forum.lex.bg

Съпрузи с едно дете живеят под наем. След развода семейното жилище - наетият апартамент - се предоставя за ползване на жената, която ще упражнява родителските права.
Въпросът ми е за чия сметка трябва да остане наемът и има ли разлика, ако:
- договорът за наем (писмен) е бил сключен от двамата;
- бил е сключен само от мъжа - преди или след сключването на брака;
- бил е сключен само от жената - пак така.

Практика не открих, явно защото при развод в такива случаи е обичайно семейното жилище просто да се напуска или оставащият в него без спорове да си поема целия наем.
Според мен - но може да не съм права - наемът би следвало да остане за сметка на този съпруг, който остава да живее в жилището. В случая - на жената, дори ако страна по договора е само мъжът и задължението не е поето изначално за семейни нужди. Както ако тя сама наеме друго жилище за себе си и детето. Това, че се плаща наем, евентуално може вече непряко да се вземе предвид при определянето на издръжката.

Или пък би могло да се мисли дали не трябва частта от наема, полагаща се на детето, да се поема от двамата приблизително поравно (като издръжката), тоест нещо като 1/4 от целия наем да се поема от мъжа. Това ми изглежда справедливо, но някак изкуствено - не намирам основание в закона. Не е като детето с майка си да живее в собствено жилище на бащата, където практиката отдавна е изяснила решението.

Този договор за конкретен срок ли е? Защото не би трябвало да има особено значение в противен случай. Ако е сключен от името на съпруга, той може просто да си прекрати договора и да остави съпругата да си сключи нов с наемодателя.

Аха, може, ама въпросът не е какво може съпругът, а кой трябва да поеме наема, ако договорът не се прекрати.
Той може също и да не плаща наема и да остави наемодателя да прекрати или развали договора, ако и жената не плаща. На свой ред тя, ако плаща, може да реши да си търси платеното от бившия съпруг - основателно ли ще е искането? Не - според мен, както писах по-горе.

Но да речем, че е за срок наемът и че не е уговорено - както много често се прави - да може да бъде прекратен по всяко време с предизвестие, което почти обезсмисля срока.

Най - близкото, за което се сещам е:
Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.
В случая тук наем се плаща от съпруга, който остава в жилището. Ако вече има наемно правоотношение и се използва тази аналогия, наема ще се дължи от ползващия жилището.

Не е точна аналогия според мен. Едно е да притежаваш така или иначе жилище в натура и да се приеме (от практиката до 2009 и от закона сега), че предоставяйки го на децата си, изпълняваш свое задължение и нито те ти дължат някакъв наем, нито пък майка им ти дължи половината от "техния" наем.
Друго е - струва ми се - когато се разсъждава за парична сума, която служи за осигуряването на жилището. Изглежда същото, но като че ли не е съвсем. Случило се да имаш жилище - предоставяш, който родител има, той. Когато обаче жилището не е твое, а се въртят така или иначе едни пари, те могат да се разпределят всякак между родителите, а те и двамата дължат да им осигурят жилище.

Тук има едно Решение №392/01.02.2012 по дело №1641/2010 по този въпрос в практиката.

Ъм... ами не е по този въпрос. Близък - майката на мъжа - с вещно право на ползване върху предоставеното на жената за ползване семейно жилище търси от бившата снаха обезщетение за ползването (наем). Нали за това решение говориш?

ВКС в цитираното решение написа:В тези случаи възниква облигационно право на ползване върху чуждото жилище, което няма вещен характер. ... Отношенията между съпруга, на когото е предоставено ползването на семейното жилище и близкия на другия съпруг - собственика, респ. притежателя на вещно право на ползване, на жилищния имот, са като наем за срока на ползването, с тази особеност, че източник на облигационното правоотношение не е договор, а акт на съдебна администрация на семейните отношения. Поради това съпругът-ползвател не е без основание в имота, а собственикът, респ. притежателят на правото на ползване върху имота, може да търси наемна цена, която се определя на база средно-месечен пазарен наем.

Никакъв спор няма за това, но няма и отношение към моето питане.

portokal написа:Според мен - но може да не съм права - наемът би следвало да остане за сметка на този съпруг, който остава да живее в жилището. В случая - на жената, дори ако страна по договора е само мъжът и задължението не е поето изначално за семейни нужди. Както ако тя сама наеме друго жилище за себе си и детето. Това, че се плаща наем, евентуално може вече непряко да се вземе предвид при определянето на издръжката.

Ами и според мен си права. Определянето на издръжката би трябвало да даде достатъчен баланс в случая.
А пък и наемодателят все пак е добре да си има преки контакти с този, който обитава имота - я да си представим, че съпругът отпляска нанякъде да бере маслини у испанско и забрави да си дава частта от наема (това по повод на "справедливо, но някак изкуствено") - така определена сума няма да е издръжка, а вмесване на съда в наемните отношения, като се определи кой какво да плаща на наемодателя, без да го пита, па той наемодателят какво да иска в договора предварително - да му декларират, че няма да се развеждат, инак клауза за прекратяване или той да определи кой да му плаща Просто се замислям за правата на третото лице, дет не е ни тъща, ни свеки

Аз по-скоро с едната четвърт имах предвид жената да я търси от мъжа, след като я плати на хазаина, или мъжът да търси от жената 3/4 (или целия наем), след като плати, нещо такова. Ясно иначе, че хазаинът не е обвързан по никакъв начин от отношенията между бившите съпрузи, той дължи ползване срещу целия наем и ако го пратят да събира част от него от някой, който бере маслини в Испания, по всяка вероятност ще посочи вратата на настоящите обитатели.

Разсъждението възникна от истински случай (жилището е било наето навремето само от мъжа); там едва ли ще се стигне до такива усложнения, де, но понеже ме попитаха, и се зачудих.
Смятам също, че за принудително изпълнение на неплатените наеми наемодателят трябва да търси този, който е страна по договора - мъжа в случая.

Да де, ама тия четвъртинки, дето да си ги търсят един от друг - направо мяза на някаква целева издръжка. Точно затова се съгласих, че изглежда изкуствено
А за принудителното изпълнение - може туй-онуй да се мисУи, както казва един председател След развода, имам предвид. Изобщо не съм сигурен, че наемът си остава във вида, в който е възникнал, щото обитателите ще са в различен състав. Ама сега съм на друга вълна и ще ми е трудно да измислям вариантОВЕ

А според мен, наето жилище не трябва да се предоставя за ползване с решението за развод. Какво е действието му спрямо хазяина?

И аз така мисля.
Дори съдът да е приел, че към момента на постановяване на решението, наетият имот е семейно жилище и е постановил ползването му, то това решение с нищо не обвързва страните по наемния договор.
И още нещо, в един следващ момент съпругата, на която са присъдени родит. права вземе, че реши да наеме жилище "де лукс". Следва ли съдът да вземе предвид това обстоятелство и да постанови издръжка, адекватна на нуждите на детето с оглед покриване от даващият издръжката на 1/2 част от наемната вноска? Не мисля.

Ами семейно жилище си е, следователно няма пречка да се предостави ползването. Никой не твърди, разбира се, че решението по брачното дело обвързва "страните по наемния договор", в частност страната наемодател.

Следва ли съдът да вземе предвид това обстоятелство и да постанови издръжка, адекватна на нуждите на детето с оглед покриване от даващият издръжката на 1/2 част от наемната вноска? Не мисля.

С оглед покриване на наем "де лукс" не, но според мен издръжката, която единият родител дава на дете, живеещо с другия родител под наем, поне на теория би следвало да е по-висока от издръжката на дете, неживеещо под наем. Не точно с аритметичната разлика между наема и останалата част от издръжката, но все пак - малко по-висока.

ch3oh написа:А според мен, наето жилище не трябва да се предоставя за ползване с решението за развод.

Трябва да знаете, че и на мен ми допада мисълта, че ако собственик на "сем. жилище" не е някой от изброените в ал.2 и ал.3 на чл. 56, съдът не би следвало да се произнася по този въпрос. Но! Този СК е ориентиран изцяло в интерес на детето ( въпреки морала), и за да не остане то на улицата и без покрив- приемам за допустимо вмешателство, до толкова, че да уреди отношенията между двамата бивши съпрузи.
За третите лица- отделни правоотношения.

По темата за наема:

portokal написа:На свой ред тя, ако плаща, може да реши да си търси платеното от бившия съпруг - основателно ли ще е искането?

Не, и според мен, не виждам на какво основание ще претендира поемане на част от задължението, а чл. 17 СК, за който загатваш, не казва точно това.

portokal написа:за принудително изпълнение на неплатените наеми наемодателят трябва да търси този, който е страна по договора - мъжа в случая.

Съгласна, но ако ползването е предоставено на съпругата, то за бившия ще възникне правен интерес да я привлече и предяви иск по чл. 59 ЗЗД.

Не загатвам за чл. 17. Загатвам за задължението и на двамата родители да осигурят жилище, издръжка и пр. на детето. Иначе писах, че и аз повече клоня към мнението, че който родител остане в жилището с детето, той понася целия наем.
Съгласна съм с това последното за 59.

...до толкова, че да уреди отношенията между двамата бивши съпрузи

Да.

Но! Този СК е ориентиран изцяло в интерес на детето ( въпреки морала), и за да не остане то на улицата и без покрив- приемам за допустимо вмешателство, до толкова, че да уреди отношенията между двамата бивши съпрузи.
За третите лица- отделни правоотношения.

Мнението ми за този подход е, че служи за успокояване на гузна съвест. Видите ли - направихме всичко за детето, предоставихме му жилище за ползване. НО: как такова решение може да бъде противопоставено на собственика на имота? И ако не може да бъде противопоставено, какъв е смисъла от неговото постановяване?

Сега прочитам темата. Смятам, че в отношенията между наемодателя и съпруга, на когото е предоставено ползването на жилището, има значение кой е сключил договора за наем доколкото същият не се прекратява с прекратяването на брака. От друга страна, няма пречка и би било добре именно в интерес на детето да се определи по - висок размер на издръжката, която ще плаща другият съпруг, защото съпругът, който продължава да живее с детето в жилището, ще има повече разходи, част от които ще е и наемът.
В същото време е твърде възможно да възникнат усложнения във взаимоотношенията с третото лице - наемодател с оглед влошените взаимоотношения между двамата съпрузи и бракоразводното решение...

ch3oh написа:..... Мнението ми за този подход е, че служи за успокояване на гузна съвест. Видите ли - направихме всичко за детето, предоставихме му жилище за ползване. НО: как такова решение може да бъде противопоставено на собственика на имота? И ако не може да бъде противопоставено, какъв е смисъла от неговото постановяване?

СК нов не е най-доброто решение на семейните отношения ( болката ми е някъде там при произхода от баща), но по отношение ползване на сем. жилище практиката е константна- ако не може да се ползва от двамата, има ли нарочно искане, или непълнолетни деца, един от двамата трябва да го напусне и това не означава, че съдът прекратява наемното правоотношение спрямо него( за разлика от чл. 28 на СК 68). За другия просто се "отсрочва изпразването" ( П 12/71г. и се съгласих с портокал за осигуряване на жилище ). С акта на спорна администрация съда казва кой остава и кой си заминава- нищо повече.
Няма гузна съвест, както е казано, за детето не е нормално да живее във "враждебна среда", каквато без спор ще се съгласите е налична при двама бивши съпрузи.