forum.lex.bg

Здравейте,колеги!Имам нужда от малко помощ във връзка с едно саморъчно завещание,чието обявяване предстои.Завещателят е завещал на своя заветник недвижим имот /дворно място с построена в него къща/,като имотът е индивидуализиран с номер,площ,граници и т.н.Не е посочено обаче местонахождението му-нито като населено място,нито като административен адрес,а това е основен индивидуализращ белег на един недвижим имот.Следва ли това да доведе до нищожност на завещанието?

не

Зависи дали от останалите данни, вписани в завещанието, може да се направи несъмнено предположение за кой точно имот се отнася. Ако има и други наследници освен заветника, очаквайте съдебни реакции - завещанието е спорно и може и да падне в съда.

В момента нямам време да търся практика на Върховния ни съд, но следобяд ще се занимая с този интересен казус.

Зависи дали от останалите данни, вписани в завещанието, може да се направи несъмнено предположение за кой точно имот се отнася. Ако има и други наследници освен заветника, очаквайте съдебни реакции - завещанието е спорно и може и да падне в съда.

В момента нямам време да търся практика на Върховния ни съд, но следобяд ще се занимая с този интересен казус.


Допълвам се и с малко практика: (първото излязло Опр на ВКС):
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 573 ОТ 31.05.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1525/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
...
Произнасянето относно действителността на завещанието на наследодателя на страните е въпрос, който е обусловил изводите на съда за допускане на делбата само на сградата и определяне на квотите на страните. Въззивният съд е приел, че същото има дата, както и че завещаният имот може да бъде индивидуализиран от съдържащите се в него белези, както и от обстоятелството, че завещателят не е притежавал други жилищни имоти, освен процесния. Произнасянето в горния смисъл не е в противоречие на представената от касаторката практика, тъй като по въпроса за непълната дата в едно завещание представеното решение № 4384 по гр. д. № 2083/80 г. разглежда друга хипотеза - липса на означение на деня, или на месеца, или на годината на съставяне на завещанието, което е равно на липса на дата въобще. В настоящия случай се касае до обичайно съкращаване на хилядолетието в поставената дата, поради което и е налице различна хипотеза, което обуславя извод за неотносимост на това решение по поставения въпрос за датата в завещанието.
По въпроса за индивидуализацията на завещания имот при наличие на спор за волята на завещателя въззивният съд е изхождал от наличието на достатъчно белези в самото завещание, както и от данни извън него относно липсата на притежавани други такива имоти, като касаторката поддържа становището, че по този начин е заместил липсващата воля на завещателя да се разпореди с процесния имот. Произнасянето по този въпрос също не се явява в противоречие с представената в този смисъл съдебна практика, част от която е и неотносима - за нищожност на разпореждането на основанията по чл. 26 ЗЗД /реш. № 1301 по гр. д. № 1078/91 г./. От друга страна, в постановеното по гр. д. № 1497/2009 г. на ВКС, І г. о. решение № 855 от 11.12.2010 г. се приема, че при тълкуване волята на завещателя се налага съдът да изхожда и от всички други данни по делото, които ако се пренебрегнат, водят до неправилно определяне на действителната му воля, т. е. произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение по въпроса за индивидуализацията на завещания имот въз основа както на съдържащи се в него белези /адреса на имота/, така и на данни извън него /относно непритежаването на други подобни имоти от завещателя/ не е в противоречие и на задължителна съдебна практика /цитираното решение е постановено на основание чл. 290 и сл. ГПК/.