forum.lex.bg

Здравейте!
Ситуацията ми е следната. Имам 16 годишен брак и 12 годишно дете. Ако трябва да си призная, мъжът ми изначално има доста тежък характер, но когато любовта премина, това започна много да ми тежи. Той ми действа психически и аз постоянно живеех в стрес (до момента, в който се изнесох - преди месец).
Сега стартирам процедура за развод. След дълги молби да се споразумеем, удрям на камък и ще се наложи сама да поема инициативата. Тук дойде проблемът - за рзавода (който не е по взаимно) трябва вина.
Аз цял живот съм се опитвала да не го злепоставям и да не раздувам проблемите си. Той се държеше тежкарски и "погледнато" от страни сигурно изглежда, че едва ли не ме издържа, праща по екскурзии в чужбина и ме облича като принцеса. Когато е парадирал с това пред приятели аз само загадъчно се усмихвах, за да не го унижа... Истината е, че аз бачкам като роб, за да изкарам всички тези средства. Поемах повечето сметки, разходи за скъпи уреди, почивки, дрехи и т.н. НО естествено бележки не пазя... За капак съм много по-млада от него и изглеждам добре, което допълнително внася чалга-визия в цялата картинка. Кой ще ми повярва?
Свидетел на обидите (трябва да отбележя някои са на национална основа, други по повод мои тежки заболявания, трети са си просто "лоши думи") е единствено детето. То ми казва и за всички гадости, които баща му му говори по мой адрес. То се бои ужасно от баща си и не искам да го подлагам на изпитанието да говори за това пред съда. Като се замисля аз нямам абсолютно нищо, за което да имам свидетели... Само аз и детето ми знаем в какъв ад живеех. Какво да правя? Помогнете ми - моля Ви!!!

Помощ може да дойде само от колега адвокат, който ще Ви консултира и насочи. Не се отчайвайте, детето не е толкова малко и по всяка вероятност ще бъде изслушано от съда при определяне упражняването на родителските права. Не разбрах какъв е основния проблем: доказване на вина за развода или определяне по-голям дял от имуществото, което е в отделен иск.

Благодаря за окуражаването!
Аз явно съм от този загубен тип жени, които не искат нищо от мъжа си. Искам едиствено да ми наплати дяла на апартамента (придобит след брака), като смятам да му оставя всичко - коли, мебели, уреди... Само да се оттърва!!!
Проблемът е как да формулирам доводите. Адвокатът ми иска конкретика, а на мен ми се струва нелепо да описвам ситуациите, в които ме е постявял. Още повече, че повечето са на 4 очи.
Например случка от сорта "Детето седи на ръба на бюрото и пише домашно, а той играе игри на компютъра (на бюрото). Аз му казвам да стане, за да не се гърчи дъщеря ни, а той зад гърба ми казва на детето "Еб*** мършата!"" или "Отиваме на басейн. Аз и детето сме облечени с торбите и чакаме. Той решава да пие кафе... Аз му казвам да не се мотае, а той "Пу*** миризлива - ще ме чакаш до 11 ако трябва". Другото няма да го пиша, за да не досаждам. Става ли това за довод и честно казано ми съвестно да занимавам съдиите с подобни простотии. Не е ли достатъчно, че казвам, че не мога да живея с този човек?

В молбата ще го опише адвоката малко по-различно,но на него трябва да кажете всичко, дори и нецензурните думи за да може да го формулира. Иначе това ще докажете със свидетелски показания. Никой никога ли не го е чувал , виждал и т.н.

Там е проблемът... Пред хората той винаги се е държал прилично. Единственият ми свидетел е детето, а тя умира от ужас да каже нещо срещу него. Тя също е жерва на психически тормоз от негова сстрана и от там и страхът и.
Страшно се притеснявам, че могат да не ме разведат. Той се е впил в мен като кърлеж и не пуска. Боя се, че ще каже, че ме обича и не иска развод, а истината е, че сам не може да се издържа. Постоянно се оплаква, че няма да може да насмогне на сметки - особено зимата. Не знам защо толкова се притеснява. Аз не вземам много повече от него, но мога да се оправя и с по-малко пари.

Не се отчайвайте! В крайна сметка по - добре ще е съдът да изслуша детето, щом то е единственият свидетел на тормоза. Едва ли това ще му причини по - голямо психическо безпокойство от обидите и нецензурните думи и разправии, на които се е нагледало и наслушало. Близък човек също може да свидетелства - майка Ви или приятелка.

Никой не може да бъде женен насила! Ще Ви разведат, щом искате. Дори , ако трябва да поемете вината.

Имам приятелки, колеги, а и родителите ми които знаят за проблемите ми, но основно от моите споделяния. Не са били там...

На всичко съм готова само да се свърши! Само дето ще тормози детето след развода... но няма как... иначе пак не е по-добре...

Щом вече е започнал тормоз от страна на съпруга спрямо Вас и спрямо детето, явно това е единственото решение. След развода ще са ограничени контактите му с детето, така че няма да има възможност да го притеснява толкова много.

Бихте ли си включили настройката Лични Съобщения, от Контролния панел?

Поздрави