forum.lex.bg

Здравейте,
Питането ми е следното и благодаря предварително на отзовалите се!
Тъй като съпругът ми е чужденец и за вече 15 години брак отсъстваше непрекъснато от страната, (идваше 2 пъти в месеца за 2-3 дни) аз отгледах децата сама от бебета, до вече големи, но все още непълнолетни деца. Бях и съм сама в добро и в лошо ! Смятам да сложа край, защото ми писна да се оправям с всичко сама... Освен свидетели, искам да се подготвя с документи така, че да не чакам в последния момент, какво ще ми каже адвоката, а и за да видя, в колко силна позиция съм, да речем?

Благодаря!
Бъдете здрави!

Ако децата Ви са навършили 14 години съдът ще ги изслуша и ще вземе предвид мнението им. Това е силно доказателство, така че няма проблем. Освен това мисля, че може да се изиска от съпруга Ви да предостави трудова книжка, т.е. доказателство за това, че е работил в чужбина и така ще стане ясно, че е отсъствал от страната. Естествено трябва да докажете, че работата, която е вършил не е била извършвана от разстояние, т.е. че той е бил наистина в чужбина и е работил там докато Вие сте била тук, в България.

Здравейте, berto!
Децата са на 12, така че това не е вариант поне за сега... С какво доказвам, че е работил в чужбина? Освен с осигурителен доход и пенсионно осигуряване, дали мога да изискам от Гранична полиция влизания в страната и какво още според Вас би било силно доказателство?

Много благодаря!

Само за протокола ще кажа, че възрастта, при която съдът е длъжен да изслуша детето, е 10-годишна, не е 14 - по аргумент от чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, така че при едно бъдещо производство във връзка с тях задължително съдът следва да съобрази тази разпоредба. Изразеното от тях мнение по-скоро не бих определил като "силно доказателство", тъй като не обвързва съда - той е органът, който трябва да прецени кое е най-доброто за детето съобразно всички събрани по делото доказателства. То големите хора по принцип имат проблеми с това да преценят кое е най-добре за тях, камо ли пък да могат да направят тази преценка като деца, а от друга страна детето не следва да бъде директно конфронтирано с въпроса "при кого искаш да си", защото не е удачно. Нужно е по завоалиран път съдията да стигне до това в какви отношения е детето с даден родител. Впрочем, на изслушването на децата в залата остават само детето, съдията, съдебният секретар, вещо лице - психолог (ако такова е назначено) и евентуално служител на "Социално подпомагане". Споменавайки за последните в тези дела задължително Дирекция "Социално подпомагане" следва да вземе участие, като изготви социален доклад, в който се отразяват обстоятелства относно това кой полага грижи, дава издръжка, какви битови условия за живеене има в жилището, където се отглеждат децата и т.н.
Винаги могат да се поискат свидетели за установяване на всички обстоятелства, но защо първо не опитате да се споразумеете? То ясно, че ако имате брак, най-вероятно трябва да приключи с развод. Поне аз не съм виждал случаи, когато съпрузи спорят за "правата над децата", без да искат да се развеждат. Разведете се по взаимно съгласие, постигнете споразумение относно това какво ще се случва с децата и кой следва да плаща издръжка и т.н. и готово. Иначе, при липса на съгласие за споразумение, предвид обстоятелството, че децата са отглеждани основно от питащата и ако имат изградена социална среда, съдилищата рядко допускат промяна в социалното обкръжение на децата, така че най-вероятно упражняването на родителските права ще остане за майката. Проблем вече би било участието на съпруга в процеса, не знам следва ли да се призовава и на адреса, в който живее в чужбина, но това вече са други въпроси.

П.П. Ще добавя, че е мислимо да се иска доказателство от Гранична полиция за задгранични пътувания, но може да няма смисъл. Това обстоятелство може да не се оспорва, може да се докаже със свидетели, а откак България е член на Европейския съюз за задрганични пътувания до държави членки не винаги се очтитат влизания или излизания от страната в системата на Гранична полиция.

Всъщност Вие не казвате нещо много важно - какъв е по националност Вашият съпруг и къде е обичайното му местопребиваване?

Съпругът ми е френски бизнесмен с карта за постоянно пребиваване тук. Едва ли ще иска да се споразумеем... Ще е трудоно.. едва ли ще иска и децата предвид факта, че е доста натоварен... От по-студените бащи е.. Също така не би се поколебал при подобен иск да абдикира и да се обажда отвреме навреме да види как са децата. В този ред на мисли, аз мога ли да претендирам след развода все пак по-голяма издръжка, като докажа това, което получава, а и аз съм работила в неговата фирма не малко години и се грижех, както за дружеството, така и за децата? Имам тр.договор, доста пълномощни, свидетели имам, но трябват и документи за доказателства. Мога ли да се пробвам да докажа всичко това? Какви документи да събера е въпроса? Доколкото знам съда иска гаранция, а аз не бих водила такова дело за малка сума, респективно гаранцията ще е висока, а само с документи и то какви трабва да са, за да ме освободят от нея, защото няма да мога да си я позволя в случай, че не се споразумеем? Въобще, искам да преценя нещата, колкото мога предварително и тогава да решавам, но децата си имат своите разходи и не е редно да ги отглеждам хем сама, хем с някакви оскъдни средства от издръжка, каквито се дават, разбирам от приятелки тук в България.
Благодаря Ви!

Пропуснах да напиша...

А, какво ще кажете за чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс, съгласно който съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството. Тази законова солидарна отговорност на съпрузите има ли съществени имуществени последици, включително и след прекратяване на брака? Тоест, не трабва ли всичко, което касае отглеждането на децата да се дели по равно?
Благодаря!

Понеже е френски гражданин, т.е. има международен елемент, ще трябва да се приложат разпоредбите на Международното частно право (МЧП) в областта - Регламент 2201/2003 (Брюксел II A) или неговия правоприемник Регламент 2019 /1111 (Брюксел II Б) в зависимост от това дали подадете иск преди 01.08.2022 или след това.

Регламентите определят две неща - първо, компетентността на съда, т.е. кой по националност съд е компетентен да гледа делото (в случая ще е или френския или българския), както и второ - кое е приложимото право - френското или българското. Имайте предвид, че това е МНОГО важно.

Може би не е зле да му поискате пари в някакъв разумен размер, например нещо от сорта на 500-1000 евро на месец ще е окей, ако са две деца, и ако разбира се проблемът е имуществен.

Чл. 32 /СК има значение само по време на брака, след прекратяването му това няма значение, т.е. има издръжка, но по принцип у нас я дават в минимален размер от съда, т.е. разбирайте някъде до малко над 1/4 от минималната работна заплата за страната, т.е. конкретно това са 175лв. месечно или отгоре в зависимост от това как живее семейството. Издръжката може да се даде в по-голям размер, но това също се съобразява, т.е. трябва да се вземе предвид стандартът на живот на децата досега и други фактори, като например работата на съпрузите (на всеки един от тях).

Но със сигурност се консултирайте с човек, който разбира от МЧП, защото след като съпругът Ви е чужденец, е неизбежно да не се приложи някой от посочените регламенти.