forum.lex.bg

Здравейте, ще се постарая да изложа само факти, макар че отношението ми е субективно. Преди около 4 години се разведох с бившия си мъж по взаимно съгласие. Имам две деца, едното от които е негово, а другото се роди по време на брака с него и беше записано на негово име, но при развода не уредихме това - аз от страх и финансова невъзможност да си позволя дело, а той до последно не вярваше, че детето не е негово и разчиташе на това, че развода е просто моя прищявка и като я удовлетвори всичко ще си бъде пак по старому. За да не си тръгнем опита всякакви начини и средства - от молби, до насилие над мен и децата. В крайна сметка аз си тръгнах с децата и издръжка от 120 лв - по 60 лв на дете, без да се ползвам от правото да остана в жилището до навършване на пълнолетието им и без да взема нещо от дома в който и двамата бяхме влагали средства и труд. Бившият ми мъж в яда си стигна до там да нареже дрехите ми, които единствено имах право да взема. Всичко което сме купували по време на брака, дори подаръците на по-голямото дете /велосипед, компютър, фотоапарат и т. н./останаха при него - то пък беше на казано за това, че е избрало да живее с мен. След развода с децата почти не контактува, плаща си издръжката редовно, но само толкова - нито веднъж не е дал стотинка повече без значение какви разходи имаме. Големият е вече на 17 , малкият - на 5 години. След време заживях с билогичния баща на малкото дете и беше логично да поиска да уредим въпроса с бащинството. Стигнахме до дело за оспорване на произхода от бащата, но бившият ми мъж така и не потвърди пред съда, че знае, че не е баща на детето. Съда назначи ДНК експертиза срещу която вече нямаше какво да направи. Не съм претендирала за разходите за експертизата, защото исках всичко да приключи и да уредим въпроса с бащинството на детето.
Да, но след всичко това явно не се е почувствал достатъчно възмезден и сега получих искова молба срещу мен за неоснователно обогатяване и иска да му върна издръжката, която е плащал за малкото дете през тези почти 4 години. Знам, че принципно е прав и ако изключа всичко останало е редно да си получи парите, които е давал за дете, което не е негово. Но се чувствам прецакана за пореден път, защото 60 лв за издръжка на 17 годишно дете - неговото- са смешно малко. Той даваше 120 лв уж за двете, но на тях винаги съм гледала като издръжката на сина му.
Въпросът ми е на базата на тези обстоятелства, съществува ли изобщо възможност да не му връщам тези пари?

При правилна защита вероятно ще спечелите, все пак е изпълнявал нравствен дълг.

Благодаря за бързия отговор. Още не съм се срещала с адвокатката си. Вярвам и, но от всичко, което изчетох в мрежата за обогатяването, за нравствения дълг... и за това, че няма много съдебни решения, които се позовават на него просто е обезсърчих.

Кой точно е ответника по иска?

Аз, в качеството си на майка на детето.

Погрешно интерпретирате фактите, те.е вие може да бъдете законен представител на детето ви но задълженият родител - бащта на детето биологичен отговаря по иска и трябва да е ответник по иска повдигнете въпроса понеже върху него лежи задължението за заплащане на издръжка. Противното е абсурд ,да се иска обратно платена издръжка от родителя към детето.Все едно кравата да иска да сучи от телето.

Фактите са си факти - той е плащал на мен и си търси от мен парите, а и аз в момента живея с бащата на детето.

Имате добри шансове да спечелите делото. Той не плащал на вас, а чрез вас на детето. Така че искът не е предявен, срещу правилния ответник.
Личното ми мнение е че е трябвало да съди биологичния баща, тъй като по същество бившият ви съпруг е изпълнил неговия дълг. А и от него по-има шанс да си получи присъденото.

Не мисля, че точно квалификацията на 59 е относима, по-ми върви на чл.55, ал.1 предложението "на отпаднало основание", но това е въпрос съдебен.

Като цяло има проблем до размера на търсената сума. С отпадане на установения произход отпадат с обратна сила и правните последици от неистинския произход за всички, не само за страните- искът е допустим и навярно основателен по размер. За този период задължено лице за издръжка на детето би била единствено майката.
Биологичния не е надлежен ответник за стари задължения. ( заличавам остатъка)

Ясно, че е хипотезата на отпаднало основание. Все си мисля обаче, че ответник по иска следва да е детето, а не майката. А от него едва ли ще се събере присъденото.
А биологичният баща може да се съди на основание чл. 74 от ЗЗД, за това че реално е изпълнено неговото задължение.

kdkrastev1234 написа:А биологичният баща може да се съди на основание чл. 74 от ЗЗД, за това че реално е изпълнено неговото задължение.

Суброгацията според мен е неприложима ( платилият към дата на плащане не е "трето лице", правото на детето за издръжка е непрехвърлимо- е, какви регресни права да има?), а и говорим за връщане на суми за изплатена издръжка назад. Е, като знаем, че по СК издръжка за минало време може да се търси само една година назад, какво правим при едно такова правопогасяващо възражение( без значение квалификацията на иска по ЗЗД)? Това, което написах може и да е пълна щуротия , ама като ще ги смесваме... ВКС трябва да се прознесе.
Пак да кажа, че изобщо не споделям тезата по отношение на издръжката по СК да се прилага ЗЗД, освен ако не е изрично посочено ( вярно, от друга страна ставаме свидетели на неприятни изненади с давност на вземането за издръжка "по ВКС").
Вярно е, че издръжката има паричен еквивалент, вярно е, че има редица Р по 59 ЗЗД за платена издръжка от кръга на лицата по 140 СК, които по закон към момента на плащане я дължат, но не искам да приема, че има равенство между семейноправни и облигационни задължения.

Детето, пък, изобщо не може да бъде надлежен отвеник- такива са само лицата, които по същото време са били законно задължени да я дават по спомен от ВС. Към дата на плащането биологичния баща не е бил родител на детето по смисъла на закона, респективно не е имал и законовото задължение да я дава, ерго остава само майката ( предолагам колегата такива доводи е навел).

Ако, се поставя въпроса от гледна точка на правото, и следва да се докаже тезата по чл.59 от ЗЗД бих се позовал на ППВС №1 от 1979г. запазило своята постановка в цитата "Когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Текстът намира приложение например в случаите, когато незадължено по закон да дава издръжка лице издържа нуждаещ се вместо законно задължения;" такава трябва и да практиката на ВС.
И все пак ,по казуса доста има да се разсъждава, но не ми се пише на "сляпо".

В иска се споменават точно чл. 55 във връзка с чл. 59. Цитирам:
Ето защо, поради липса на каквото и да било друго средство за правна защита на моите права, за мен се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 55 във връзка с чл. 59 от ЗЗД.

Отговорът на поставения въпрос,може ли да се заведе такъв иск и кой е пасивно легитимираната страна в случая,както и правното основание за завеждането на иска,се крие в ТР 12-71-ОСКГ на ВС. Приятно четене.

bobi9 написа:Отговорът на поставения въпрос,може ли да се заведе такъв иск и кой е пасивно легитимираната страна в случая,както и правното основание за завеждането на иска,се крие в ТР 12-71-ОСКГ на ВС. Приятно четене.

Благодаря, но след като така категорично се изказахте в темата едно питане- все пак кой е пасивно легитимиран по 59 при изложените обстоятелства?

Заяждате ли се или наистина не си направихте труда да го прочетете? Диспозитива на решението е точно 1 ред. Изложените обстоятелства не са по-различни. Има оборена презумпция за бащинство. Въпреки,че жената не е споделила,се съмнявам биологичния баща да не го е припознал и да е оставил детето без ясен произход от бащата.Както знаем издръжката се дължи по силата на произхода. Това означава,че цитирам Ви го,за да не Ви затруднявам:

Лицето, което е давало издръжка вместо задълженото да я дава, има право да води иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД срещу последното лице, независимо от това дали имащият право да търси издръжка е предявил или не иск за такава

Задълженото и "пасивно лигитимирано лице в случая" е биологичния баща на детето.

Има и още нещо по-същество ако вие майката отговаряте по иска то тогава трябва на бащата на детето да бъдат присъдени родителските права той да е поел издръжката за негова сметка и сега да търси обратно платеното от вас. Но очевидно случая не е такъв по описаните от вас обстоятелства понеже води до противоречивост.

Още повече ме объркахте ☺.
Биологичния баща на детето го припозна и към момента живея с него, но нямаме сключен брак.

Вижте, според мен категорично така предявен иска е недопустим. Валидно процесуално правоотношение може да възникне само между надлежни страни. С избора на този ответник,това производство според мен ще бъде прекратено. Въпросът,обаче няма да приключи с това и рано или късно бивщият ви съпруг ще осъди биологичния баща на детето да му върне издръжката. Съветвам Ви да уредите спора доброволно,за да не се налага да върнете рано или късно по-голяма сума от тази,която сте получили.

Припознаването също е начин за установяването на произход ,което установява и родителското му качество. По иска не мисля, че е недопустим по скоро би била неоснователна заявената претенция което го прави неоснователен. Образно може да се твърди ,че щом не противоречи на процесуалните правни норми иска е допустим ,но същия е неоснователен поради това ,че върху вас не съществува задължението за заплащане на издръжка нито и солидарност по претенцията.А,също така , съдът служебно следи за допустимостта на иска и извършването на законсъобразни проц.действия щом ви е връчена молбата за отговор значи е минала предварителната проверка за неговата допустимост. Но също важно нещо е ,че ищецът може да поиска да се замени страната с биологичния баща и да иска да бъде конституиран като ответник чл.228 от ГПК , за да бъде насочен срещу обогатилия се за негова сметка.Всичко е много относително ,по тактиката на ищеца и защитата на ответника. Ако можете да го уредите спора доброволно ,ще бъде най добре от най доброто решение.