forum.lex.bg

Здравейте!

С молба за помощ по следния казус.
Съдебна делба на жилищен имот от двама съсобственици, бивши съпрузи.
Има изготвен архитектурен проект съгласуван с гл. архитект за разделяне на жилищния имот на две самостоятелни жилища.
Единият съсобственик възпрепятства разделянето, като отказва да дава съгласието си пред различни инстанции/енергото/ и иска наем за предишни години, въпреки че имота е реално делим.

1. Има ли право на наем при положение, че няма покана с иск да влезе във владеене на имота или част от него?
2. Има ли съдебни санкции, когато умишлено се пречи по реалното разделяне, с цел да отиде имота на публична продан?

Предварително благодаря на отзовалите се.

По правило нотариалната покана действа за напред , не ex tunc – за минало време. Това е така според чл.31,ал.2 ЗС изисква писмено начало на дължимото обезщетение неточно е да се говори за наем защото става дума за лишаване на останалите съсобственици от ползата да ползват имота ,не по наемно правоотношение , а на основание съсобствеността като ЮФ. Има право на обезщетение за ползвана съсобствената вещ от друг или други съсобственици ,но при една такава покана и в срока за доброволно изпълнение другите респективно съсобственик осигури ползването на неползващия съсобственик обезщетение не се дължи. По втория въпрос няма такива съдебни санкции ,защото всяка противна уговорка както е в случая ,е недействителна по смисъла на чл.34 ЗС. Също така при съдебното производство ,често се случва и назначаване на съдебно техническа експертиза по почин на съда ,с което би могло да се получи и заключение на ВЛ за възможността за реално поделяне на имота ,на два самостоятелни обекта по равно без да се изнася на ПП записано в чл.348 ГПК.

А това, че имота е СИО има ли някакво значение по т.1? Или с други думи, когато се докаже с инвестиционен проект че имота е реално делим на две самостоятелни жилища, дължи ли се наем за предходен период без наличието на покана за ползване от не ползващия съсобственик?

4. Относно иска по чл.31, ал.2 ЗС:
- Приложима ли е разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС при съпружеската
имуществена общност, когато общият имот се ползва само от единия
съпруг.
- Необходимо ли е, за да бъде уважен искът по чл.31, ал.2 ЗС, писмената
покана на лишения от ползването съсобственик да обективира желание за
реално ползване на съсобствената вещ съобразно правата му.

http://www.vks.bg/Dela/2014_05%20ОСГК_%20Razporejdane%20edit.pdf
Чака се ,ТР по въпроса но съгласно ППВС №8/80 от 17.6.1981г. ,т.6 гласи че споровете за ползване на вещи от имуществената общност по време на фактическата раздяла на съпрузите се решават по чл.32,ал.2 от ЗС.
Тук термина имуществена общност е един синоним на СИО такъв термин ползва и стария и новия СК.

Pause написа:4. Относно иска по чл.31, ал.2 ЗС:
- Приложима ли е разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС при съпружеската
имуществена общност, когато общият имот се ползва само от единия
съпруг.
- Необходимо ли е, за да бъде уважен искът по чл.31, ал.2 ЗС, писмената
покана на лишения от ползването съсобственик да обективира желание за
реално ползване на съсобствената вещ съобразно правата му.

http://www.vks.bg/Dela/2014_05%20ОСГК_%20Razporejdane%20edit.pdf
Чака се ,ТР по въпроса но съгласно ППВС №8/80 от 17.6.1981г. ,т.6 гласи че споровете за ползване на вещи от имуществената общност по време на фактическата раздяла на съпрузите се решават по чл.32,ал.2 от ЗС.
Тук термина имуществена общност е един синоним на СИО такъв термин ползва и стария и новия СК.

Благодаря Pause.
Как се процедира?
Излиза Тълкувателното Решение. Как се процедира след това за дело започнато преди излизането му?
Да кажем заведено дело от 2015г, излиза ТР януари 2016. Взима ли се под внимание, че делото е започнато преди излизането на ТР или със самото излизане на ТР и започва да действа за всички, в това число и започнати дела/заведени искове/?

Логично е ,от датата на постановяване на ТР и провеждането на последното открито съдебно заседание процесуалните представители или страните да са запознати и да обосноват на него пледоариите си. Не определен срок за влизане в сила на ТР , но то започва да намира проницание в мотивите на новата съдебна практика включително и по висящи и неприключили производства и има действие занапред.С което , се преодолява противоречивата или неправилна съдебна практика.

Pause написа:Логично е ,от датата на постановяване на ТР и провеждането на последното открито съдебно заседание процесуалните представители или страните да са запознати и да обосноват на него пледоариите си. Не определен срок за влизане в сила на ТР , но то започва да намира проницание в мотивите на новата съдебна практика включително и по висящи и неприключили производства и има действие занапред.С което , се преодолява противоречивата или неправилна съдебна практика.

http://www.vks.bg/Dela/2014_05_%D0%9E%D ... D0%B52.pdf

Някаква идея КОГА да се чака ТР, при проведено заседание на 22.10.2015?

Като насока, можете да телефонирате на номерата за контакти и от там да ви дадат информация.

Проверих, никой не се ангажира със срокове. Можело да отиде и 5 месеца.

РЕШЕНИЕ № 565 ОТ 16.06.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1317/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС В ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА СИ ПРАКТИКА, ИЗРАЗЕНА В ППВС № 12/1971 Г. ВЪРХОВНИЯТ СЪД Е ПРИЕЛ, ЧЕ ЗА ДА СЕ РАЗПРЕДЕЛИ СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ СЛЕДВА ДА СЕ УСТАНОВИ ВЪЗМОЖНОСТТА ТО ДА СЕ ПОЛЗВА ПООТДЕЛНО ОТ ДВАМАТА СЪПРУЗИ. ВЪЗМОЖНОСТТА Е В ЗАВИСИМОСТ ОТ БРОЯ НА ЖИЛИЩНИТЕ И СЕРВИЗНИ ПОМЕЩЕНИЯ, ТАКИВА КАКВИТО СА КЪМ МОМЕНТА НА РАЗВОДА, БЕЗ ПРЕУСТРОЙСТВА, ИЗМЕНЕНИЯ ИЛИ ПРОМЯНА В ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО ИМ. ПРИ ЕДНОФАМИЛНО ЖИЛИЩЕ, КАКТО Е В СЛУЧАЯ, СЪДЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА ПРЕЦЕНЯВА ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ЕДНОВРЕМЕННО ПООТДЕЛНО ПОЛЗВАНЕ НА ЖИЛИЩЕТО И С ОГЛЕД ТЪРПИМОСТТА НА ОТНОШЕНИЯТА. КОГАТО СЪДЪТ КОНСТАТИРА, ЧЕ ЖИЛИЩЕТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗПРЕДЕЛИ ЗА ПООТДЕЛНО ПОЛЗВАНЕ ОТ ДВАМАТА СЪПРУЗИ, ПРЕДОСТАВЯ СЪЩОТО НА ЕДИНИЯ СЪПРУГ, КАТО СЕ РЪКОВОДИ ОТ КРИТЕРИИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛ. 107, АЛ. 2 ОТ СК (ОТМ.) - ИНТЕРЕСИТЕ НА ДЕЦАТА, ВИНАТА, ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ И ДРУГИ ОБСТОЯТЕЛСТВА. КРИТЕРИИТЕ НЕ СА ИЗЧЕРПАТЕЛНО ИЗБРОЕНИ, А СЪДЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА ГИ ОБСЪЖДА ПООТДЕЛНО И СЪВКУПНО, КАТО ПРЕДИ ВСИЧКО ВЗЕМЕ ПРЕДВИД ИНТЕРЕСИТЕ НА ДЕЦАТА, ЗАЩОТО И ДВАМАТА РОДИТЕЛИ СА ДЛЪЖНИ ДА ИМ ОБЕЗПЕЧАТ ЖИЛИЩЕ. Чл. 107, ал. 2 от СК (отм.) Чл. 290 ГПК

РЕШЕНИЕ № 99 ОТ 05.03.2010 Г. ПО ГР. Д. № 533/2009 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС ВЪЗМОЖНО Е ПРИ СПОРОВЕ МЕЖДУ СЪПРУЗИ ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА ВЕЩИ - СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ПРИ НАСТЪПИЛА ФАКТИЧЕСКА РАЗДЯЛА, ДА СЕ ВОДИ ИСКА ПО ЧЛ. 32, АЛ. 2 ЗС ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ПО СЪДЕБЕН РЕД НА НАЧИНА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ВЕЩИТЕ.ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ВОДЕНЕ НА ИСК ПО НА ЧЛ. 31, АЛ. 2 ЗС ПРИ ФАКТИЧЕСКА РАЗДЯЛА НА СЪПРУЗИТЕ ПРОИЗТИЧА И ОТ РАЗПОРЕДБАТА НА § 1 ОТ ДР НА СК /1985 Г. - ОТМ./, СПОРЕД КОЯТО ПО ВЪПРОСИТЕ, ПО КОИТО СК НЕ СЪДЪРЖА РАЗПОРЕДБИ, СЕ ПРИЛАГАТ СЪОТВЕТНО ПРАВИЛАТА НА ГРАЖДАНСКИТЕ ЗАКОНИ. Чл. 22, ал. 1 СК (отм.) Чл. 31, ал. 2 ЗС Чл. 290 ГПК

Относима задължителна практика по случая,за сроковете са ви дадени обяснения от Висша съдебна инстанция,освен ако господ не реши друго.

Противоречива практика.

Конкретните факти във въпросния казус:

- Нежелание да живее единия съсобственик във въпросното жилище, записани и в бракоразводното дело, без да е формулирано искането на конкретен наем
- Липса на покана за желание да влезе във владеене на съсобствеността си на същото лице през изминалия период
- Искане на наеми за изминалите периоди

Апропо темата е отворена , ако някой от участниците във форума желае да изрази писмено мнение или аргументация публично по случая да се счита за поканен.

Благодаря за отделеното време Pause!

Да считам ли че твоето мнение по т.1 е по-скоро "не"?

И аз ,Ви благодаря. Ако е семейно жилището със постановяване на СР с ,което се прекратява брака се създава наемно правоотношение по чл.57,ал.1 СК. Ако не е семейно жилището – „не” по смисъла на пар.1, т. 1 от ДР на СК.

Pause написа:4. Относно иска по чл.31, ал.2 ЗС:
- Приложима ли е разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС при съпружеската
имуществена общност, когато общият имот се ползва само от единия
съпруг.
- Необходимо ли е, за да бъде уважен искът по чл.31, ал.2 ЗС, писмената
покана на лишения от ползването съсобственик да обективира желание за
реално ползване на съсобствената вещ съобразно правата му.

http://www.vks.bg/Dela/2014_05%20ОСГК_%20Razporejdane%20edit.pdf
Чака се ,ТР по въпроса но съгласно ППВС №8/80 от 17.6.1981г. ,т.6 гласи че споровете за ползване на вещи от имуществената общност по време на фактическата раздяла на съпрузите се решават по чл.32,ал.2 от ЗС.
Тук термина имуществена общност е един синоним на СИО такъв термин ползва и стария и новия СК.

Няма все още ТР по казуса.
Има становище на ВАС по ТД 5/2014
http://www.vas.bg/bg/%D1%81%D1%82%D0%B0 ... 1%8A%D0%B4.

Каква е практиката, ВКС може ли да направи ТР различно от становището на ВАС?

Вече е констатирано от ВКС ,че е налице противоречива практика и неговата конституционна функция е да осъществяви върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Може ,щом може да се постановят две противоречиви решения т.е. съдебни акта принципната възможност е открита.
Но също така ,въззивния или районния съд няма правомощие да спре делото и да изчака постановяването на ТР като по този начин ,се отнеме възможността да се постанови безпорочен съдебен акт имам впредвид служебно ,а трябва да го реши по вътрешно убеждение понеже няма правомощията на ВКС по чл.124 КРБ и това положение възприема ГПК като отдава приоритет на бързината пред защитата и като ,че ли принципите не са проведени докрай имам впредвид чл.5 от ГПК:wink: .