forum.lex.bg

Здравейте, тъй като съм нова моля да ме извините за евентуални грешки. Бих искала да разбера има ли как да променя споразумението за взимане на дете от баща му (всеки първи и трети уикенд от месеца), тъй като той отказва под претекст че не може да се оправя с детето и му е трудно. Получавам издръжка от 150 лв. и се интересувам дали ще бъде увеличена, не че може да се компенсира времето и вниманието на бащата, но това е друга тема. Няма информация за поредния работодател на бащата и дали се осигурява на реалната сума или на по-висока от времето когато беше определена издръжката.

Принципно може, но искът по чл.59,ал.9 от СК е с много ограничено приложно поле и вероятноста с оглед на питането ви е крайно малка.В този смисъл има ППВС №1 от 1971г и дадените му указания са запазили историческото си значение до днес. Опитайте се с диалог да решите проблема.
По втория въпрос може да се увеличи по рано присъдената издръжка при промяна на обстоятелствата на при които е била присъдена т.е.трайно да са нарастнали нуждите или възможностите на задължения родител.

Да, попитам и нещо извън тази тема може ли родителските права след развод да бъдат предоставени и на двамата родители,съответно има ли и такава установена практика от съдилищата която да е в интерес на детето ?
Т.е. единият родител например живее с другия в отделно обособени и свързани жилища , но детето е непълнолетно и има нужда от двамата например.

Може

Не бих била така категорична, но не знам мативите ви ( не познавам мисленето ви).

Pause написа:Да, попитам и нещо извън тази тема може ли родителските права след развод да бъдат предоставени и на двамата родители,съответно има ли и такава установена практика от съдилищата която да е в интерес на детето ?Доколкото ми е известно такава практика няма и е невъзможно да има( последното е мое съждение свързано с несигурност по последиците от предоставяне правата).
Прокрадна се едно Р по 290 за давността на присъдена издръжка, което директно казва едни неща, които не искам да приема - излиза, че родителят комуто не са предоставени род. права е по-облагодетелстван, така щото чл. 115 б. " ЗЗД" можел да се приложи в такава хипотеза. Пълна лудост, но задължителна ( абе верно не бил лишен, правата му дори не са ограничени, той само не ги упражнявал ежедневно, та за това имал право на правопогасяващо възражение). Напоследък не съм съгласна с доста актове на ВКС ( тея дни ми отхвърлиха една ЧЖ- има три начина да бъдеш уведомен за съдебен акт, абе верно не си уведомен, верно е, че срока няма как да тече ( до тук съвпада с моите твърдения), но .... просрочена ти е жалбата - нищо не разбрах, освен, че трябва да съм наследница на Ванга ), ама работа.

Т.е. единият родител например живее с другия в отделно обособени и свързани жилища , но детето е непълнолетно и има нужда от двамата например.

За да допусне съда такова съжителстване трябва да са налице особени обстоятелства, изцяло в интерес на детето ( че налЕ- объркват му се ценностите и представите за бъдещия семеен живот). Детето има нужда от двама родители( идеалния вариант), но когато тези двама не могат да продължат да продължат като "основната клетка на обществото" ( хехе архаизми)- прекратяваме брака и на тва същото дете демонстрираме, какъв е живота отпосле. Всъщност като цяло е остаряло схващане, защото двойките вече не сключват гр.брак, ерго объркване моралните ценностти вече не са проритет дори за родителите.

Според, една правна статия пише ,че не може и съдът трябва да избере на кого от родителите му да овласти с упражняването на родителските права. Но също така се изтъква ,че това не е съобразено с ЕК за правата на детето понеже така не се прилага най - добрият интерес за него и му се нарушава правото на семеен живот по конвенцията.