forum.lex.bg

Здравейте,

Пиша тук с една последна надежда ако някой има каквато и да е било информация относно развод в Дания. По настоящем живея с жена си и трите ни деца от почти три години в Дания. Децата са интегрирани, говорят езика свободно, имат си приятелчета и се учат добре (от това което разбирам от учителите). Преди да заминем за Дания, имахме известни търкания с моята жнеа. Най-вече заради това, че тя има магистърска степен, но не желаеше да предприеме каквито и да е инициативи да си търси работа. В един момент рабрах, че от тук нататък - всичко ще е на моите плещи и се огледах за работа в някоя по-социална държава каквато е Дания. Аз съм инженер и си намерих добра работа в Копенхаген. До тук всичко беше наред, с изключение на това че жена ми за тези почти 3 години престой - не направи почти никакви усилия да си намери работа. И от преди 4 месеца започна много настойчиво да иска да се приберем в България. Аз категорично бях против, понеже не виждам как ще се справим да отгледаме трите ни деца и нейното нежелание да си намери по-добре платена работа. От друга страна, стреса за най-голямото ни дете (момче на 10г.) ще е много голям. Той не знае нито да чете, нито да пише на български език.

От тук започнаха и проблемите във взаимоотношенията ни. Тя виждайки, че съм непреклонен започна да изпада в истерии, започна да ми хлопва вратите пред носа, говори ми през зъби и ме обижда пред децата. Аз с чиста съвест мога да кажа, че никога е съм посягал на жена си - дори и сега когато рабирам, че ме предизвиква нарочно с цел да има причина за развод. Единственото което правя в такива моменти е, да не участвам в тези грозни дискусии още повече децата не е редно да стават свидетели на грозните сцени. Проблемите с жена ми и нежеланието и да си намери работа, датират от много време. Много преди да заминем и заживеем в Дания. Не минаваха 3-4 дни без да я видя разстроена и плачеща, казвайки че била много тъпа и че нищо не можела. Също така никой не я искал на работа и т.н. Моите рдители са ме учили да се справям с проблемите с които всеки човек се сблъсква в живота и да се боря. Многократно се опитвах да я утеша, да и дам сили и кураж като изобщо не бях съгласен с нея че е тъпа, неможеща и т.н. Но това продължи години и на мен в един момент ми писна с тези вечни оправдания. Започах да разбирам, че тя ми казваше нещо друго - аз съм тъпа и никой не ме иска, т.е. ти работи и прави каквото можеш за издръжката на семейството - пък аз ще си клатя краката. Това ме накара да се замисля сериозно какво ще правя с живота си и този на децата от там насетне. И ето ме с цялото семейство в Дания.

Сега ежедневието ми е - всеки ден един куп СМС-и, ел. поща и каквото още се сети повтаряйки едно и също нещо. Върни мен и моите деца в България, върни ни - чакам. Аз разбира се има много безсънни нощи на разположение и обмисля хипотетично всички възможни варианти от тук нататък. Включително и прибирането ни в България. Но за мен прибирането ни в България е връщане обратно към положението в което бяхме преди да заминем и категорично не искам да водя подобен начин на живот. Въпреки всички глупости които направи жена ми, аз все още искам да останем семейство и децата ни да израстнат с родителите си. Но с всеки изминал ден осъзнвам, че това запчова да сава невъзможно. И сега нямам почти никаква идея какво да направя. Дали можем да се разведем тук в Дания, защото ако се върнем в България - жена ми ще ми изиграе номер и ще каже, че тя не иска да се развежда. Понеже няма интерес да го прави - тя няма къде да живее (аз притежавам имот преди нашият брак) и съответно няма доходи с които да отглежда трите ни деца.

Ако някой би могъл да ми помогне със съвет, ще бъда безкрайно признателен. Бих дал всичко на този свят за да предпазя децата ни, които виждам че се чувстват добре тук и не виждам причина да се приберем обратно в България.

Предварително благодаря на всички за отделеното време и внимание и с извинявам за хаотичното писане, но в момета съм од огромен стрес и гледам да не загубя работата си, защото няма да има кой да издържа семейството.

“Той не знае нито да чете, нито да пише на български език”

А вие родителите, къде бяхте?!? Още-повече неработещата Ви съпруга, вероятно - стояща си в къщи...?!?

пп. Извинете, че вместо отговор – помощ получавате от моя страна критика! Но!: В едни взаимоотношения като описаните в питането винаги има и друга гледна точка...на съпругата Ви и децата. Доста често родителите – мислейки, че творят най-доброто за децата си, правят кардинални грешки, които се поправят трудно, дори никога!
Преди правния съвет, какъвто търсите тук в този форум, считам, че има над какво да беседвате със семейството си, та дори и сам със себе си...

Здравейте. Има два пътя - 1. да запазите семейството с цената на компромиси или 2. да се разведете и всички последствия от това.
1. Съвместният живот /с или без брак/ предполага компромиси да правят и двете страни. Много е хубаво да проведете един диалог със съпругата си. Разговаряйте, чуйте аргументите и кажете своите. Ако трябва напишете ги. Говорете за плюсовете и минусите от живота в България и в чужбина. Детето на 10 години не е толкова малко, колкото изглежда. Децата също имат свои виждания по всички въпроси. Разговаряйте с децата. Възможно е да имат изградени приятелства и познанства на които държат. От друга страна отглеждането на 3 деца и поддържането на домакинство с 5 човека не е шега работа. Ако съпругата ви се справя сама с тези задачи, /оставям настрана фактите, че детето не чете и пише на български език/ значи полага усилия и то немалки за семейството. Ако си обичате семейството, останете заедно и опитайте да решите проблемите без развод.

2. Разводът е "лесният" изход, начин на бягство и тъжни деца с психически проблеми. Можете да се разведете и в Бг и в чужбина. Според мен можете да упълномощите адвокат, който да ви представлява в България и разводът да се случи тук /имам предвид после неразбориите по признаване на чуждестранното решение за развод издръжки и прочее/. Ако съдът определи всички или някое от децата да останат при майка си, ще трябва да им плащате издръжка. Така жената няма да остане без доходи, поне докато пораснат децата.
Но в името на всичко в което вярвате, не ги разделяйте!
В крайна сметка всичко зависи от здравия разум и кой колко го мързи.
Успех на вас и здраве за малчуганите желая.

Преди правния съвет, какъвто търсите тук в този форум, считам, че има над какво да беседвате със семейството си, та дори и сам със себе си...

Здравейте,

Благодаря за коментарът Ви и разбира се, приемам критики върху себе си. В момента жена ми си стои по цял ден в къщи и няма желание да работи. За тези 3 години аз пътувам не малко километри до работа и обратно и единственото време което мога да отделя на децата ни е за малко вечер през делничните дни и през уикенда.

Не разбирам какво имате впредвид да "беседвам със себе си" ? Повярвайте ми, през последните почти 4 месеца откакто сме в конфликт с жена ми - не е минал и ден без да съм мислил за всички възможни варианти. Нещото което направих е - на един лист написах положителните неща за България, от другата страна тези за Дания. И резултата беше, че тези в Дания са повече. Но моето желание е да запазя психиката на децата и не им причинявам този огромен стрес само и единствено защото майката си е навила да се прибира в България.

vili_spasova написа:Здравейте. Има два пътя - 1. да запазите семейството с цената на компромиси или 2. да се разведете и всички последствия от това.
1. Съвместният живот /с или без брак/ предполага компромиси да правят и двете страни. Много е хубаво да проведете един диалог със съпругата си. Разговаряйте, чуйте аргументите и кажете своите. Ако трябва напишете ги. Говорете за плюсовете и минусите от живота в България и в чужбина. Детето на 10 години не е толкова малко, колкото изглежда. Децата също имат свои виждания по всички въпроси. Разговаряйте с децата. Възможно е да имат изградени приятелства и познанства на които държат. От друга страна отглеждането на 3 деца и поддържането на домакинство с 5 човека не е шега работа. Ако съпругата ви се справя сама с тези задачи, /оставям настрана фактите, че детето не чете и пише на български език/ значи полага усилия и то немалки за семейството. Ако си обичате семейството, останете заедно и опитайте да решите проблемите без развод.

2. Разводът е "лесният" изход, начин на бягство и тъжни деца с психически проблеми. Можете да се разведете и в Бг и в чужбина. Според мен можете да упълномощите адвокат, който да ви представлява в България и разводът да се случи тук /имам предвид после неразбориите по признаване на чуждестранното решение за развод издръжки и прочее/. Ако съдът определи всички или някое от децата да останат при майка си, ще трябва да им плащате издръжка. Така жената няма да остане без доходи, поне докато пораснат децата.
Но в името на всичко в което вярвате, не ги разделяйте!
В крайна сметка всичко зависи от здравия разум и кой колко го мързи.
Успех на вас и здраве за малчуганите желая.

Благодаря за коментарът Ви. Да така е - едно такова решение не се взима лесно, но аз съм правил много компромиси през съвместният ни живот. С оглед нежеланието на жена ми да помага в семейството, като например "Аз изпратих CV на 2 места и никой не ми се обади" ми звучи много несериозно. Издръжката на 5 членно семейство в България е меко казано трудна. Тя не желаеше да си търси по-добре платена работа - просто разчиташе за всичко само на мен. Но на мен ми идваше много и реших, че така повече не може да продължава. Говорех много с жена ми, но тя просто не искаше и да ме чуе. Така че, все още мисля какво е най-добро за семейството и децата ни. Но връщайки се в България - ще е същото, тя няма да има желание да помага за семейството и всичко ще бъде на мой гръб отново.