia edinstveno po otnoshenie na izraza v ch.86 v ZZD "действително претърпени вреди"
no neustoikata ne se ugovaria za nesashtestvuvashti ili nedeistvitelni vredi a za edni predpolagaemi deistvitelni vredi za razmera na koito stranite sa postignali predvaritelno saglasie, t.e. e bezsporno i niama nujdfa da se dokazva kakto veche kazah.
Instituta na NEUSTOIKATA obslujva po skoro procesualna ikonomia i uskoriavane na turgovskia oborot. Nikoi dlujnik ne bi se saglasil pri normalni uslovia v klauzata za neustoika razmerut i da ne bude opredlen po spravedlivost i obosnovan s opita ot praktikata...
- Anastassia Terzieva
Re: по въпроса за лихвите
Има много здрав смисъл в това, което казвате. Въпреки това, практиката остава противоречива и като цяло стои на разбирането за невъзможност за кумулиране. И все пак, полезно би било в търговския оборот да се допусне кумулиране.
- alexander_tonev
Re: по въпроса за лихвите
:))))))
za mene sashto beshe udovolstvie da sporia s tolkova smislen sabesednik.
blagodaria na Mona za temata :))))))
kolkoto do praktikata, praktikata moje da napravi zavoi - niama da e za pruv put v istoriata dokolkoto vsichko e vapros na dokazvane, nikoga vsichki argumenti ne mogat da budat izlojeni navednaj... i predi vsiaka utvardena praktika e imalo i protivorechiva taklava... e mlada sum shte vidim :))))
mila Mona, kakvo reshihte shte riskuvate li? :)))))))
za mene sashto beshe udovolstvie da sporia s tolkova smislen sabesednik.
blagodaria na Mona za temata :))))))
kolkoto do praktikata, praktikata moje da napravi zavoi - niama da e za pruv put v istoriata dokolkoto vsichko e vapros na dokazvane, nikoga vsichki argumenti ne mogat da budat izlojeni navednaj... i predi vsiaka utvardena praktika e imalo i protivorechiva taklava... e mlada sum shte vidim :))))
mila Mona, kakvo reshihte shte riskuvate li? :)))))))
- Anastassia Terzieva
Re: по въпроса за лихвите
Аз благодаря за споделените мнения. Истината е че във ВКС има застъпници и на двете възможности - да се присъжда неустойка за неизпълнение на парично задължение и да не се присъжда неустойка, а само мораторната лихва. Аз ще предвидя в договора неустойка, която ще бъде в доста по - голям размер от законната лихва, още повече, че заемополучателя е търговец и в това си качество ще получи заема и се надявам той да бъде коректен и да не се стига до съд. Ако все пак стигнем до там - ще видим - " каквото сабя покаже ".
Благодаря много за отделеното време.
Благодаря много за отделеното време.
- mona
22 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 29 госта