kalahan2008 написа:Делба се прави при съсобственост, а във въпроса липсва информация за такава. Занесете си кристалното кълбо на ремонт.
Благодаря за съвета, обаче ... моите са две. Все не мога да запомня - кое беше кристалното, и кое - коженото!
Иначе - от предоставената информация се вижда (
поне от моята гледна точка), че има - първи собственик/наследодател и наследници (
описани в УН). Резултат от наследственото правоотношение е, търсената съсобственост - до изясняване дяловете на всеки наследник!
berto написа:Аз може би се изразих неправилно, когато в началото казах, че моят дарител няма документ за собственост. Всъщност има един договор за продажба от 1935 г. (да кажем че това е годината, със сигурност е преди 1940 г.) в който договор е записано името на наследодателя на моя дарител. Въпросът е, че моят дарител няма документ, на който пише неговото име, и че той е собственик, т.е. съсобственик, след смъртта на своя наследодател. Другият момент е, вече след като се установи собствеността му, да се каже кои са останалите документи, с които да се извърши дарението.
Е тъй - де! нали все ... въртим - сучем ... за това говорим.
Наследодателя е доказан собственик. Наследниците - правоимащи, но до делбата - съсобственици на „идеални части“!
Дарението - с документа за собственост (
и документ за самоличност) - при нотариус. Той ще ви обясни другото, но са подробности.
Пп. Защо е нужно всичко? Защото - ако „утре“, се появи друг наследник (
примерно - брат на дарителя) и каже -
„Част от дареното е моя!“ - к'во праим???