forum.lex.bg

Вуйчо ми страда от тежко заболяване, което налага специални грижи. Тъй като е загубил връзката със дваматата си пълнолетни синове си още преди години те отказват да полагат необходимите грижи за него.
Възможно ли е по законен път те да бъдат задължени да се грижат за него?
Ако това не е възможно,то те трябва ли да го заяват по някакъв надлежен юридически начин?

Престъплението е умишлено ,и трябва да се узнае от лицата с които се намират в родствена връзка.Доколко е налице затруднение е фактически въпрос.Чл181 НК.

Благодаря за насоката.
Не съм се замислил, че представлява състав от НК.

Твърде смело изказване на колегата, бих казала.
Законът дава право на вуйчо Ви при определени предпоставки да търси издръжка от децата си (вероятно зряли хора вече). Толкова. Останалата част от споделето от автора е в обсега на морално егичните норми между деца и родители...

Потърсете консултация с адвокат.

Извън спора( смятам нормата за мъртва), някой би ли ми посочил СР по чл. 181 от НК?

За идентични случаи законодателят е въвел ДГИ ( стига вуйчото да притежава в собственост НИ), но си влече задължения, освен това и сигурни бъдещи съдебни спорове...

Брачна колегия.Иск за издръжка с удостоверения за родствени връзки,удостоверения за адрес на роднините.След решение на съответния съд и ако е в полза на родителя и не се изпълни решението,то следователно има престъпление против брака и семейството.
Следва присъда http://vrs.bg/upload/arhiv/endcases/2010/juni/nak/03704709/49462210.htm
В случая е за дете.

Между нормата на чл. 181, за която питам , и нормата на чл. 183 има само два члена, но разликата е съществена, нямакак.
Благодаря, все пак.

Мели, не смятам, че е смело изказването. Има резон да се постави на дискусия, така щото (цит. по памет)задължението за полагане на грижи относно членовете на семейството е въздигнато в принцип на СК, който урежда отношенията основани на родство.
Задължението за издръжка също, какъвто въпрос не е поставен в настоящата тема.

Поли, сигурно си повече от мен права, но при така поднесената фактология не става ясно какви обстоятелства са били причина за дългогодишно прекъснатата физическа връзка между тях. Знае ли човек...

Аз лично не съм срещала практика по чл. 181 от НК. Теоретично погледнато - на пълнолетните деца СК вменява конкретно задължение /извън общите принципи/на СК в чл. 124, ал. 5 - пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители. Тава норамативно /не само морално/ вменено задължение позволява да се изпълни бланкета на чл. 181 от НК. При наличие на доказателства за останалите съставомерни признаци, нормата може и да "оживее" като нищо... Дори това да е така, пак няма да задължи пълнолетното дете да полага действителни грижи. Струва ми се, че в този вид отношения желаната цел реално няма как да бъде постигната, колкото и да се напъва законодателят.

Вуйчо ми страда от тежко заболяване, което налага специални грижи. Тъй като е загубил връзката със дваматата си пълнолетни синове си още преди години те отказват да полагат необходимите грижи за него.
Възможно ли е по законен път те да бъдат задължени да се грижат за него?
Ако това не е възможно,то те трябва ли да го заяват по някакъв надлежен юридически начин?

Извинявам се за непълното излагане на фактите.

При развода родителските права бяха отсъдени на майката, която сключи нов брак и има още едно дете от новия си съпруг.На децата беше присъдена издръжка, която вуйчо ми прекрати да изплаща в определен момент и срещу него беше издаден изпълнителен лист, който все още той не е удоволетворил - дължи още пари за издръжката. Под "прекъсната връзка с децата" имам превид, че освен наложената издръжка и редки срещи със синовете си, който престанаха преди няколко години,той не е полагал никакви други грижи за тях.
В момента поради тежкото си здравословно състояние той вменява на майка ми (неговата сестра, с която живеят в един имот)задължението да се грижи за него ,защото "тя е длъжна и няма кой друг"

Тъй като тя е възрастен човек и няма да може за в бъдеще да полага необходимите грижи спрямо неговото здравословно състояние : до каде се простира нейното "задължение" и от каде започва задължението на синове му като пълноправни негови наследници при положение,че те отказват всякакъв контакт с него?

eй т'ва не го разбирам - като са ни свежи годините и децата си забравяме, и издръжки не плащаме, и грижи не полагаме, а не се и интересуваме от тях.

и като се изтърколят тези, свежите годинки, се сещаме че има едни т.нар. низходящи дето трябва да ни гледат.

пък и едно наказателно да им спретнем, че малко житейски наказания са понесли децата от това да имат родител дето нехае за тях...егати, логиката!

lexy21 написа:Аз лично не съм срещала практика по чл. 181 от НК. Теоретично погледнато - на пълнолетните деца СК вменява конкретно задължение /извън общите принципи/на СК в чл. 124, ал. 5 - пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители. Тава норамативно /не само морално/ вменено задължение позволява да се изпълни бланкета на чл. 181 от НК. При наличие на доказателства за останалите съставомерни признаци, нормата може и да "оживее" като нищо... Дори това да е така, пак няма да задължи пълнолетното дете да полага действителни грижи. Струва ми се, че в този вид отношения желаната цел реално няма как да бъде постигната, колкото и да се напъва законодателят.

Съгласна.

Навярно няма и да намерим СР по този състав, така щото трябва да отчетем, освен посочените от теб обстоятелства, липсата на желание у лицата, закриляни от 181 да инициират наказателно производство, манталитета на нашего брата ( съобразяване с хорското виждане по нашите семейни проблеми) и сигурната липса на реални резултати относно изпълнение на задължението дори под страх от наказателна отговорност.

Както е казано в народната мъдрост- " на каквото си постелеш, на такова ще легнеш".

По темата- мислете за социален асистент, ако разполага с финансови средства- наемете лице с нужната квалификация, или по линия на ДГИ- тези грижи имат паричен еквивалент, който следва да се репарира по някакъв начин. Или търсете, според зависи заболяването, настаняване в специализирани институции.
Що се отнася до твърдението" ти си щото няма кой друг" е преувеличено.
Мисля може да се приложи реда, относим при издръжките- по близките изключват по-далечните задължени лица. В този смисъл низходящите от първа степен имат задължението, до колко успешно ще изпълнят е друга тема.

пък и едно наказателно да им спретнем, че малко житейски наказания са понесли децата от това да имат родител дето нехае за тях...егати, логиката!

В конкретния случай е нелепо, съгласна съм, но все пак да не забравяме, че може да се ползва от тази правна възможност.
Нещо повече, дори да не е изплатил дължимата издръжка, знаем, сам той на лично основание може да търси от децата си такава( напоследък все повече ще се правораздава по искове с такъв предмет... "Битието определя съзнанието").

Явно става дума за човек, който е мотивирал житейски всичките си близки да се "борят" за него на принципа "вземи го ти". Реално няма как юридически да се осигури дължимата грижа, дори да беше хирувим. Също считам, че трява да се търсят други способи - сред изброените от Поли.

Благодаря за последните мнения.

Въпросът ми е -има ли престъпление по чл. 181 от НК,по-точно липса на грижи за болен родител?Лицето Е със своето поведение покрива ли състава на престъплението по чл. 181 от НК?Подала съм жалба до Окръжна прокуратура,имам ли някакъв шанс да спечеля правата на мама?

На 10.08.2015 г. Подадох жалба със вх. №...../....................2015 г. В РП за престъпление против семейството по чл. 181 от НК,по-точно липса на грижи от низходящ /пълнолетен,без ТЕЛК,в качеството на дъщеря/ към възходящ /майка,страдаща от сенилен психоорганичен синдром от 31.01.2015 г.-забелязано психично състояние/.
Аз,като жалбоподател, и свидетелят Е,EГН с адрес по лична карта ...............................
сме биологични сестри от един баща и една майка, за която всъщност подавам сигнал,че извършва престъпление,бяхме повикани за уточняване на обстоятелствата в РУП-.......И двете сме дали писмени показания.
За какво става на въпрос:Майка ни,Т,ЕГН ,живуща по адрес на лична карта гр......,на 09.11.2011 г. Получи симптоми на инсулт,които бяха потвърдени след компютърна томография в МБАЛ на 14.12.2011 г.-диагноза малка зона на исхемичен инсулт от лакунарен тип в дясно париетално,без парези.Още от 09.11.2011 г. Майка е трудно подвижна,ставаше само до тоалетната и то много трудно,замайваше й се главата непрекъснато.През лятото на 2012 г. Имаше подобрение,но все пак не може да ходи на пазар,да си набавя сама лекарства,да домакинства,лична хигиена-колкото до тоалетна ходеше,само това.През февруари 2013 г. В мое отсъствие беше паднала при излизане на разходка сутрин към 10 ч. И си счупи лява китка,която така и не е раздвижена и днес.От лятото на 2014 г. Забелязах,че е изключително раздразнителна,особено през януари 2015 г.На 31.01.2051 г. Сутринта разбрах вече видимо,че има сериозно психично заболяване-имаше халюцинации,гласове,много говореше,необоснована тревожност.Веднага не си дадох сметка,че е нещо сериозно,но вече на 03.02.2015 г.
-1-
След като си дойдох вкъщи и я заварих така-казва,че всички починали идвали вкъщи и чистили,вилици и лъжици в кофа за дърва,по шкафчета всичко прибрано.В следващите месеци започна и агресиво поведение-удря ме със здрава ръка,когато не очаквам и където намери,нарича ме с всякакви нецензурни думи,гони ме от вкъщи,преливащи
мисли,пищи,реже кабел на интернет,разконцентрирано мислене,усилена психомоторика на говора,изхвърля дрехи,други ги опакова по торбички,защото щял да падне блока от многото ремонти на съседи и трябвало да се подготвим за евакуация,излиза по улицата и пее,крещи,пищи,дори е ходила в общината на ..........,в Банка .....,Заплашва хората с измислици.Водих я на невролог,а след това уредих и посещение на психиатър на място в къщи.Психиатърът каза,че е сенилен психоорганичен синдром вследствие атеросклероза на мозъчните съдове.Изписа лекарства,които като ги пие,е горе-долу поне неагресивна,но ако не се даде лекарството навреме,следва горното,което описах като състояние.Забелязах,че има проблем и с това да осъзнава значението на парите.
За този период от 09.11.2011 г. Само аз гледам и обгрижвам майка,ходя на работа на 35 км в едната посока от понеделник до петък ,работя си по професията,фактически ме няма от 6,15 ч. Сутрин до 18,15 ч. Вечер,домакинствам,плащам сметки,тегля й пенсията на банкомат.
През всичките тези години,откакто майка е със сериозни затруднения в здравословно-
То състояние сестра ми идва средно по 2-4 часа на 2 месеца,което изобщо не е крайно недостатъчно,но и всякаква липса на грижа,ако може да се каже.
На 04.09.2015 г. получих постановление на прокурор от РП-........................,че отказва да образува досъдебно производство,тъй като липсват данни за извършено престъпление.
От това,което прочитам в полученото постановление,констатирам,че преписката е изготвена само въз основа на писмените показания-моите като жалбоподател и на Е,без да се провери тяхната истинност,поради което остава непонятно как се прекратява преписка въз основа на неконстатирани данни.По-точно:
1.Е обяснява,че живее на адрес в гр. София,който не ми е известен като нейна собственост или нает имот с договор за наем. Е е с настоящ адрес в гр. .......... по лична карта.Как прокурорът констатира истинноста,че лицето Е пребивава на този адрес по законоустановен ред?
2.Е обяснява,че е придружавала майка си в гр. София,когато е имало нужда.
Във връзка с това мога да кажа,че за 3 г. 9 м. Е е посрещнала линейката на Спешна помощ на 12.02.2013 г.,когато майка е извозена поради счупване на горен ляв крайник,след съобщаване по телефона за случилото се от съседка.
За 3 г. 9 месеца майка ми е извозвана със спешна помощ,за контролни прегледи не един път,а може би около 10 пъти,като Е не е присъствала извън горепосочения случай нито на приемане,нито на изписване на майка ми.Документите са разписани в болниците само от мен.
Е дори не се е запознавала по документи за диагнозите на майка ми,нито й е известно какви лекарства пие.
Как прокурорът констатира истинноста,че лицето Е е придружавала майка си до болница в София,когато е имала нужда,като под нужда уточнявам,че става въпрос за извозване със Спешна помощ,контролни прегледи,за преглед с талон за специалист?
3.Е обяснява,че работи от понеделник до събота от 8,30 ч. До 20,00 ч. с почивен ден неделя.
Не твърдя истина/неистина за този факт.Но факт е,че Е от 1997 г. Насам след завършване на образованието си,винаги са й внасяни здравни осигуровки като безработна,не е подавала годишни данъчни декларации за доходи,няма регистриран трудов договор,не е регистрирана като безработна в което и да е бюро по труда,не е работила по служебно правоотношение,не доказва доходи.
И ако работи по трудов договор,то тогава тя би трябвало да има 20 дни основен платен годишен отпуск,през които може лично да се грижи за майка ни,а тя пред мен казва,че не може да взима отпуски.
Как прокурорът е констатирал тогава,че Е не може лично да се грижи за майка си поради гореспоменатото работно време?
4.Е,че е искала чужд човек да наеме.Дала ли е обяснение как ще се плаща на 8 ч. Работен ден или на друго работно време на личен асистент на частни начала,след като заплащането на такъв в момента е 380 лв. На 8 часа дневно,а общо доходът на майка ми и на мене е 300 лв. Пенсия на майка ми и 500 лв. От мен-заплата и пътни.Сестра ми не декларира доходи по законоустановения ред,а желае частен личен асистент,на който не обяснява как ще учства в плащането и изночника на доходите си.Аз питам ,защото в един момент моите доходи ще бъдат запорирани,защото са легални,а тя,както и откъде има доходи,не са легализирани.
Как прокурорът е установил,че предложението на Е за частен личен асистент,е било изпълнимо?
5.Е обяснява,че е давала и материална помощ,което се
Изразява в това да напазарува за 10 лв. Хранителни продукти,когато дойде за 2-4 часа на 2 месеца.Как може лице,което няма доходи,да осъществява материална помощ?Оставяла ми е пари,за да й внасям здравни осигуровки,което аз съм изпълнявала.
По принцип от 01.01.2000 г.,когато беше гласувано със закон здравното осигуряване в РБ,само за около 10 месеца най-много Е лично да си е внесла здравни осигуровки,през другото време аз лично съм й ги внасяла,разбира се тя ми е давала средствата,въпреки,че не ми е известно откъде ги има.Казвала ми е,че работи,но дали е така,не мога да кажа така ли е.
Всичко това,дали има легални доходи,има ли регистриран трудов договор,на какво основание са здравните осигуровки внасяни,за Е може да се констатира от информационните масиви на НАП,което според мен от прокурор Д не е направено.
6.В обясненията си в РУП МВР-гр. ....... съм пояснила,че аз заедно с моята заплата и на майка пенсията покривам разходи захрана,лекарства, режийни,разноски,ОсновниНи и текущи ремонти,уреждане и заплащане транспорт от до болница.С други думи се разпореждам вместо майка с пенсията за разходите,които тя не може физически да отиде и да плаща,но не и че разполагам с нейната пенсия за лични нужди.В тази връзка поясних ,че в момента и спестявам пари от нейната пенсия евентуално за личен асистент през зимата и че в момента от 5-6 месеца всички разходи за дома покривам с моята заплата.
Прокурорът в постановлението ми пояснява,че мога да настаня майка ми в здравно или социално заведение и ли да й бъде определен асистент на частни начала,без да се е запознала с условията за такова настаняване:
1.За асистент от Социални грижи лицето-асистент трябва да бъде член на семейството,безработен,за което сестра ми не отговаря,тъй като не е регистрирана в бюрото по труда.
2.За асистент към съответната община ,за да бъде одобрена майка ми да ползува асистент,трябва да отговаря на условието да няма кой да се грижи за нея през деня.Но сестра ми Е по документи живее в къщи и е безработна,което не ни дава възможност за одобрение.Още повече ,че в момента тези програми са спрени.
3.За назначението на частен асистент аз и майка ми нямаме достатъчно доходи,сестра ми я изключвам тук,тъй като тя няма документално обосновани доходи.
Подадох тази жалба в РП точно затова,че вече съм изчерпала собствените си възможности за обгрижване на родител с тежко психично заболяване,което носи и опасност от суициден риск за себе си и околните,обосновавайки,че чл. 124,ал. 5 от СК ни вменява нормативно моралното задължение за грижа на болен родител и чл. 181 от НК,че когато низходящ има болен родител извършва престъпление,като не осъществява тази грижа, както може-чрез себе си или по друг начин,но който да е достатъчен,за да са извършени необходимите грижи за родител,който е неспособен сам да осъществява ежедневните си човешки потребности и така бъде поставен в сериозни затруднения.Никъде в СК или НК не е упоменато,че само един низходящ /дете/ е длъжен да се грижи за болен родител /възходящ/ и той е длъжен да доказва пред прокуратура/съд,че той е изчерпал своите възможности за обгрижване,за да е необходимо да се констатира,че другият низходящ,който не полага грижи,че по този начин нарушава чл. 124,ал. 5 от СК и чл. 181 от НК.След като Е не изпълнява доброволно своето нормативно вменено задължение по чл. 124,ал. 5 от СК и по този начин нарушава и чл. 181 от НК,моята молба е органите на съдебната власт да разгледат преписката и ако е необходимо,вече да й се вмени с постановление задължението за грижа на майка ни.
Разговаряла съм нееднократно със сестра ми Е,че на майка са й необходими по-обстойни грижи,но тя отказва да присъства вкъщи и да я гледа,защото не можела да издържа такива обстоятелства,а не ми е известно в момента дали наистина работи или не,не съм посещавала „работното й място”,това нека да го констатират органите на съдебната власт.Ние сми 2 сестри,аз пъм поела достатъчно своята част,тя как ще гледа майка си,дали ще плаща на човек или тя,това за мен е без никакво значение,въпреки,че майка ми се чуства отритната и пренебрегната от нея и непрекъснато плаче.Казвала съм,че ни трябва и трети човек,когато се наложи.
Знам си правото да обжалвам по реда на чл. 213,ал. 2 от НПК и смятам да се възползувам от това си право,въпреки че пострадалият не съм аз,а майка ми,но моля да бъде разпоредена проверка как е установена истинноста на обясненията на Е,за да се прецени,че не са налице данни,които да покриват състава на престъплението,както е предвидено по разпоредбата на чл. 181 от НК.
Приложени копия на документи-епикризи,листове за СП.

Според мен няма данни за извършено престъпление понеже ,на майка ви грижите сте оказали,Вие и не е изпаднала в сериозно затруднение може и трето лице да е, като личен асистент брат сестра и темп подобни социални работници за което да покриват състава на чл.181 от НК така например е дадено във Определение от 01.02.2013 по ЧНД 89/2013 на РС - Горна Оряховица впредвид и липсата на задължителна практика.

Часове живот и остават....като всеки в положението и ...

Майка в момента дори си се движи спокойно,без бастун,с нормално кръвно,но психично заболяване,което е без ремисия.Аз не покривам изцяло грижата,през деня е сама,но засега се оправям,свикнала съм,но тя не заслужаваше това отношение на сестра ми.

Можете ли да ми го копнете ЧНД89/2013 Г. на РС-Г. Оряховица,че не го намирам.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалба по чл.243 ал.6 от НПК.
С определение от 01.02.2013 г. по ЧНД № 89/2013 г. ГОРС е потвърдил постановлението от 02.01.2013 г. на Районна прокуратура Горна Оряховица за прекратяване на наказателното производство по ДП № 753/12 г.
Жалба против това определение е подал пострадалият Г. Н. Д.. Прави оплакване, че определението е необосновано и моли да се отмени. Аргументира се с това, че бил инвалид и синът му Н. Д. не полагал грижи към него от каквито се нуждаел, поради инвалидността си, а тия полагани от съпругата му не били достатъчни.
Като прецени оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, Окръжният съд установи следното:
Жалбата е неоснователна. За да потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство, Районният съд е приел, че деянието по чл.181 от НК не е осъществено от обвиняемия Н. Г. Д. - син на жалбоподателя. Съпругата на последния полагала достатъчно грижи за него, поради което не могло да се приеме Н. Д. да е осъществил състава на престъпление по чл. 181 от НК и правилно прокуратурата е прекратила производството.
Окръжният съд намира, че съображенията и изводите на Районния съд са правилни. От фактическа страна е установено, че жалбоподателят подписал договор за кредит през 2007 г. с банката, като сумата от кредита предоставил на сина си, който пък се задължил да го плаща. Заемът бил обезпечен и с ипотека на апартамента, обитаван от жалбоподателя в полза на банката. Синът плащал вноските известно време, но след това престанал. По-късно през 2012 г. подписал споразумение с банката за всътпване в дълг в полза на сина си, при което се задължил да изплаща и други негови задължения по други кредити. Затова споразумение съпругата му и синът му не били съгласни, в следствие на което възникнал конфликт между тях. Банката предприела мерки за принудително изпълнение чрез ЧСИ.
Тъй като съпругата полага грижи според възможностите си, липсва съставомерния резултат по чл. 181 от НК - жалбоподателят да е изпаднал в сериозно затруднение в следствие на неполагане на грижи от сина. Касае се за гражданско-правни отношения между роднини, като няма данни жалбоподателят да е бил принуден да подписва сключените договори и споразумението с банката.
По тези съображения Окръжният съд счита жалбата за неоснователна, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 24 от 01.02.2013 г. по ЧНД № 89/2013 г. на Горнооряховския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: