Бракоразводно дело
Публикувано на: 03 Апр 2013, 10:50
Добър ден !
Моля Ви за съвет и всякаква информация която може да ми е от полза в тази ситуация.....
Омъжена с едно дете на почти 7годинки съм. Мъжът ми работи на държавна служба , аз безработна в малко градче.
Преди месеци живеехме в по голям град. Мъжът ми не живееше при нас ,беше на служба в друг град .Идваше си уикендите. Аз си гледах детето,живеехме при свекър и свекърва който също са ни помагали. Но при това малко време в което сме били с мъжът ми само събота и неделя... се отчуждих от него. А и той все се караше , шамареше малкия. Едва ли не се получаваше така ,че идва си за 2 дни увиква ни и си замине .... Срещнах друг мъж с когото исках да сме . Разделихме се с мъжът ми . Детето 2 седмици беше при мен . При другия мъж видяхме уважението,разбирането,детето си играеше и досега не бях го виждала така да се смее ,така да е щастливо с истинския баща ...... Следващите 2 седмици синът ми отиде при баща му. Бяха му наговорени куп лъжи ,беше го страх да говори с мен по телефона. Реших че заради детето ще опитаме да си оправим отношенията. Върнах се в семейството. Но мъжът ми не убеди да разпиша декларация пред нотариус,че ако се разделим детето ще остане при него . След известно време дойдохме тук в по малкото градче,уж на ново място далеч от проблеми ... Да де но те проблемите с нас си вървяха,явно... В началото добре беше... но само в началото. После пак се почна с виковете,психическия тормоз върху детето.. Шамарите за най малките и дребни неща. Последния път когато детето беше ударено ,то само се обърна към мен и ми каза -Мамо ти се радвай че тати още не ме е убил... Или като почне да вика мъжът ми и малкия ми казва -Мамо имам чувството ,че тати е полудял....... Страх голям има от баща му . Дори понякога го е страх да си каже наистина какво му е само и само да не го набие баща му. И ми казва добре съм .. или се съгласява с баща си ... за да има мир .... Аз не се карам ... опитвам да разговаряме ,че така не трябва .. и т.н. но ефект няма .. Всеки път посегне ли към детето все едно посяга към мен .... Как да живея с такъв човек.. Неискам вече , твърдо съм убедена в решението си този път! Ние винаги ще бъдем родители на детето ,но между нас е свършено..изчерпано... Искам да се върна при човека с когото бях миналата година. Но всички са против него защото не е българин.. Всички както сега странично виждат че да мъжът ми не се държи както трябва в един момент ще се обърнат против мене само и само аз и детето да не сме при човека който искам. Водила съм наскоро детето при психолог. Психоложката каза ,че детето жадува да има баща с който да може да си играе ,нишката син баща е скъсана .. и да той има страха от баща си ... На моменти дори детето си мълчи и не казва че е било тормозено ... защото го е страх от последствията .....
Искам да ви попитам следните неща ..
-Тази декларация има ли давност? Може ли тя да бъде оспорена ...
-Имаме заем ,дали има законово право мъжът ми да ме накара да плащам част от заема ?
-Колко пари ще струва дело по взаймно съгласие ,ако се споразумеем с мъжа ми нещо .... и може ли без адвокат да се разберем ? Къде какво да направим?
-Дали ако детето остане при баща си след време ще мога да направя дело и да си върна детето ?
- Има ли нещо такова като до 11г детето е при майка си ... Могат ли да кажат,докажат че не той а аз съм лошата и да не ми дадат детето?
-Дали сега да му кажа на мъжът ми че искаме да се разделим или да изчакам до край на май когато детето завърши предучилищна .....За да не се случи така да ме изгони още сега от вкъщи ,а детето да остане при него ... Ако отида при мъжа с който искам да съм ... ще стане ли още по сложно ...
-Има ли той законово право да ми попречи дори детето ако в началото остане при него да ми попречи да почивни дни .. да взема детето при мене ?
-Въобще какво ме съветвате в тази ситуация да направя?
Моля Ви за съвет и всякаква информация която може да ми е от полза в тази ситуация.....
Омъжена с едно дете на почти 7годинки съм. Мъжът ми работи на държавна служба , аз безработна в малко градче.
Преди месеци живеехме в по голям град. Мъжът ми не живееше при нас ,беше на служба в друг град .Идваше си уикендите. Аз си гледах детето,живеехме при свекър и свекърва който също са ни помагали. Но при това малко време в което сме били с мъжът ми само събота и неделя... се отчуждих от него. А и той все се караше , шамареше малкия. Едва ли не се получаваше така ,че идва си за 2 дни увиква ни и си замине .... Срещнах друг мъж с когото исках да сме . Разделихме се с мъжът ми . Детето 2 седмици беше при мен . При другия мъж видяхме уважението,разбирането,детето си играеше и досега не бях го виждала така да се смее ,така да е щастливо с истинския баща ...... Следващите 2 седмици синът ми отиде при баща му. Бяха му наговорени куп лъжи ,беше го страх да говори с мен по телефона. Реших че заради детето ще опитаме да си оправим отношенията. Върнах се в семейството. Но мъжът ми не убеди да разпиша декларация пред нотариус,че ако се разделим детето ще остане при него . След известно време дойдохме тук в по малкото градче,уж на ново място далеч от проблеми ... Да де но те проблемите с нас си вървяха,явно... В началото добре беше... но само в началото. После пак се почна с виковете,психическия тормоз върху детето.. Шамарите за най малките и дребни неща. Последния път когато детето беше ударено ,то само се обърна към мен и ми каза -Мамо ти се радвай че тати още не ме е убил... Или като почне да вика мъжът ми и малкия ми казва -Мамо имам чувството ,че тати е полудял....... Страх голям има от баща му . Дори понякога го е страх да си каже наистина какво му е само и само да не го набие баща му. И ми казва добре съм .. или се съгласява с баща си ... за да има мир .... Аз не се карам ... опитвам да разговаряме ,че така не трябва .. и т.н. но ефект няма .. Всеки път посегне ли към детето все едно посяга към мен .... Как да живея с такъв човек.. Неискам вече , твърдо съм убедена в решението си този път! Ние винаги ще бъдем родители на детето ,но между нас е свършено..изчерпано... Искам да се върна при човека с когото бях миналата година. Но всички са против него защото не е българин.. Всички както сега странично виждат че да мъжът ми не се държи както трябва в един момент ще се обърнат против мене само и само аз и детето да не сме при човека който искам. Водила съм наскоро детето при психолог. Психоложката каза ,че детето жадува да има баща с който да може да си играе ,нишката син баща е скъсана .. и да той има страха от баща си ... На моменти дори детето си мълчи и не казва че е било тормозено ... защото го е страх от последствията .....
Искам да ви попитам следните неща ..
-Тази декларация има ли давност? Може ли тя да бъде оспорена ...
-Имаме заем ,дали има законово право мъжът ми да ме накара да плащам част от заема ?
-Колко пари ще струва дело по взаймно съгласие ,ако се споразумеем с мъжа ми нещо .... и може ли без адвокат да се разберем ? Къде какво да направим?
-Дали ако детето остане при баща си след време ще мога да направя дело и да си върна детето ?
- Има ли нещо такова като до 11г детето е при майка си ... Могат ли да кажат,докажат че не той а аз съм лошата и да не ми дадат детето?
-Дали сега да му кажа на мъжът ми че искаме да се разделим или да изчакам до край на май когато детето завърши предучилищна .....За да не се случи така да ме изгони още сега от вкъщи ,а детето да остане при него ... Ако отида при мъжа с който искам да съм ... ще стане ли още по сложно ...
-Има ли той законово право да ми попречи дори детето ако в началото остане при него да ми попречи да почивни дни .. да взема детето при мене ?
-Въобще какво ме съветвате в тази ситуация да направя?