Отнемане на родителските права от майката.
Публикувано на: 01 Дек 2019, 18:43Привет на всички,
Казвам се Бойчо и се обръщам с молба към всички, които могат да помогнат. Със бившата ми вече съпруга бяхме женени в продължение на 7 години и имаме син, който скоро ще навърши 9 години. В края на 2017 година се разведохме по взаимно съгласие, като според споразумението синът ми остана при майка си и живеят на 300 км от мен. Не посмях да заведа дело за развод по исков ред, тъй като нито един адвокат не ми даде дори и малка надежда за това, че мога да взема сина си при мен. Детето винаги е било привързано повече към мен отколкото към майка си и последните две години са истински ад и за мен и за него. Бившата ми съпруга никога не се е грижила за него така като би трябвало да го прави една майка, нито по време на брака ни, а след развода - още по-малко. Целта е аз да страдам, затова ограничава максималко разговорите и срещите ми с детето, комплекта от номера е пълен: взима му телефона, настройва го срещу мен, никога не съм го взел и върнал на датата, на която е отредено според съда, ако опитам да говоря с нея не ми вдига телефона, след всеки наш спор страда детето, упражнява психически тормоз над него, заплашва го... Детето не може да говори спокойно с мен в нейно присъствите, разговорите ни продължават не повече от минута-две, ако успее да се скрие някъде (най-често в тоалетната) се чуваме за по-дълго. Изнудва ме за пари без значение, че пращам всеки месец издръжка от 200лв., въпреки отредените от съда 150лв, всеки път като е при мен му купувам нещичко - я обувки, я дрешки или учебни пособия. Това лято за да го взема за двата месеца, които ми се полагат бях принуден да и изпратя 400лв. под предтекст, че с тях ще му купи дрешки, униформи и тетрадки за училище. Тя работи като сервитьорка, няма постоянна работа, мести се от ресторант на ресторант. През повечето време детето е при прабаба му и котките й , които без да преувеличавам са над 20 броя. Възрастна жена, която е на 80 години с куп болести и едва се грижи за себе си, та камо ли за дете което има нужда от внимание, има нужда да тича да изразходва енергия, да се стимулира, за да се развива. От началото на първи клас до сега детето има проблеми с агресията в училище. По негови думи другите деца го провокират, а той просто се защитава. Реалист съм, знам че няма как да е само така, както казва той, знам че са деца и се закачат, знам че и той е буен и не само другите деца са виновни, но докато синът ми живееше тук никога не е имал подобни прояви, стигащи до ходене при директорката. Най-новото е, че директорката е казала да му търсят ново училище, следователно след края на първи срок детето ми ще бъде изключено. Бившата ми съпруга е вдигнала скандал на директорката, заплашила я е, че ще пусне жалби срещу училището и т.н. Сега, тъй като около града в който живее няма свободни места в училищата, е решила да го запише в училище на 100км от сегашното (в родния град на сегашния й приятел), което е на 5 часа (400км) път от мен.
Омръзна ми да чакам, детето ще бъде изслушано от съда едва когато навърши 10 години, боли ме да го слушам как плаче по телефона, че иска да си дойде тук при мен. Посъветвайте ме как да постъпя. МОЛЯ! Плюсовете в моя полза са: женен съм, със съпругата ми имаме добри доходи, постоянна работа, майка ми е пенсионерка, в добро здраве може да гледа малкия, макар че смените ни са така, че или и двамата сме вкъщи, или ако аз съм на работа, съпругата ми е вкъщи или обратното. Отношенията на сина ми и сегашната ми половинка са повече от прекрасни. От друга страна бившата ми съпруга живее с приятеля си, нямат брак, и двамата са на сезонни работи по морето, през зимата трудно се справят, като тогава са и най-честите скандали и изнудвания за пари. Детето ходи само на училище и само се връща. По тетрадките му има само червен химикал, не се старае в училище, сам пише домашни.
Как да постъпя? Да изчакам още една година и да се чуе мнението на детето в съда или да действам сега?
Благодаря предварително на всеки отзовал се !
Казвам се Бойчо и се обръщам с молба към всички, които могат да помогнат. Със бившата ми вече съпруга бяхме женени в продължение на 7 години и имаме син, който скоро ще навърши 9 години. В края на 2017 година се разведохме по взаимно съгласие, като според споразумението синът ми остана при майка си и живеят на 300 км от мен. Не посмях да заведа дело за развод по исков ред, тъй като нито един адвокат не ми даде дори и малка надежда за това, че мога да взема сина си при мен. Детето винаги е било привързано повече към мен отколкото към майка си и последните две години са истински ад и за мен и за него. Бившата ми съпруга никога не се е грижила за него така като би трябвало да го прави една майка, нито по време на брака ни, а след развода - още по-малко. Целта е аз да страдам, затова ограничава максималко разговорите и срещите ми с детето, комплекта от номера е пълен: взима му телефона, настройва го срещу мен, никога не съм го взел и върнал на датата, на която е отредено според съда, ако опитам да говоря с нея не ми вдига телефона, след всеки наш спор страда детето, упражнява психически тормоз над него, заплашва го... Детето не може да говори спокойно с мен в нейно присъствите, разговорите ни продължават не повече от минута-две, ако успее да се скрие някъде (най-често в тоалетната) се чуваме за по-дълго. Изнудва ме за пари без значение, че пращам всеки месец издръжка от 200лв., въпреки отредените от съда 150лв, всеки път като е при мен му купувам нещичко - я обувки, я дрешки или учебни пособия. Това лято за да го взема за двата месеца, които ми се полагат бях принуден да и изпратя 400лв. под предтекст, че с тях ще му купи дрешки, униформи и тетрадки за училище. Тя работи като сервитьорка, няма постоянна работа, мести се от ресторант на ресторант. През повечето време детето е при прабаба му и котките й , които без да преувеличавам са над 20 броя. Възрастна жена, която е на 80 години с куп болести и едва се грижи за себе си, та камо ли за дете което има нужда от внимание, има нужда да тича да изразходва енергия, да се стимулира, за да се развива. От началото на първи клас до сега детето има проблеми с агресията в училище. По негови думи другите деца го провокират, а той просто се защитава. Реалист съм, знам че няма как да е само така, както казва той, знам че са деца и се закачат, знам че и той е буен и не само другите деца са виновни, но докато синът ми живееше тук никога не е имал подобни прояви, стигащи до ходене при директорката. Най-новото е, че директорката е казала да му търсят ново училище, следователно след края на първи срок детето ми ще бъде изключено. Бившата ми съпруга е вдигнала скандал на директорката, заплашила я е, че ще пусне жалби срещу училището и т.н. Сега, тъй като около града в който живее няма свободни места в училищата, е решила да го запише в училище на 100км от сегашното (в родния град на сегашния й приятел), което е на 5 часа (400км) път от мен.
Омръзна ми да чакам, детето ще бъде изслушано от съда едва когато навърши 10 години, боли ме да го слушам как плаче по телефона, че иска да си дойде тук при мен. Посъветвайте ме как да постъпя. МОЛЯ! Плюсовете в моя полза са: женен съм, със съпругата ми имаме добри доходи, постоянна работа, майка ми е пенсионерка, в добро здраве може да гледа малкия, макар че смените ни са така, че или и двамата сме вкъщи, или ако аз съм на работа, съпругата ми е вкъщи или обратното. Отношенията на сина ми и сегашната ми половинка са повече от прекрасни. От друга страна бившата ми съпруга живее с приятеля си, нямат брак, и двамата са на сезонни работи по морето, през зимата трудно се справят, като тогава са и най-честите скандали и изнудвания за пари. Детето ходи само на училище и само се връща. По тетрадките му има само червен химикал, не се старае в училище, сам пише домашни.
Как да постъпя? Да изчакам още една година и да се чуе мнението на детето в съда или да действам сега?
Благодаря предварително на всеки отзовал се !