forum.lex.bg

Здравейте,
Бихте ли ми дали съвет за следното: Връчен ми е документ, в който се указва в 7 дневен срок да отстраня нередности. Документа ми е връчен на 02.03.2018г. Кога в същност изтича седемдневния срок, тъй като 03.03 е национален празник, в случая събота и неделя броят ли се в седемдневния срок или не.Предварително Ви Благодаря за помощта.

Срока изтича на 9 март !

Чл. 61. (1) (Предишен текст на чл. 61 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) При спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството.
(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт.

Според предходния член срокът е изтекъл в петък, 9 март.

Чл. 60. (1) Срокът се изчислява по години, месеци, седмици и дни.
(2) Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
(3) Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
(4) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.
(5) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден.
(6) Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.

От чл. 61 ГПК вр. чл. 154, ал. 1 КТ, който си цитирал, обаче излиза, че имаш един допълнителен ден.

3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник

Това измества крайния срок до 10 март, което е събота, съответно на основание чл. 60, ал. 6 ГПК крайният срок следва да се брои понеделник, 12 март.

Накратко, крайният срок е бил днес, 12 март, 17:00 ч. Би трябвало да не чакаш крайния възможен срок, освен ако не ти се е наложило разбира се. Бъди готов обаче да не се съобразят със закона, ако не си им обърнал внимание.

Да, doondie е прав, срокът е изтекъл на 12 март. Тази разпоредба, че дните на официалните празници, барабар със съдебната ваканция, не се броят, е нова, но ми е чудно защо мъдрите ни законотворци по същата логика не бяха посочили, че срокът не тече и през съботите и неделите, щом през "официалните празници" няма да го има... Както и да е... Това, което искам да добавя е, че не винаги срокът се брои за изтекъл в 17:00 часа. Съгласно следващата разпоредба, чл. 62 ГПК, при подаване на молба по пощата срокът не се смята за пропуснат, дори и подаването му да е станало след работното време на съответната институция. Идеята е, че при подаването на писмото в пощата, оттам му слагат клеймо с датата, която се приема за дата на подаване на молбата в съда, тоест и да го доставят на другия ден, ако щат и след 2 дни, а писмото е подадено в последния ден на срока, срокът ще се счете за спазен.

bvoykov написа:Това, което искам да добавя е, че не винаги срокът се брои за изтекъл в 17:00 часа. Съгласно следващата разпоредба, чл. 62 ГПК, при подаване на молба по пощата срокът не се смята за пропуснат, дори и подаването му да е станало след работното време на съответната институция. Идеята е, че при подаването на писмото в пощата, оттам му слагат клеймо с датата, която се приема за дата на подаване на молбата в съда, тоест и да го доставят на другия ден, ако щат и след 2 дни, а писмото е подадено в последния ден на срока, срокът ще се счете за спазен.

Мисля, че може по факс дори в 23:50 ч. да се прати и пак да се приеме. Не исках да се впускам в подробности - ако някой прати писмо, той ще го направи лично в пощенската станция преди 17:00 ч. или по-късно, ако работят до по-късно, за да си гарантира пощенско клеймо от същия ден; факс мисля, че по-малко се ползва, но все пак е вариант.

Относно добавката за националните празници - навярно логиката е, че дните са празнични за всеки (по принцип). Все пак е по-добре от нищо.

Разпоредбата по чл. 61, ал.2 има предвид само случаите, когато националния празник не е в събота и неделя, а през работните дни на седмицата - от понеделник до петък. По закон в събота и неделя, независимо дали са нац. празници срока тече ! Така че в случая срокът е изтекъл на 9 март !

neutralen написа:Разпоредбата по чл. 61, ал.2 има предвид само случаите, когато националния празник не е в събота и неделя, а през работните дни на седмицата - от понеделник до петък.

Записано е "дните," без да се уточнява дали става дума за работни или почивни. Логично е тогава да няма значение в какъв ден се пада празникът.

neutralen написа:По закон в събота и неделя, независимо дали са нац. празници срока тече ! Така че в случая срокът е изтекъл на 9 март !

Че тече, тече. На какво основание обаче изключваш официалните празници, само защото се падат в събота и неделя? Не урежда ли тази алинея точно този въпрос - когато в срока има официален празник, без значение кога точно се пада? Все пак срокът се води примерно "14-дневен," а не "10 работни дни (с 4 почивни по подразбиране)," т.е. срокът се възприема в цялост, като неделим на работни и неработни дни. В този смисъл празникът би следвало да е без значение във формално работен или неработен ден се пада. Събота и неделя или по-общо казано неприсъствените дни имат отношение само към края на срока според чл. 60, ал. 6 от ГПК.

Това е моето мнение. Никого не ангажирам с него. Най-добре да не се чака последният момент, а да се действа навреме, за да няма субективизъм при определяне дали е спазен съответният срок. Без тълкувателно решения всеки съдебен състав може да постановява, каквото си пожелае, без да му се търси абсолютно никаква отговорност за последствията.

Според мен поправката не би трябвало да важи за сроковете на седмица, месец или година.

Пример - ако срока изтича в петък и този ден е национален празник и след това следват събота и неделя, срокът ще изтече в първия присъствен ден - понеделник, а не в петък или в четвъртък. Вариантите са много, в зависимост от това националния празник в кой работен ден от седмицата се пада, щото по закон срока винаги тече в събота и неделя - няма специална разпоредба която да изключва теченето на срока в събота и неделя. Съгласен съм с вашето мнение - никога не чакайте до последния ден на срока. Съдиите са непредвидими, правят си каквото си искат, щото никой не им търси отговорност, дори умишлено да нарушават закона

ivanov_p написа:Според мен поправката не би трябвало да важи за сроковете на седмица, месец или година.

Хм, та те сроковете по ГПК почти никога не са в дни. В най-честите хипотези само съдът дава дневни срокове и като изключим някои положения в изпълнителното производство. А пък в чл. 61, ал. 2 освен "дните на официалните празници" имаме и "по време на съдебната ваканция", така че няма как спирането на сроковете да важи само за дневните такива.

neutralen написа:Пример - ако срока изтича в петък и този ден е национален празник и след това следват събота и неделя, срокът ще изтече в първия присъствен ден - понеделник, а не в петък или в четвъртък. Вариантите са много, в зависимост от това националния празник в кой работен ден от седмицата се пада, щото по закон срока винаги тече в събота и неделя - няма специална разпоредба която да изключва теченето на срока в събота и неделя. Съгласен съм с вашето мнение - никога не чакайте до последния ден на срока. Съдиите са непредвидими, правят си каквото си искат, щото никой не им търси отговорност, дори умишлено да нарушават закона

То това и преди измененията на ГПК щеше да е същото, защото дните на официалните празници все пак бяха "неприсъствени". Сега просто законодателят е решил да ги изключи от броенето на сроковете, което означава, че ако има примерно месечен срок, а в този месец се окаже, че има официален празник, ще трябва да се смята "съответното число на последния месец" по смисъла на чл. 60, ал. 3 + 1 ден отгоре. Интересно става с хипотезата на съдебната ваканция, но първата такава след промените все още не е настъпила, за да се формира практика.