forum.lex.bg

не знам дали питането ми е за тази тема но случаят е такъв
дело за развод заведено от жената. Мъжът отговаря че е съгласен с всичко което тя иска освен с причините довели до разстройстрвото на брака/ което според мен е без значение предвид липсата на искане за произнасяне на съда по вината/
в първото заседание съдията и адвоката на жената убеждават мъжа да подпише споразумение в което се задължава да изплати 1/2 от адвокатския хонорар.
Сумата е значиетлна по своя размер за доходите му, той дори има искане да бъде освободен от таксите защото има ТЕЛК, но се е уплашил и подписал.
Може ли да се говори за неетично поведение на адвоката, още повече че като юрист добре е съзнавал /също и съдията/ че с решението си съдът би написал същото като в спогодбата само че нямаше как да се присъдят адвокатси разноски.
това естествено евентуално би възникнало на дневен ред ако ищцата си потърси разноските.
В този смисъл адвокатът е охранил интереса на ищцата доста добре, но дали пък е етично.

pitasht написа:не знам дали питането ми е за тази тема но случаят е такъв
дело за развод заведено от жената. Мъжът отговаря че е съгласен с всичко което тя иска освен с причините довели до разстройстрвото на брака/ което според мен е без значение предвид липсата на искане за произнасяне на съда по вината/
в първото заседание съдията и адвоката на жената убеждават мъжа да подпише споразумение в което се задължава да изплати 1/2 от адвокатския хонорар.
Сумата е значиетлна по своя размер за доходите му, той дори има искане да бъде освободен от таксите защото има ТЕЛК, но се е уплашил и подписал.
Може ли да се говори за неетично поведение на адвоката, още повече че като юрист добре е съзнавал /също и съдията/ че с решението си съдът би написал същото като в спогодбата само че нямаше как да се присъдят адвокатси разноски.
това естествено евентуално би възникнало на дневен ред ако ищцата си потърси разноските.
В този смисъл адвокатът е охранил интереса на ищцата доста добре, но дали пък е етично.

Чудна работа.нещо не ми се вярва,че:

1.Съдията ще убеждава страна да подпише споразумение за преминаване от развод по исков ред в развод по взаимно съгласие.Решение от подобно естество могат да вземат единствено съпрузите.
2.От какво се е "уплашил" съпруга,че от страх е подписал ? Да не би съдията и колегата,който е представлявал съпругата му да са "човекоядци" или нещо от този тип ?
3.Ако в действителност съпруга,за който се интересувате не разполага с възможност да си осигури договорен адвокат за същия е била на лице възможност да поиска предоставяне на правна помощ.И съда би му я допуснал в случай,че за това са налице основания.Дори със служебен адвокат да се бе явил,пак не би се стигнало до такъв изход на делото.

4.На последното Ви питане ще отговоря така "Законът защитава бдящите,а не спящите !".Не виждам неколектно поведение от страна нак олегата,а още по-малко пък умисъл.

да може би няма некоректност но за мен възниква това:
след като адвокатът подготвя споразумението не следва ли да предупреди ответника че разноски при спогодба не се дължат освен ако не се уговори друго и че ако има съдебно решение последиците ще са същите но без разноските. В този случай не се ли приема че адвокатът действа в интерес на двамата съпрузи при изготвяне на споразумението? А той е бил адвокат на ищцата по исковото производство а знаем че адвокатът не може да защитава двете страни?
И съдът не е ли бил длъжен също да напъти ответника в тази посока?
Нали се сещате че при нак дело ако има спогодба подсъдимият е задължително със защитник точно с идеята че лесно може да бъде подведен и накаран да подпише нещо неизгодно.
А за страха има различни хора Този човек е с 2 инфаркта често си губи мислите и лесно се манипулира. Да не говрим че е и доста страхлив.
За служебен защитник не виждам нужда, като иска и той развод, няма непълнолетни деца от брака и т.н. за какво му е? А и напоследък съдът не иска така лесно да назначава защитници?

Да видим дали правилно съм схванала питането?- твърдите, че колегата, изготвил споразумението ( спогодбата) е И адвокат на ответната страна, респективно има ангажименти и към нея?
Е, не! Да се върнем към дефиницията за "спогодба"...

Чл. 78, ал.9 го позволява. Колегата, просто е уговорил онова "друго" визирано в нормата, а не "така, както са ги направили" и с това си действие е охранила интересите на своята доверителка чудесно. Това и е същината на работата, по ягодите, защо да бъде упреквана, че я е свършила добре- съдът ще върне на доверителката и половината държавна такса ( което е троха, но все таки), а адв. хонорар ще и бъде репариран от ответната страна.
Ми, перфектно свършена работа, според мен.


Фактът, че ответната страна е "незрящ" не е извинително ( ако и да не харесате отговора-не виждам причина за упрек към колегата).

явно всичко е въпрос на гледна точка.
Според мен при спогодба няма как да охраниш и двата интереса и просто трябва да предупредиш за това ответника- въпрос на етика е не на законова норма.

Вие какво разбирате под понятието " Спогодба"? Нали страните постигат по този начин общо съгласие относно въпросите, по които би следвало съдът да се произнесе при липса на такова по исков ред. Защо смятате тогава, че колегата е извършил нещо нередно?

ИЗ ЕТИЧНИЯ КОДЕКС
Чл. 13. (1) Адвокатът не може да съветва, да представлява или да действа от името на две или повече страни по един и същи въпрос, ако му е известно, че съществува противоречие в интересите им.

(2) В случаите, когато съществува риск от възникване на противоречие в интересите, адвокатът е длъжен да уведоми всички заинтересувани страни и да получи съгласието им преди да поеме ангажимент да ги представлява.

(3) При възникване на противоречия в интересите на клиентите, адвокатът е длъжен да се опита да ги помири, а в случай на неуспех да преустанови даването на съвети, оказването на съдействие и осигуряването на защита или процесуално представителство в конкретния случай.

Брей, че лош адвокат! Написал спогодба - и иска пари!
Според Вас как адвокатът трябва да разбере, че между страните съществуват противоречиви интереси, когато лично подписват изготвеното споразумение?
И пак според Вас, трябва ли при изготвяне на спогодба по дело за развод, адвокатът да предупреждава страните, примерно "за ланския сняг"?

pitasht написа:явно всичко е въпрос на гледна точка.
Според мен при спогодба няма как да охраниш и двата интереса и просто трябва да предупредиш за това ответника- въпрос на етика е не на законова норма.

Не съвсем. Адвокатът е изготвил проект на спогодба, но докато страните не я подпишат- такава не съществува, делото си е висящо, всеки си обгрижва интереса, ерго- всяка от страните, ако е сметнала, че интересите са и увредени, то просто не подписва. Да не споменавам, че можеш да си оттеглиш даденото съгласие по параметрите, докато не се одобри от съда...
И не е въпрос и на етика- адвокатът си има доверител, и именно в негов интерес е изготвил споразумението- всеки несъгласен не следва да го подписва.

п.п. Направо се учудвам като как им изготвяте молбите за развод по взаимно съгласие. Нещо по въпроса за етиката и там? ( това е шега, не го приемайте за дребнавост).

ch3oh написа:Брей, че лош адвокат! Написал спогодба - и иска пари!
Според Вас как адвокатът трябва да разбере, че между страните съществуват противоречиви интереси, когато лично подписват изготвеното споразумение?
И пак според Вас, трябва ли при изготвяне на спогодба по дело за развод, адвокатът да предупреждава страните, примерно "за ланския сняг"?

Това за ланския сняг трябва да се впише и в писменото споразумение, иначе ще са накърнени правата на страните. Чл. 13 от ЕК.

няма да се разберем

Всъщност аз като четох етичния кодекс май няма адвокат който да не е нарушавал някоя разпоредбичка / толкова са общи и неконкретни нещата/
Помоему трябва да се внимава защото никога не се знае??????

pitasht написа:няма да се разберем

Абсолютно!

pitasht написа:няма да се разберем

Всъщност аз като четох етичния кодекс май няма адвокат който да не е нарушавал някоя разпоредбичка / толкова са общи и неконкретни нещата/
Помоему трябва да се внимава защото никога не се знае??????

Вие може и да го четете, ама дали го тълкувате правилно!?
П.П. Той " Хадвукатинът" по презумпция е лош, що да Ви разубеждаваме?

nk7702n написа:П.П. Той " Хадвукатинът" по презумпция е лош, що да Ви разубеждаваме?

абсолютно е така.

аз например съм си нарушила етичния кодекс в тази част е няма да кажа спрямо кой клинет дано и той не се рови във форуми

(4) Адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която не разполага с време, знае или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и компетентност, освен ако ще си сътрудничи с адвокат, притежаващ тези знания и компетентност.

В случая Ви казахме, че няма нарушение на Етичния кодекс. А относно преценката дали някой колега нямал време, знания и компетентност и знаел това, но въпреки това е поел даден казус, то това също е много общо казано. Ако адвокатът е търсен и добър специалист, ясно ще е, че няма да разполага с много време, примерно да обяснява по два часа най - малко на всеки клиент поотделно как се развива производството и какви действия ще предприеме като негов процесуален представител. За преценката дали има знанията и компетентността - можете да откриете колкото искате най - различни мнения сред доволни и недоволни клиенти. Съдейки от личен опит и от опита на колеги, в голяма част от случаите на жалби от недоволни клиенти срещу адвокати се оказва, че колегите са си изпълнили задълженията, както трябва, но им е била вменена вина без никакво основание.

nk7702n написа:А относно преценката дали някой колега нямал време, знания и компетентност и знаел това, но въпреки това е поел даден казус, то това също е много общо казано.

или е бил длъжен да знае не забравяйте и тази част от текста

Не пиша аз текстовете на закона. Чета ги.

pitasht написа::?:

nk7702n написа:А относно преценката дали някой колега нямал време, знания и компетентност и знаел това, но въпреки това е поел даден казус, то това също е много общо казано.

или е бил длъжен да знае не забравяйте и тази част от текста

Не пиша аз текстовете на закона. Чета ги.

То и аз не ги пиша, за съжаление. Относно това, че съществуват празноти, неясноти и противоречия тук и там, няма спор. По отношение на конкретната норма на чл.13 от ЕК, всичко подлежи на доказване, Вие ми кажете как точно ще се докаже, че е знаел или е бил длъжен да знае, че няма необходимата компетентност и знания!? Пък и кой би могъл да каже без голяма доза субективизъм, че конкретен защитник примерно не е осъществил ефективна защита поради тези причини. При условие, че резултатът от едно конкретно производство зависи от комбинация от фактори и не е единствено следствие от усилията и компетентността на адвоката!?

pitasht написа:не знам дали питането ми е за тази тема но случаят е такъв
дело за развод заведено от жената. Мъжът отговаря че е съгласен с всичко което тя иска освен с причините довели до разстройстрвото на брака/ което според мен е без значение предвид липсата на искане за произнасяне на съда по вината/
в първото заседание съдията и адвоката на жената убеждават мъжа да подпише споразумение в което се задължава да изплати 1/2 от адвокатския хонорар.
Сумата е значиетлна по своя размер за доходите му, той дори има искане да бъде освободен от таксите защото има ТЕЛК, но се е уплашил и подписал.
Може ли да се говори за неетично поведение на адвоката, още повече че като юрист добре е съзнавал /също и съдията/ че с решението си съдът би написал същото като в спогодбата само че нямаше как да се присъдят адвокатси разноски.
това естествено евентуално би възникнало на дневен ред ако ищцата си потърси разноските.
В този смисъл адвокатът е охранил интереса на ищцата доста добре, но дали пък е етично.

.

Все още в България не е много чиста думата адвокат,следвало е да има доверие и почтенност в отношенията от негова страна при изготвянето на споразумението и начина на плащане въпреки диспозитивната разпоредба на ГПК.А ,от друга за потърпевшия незнанието не извинява ,щом се е подписал значи е знаел за съдържанието и се е съгласявал.

pitasht написа:... мъжа да подпише споразумение в което се задължава да изплати 1/2 от адвокатския хонорар.
...........

Нещо взе да се прекалява в темата с почтеността на адвоката , а това безусловно дразни.
Нека автора на темата да постне точната формулировка на тази клауза, за да не се манипулира повече с тезата, че видите ли в споразумението има текст със следното съдържание: "1/2 от адвокатския хонорар да бъде поет от "клетника"".
Според мен би трябвало да звучи по следния начин ( обичайно и така си звучи)- " страните се съгласяват разноските по делото да бъдат поети от двамата по равно"- кое му е неясно формулираното, че всеки прочел това съдържание да не схване същината на тези български думи?
Ааа, не знаех?!?, че разноските включват и адв. възнаграждение... , соц. слаб съм и като такъв ми се следва промоция.

Вярно е, че са могли да договорят " разноските по делото до момента да се поемат от страните, така както са ги направили" и за този късметлия да остане само половината от евентуалното доплащане на ДТ ( според зависи, какво там са договорили и какво е платено в началото), но не би.
Не вярвам липсата на тази формулировка да е преднамерена.

с решението си съдът би написал същото като в спогодбата само че нямаше как да се присъдят адвокатси разноски.

С решението- всекиму своето. Докато не е освободен с нарочно определение за ДТ- дължи ги. Някак ми убегна факта да е представил изискуемите документи, респективно молба, която най-сетне да е уважена, че едва след това да идва на дневен ред въпроса с дължимостта на разноските.