Родителски права и издръжка по време на дело за развод

[glagolina]

Здравейте, нов регистриран потребител съм, но следя форума и публикациите в целия сайт.
Моля Ви, посъветвайте ме, какво трябва да съдържа една молба за присъждане на родителски права и за издръжка на дете в хода на дело за развод по исков ред? Не съм сигурна дали става въпрос за привременни мерки или друго. (Аз съм ответница и съм предявила в отговор и насрещен иск.) В петитума на моя насрещен иск съм изискала възстановяване на издръжка за една година назад, считано от подаването от мен на насрещния иск. Бих искала да Ви попитам дали чрез подаване на молба за привременни мерки или по друг начин да помоля съда за присъждане на родителски права и за издръжка, докато тече делото и преди да излезе решение по дело за развод по исков ред? Как да озаглавя най-коректно документа – например „Молба“? Каква е терминологията („привременни мерки“ или нещо друго) и какви действия бих могла да предприема? Изисква ли се становище от „Социално подпомагане“? Имате ли впечатления какво точно представлява такова становище и конкретно в този случай дали се изисква?
Съпругът ми е извършвал спрямо мен и спрямо детето актове на домашно насилие. Съпругът ми по свое желание живее извън семейството и семейния ни дом, отказва и да изплаща издръжка на детето. В исковата си молба той е поискал да започне да изплаща издръжка на детето едва след края на делото.
Моля Ви за съвети. Всяко мнение би било много ценно за мен.

[glagolina]

Към написаното по-горе бих добавила, че съпругът ми беше осъден по ЗЗДН да се въздържа от извършване на насилие спрямо мен и спрямо детето, но той системно не спазва това решение. За единия от случаите подадох жалба, която беше насочена към прокурор и беше заведено дело на осование чл. 296 от НК и съпругът ми беше осъден като виновен. Но и след второто дело той продължи да извършва насилия и спрямо детето ни - за един случай имам едно съдебномедицинско, за други случаи - кореспонденция по телфеон и др.
Съпругът ми започна да ме уговаря за развод по взаимно съгласие преди около година и половина. Той придружи това искане с натиск, че докато не подпиша неговите условия по взаимно съгласие няма да изплаща издръжка на детето. Съпругът ми малко по малко ме натовари с почти всички негови разходи по издръжката на детето ни. Успя да увлече и своя родна роднина в натиска върху мен. В крайна сметка самият той започна развод по исков ред като ищец, но с искане съдът да не се произнася по въпроса за вината. Лично към мен той започна да упражнява системен натиск и започна да отправя заплахи за саморазправа със сила, ако бързо не подпиша неговите условия за споразумение по чл. 49 от СК, които той предлагаше в своя иск.
Много бих била благодарна, ако изкажете мнението си по следните три въпроса:
Икономическият натиск трябва ли да се опише в евентуална жалба към прокурор? (Бих искала да подам жалба за отправени заплахи и обиди, и за натиск за подписване на споразумение.)
Според Вас, на основата на опита Ви, винаги ли режимът на виждания между родителят, на когото НЕ са присъдени правата, и детето е стандартен (два уикенда в месеца, един месец през лятната ваканция, празници, ваканции и пр.), както се опитват да ме убеди досегашният ми пълномощник или се взема под внимание склонността към насилие на същия родител? (От етични съображения не бих цитирала име. Не бих искала да звучи и като оплакване от пълномощника ми, още повече, аз не съм юрист и единствената ми идея е да имам информация как е по нормтивна уредба, защото намирах някои противоречия между казаното от пълномощника ми и кодекси, които четях по-късно. Но е възможно аз самата да не съм разтълкувала нещата правилно, ето защо Вашето мнение и опит биха били изключително ценни за мен.)
Съпругът ми работи на няколко места, едното от които е частен бизнес, в който той се е хвалел в разговори с мен, че печели четирицифрени суми на месец. В иска си той предлага минималната издръжка, която, доколкото знам, е една четвърт от минималната работна заплата. Доколкото ми е известно, стремежът е след развод детето да запази стандарта си на живот отпреди развода. Има ли случаи, при които при развод по исков ред се присъжда по-висока от минималната издръжка? На какъв принцип се присъжда - вземат ли се под внимание доходите и възможностите на дължащия издръжката родител и потребностите на детето? Дилемата ми идва от това, че не съм сигурна, че позволих да бъда убедена, докато се изработваше моят отговор и насрещен иск, че не се гледа с добро око, ако се поиска реалната издръжка, която отговаря на реалните потребности на детето, и че, по твърдение на пълномощника ми, самата аз ще бъда осъдена да заплащам остатъка от по-висока издръжка. Това не ме плаши, понеже с радост давам всичко от себе си за детето и от много време издържам детето сама. Обаче по-късно прочетох СК и никъде не намерих членове, които да подкрепят такива думи от страна на пълномощника ми. Бих искала да Ви попитам, според Вашите знания и опит, вярно ли е наистина, че има практика съдът да не присъжда издръжка по-висока от 300-350 лв.? Има ли практика, ако аз изискам по-висока издръжка, съдията да се ядоса (отново по думи на пълномощника ми) и да ме осъди аз да заплащам остатъка от обчайно присъжданата издръжка? Моля Ви, не ме разбирайте погрешно, не бих искала да прозвучи като оплакване от пълномощника ми, простоо съм загрижена майка, която се стреми максимално да предпази здравето и интересите на детето ми и възможностите за нейното развитие като личност.
Благодаря Ви за отделеното внимание!

[ivan_lawyer]

Трябва да поискате привременни мерки, това дело може да продължи много дълго. Имам такова разводно дело от 2015 г. Само посочват нова дата, ту Агенцията за детето не е призована, ту нещо друго.

За родителски права - Вие трябва да имате вече решение на съда по развода. За промяна на издръжката - не се колебайте на промяна. Съдията няма какво да се ядосва, издръжката се определя от действителните доходи на бащата. И да доплащате - то пак ще минава по Ваша сметка. Тоест - ще определяте Вие разходването на средствата.

Със сигурност ще Ви присъдят детето, впрочем и издръжката за него, един вид - до 18 г. ще сте Вие родителя оперативно един вид. Сега - психологически е хубаво да се възпитават едновременно от двамата. Не че някакъв проблем ще е.