forum.lex.bg

Случаят ми е малко латиноамерикански сериал. След перипети стигнахме до следното:
Потвърждава протоколно определение , с което е спряно бракоразводно дело на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Въпросното дело, което съдът е приел за преюденциално по отношение на бракоразводното дело е иск за оспорване на бащинство.
Ако потърсите практика в гугъл се появява само мойто дело и определението по него. ВКС няма нищо. Моля, в случай, че някой колега има практика по този въпрос да даде съвет. Трябва да обжалвам пред ВКС определението, срокът ми е до петък. Най-много ме е яд, че окръжния съд казва - брачното дело трябва да се спре защото решението по делото за бащинство видите ли ще има значение за вината за дълбоко и непоправимо растройство на брака - аде де сега съдът ще изследва брачната вина в дело за бащинство и друг съд ще приеме неговите изводи. После интересите на детето не били застрашени, щото може да предяви иск по чл. 323 ГПК, да де по иска как ще се произнесе брачния съд, нали ми е спряно делото щото щял да плаща издръжка ( в тази посока при обжалването съм посочила, че ако ответникът плати издръжка и се окаже, че не я дължи, то той си има правното основание да си я поиска обратно - правата му няма да се нарушат)
Тъй като може и да греша и искът за бащинство да е преюденциален спрямо иск за развод Моля за практика.
Благодаря.

ако нямате практика, може ли малко помощ. Някой за разлика от мен счита ли този иск за преюденциален.
Може ли да искам допускане за разглеждане от ВКС, тъй като въпросът е от значение за развитие на правото, поради липса на съдебна практика?

Нямам практика, колкото и да искам да ви помогна. Открих обаче вашето определение на ОС и ми станаха ясни мотивите на съда, но имам питане- вие поискахте ли съдът да се произнесе по въпроса за вината? ( така би имало логика в мотивите, защото ако детето е плод на изневяра, последната винаги влече вината за разпадане на брачната връзка) и ответникът предявил ли е иск за присъждане на род. права? ( няма данни за такова искане, защото имате си само отговор, не и насрещен иск и при липсата на такъв наистина е чудно, че са приели преюдициалност на въпроса за произхода).

Ако отговорът и на двата въпроса е отрицателен ще трябва да се мисли пак ( споменава се ненавършило пълнолетие дете, но този иск дали е допустим?).

peip написа:Може ли да искам допускане за разглеждане от ВКС, тъй като въпросът е от значение за развитие на правото, поради липса на съдебна практика?

Аз бих, а ваше място.

Според мен, ако наистина липсва съдебна практика, може да искате от ВКС допускане на това основание.
Аз считам, че искът е преюдициален. Нямам много време, но ще се опитам да се обоснова.
На първо място,мисля,че относно брачната вина, съдът е прав. Защо мислите,че по делото за бащинство , съдът ще се произнесе за вината. Това ще стане от настоящия съд, ако по другото дело се докаже, че детето не е заченато от съпруга на майката. Както и да си го погледнем, в нормалните семейства това си е нещо , което води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.Решението относно произхода, за разлика от общия случай има сила спрямо всички, а не само спрямо страните по делото , така че съдът по бракоразводното дело ще го отчете.
Чл.56 СК, определя ползването на семейното жилище. Алинея втора на същия посочва:"Когато от брака има родени непълнолетни..." Ако детето е родено по време на брака, но не е от брака, майката не може да иска да ползва семейното жилище. Още повече , че ще бъде и виновна страна.
Отделно от това стои и въпросът за издръжката, където също не съм съгласна с Вашето тълкуване.
А Вие защо толкова бързате да получите решение?

Съгласна съм със Сънрайз, и допълвам:
Делото за бащинство е преюдициално спрямо делото за развод и по друга причина: в бракоразводното дело Съдът е длъжен да се произнесе по въпроса за издръжката на детето, дори такава да не е поискана, ерго: за да осъди бащата да плаща издръжка, той действително трябва да е такъв (тук обаче има 2 хипотези: на безспорно бащинство и на презюмирано бащинство, което е спорно, както в конкретния случай). В случай, че на Съда е известно наличието на висящо дело за бащинство, считам, че с оглед правната сигурност ще трябва да спре делото за развод до разрешаване на спорния въпрос за бащинството, още повече ако такова спиране е поискано от някоя от страните по делото за развод.

споменах, че е латиноамерикански сериал.
доверителката ми е напуснала семейното жилище, защото съпругът многократно е изневерявал, а тя го е следила и видяла, поради което като се върне в къщи посяга - доказателства свидетелски показания на пълнолетно дете от брака, което тогава е присъствало лично. След фактическата раздяла тя е родила детето, което сега е 14 годишно. Съпругът също има две деца от две съвместни съжителства през време на фактическата раздяла. Разликата между ражданията на децата не е голяма и не мога да уточня точно кое е първото неговото или нейното, защото той не казва в отговора си имам още две деца, родени.... В определен момент от живота си съпругът тропосва на съпругата извънбрачното си дете от първото си съжителство, да го гледа тя, тъй като той е в невъзможност, а майка му ги е напуснала и така мойта доверителка гледа едновременно двете деца от брака им, своето родено след прекратяване на съвместното съжителство и неговото. Хората не са лоши. До тази година съпругът е давал необходимите документи за получаване на детски надбавки. Сега обаче по някаква причина отказва.
Семейно жилище нямат. То е собственост на трето лице. Вината е спорна и вероятно ще бъде при взаимна вина.
По принцип съпругът е съгласен на развод. Проблема е, че както той ми каза преди завеждане на делото е, че ще се търси издръжка на детето. В исковата молба доверителката ми не е търсила нищо, нито семейно жилище, тя живее от 12 г. в София, нито вина, нито издръжка нищо.
Ясно ни е, че съдът следва да се произнесе относно издръжката, друг е въпросът дали тя ще се търси реално - НЕ. Няма да плати нито лев.
Убедена съм, че ще докажа в това дело, че 1годишната преклузия е изтекла.
Защо иска сега да се разведе си е нейн личен избор.

Имам вече две насрещни виждания, за което благодаря.
Защо смятам, че делото не е преюденциално: Искът за развод е самостоятелен брачен иск, с който иск задължително се предявяват и разглеждат искове за упражняване на
родителски права - предявили сме го - не е предявил; лични отношения и издръжка на децата - не сме поискали такива, тъй като твърдим, че е налице родителско отчуждение; ползване на семейното жилище - не сме предявили и той не е предявил - собственост на трето лице и да се предяви, ще се произнесе съда за 1 година.; издръжка между съпрузите - никой не е предявил; фамилно име - запазваме го, няма претенция.
И след като е самостоятелен брачен иск, то самостоятелният иск за оспорване на бащинство не е преюденциален.

След като си минах делцето да се върна и тук.
Какво мисля аз- искът по чл. 62, ал.1 СК може да бъде преюдициален, ако е налице насрещна искова молба по висящ брачен процес с възведени в нея иск по чл. 49, ал.3 ( колегата мълчи дали тя не си е поставила капан) и искане за присъждане на родителските права. От това, което чета ( определението на ПОС) не мога да направя извод, че изобщо е налице такова процесуално действие на ответника.

И пак да питам- вие поискахте ли от съда да се произнесе по чл. 49, ал.3 СК? За разлика от чл. 99, ал.2 СК отм. ако няма такова искане, то съдът няма и служебно задължение да се произнася, ерго мотива за произхода и предполагаемата изневяра обуславяща вината за разстройство няма как да доведе до преюдициалност на спора за развода.
Отделно от това не смятам, че ответникът може да направи искане по чл. 49, ал.3 без насрещен иск, за какъвто данни по определението липсват. По тази причина отпада и мотивът
"по въпроса за упражняване на родителските права по отношение на непълнолетното дете", защото освен липсата на искане за мерките, липсва и насрещен иск.

Издръжката на детето, която се изтъкна по-горе не намирам за основателен мотив, да се приеме, че може да бъде причина за спиране на делото. Защо?- защото искът е отрицателен установителен и при уважаването му "ще повлече отпадане с обратна сила на всички правни последици, основани върху съборения неистински произход. Възстановяване на недължимо платена издръжка, връщане на неоснователно получено наследство и прочее" ( Л. Ненова стр. 264). В този смисъл нито правната сигурност ще пострада, нито интересите на ответника.

peip написа:Вината е спорна и вероятно ще бъде при взаимна вина.

Последно- предявихте ли иск по чл. 49, ал.3 СК?

Не не сме предявили такъв иск

"Издръжката на детето, която се изтъкна по-горе не намирам за основателен мотив, да се приеме, че може да бъде причина за спиране на делото. Защо?- защото искът е отрицателен установителен и при уважаването му "ще повлече отпадане с обратна сила на всички правни последици, основани върху съборения неистински произход. Възстановяване на недължимо платена издръжка, връщане на неоснователно получено наследство и прочее" ( Л. Ненова стр. 264). В този смисъл нито правната сигурност ще пострада, нито интересите на ответника."
Не точно тези думи, но тава съм обяснила на окръжния съд - ако плати недължима издръжка, то неговите права няма да бъдат засегнати, защото има иск за платено на отпандало основание

peip написа:Не не сме ......

Това е чудесно, според мен, защото за произнасяне по въпроса за вината си трябва насрещен иск за развод.

Успешни и ползотворни дни до петък, а после се върни, за да кажеш, какво е постановил ВКС.

благодаря, ще съобщя решението на ВКС. Пожелавам на всички успехи