forum.lex.bg

Здравейте. С окончателно решение е одобрено споразумение за прекратяване на брак по взаимно съгласие. В него е посочено, че семейното жилище, което е собственост на съпруга от преди брака, се предоставя за ползване на съпругата, до навършване пълнолетие на детето.
Съдът е посочил и че : "Обявява, че съпрузите са уредили имуществените отношения помежду си и занапред, нямат претенции един към друг, в това число и за издръжка".

Въпросът ми е, след като има подобна клауза за уреждане на имуществени отношения, ще бъде ли допустим и основателен иск на мъжа, да иска наем от жената за ползването на апартамента /естествено като се приспадне частта на детето относно ползването/ и движимите вещи, придобити в режим на СИО? Било по чл. 57 СК, било по ЗЗД.
А също - ако след развода, жената е изплащала банков заем взет от съпрузите по време на брака, сега тя може ли да претендира мъжът да й даде половената от парите които е платила?
Благодарности на всички!

Определение № 32 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1645/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов
чл. 127 ЗЗД,
чл. 99, ал. 3,
чл. 101 СК

________________________________________
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. Т. Р. срещу решение № 230 от 13.07.2009 г. по гр. дело № 235/2009 г. на Старозагорски окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение № 102 от 10.02.2009 г. на Казанлъшки районен съд, искът на касатора бившата му съпруга да бъде осъдена да заплати половината от платен след прекратяване на брака общ дълг по договор за кредит, на основание чл. 127 от ЗЗД . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва материалноправният и процесуален въпрос, погасява ли се искът по чл. 127 от ЗЗД на бившия съпруг за дълг, чиято изискуемост е настъпила след като брака е прекратен по споразумение, уреждащо въпросите на имуществената общност. Поддържа се, че като е дал положителен отговорна този въпрос, Старозагорски окръжен съд е постановил решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, според която евентуалното погасяване на заема от единия съпруг с негови лични средства създава само облигационно отношение между съпрузите. В тази насока са цитирани решения № 189 от 28.03.2002 г. по гр. д. 580, I г. о, реш. от 31.01.2006 г. II т. о на ВКС, реш. № 603 от 23.10.2002 г. на I г. о на ВКС и реш. № 674 от 3.07.2000 г. на II г. о на ВКС Поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК заедно с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но доколкото като аргумент в подкрепа на поддържаната теза се изтъква практика на ВКС с незадължителен характер, квалификацията на поддържаното основание следва да е по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК .
От отговор ответницата по жалбата Ж. Д. М. оспорва довода за противоречиво решен въпрос, а приложените решения от практиката нямат отношение към случая, при който решаващо е съдържанието и правното значение на постигнато споразумение по имуществените отношения. Защитата на ответницата се позовава на константното разбиране в практиката на ВКС, че преуреждане в този случай не може да се постигне, прилага решение № 756 от 28.09.2001 г. на ВКС II г. о. в съшия смисъл и цитира редица други решения.
След преценка, Върховен касационен съд, III гр. о. счита, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението на касаторката се коментира като процесуалноправен въпрос допустимостта на иска, почерпан от основанието на чл. 127 от ЗЗД срещу бивш съпруг след прекратяването на брака със споразумение по чл. 101 от СК, но разрешението по гр. дело № 235/2009 г. на Старозагорски окръжен съд не е основано на процесуална недопустимост, искът е бил отхвърлен като неоснователен, предвид наличието на споразумение по чл. 99, ал. 3 от СК по "всички брачни и имуществени въпроси". От материалноправна страна въпросът по изложението е намерил разрешение в обжалваното въззивно решение, което разрешение съответства на константното в практиката разбиране за предмета и същността на споразумението по чл. 99, ал. 3 от СК като една спогодба, включително по съществуващи облигационни задължения на единия или двамата съпруги към трети лица - заемодатели. Цитираните и приложени от касатора съдебни решения не третират случай, при който предметните предели на постигнато споразумение се възприема единствено по отношение на придобито в режим на съпружеска имуществена общност имущество, не се коментира дали по аргумент от чл. 127 ЗЗД биват изключени онези солидарни задължения на двамата съпрузи към трети лица, които не са посочени изрично в съдържанието му. В случаите по решение № 189 от 28.03.2002 г. по гр. д. 580, I г. о, реш. от 31.01.2006 г. II т. о. на ВКС, реш. № 603 от 23.10.2002 г. на I г. о. на ВКС и реш. № 674 от 3.07.2000 г. на II г. о на ВКС въобще не е коментирано наличието на споразумение и това дали относно облигационните отношения то има действие. Освен това, от приложените решения могат да бъдат изведени единствено съображения, противоположни на развитите от защитата на касатора правни доводи. Ясно становище по въпроса за предметните предели на споразумението при развода и правните последици от него, илюстрира приложеното от ответницата решение № 756 от 28.09.2001 г. на ВКС II г. о, според което не може да се иска преуреждане на имуществените отношения между бивши съпрузи, след като в брачния процес те са сключили споразумение относно същите отношения. В заключение, доводите за постановено решение в противоречие с константната практика на ВКС по изведения в изложението въпрос, са неоснователни.
Не е налице и основание по критерия на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като се касае за изяснен въпрос, съобразен от съдилищата във връзка с института на споразумението по чл. 99, ал. 3 от СК (отм). Не поставя проблематика и въпросът, дали за да бъде предмет на споразумението, едно имуществено вземане следва да е изискуемо, или е достатъчно съществуването му, т. е. да е възникнало. В обжалваното решение и на този въпрос е даден съответен на точното съдържание на закона отговор.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска до касационно обжалване решение № 230 от 13.07.2009 г. по гр. дело № 235/2009 г. на Старозагорски окръжен съд
________________________________________
Данни за делото и връзка с други актове:
• Допълнителна информация за Дело № 1645/2009 г. по описа на III г. о. на ВКС - виж тук
• Образувано във връзка с Дело № 235/2009 г. на Окръжен съд - Стара Загора - виж Решение № 230 от 13.07.2009 г. на ОС - Стара Загора по в. гр. д. № 235/2009 г., 1-ви гр. с-в


Решение № 230 от 13.07.2009 г. на ОС - Стара Загора по в. гр. д. № 235/2009 г., 1-ви гр. с-в
чл. 25, ал. 1 и 2 СК
чл. 100, ал. 1СК
чл. 101, ал. 1 СК
В СК не е предвидена възможност страните допълнително да уреждат имуществени отношения, възникнали по време на брака, които не са били предмет на споразумението по чл. 101, ал. 1 от СК. Предвидена е единствено възможност да се водят искове между бившите съпрузи по отношение на родителските права и издръжката, при изменение на обстоятелствата.
Не може да се иска преуреждане на имуществените отношения между бивши съпрузи, след като в брачния процес те са сключили споразумение относно същите отношения. Споразумението по чл. 101, ал. 1 от СК има за цел окончателно уреждане на всички лични и имуществени отношения по повод съществуването и прекратяването на брака. Одобреното от съда споразумение има силата на спогодба, която преурежда отношенията между страните и докато тя ги обвързва, никоя от тях не може да претендира, че отношенията са различни от тези, които прогласява спогодбата. Претенцията на ищеца за заплащане на половината от сумите по изтеглените по време на брака на страните кредити, погасени от последния след прекратяване на брака им също е имуществена, поради което е погасена от споразумението между страните от м. май 2006г. В този смисъл е съдебната практика.

________________________________________
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Ж. Д. М., действаща чрез процесуалния си представител адв. Ж. М. против решение № 102 от 10.02.2009 г., постановено по гр. д. № 3/2008 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е осъдена Ж. Д. М. да заплати на И. Т. Р., сумата от 6 000 лв., представляваща половината от стойността на платения общ дълг към банка "СЖ Е." АД, по договор за кредит експресо № *** г **; към "Б." АД по договор за банков кредит № *** г. по договор за издаване и предоставяне право на ползване на карта "Транскарт" от 20.05.2004г.; по договор за овърдрафтен кредит по картова сметка от 24.11.2004 г. и 2 бр. договори за овърдрафтен кредит по картова сметка от 26.11.2001г. и от 25.11.2002г., ведно със законната лихва, считано от 02.01.2008г. до окончателното изплащане; присъдени са разноски.
Въззивникът счита, че решението на районния съд е порочно - недопустимо, неправилно и в пълно противоречие с константната практика на ВКС. Моли да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира за разноските.
Въззиваемият И. Т. Р., чрез процесуалния си представител адв. П. Г., оспорва въззивната жалба. Счита, решението на Казанлъшкия районен съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Претендира за разноските.
Съдът, като обсъди изложените във въззивната жалба оплаквания и съображенията на страните, въз основа на доказателствата по делото, намери за установено следното:
Не се спори по делото, че с решение № 67 от 30.05.2006г. на Старозагорския районен съд е одобрено споразумение по чл. 100, ал. 1 от СК между Ж. Д. Р. и И. Т. Р. От приложеното по делото споразумение /л. 128 на делото на РС/, се установява, че страните са заявили, че са изчерпили изискванията на закона относно вземане становище по всички брачни и имуществени въпроси.
Безспорно е, че процесните имуществени отношения по повод на сключени договори за кредит към "СЖ Е." АД, по договор за кредит експресо № *** г.; към "Б." АД по договор за банков кредит № *** г. по договор за издаване и предоставяне право на ползване на карта "Транскарт" от 20.05.2004 г.; по договор за овърдрафтен кредит по картова сметка от 24.11.2004г. и 2 бр. договори за овърдрафтен кредит по картова сметка от 26.11.2001г. и от 25.11.2002г. са възникнали по време на брака на страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и 2 от СК, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, както и за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване на нужди на семейството, те отговарят солидарно.
Семейната имуществена общност е прекратена при развода на страните, по реда на чл. 100, ал. 1 от СК, като страните са изложили своето споразумение относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, съгласно чл. 101, ал. 1 от СК.
В СК не е предвидена възможност страните допълнително да уреждат имуществени отношения, възникнали по време на брака, които не са били предмет на споразумението по чл. 101, ал. 1 от СК. Предвидена е единствено възможност да се водят искове между бившите съпрузи по отношение на родителските права и издръжката, при изменение на обстоятелствата.
Не може да се иска преуреждане на имуществените отношения между бивши съпрузи, след като в брачния процес те са сключили споразумение относно същите отношения. Споразумението по чл. 101, ал. 1 от СК има за цел окончателно уреждане на всички лични и имуществени отношения по повод съществуването и прекратяването на брака. Одобреното от съда споразумение има силата на спогодба, която преурежда отношенията между страните и докато тя ги обвързва, никоя от тях не може да претендира, че отношенията са различни от тези, които прогласява спогодбата. Претенцията на ищеца за заплащане на половината от сумите по изтеглените по време на брака на страните кредити, погасени от последния след прекратяване на брака им също е имуществена, поради което е погасена от споразумението между страните от м. май 2006 г. В този смисъл е съдебната практика - Решение № 756 от 28.09.2001 г., на ВКС по гр. д. № 7/2000 г., II ГО.
Предвид гореизложеното, въззивната инстанция счита, че решението на Казанлъшкия районен съд, с което предявения иск е уважен е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, като вместо това предявеният от ищеца иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради погасяването му по силата на сключеното между страните споразумение по чл. 101, ал. 1 от СК.
В полза на въззивницата следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 125 лв. Липсват доказателства, уговореното адвокатско възнаграждение от 1 000 лв. да е изплатено, поради което съдът намира, че тази сума не следва да се присъжда.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК /отм./, Старозагорският окръжен съд, в настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 102 от 10.02.2009 г., постановено по гр. д. № 3/2008 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, като вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Т. Р. ***, със съдебен адрес: ул. "***" № ***, ет ***, ап ***, ЕГН ********** против Ж. Д. М., ***, ЕГН ********** иск за сумата от 6000 лв., представляваща половината от стойността на платения общ дълг към банка "СЖ Е." АД, по договор за кредит експресо № *** г.; към "Б." АД по договор за банков кредит № *** г. по договор за издаване и предоставяне право на ползване на карта "Транскарт" от 20.05.2004г.; по договор за овърдрафтен кредит по картова сметка от 24.11.2004г. и 2 бр. договори за овърдрафтен кредит по картова сметка от 26.11.2001г. и от 25.11.2002 г., ведно със законната лихва, считано от 02.01.2008г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И. Т. Р. ***, със съдебен адрес: ул. "***" № ***, ет ****, ап ****, ЕГН ********** да заплати на Ж. Д. М., ***, ЕГН ********** сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лв., представляващи направените по делото разноски за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Забележка: Решението не е допуснато до касационно обжалване - виж Определение № 32 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1645/2009 г.




Решение № 756 от 28.09.2001 г. на ВКС по гр. д. № 7/2000 г., II г. о.
Собственост и право, бр. 11/2001, стр. 50
чл. 99, ал. 3 СК ,
чл. 125 ГПК
Не може да се иска преуреждане на имуществените отношения между бивши съпрузи, след като в брачния процес те са сключили споразумение относно същите отношения.
------------------------
За да потвърди решението на районния съд и по този начин го направи свое, въззивният съд е приел, че атакуваното дарение е извършено по време на брака, но е използвано от съпрузите за уреждане на имуществените им отношения, породени от съсобственост по силата на наследяване, поради което отменянето на дарението би противоречало на морала.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че е без значение, какво са целели бившите съпрузи с извършеното по време на брака дарение. Бракът им е прекратен без да се третира въпросът за вината, като със съдебното решение е потвърдено споразумението по чл. 99, ал. 3 СК съгласно което "страните прекратяват всички имуществени спорове помежду си, като за в бъдеще никоя от страните няма да има претенции един спрямо друг". Споразумението по чл. 99, ал. 3 СК няма за единствена цел да уреди отношенията между съпрузите във връзка с прекратяването на съпружеската имуществена общност, напротив - неговата цел е да бъдат окончателно уредени всички лични и имуществени отношения по повод съществуването и прекратяването на брака. От цитираното изречение е видно, че при сключването на споразумението в хода на производството по брачното дело страните са имали същото намерение. В споразумението са уредени както имуществените отношения вън от прекратяването на съпружеската имуществена общност (напр. недължимост на издръжка), така и лични отношения между тях (напр. относно фамилното име на съпругата) и изрично са уговорили погасяването за напред на всякакви взаимни претенции. Одобреното от съда споразумение има силата на спогодба, която преурежда отношенията между страните и докато тя ги обвързва, никоя от тях не може да претендира, че отношенията са различни от тези, които прогласява спогодбата. Правото да се иска отменяне на дарение несъмнено е имуществено и произтича от прекратяването на брака, поради което, като не е изрично признато, то е погасено от споразумението.

Аз не мисля, че постната практика е относима в случая!

Прехвърляне наема на трето лице (цесия), цинично е, но няма как.

Завеждане на иска от третото лице по реда, вулгарно е, но няма как.
Впрочем бащата е длъжен да осигури детето си с жилище, нали така.

Ето такива неща ще се получат ако се направят - дело за апартамента.

ivan_lawyer написа:Прехвърляне наема на трето лице (цесия), цинично е, но няма как.

Завеждане на иска от третото лице по реда, вулгарно е, но няма как.
Впрочем бащата е длъжен да осигури детето си с жилище, нали така.

Ето такива неща ще се получат ако се направят - дело за апартамента.

Бащата е длъжен да осигури жилище на детето, а не на бившата съпруга. Повече от нормално тя да плаща наем, който може да се прихване от издръжката.