чл.53 от СК

[Гост.]

Правилно е решението.

[sarbijanac]

:) Правилно е решението.

Да бе,направо е върха на сладоледа !С тоя чл.290 от ГПК ВКС такива кашори забърка,че сега за щяло и не щяло образуват Тълкувателни дела.

[fani_i]

Правилно е с оглед формулировката на чл. 53 СК. По-скоро тя е неудачна и крайна в този си вид.
Все пак, приемането на фамилията става с оглед на сключения брак и символизира взаимното приемане и приобщаването в семейството - има и дълбоко емоционален (поне за мен) и обществено-оповестителен характер.
Не е логично изцяло да се игнорира волята на съпруга, чиято фамилия е приета.
Вярно е, че приемането на името става единствено по волята на приемащия съпруг (ако това въобще е движило законодателя), но пък и не съм чувала, нито е житейски логично да се счита (при горните аргументи), че съпругът би се противопоставил.

[sarbijanac]

Правилно е с оглед формулировката на чл. 53 СК. По-скоро тя е неудачна и крайна в този си вид.
Все пак, приемането на фамилията става с оглед на сключения брак и символизира взаимното приемане и приобщаването в семейството - има и дълбоко емоционален (поне за мен) и обществено-оповестителен характер.
Не е логично изцяло да се игнорира волята на съпруга, чиято фамилия е приета.
Вярно е, че приемането на името става единствено по волята на приемащия съпруг (ако това въобще е движило законодателя), но пък и не съм чувала, нито е житейски логично да се счита (при горните аргументи), че съпругът би се противопоставил.

Голяма глупост са направили с този чл.53 от СК.Да се надяваме ,че стечение на времето редакцията му ще се измени.

[fani_i]

Голяма глупост са направили с този чл.53 от СК.Да се надяваме ,че стечение на времето редакцията му ще се измени.

Де да беше само тази глупостта...Цялото законодателство омазаха, вече няма ни система (а беше система от правни норми... , ни принципи на правото, ни философия на закона, ни логика.
От своя страна ВКС усърдно дописва с решения по 290 и ще продължи да го прави и с тълкувателните по 292.
Станахме полупрецедентна и то в карикатурен вид правна система.
Въпреки това, уеднаквяване на практиката няма и няма да има, а напротив - затвърди се феодалният принцип на правораздаване според района, състава и прочие критерии, нямащи нищо общо нито с правото, нито със закона.
А отгоре ВКС къса маргаритки и брои "допуска" - "не допуска"...

[pitasht]

portokal
И на мен ми се случи същото тези дни.
Бракоразводно дело. Исков процес през 2005 решението е влязло в сила. Няма произнасяне за фамилията. Съпругът-ищец/ сега ще проверя на място/ не е правил искане за фамилията на жена си. Доколкото знам не би възразил, но нека да видим. Съдът не се е произнесъл нито в диспозитива, нито в мотивите.
Жената си изважда книжка след развода с брачнтата фамилия. Наскоро вади лична карта с новата си фамилия от преди брака и за първи път узнава че е с новата си стара фамилия.
Та допълване на решене след 7 години ми се вижда глупаво ама що пък да не се опита. Явна фактическа грешка няма.
Иск за промяна на име? Ама какво да променяме като според мен не е променено.
Вие какво бихте направили? Един колега предложи установяване на факти?

[portokal]

Промяна - друго не остава. За допълването е изтекъл срокът, ОФГ, както казваш, не е, а от въпросната шантава разпоредба на ЗГР - в тогавашния и вид - следва всъщност, че промяна при непроизнасяне има, а именно съпругата връща предбрачното си име. За да носи брачното - промяна по реда на чл. 19 от ЗГР.

Жената, която стана повод да засегна въпроса, така и направи. Допусна се промяната от предбрачното фамилно име отново към това на бившия съпруг. Важни причини - навсякъде е станала известна с брачното име, още повече, че от години живее в чужбина с него (името).

[teachtrg]

Провокира ме мнението на колегата, пуснал темата, относно правата на бившата съпруга. Напълно споделям мнението на poli, че нормата е абсолютна категорична и справедлива. Възмущавам се от обратното мнение, особено от това, че законът български тук бил калпав. То е продиктувано единствено от конкретността на определено дело на колегата, който може би забравя, че ще има случаи, в които ще бъде на другата страна и тогава едва ли ще мисли по същия начин.
Законът е абсолютно справедлив тук, защото както правилно посочиха някои колеги, желанието да се приеме фамилията на съпруга се заявява едностранно от който е да е от двамата съпрузи и възстановяването на фамилията след прекратяване на брака, би следвало да е също едностранно заявено. Останалото и за мен е "суета сует и всяческая суета".
Абсолютно безсмислено е при решение за запазване на брачното име / разбира се при липса на заявление за възстановяване на предбрачното/ да се иска допускане до касация. Нормата на СК е пределно ясна и ако има решения в обратен смисъл, то тогава вече би следвало да се допуска касацията, защото ще има и основания за това.

[Гост.]

.....и ако има решения в обратен смисъл, то тогава вече би следвало да се допуска касацията, защото ще има и основания за това.

Няма. ( аз, да призная, бях изненадана, че изобщо има две допуснати до касация по този въпрос, но добре, че изненадата е само до тук).

За да носи брачното - промяна по реда на чл. 19 от ЗГР.

Съгласна. Абсолютно! ( едва сега прочетох, че в регистрите нещата са коректно отразени).

[pitasht]

Промяна - друго не остава. За допълването е изтекъл срокът, ОФГ, както казваш, не е, а от въпросната шантава разпоредба на ЗГР - в тогавашния и вид - следва всъщност, че промяна при непроизнасяне има, а именно съпругата връща предбрачното си име. За да носи брачното - промяна по реда на чл. 19 от ЗГР.

Жената, която стана повод да засегна въпроса, така и направи. Допусна се промяната от предбрачното фамилно име отново към това на бившия съпруг. Важни причини - навсякъде е станала известна с брачното име, още повече, че от години живее в чужбина с него (името).

Дотолкова доколкото съдът само с акта си може да смени името на жената и не се е произнесъл в решението си смятам че няма промяна на името. Това че администрацията го е направила не значи че е законно и правилно и че формалното вписване в регистъра е довело до промяна. За мен и точно въпросът има или няма промяна е особено важен за евентуален иск за промяна на името.
Разсъждавйки още се сетих за един друг случай от практиката ми: жена сключила брак, в акта за брак промяна на фамилията, в регистъра няма промяна. Тогава бихте ли казали че името не е променено?
За мен регистъра само отразява настъпилата промяна, вписаното в него е на база на други документи и е напълно възможно дори да се допусне грешка при пренасянето на данните от оригиналния документ в регистъра. Той не е първичен документ. Затова смятам че е нужен изричен акт на съда.
В този смисъл дали не може с отделен иск да се иска произнасяне на съда като се призове отново мъжа само по фамилията. А за промяна никога не е късно. Въпросът е дали новия състав ще приеме че фамилията е променена само на база ба едно записване в регистъра? Това ме притеснява при промяната на името.

[portokal]

...жена сключила брак, в акта за брак промяна на фамилията, в регистъра няма промяна. Тогава бихте ли казали че името не е променено?

Тогава не бихме, но когато закон разпорежда да се внесе промяна в регистъра, той на практика ти казва, че името е променено с факта на прекратяването на брака.

Това че администрацията го е направила не значи че е законно и правилно и че формалното вписване в регистъра е довело до промяна.

Ми администрацията е спазила закона, какъвто е бил към онзи момент - как да не е законно и правилно?

[Гост.]

Дотолкова доколкото съдът само с акта си може да смени името на жената и не се е произнесъл в решението си смятам че няма промяна на името. Това че администрацията го е направила не значи че е законно и правилно и че формалното вписване в регистъра е довело до промяна. За мен и точно въпросът има или няма промяна е особено важен за евентуален иск за промяна на името.
Разсъждавайки още се сетих за един друг случай от практиката ми: жена сключила брак, в акта за брак промяна на фамилията, в регистъра няма промяна. Тогава бихте ли казали че името не е променено?
Бих-промяната е настъпила, въпреки липсата на оповестяване за трети лица с нанасянето и в регистъра. Нима е спорно, че страните по това дело са наясно с тази промяна? Нима не е настъпило това събитие само защото не е вписано? Оставям настрана знанието на третите лица, но този проблем може да бъде отстранен лесно по адм. път-чл.76 ЗГР и по този начин презумпцията визирана в чл. 34, ал.2 ЗГР ще бъде оборена. Не вярвам да се стигне до иск по реда на чл. 547 ГПК.
За мен регистъра само отразява настъпилата промяна, вписаното в него е на база на други документи и е напълно възможно дори да се допусне грешка при пренасянето на данните от оригиналния документ в регистъра. Той не е първичен документ. Затова смятам че е нужен изричен акт на съда.

В този смисъл дали не може с отделен иск да се иска произнасяне на съда като се призове отново мъжа само по фамилията. А за промяна никога не е късно. Въпросът е дали новия състав ще приеме че фамилията е променена само на база едно записване в регистъра? Това ме притеснява при промяната на името.

Какъв да е този иск, след като не са налице законовите предпоставки за промяна във фамилното име? ( нали това ви обяснява и портокал- редакцията на чл. 79- Ако съдът постанови запазване на фамилното име от брака, в графа "Бележки" се записва, че то се запазва. В противен случай се записва, че се възстановява фамилното име на лицето преди този брак.

Новия иск всякога следва да е само по реда на чл. 19 ( алтернативи нямате)- ще доказвате, че жената е живяла с мисълта, че вече 4г. след прекратяване на брака е все още с фамилното име на бившия, ерго промяна в този аспект не е настъпила, респективно и околните я познават все с тази фамилия, въпреки развода...

[pitasht]

...жена сключила брак, в акта за брак промяна на фамилията, в регистъра няма промяна. Тогава бихте ли казали че името не е променено?

Тогава не бихме, но когато закон разпорежда да се внесе промяна в регистъра, той на практика ти казва, че името е променено с факта на прекратяването на брака.

Всъщност точно това ме притеснява: името е променено с факта на прекратяване на брака?
С фикция/ дано не греша/ законодателят приема че дори и съдът да не е възвърнал предбрачното име на жената със съдебен акт, то се счита възвърната само с факта на прекратяване на брака и т.к. е нетърпимо едно положение като това да няма произнасяне по фамилията на жената, то законово оправдано е да се възвърне предбрачното име. Това че тя е узнала сега като си е извадила лична карта е нейн проблем.
Трудното в случая според мен е, ако реши да не води дело за промяна на име. как тя ще удостовери че лицето Иванова и Христова са едно и също лице?
Ако иамте идеи ще съм благодарна. По делата, по които има произнасяне, издават удостоверение за прекратен брак. Тя го носи, където е нужно и това е. Ами сега? Кой ще издаде такъв акт? Общината? Ще кажете ЕГН- то е важно, но за служителите в чужбина, където няма ЕГН, то е най-маловажното нещо.

Докато пишех поста си го измислих. Благодаря за отделеното време.

[perper1]

А, някой срещал ли е практика на ВКС, дали за промяна на име по чл. 53 СК, се дължи държавна такса.
Някои районни съдилища, на основание чл. 5 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс - "По молба за промяна на име се събира такса 15 лв.", с решението си осъжда съпруга на когото фамилията е променена да заплати 15 лв. Други обаче не събират такава такса.