forum.lex.bg

Здравейте,
предстои да сключа граждански брак и бих желала да приема фамилията на бъдещия си съпруг, но без окончанието "ова". Възможно ли е това. Според Чл. 11. от Семейния кодекс

"При съставянето на акта за сключване на брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или взема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се вземе или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото."
но никъде не е споменато дали може да е без окончание.

Ми всякакви извращения дойдоха на мода и започнаха да се допускат, примерно Надежда НейнскИ, а някъде четох и за госпожа Калфин (при все, че господинът на госпожата ми е по-скоро симпатичен и не ми изглежда лигльо, ама...). Така че щом ги допускат, сигурно и при Вас ще стане
Иначе при съставянето на закона едва ли е мислено да се дава такава възможност.
Аз пък реших да кръстя сина си Теменужка. Е, не звучи чуждестранно като горните, ама карай.

Не виждам особен смисъл в ироничния ви коментар, но все пак благодаря.

Това, че не го виждате не означава непременно, че не е отговорено, или че няма смисъл, а само, че не го разбирате.

Така, както е разписана нормата ( ако буквално се тълкува) означава, че по реда на чл. 12 СК може да се именовате с името на съпруга си без да приемате окончанието за женско име( ако той има фам. име Иванов, то вие след брака трябва да приемете неговото име Иванов, но без окончанието за ж. пол "а"; ама да носите само фамилията "Иван" нЕма да стане, щото и съпруга ви не я носи). Като цяло идеята е да носите същата фамилия, за да се идентифицирате като едно цяло със съпруга или да афиширате някаква принадлежност към неговия род.

Условията за формиране на фам. име ( ова- ева) по ЗГР са само при раждане на дете ( допускат се "неволни" грешки , които да ви устройват, но принципно са рядкост). Възможен е спор с дл. лице, но няма да има аргумент в защита тезата за окончанието при промяна на име в следствие брак.

Разбира се, подкрепям мнението на портокал, че не това е била вероятно волята на законодателя, но това е разписано.

Правото като че ли наистина е скептично.
Правилата на ЗГР за образуване на фамилно име въобще наистина имат изключение, но в рамките на "семейните, етническите или религиозните традиции" (те впрочем само за окончанието ли се отнасят или и за наставката, или...?).
Но нищо не Ви пречи да опитате, нали така? Ще изложите причините си и ако това означава много за Вас, аз лично Ви желая успех!

Точно това има в предвид "Така, както е разписана нормата ( ако буквално се тълкува) означава, че по реда на чл. 12 СК може да се именовате с името на съпруга си без да приемате окончанието за женско име( ако той има фам. име Иванов, то вие след брака трябва да приемете неговото име Иванов, но без окончанието за ж. пол "а""
Възможно ли е да приема дословно фамилията с окончание "ов" ( както бе дадено за пример. Никой не е споменал да няма никакво окончание във фамилното име.) Явно въпроса ми не е формулиран добре - бих ли могла да приема фамилното име на съпруга си с окончание "ов", а не "ова" ?

-ов е наставката, окончанието е само "а". Щом само окончанието е проблем, значи ще имате още един аргумент във Ваша полза - този на bird_of_paradise - буквата на закона!

Чл. 12.От " Семейния кодекс " гласи: " При съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото.". Никъде не е упоменато - при приемане на фамилното име на съпруга ( от съпругата) се добавя наставката "ова".
Не уточняването на Чл. 12 от СК, достатъчен аргомент ли е пред длъжностното лице да приема дословната фамилия на съпруга си без наставката "ова"?

Какво ще Ви коства да отидете и да попитате длъжностното лице?

Не ми "коства" нищо, искам да съм подготвена при евентуален отказ за реакция от моя страна.