Повторна смяна на фамилия след сключване на брак

[b_odor]

Здравейте! Моят случай е следният - преди около месец сключих брак с чужденец и по негово настояване в декларацията за сключване на брак отбелязах, че прибавям неговата фамилия към моята с тире. Но размислих и искам да си остана само с моята фамилия. От нещата, които изчетох по темата в интернет разбирам, че трябва да водя дело. Може ли да ми кажете колко време отнема цялата процедура и колко би ми струвало. Няма ли случайно вратичка в закона (като например, че от сключването на брака е минало по-малко от 1 месец), която да позволява процедурата да се осъществи само с декларация или нещо подобно? А какво се случва с брачното свидетелство след промяната? Причините, поради които искам фамилията ми да си остане предишната са много, но са прекалено лични, за да ги напиша. Също така в началото на тази година смених личната карта и паспорта си и не искам да ги сменям отново, не искам и в институции като НОИ например да съм с нова фамилия. Благодаря предварително за съдействието!
П.С.: В кои институции вече е отразена новата ми фамилия?

[borovinka]

Здравейте! Моят случай е следният - преди около месец сключих брак с чужденец - честито и по негово настояване в декларацията за сключване на брак отбелязах, че прибавям неговата фамилия към моята с тире - как по негово настояване извършвате промяна в собствената си правна сфера, не е ясно. Декларациите за промяна на фамилното име при брака са лични и изхождат от вас. Но размислих и искам да си остана само с моята фамилия. От нещата, които изчетох по темата в интернет разбирам, че трябва да водя дело. Да Може ли да ми кажете колко време отнема цялата процедура - зависи от натовареността на районния съд по местоживеенето ви и колко би ми струвало - държавната такса по молба за смяна на име е 15 лева, отделно от това има хонорар на адвокат, който ще ви изготви исковата молба и ще ви консултира какво ще ви е необходимо. Няма ли случайно вратичка в закона (като например, че от сключването на брака е минало по-малко от 1 месец) - не, няма. Промяната в гражданското ви състояние (брака), влече и промяна на името, ако такава сте заявили, която да позволява процедурата да се осъществи само с декларация или нещо подобно? А какво се случва с брачното свидетелство след промяната - Ако съдът допусне промяна на фамилното ви име след брака, трябва да се издаде ново брачно свидетелство с отразената промяна, че съпругата запазва предбрачната си фамилия? Причините, поради които искам фамилията ми да си остане предишната са много, но са прекалено лични - но са важни и пред съда трябва да ги посочите. Има изрични условия, при които съда може да допусне промяна на името, в противен случай молбата ви ще бъде отхвърлена и трябва с адвоката ви добре да обсъдите какви аргументи ще изтъкнете в исковата молба за промяна на име. Напр. аргумента - не ми харесва фамилията му или много е дълга за изписване не важи и няма да се допусне промяна. Ако сте известна в обществото със старата си фамилия (дипломи, публикации, други материали), това е силен аргумент, който може да използвате. Трябва да приложите и доказателства в горния смисъл, за да ги напиша. Също така в началото на тази година смених личната карта и паспорта си и не искам да ги сменям - ами да, ама няма как - ако съда ви допусне промяна на фамилното име, трябва отново да промените и документите за самоличност. Сори, ама да сте мислила отначало. отново, не искам и в институции като НОИ например да съм с нова фамилия - и това няма как да стане, информацията се подава от ГРАО по служебен път и ако са минали повече от 3 дни от сключване на брака/декларирането му пред властите в България, значи вече Биг Брадър ви познава с новата фамилия. Честито още веднъж!. Благодаря предварително за съдействието! Моля.
П.С.: В кои институции вече е отразена новата ми фамилия? - Във всички, в които има електронни регистри, свързани с ГРАО.

Ето още малко полезна информация:

Името е елемент от гражданското състояние на физическите лица. То се състои от собствено, бащино и фамилно име (чл. 9, ал. 1 ЗГР). Възможно е към името по силата на съдебно решение да се добави и псевдоним. По начало името се установява окончателно, с оглед функциите му по индивидуализация, идентификация и отграничаване. То има характер на относително стабилен елемент от гражданскоправния статус на физическите лица, тъй като честата смяна на името би довела до объркване и хаос в гражданския оборот и в обществото като цяло. Съществуват обаче случаи, в които промяната на името или на отделни негови елементи се явява оправдана и дори наложителна – брак, развод, осиновяване и др. Поради това в закона е предвидена правна възможност при наличие на определени предпоставки да се допусне промяна на името в цялост или само на част от него. С оглед сигурност и контрол, с цел ограничаване на безразборна и необоснована смяна на името, по правило промяна е допустима в нарочно производство, което се развива пред съответен орган – съд, и само по изключение – пред административен орган.

I. Компетентен орган
Компетентен да разгледа искането е районният съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя. Ако молителите имат различни постоянни адреси, тя се подава до съда по постоянния адрес на един от тях (чл. 531, ал. 2 ГПК).
II. Молител
Молител е съответното заинтересовано лице (лицето, промяна на чието име се иска) (чл. 531, ал. 1 ГПК, чл. 19 ЗГР).
В производството, освен молителя и съда (участници във всяко охранително производство), често има и други участници – прокурор (районен, окръжен, респективно градски), съответната общинска служба за социално подпомагане съобразно правилата на чл. 15 ЗЗДт, съответната община. Ако намери за необходимо, съдът конституира и други участници, когато включването им в производството е от значение за изясняване на обстоятелствата и правилността на крайния акт.
III. Необходими документи
1. Молба
Производството се образува по ПИСМЕНА МОЛБА на заинтересованото лице, което трябва да е правоспособно и да притежава процесуална дееспособност (чл. 531, ал. 1 ГПК). Молбата следва да съдържа:
- данни за молителя – име, ЕГН, личен адрес и съдебен адрес за призоваване;
- обстоятелства, на които се основава претенцията за промяна на името.
Молбата следва да отговаря на всички изисквания, предвидени от чл. 127 и 128 ГПК, като в случая са приложими и правилата за отстраняване на недостатъците й съобразно чл. 129 ГПК.
2. Необходими доказателства
Още с молбата следва да се представят писмените доказателства, с които молителят разполага, да се посочи, дали ще се ползват свидетелски показания, съответно да се посочат имената на свидетелите, които следва да се призоват (освен ако не са при довеждане) (арг. чл. 127, ал. 2 ГПК).
В практиката често се изисква към молбата да се представи и свидетелство за съдимост на лицето, което желае промяна на името си. Последното е необходимо, за да може съдът да направи своята преценка, дали молителят не цели промяна на името си, защото се свързва с множество извършени престъпления.
Съдът може да изиска и ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 534 ГПК относно това, дали на лицето, искащо промяна на името, са налагани ограничения в трансграничното придвижване под настоящото име.
IV. Вътрешен ход на процедурата
1. Насрочване на съдебно заседание
Ако намери молбата за редовна, съдът насрочва открито заседание и призовава за него всички участници в производството, като на последните изпраща и преписи от молбата и доказателствата.
2. Предпоставки за допускане промяната на име
За да постанови РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА НА ИМЕ, съдът следва да установи наличието на някое от следните обстоятелства:
2.1. Осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо име
Преценката, дали дадено име е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо следва да се направи с оглед конкретния казус (чл. 19, ал. 1 ЗГР). Възможно е по звуков състав името или част от него да наподобява непристойна, нецензурна или жаргонна дума. Възможно е, без да наподобява фонетично на такава дума, името да е осмиващо – например Хвърчилка, Телефончо, Пеперудка и др. Името може да се окаже и обществено неприемливо поради идентифициране с исторически личности – Левски, Ленин, Сталин, или понятия – Петилетка, Конгрес и др.
2.2. Важни обстоятелства, които налагат промяна на името
Дали са налице важни обстоятелства отново е въпрос на преценка от страна на съда (чл. 19, ал. 1, предл. последно ЗГР). Практиката предоставя широко разнообразие от случаи – например, когато при сключване на граждански брак жената е променила фамилното си име, като е приела фамилното име на съпруга си, но впоследствие иска да възстанови “с тире” моминското си име, тъй като именно с него е станала известна в обществото; или обратния случай – при сключване на граждански брак жената не е променила фамилното си име и впоследствие желае да приеме изцяло или да добави фамилията на съпруга си.
Важно обстоятелство е несъответствието с правилото на чл. 14, ал. 1 ЗГР, а именно непоставяне на наставки -ов(а), -ев(а) на бащините и фамилните имена, което обуславя промяна на името (решение № 882 от 21 юни 1994 г. по гр. д. № 365/94 г., II г. о., съгласно което не е допусната промяна на бащиното име от Бранимиров на Бранимир).
Не е важно обстоятелство сключването на втори брак от майката – това не може да обуслови промяна на името на детето й от първия брак (аргумент от решение № 1200 от 19 декември 1995 г. по гр. д. № 1035/95 г., II г. о.).

2.6. Лица, които вече са придобили или възстановили българското си гражданство
Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗГР, лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на глава петдесета “Установяване на факти” ГПК (чл. 542 и сл. ГПК). В случая също става въпрос за вид охранително производство, за което важат същите общи правила, както за останалите случаи.

2.7. Добавяне на псевдоним
Съгласно чл. 14, ал. 4 ЗГР, когато едно лице е известно в обществото с псевдоним, същото може по решение на съда да прибави псевдонима към своето име. Необходимо е лицето да обективира желанието си да прибави към името си псевдонима. Съдът, като независим субект, съобразно с предоставените данни, преценява дали популярността на лицето в обществото под сочения псевдоним е налице и ако е така постановява псевдонима да се прибави към името.

2.8. Промяна на името при развод
След развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг, ако последният е съгласен (чл. 103, ал. 1 СК). С бракоразводния иск се предявява и искане за промяна на фамилното име (чл. 322, ал. 2 ГПК). Практически тази хипотеза е от значение предимно за фамилното име на жената и то когато тя е приела изцяло или добавила към моминската си фамилия и фамилията на съпруга си.
Със съдебното решение за развод съдът следва да се произнесе и относно фамилното име. Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да продължи да носи същото име (чл. 103, ал. 2 СК). Ако първоинстанционният съд не уважи това искане, възможно е бракоразводното решение да се атакува в тази му част във втора инстанция, която, като отмени тази част от решението, да постанови съпругът да продължи да носи брачното име. При изменение на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име (чл. 103, ал. 3 СК).
За разлика от останалите изброени случаи, при които се развива винаги охранително производство, промяната на името при развод се прави в рамките на брачния процес, който може да бъде и по исков ред.

3. Произнасяне на съда
След като вземе предвид всички събрани в хода на откритото съдебно производство доказателства, съдът се произнася с РЕШЕНИЕ ПО МОЛБАТА ЗА ПРОМЯНА НА ИМЕТО. Решението на съда може:
а) да уважи искането за промяна и да допусне такава;
б) да уважи частично молбата – например при искане за промяна на собствено и фамилно име да се уважи искането за промяна на фамилното име, но не и на собственото;
в) да бъде отрицателно – да отхвърли молбата и да откаже да допусне промяна в името.
Във всички случаи решението не се ползва със сила на пресъдено нещо. Поради това няма пречка при отхвърляне на молбата за промяна на името отново да се поиска промяна от същия молител (арг. чл. 538, ал. 3 ГПК).

4. Обжалване и оспорване
Ако съдът намери, че не са налице основания за допускане на промяна на името или че не са налице необходимите доказателства, той отхвърля молбата. Съгласно чл. 538, ал. 1 и 2 ГПК, този отказ подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването на решението на страната. Жалбата се подава чрез районния съд. Тя може да бъде основана и на нови факти и доказателства. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 278 ГПК (реда за разглеждане и решаване на частни жалби, при което е допустимо и провеждане на открито съдебно заседание по делото). Тъй като, съгласно чл. 540 ГПК, за охранителните производства освен общите правила на ГПК се прилагат съответно и правилата на исковото производство, решението на въззивния съд ще подлежи и на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК. На практика обаче трудно би се стигнало до същинско допускане на касационно обжалване в тези случаи. Доколкото става въпрос за охранителен акт на съда, който не се ползва със сила на пресъдено нещо, по-лесно е да се подаде нова молба, отколкото да се опитва касационно обжалване.
Прокурорът може да предяви иск за отменяне на решението, когато то е постановено в нарушение на закона. Искът се насочва срещу молителя, който се ползва от решението (чл. 537, ал. 3 ГПК).

V. Такси
По молби за промяна на име се събира проста такса в размер на 15 лв. (чл. 5 ТДТССГПК).

Въз основа на положително решение, с което е допусната промяна на името на молителя, и съобразно правилата на чл. 74 и 75 ЗГР длъжностното лице по гражданското състояние вписва промяната в съответните регистри и в определеното за целта място в акта – графа “Бележки”.