Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

[ntlex]

Трябва, обаче да отбележа, че има едно друго решение на ВКС(в момента не мога да го открия), което е на същата тема, а е решено по друг начин, пак е постановено по реда на 290. Ето тези факти ме хвърлят в ужас.

[ntlex]

Във връзка с постнатото Решение на ВКС:
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГК, всяко решение на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК /след допускане на касационно обжалване/ е задължително за съда. Тези актове на ВКС по силата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местно самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

[gudio]

№. 31

С., 09.09.2010 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева


при участието на секретаря Л. Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 400/2009 година


Производство по чл.290 и сл. ГПК.
Същото е прекратено с постановление на Ч. на 20.08.2007 г. на основание чл.330, ал.1, б.”д” ГПК поради непредприети от взискателя “Т. – С.” Е. изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години, като последното и единствено действие се изразява във връчване на покана за доброволно изпълнение от съдия-изпълнителя на 20.01.2003 г.

В обжалваното въззивно решение са изложени съображения, че по време на висящността на изпълнителния процес давност не тече, като съдът се позовал на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, с което се изоставя разбирането, че давност тече и по време на изпълнителния процес, като е застъпено становището, че чл.115, б.”ж” ЗЗД обхваща двете части на съдебния процес, който включва и изпълнителния процес, като по време на последния погасителната давност спира да тече. Въз основа на цитираното постановление съдът приел, че с прекратяване на изпълнителното производство е започнала да тече нова давност. Независимо, че изрично не е посочено, очевидно съдът е приел, че в случая прекратяването е настъпило с издаването на постановление на съдебния изпълнител на 20.08.2007 г., след като е счетено, че започналата да тече нова погасителна давност не е изтекла към датата на предявяване на иска по чл.124, ал.1 ГПК – 11.06.2008 г.
Правилен и в съответствие със застъпеното в задължителната съдебна практика становище за приложимост на разпоредбата на чл.115, б.”ж” ЗЗД към съдебния процес в неговата цялост е направеният с обжалваното решение извод, че по време на висящия изпълнителен процес погасителната давност спира да тече. По основополагащия за делото въпрос обаче относно момента, от който започва да тече новата погасителна давност в хипотезата на чл.330, ал.1, б.”д” ГПК (отм.), аналогичен на чл.433, ал.1, т.8 от сега действащия ГПК, настоящият състав приема, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на закона.
В чл.330, ал.1 ГПК (отм.) се сочеха основанията за прекратяване на изпълнителното производство, които сега са възпроизведени в чл.433, ал.1 ГПК. Тълкуването на нормата налага извода, че изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес. Отсъствието на първоначалната липса на изпълнително основание поначало е пречка за неговото образуване, а отпадането му – за неговото продължаване, което налага извода, че с настъпване на основанията, визирани в чл.330, ал.1 ГПК (отм.), съответни на чл.433, ал.1 ГПК, прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително правоотношение настъпва по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл.330, ал.1 ГПК (отм.) основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението.
Изводът на въззивния съд, че прекратяването на изпълнението по образуваното срещу наследодателя на ищеца изп.д.№ .№ 2454/2002 г. е настъпило по силата на издаденото на 20.08.2007 г. постановление на съдебния изпълнител е направен в противоречие с изложеното от настоящата инстанция по поставения от касатора въпрос.
Както вече бе посочено, изпълнителният процес в хипотезата на чл.330, ал.1, и в частност на б.”д” ГПК (отм.) се прекратява ex lege, което в конкретния случай е настъпило на 20.01.2003 г., на която дата е предприето единственото и последно изпълнително действие от ответника по посоченото изпълнително дело . Започналата да тече от този момент нова погасителна давност по чл.111, ал.1, б.”в”ЗЗД ( доколкото се касае до периодично вземане на ответника) е изтекла на 20.01.2006 г. Искът по чл.124 ГПК е предявен от настоящия касатор на 11.06.2008 г., т.е. след нейното изтичане, обстоятелство,


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ей т`ва "болднатото" му се викаше "явна необоснованост" на съдебно решение...

[gudio]

Значи, на всяко изпълнително действие делото се прекратява "ex lege"

[ivan_lawyer]

Да ако си длъжник и не ак си взискател.

[Гост.]

Петъчна задявка( темата си е била много хубава):

През периода според съда е налице забавяне на изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител, поискани изрично от взискателя, поради което не е налице бездействие от страна на взискателя по отношение на изпълняемото право. Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че не е настъпило основанието на чл. 433 ал. 1т. 8 ГПК и прекратяването на изпълнителното производство не е настъпило по силата на закона.

Бездействието на съдебния изпълнител, който не е бил надлежно мотивиран от В се оказва извинително за последния и не може да настъпи перемиране. Не ми харесва, щото съм от страната на булката този път.

По въпроса с перемирането имам един въпрос- последно, ако някой иска да сподели насока, аз ще си издиря доводите, какво е модното течение- по т.8 изисква ли се задължително П на СИ или не?
И какво се случва с несъбраните ДТ?

п.п. извинения към магистратите, но от как върховните завиха в посока "автоматична изискуемост"( което е правилно, защото пишман поръчителите си бяха крепостни селяни на К, и изоставиха уведомяването за предсрочната такава вече всичко е "актуално" и в крак с теченията за мен.

[gudio]

По въпроса с перемирането имам един въпрос- последно, ако някой иска да сподели насока, аз ще си издиря доводите, какво е модното течение- по т.8 изисква ли се задължително П на СИ или не?
И какво се случва с несъбраните ДТ?

п.п. извинения към магистратите, но от как върховните завиха в посока "автоматична изискуемост"( което е правилно, защото пишман поръчителите си бяха крепостни селяни на К, и изоставиха уведомяването за предсрочната такава вече всичко е "актуално" и в крак с теченията за мен.

Аз вероятно много съм затъпял но трудно дешифрирам гореизползУваните съкращения и кодирани недомлъвки:
П на СИ = постановление на съд. изпълнител ?
К = кредитор ?
Каква е връзката с предсрочната изискуемост и перемирането и кое е актуално и в крак с теченията ?

[Гост.]

никаква - не го мисли това, някога ще ти го обясня, но не е по темата.

По въпроса с перемирането и давността

РЕШЕНИЕ № 223 ОТ 12.07.2011 Г. ПО Т. Д. № 124/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС
Възприетото в него разрешение, задължително за съдилищата в страната, съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, във вр. с чл. 290 ГПК е в смисъл, че изпълнителният процес в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) се прекратява eх lege, когато взискателят не е предприел извършване на изпълнителни действия в продължение на две годишния преклузивен срок години, независимо от отсъствие на постановление на съдебния изпълнител, имащо декларативно, а не конститутивно действие.
В съгласие с така изразеното становище са и последващите съдебни решения на ВКС, ТК също постановени по реда на чл. 290 ГПК- № 94/27.07.2010 г., по т.д. № 943/2009 г. на І-во т.о. на ВКС и № 76/07.06.2011 г., по т.д. № 634/2010 г., в които същото е доразвито и е в смисъл, че ако е осъществен съставът на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), новата погасителна давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече, независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство.

какво става с разноските по това ИД в този случай?- това е питането.

Все още обаче не съм открила отговор какво става, ако В е поискал, а ДСИ не е изпълнил( онова, което написах е част от Ср, но не на ВКС)

[portokal]

Не знам дали има модно течение, или теченията са си едни и същи от години, но по мои не особено пълни наблюдения преобладава мнението, че няма нужда от постановление. Макар че в района, където бях младши, се приемаше не просто че трябва постановление, но и че делото е прекратено едва от момента на постановлението, а не от изтичането на двете години.
За държавните такси не разбрах. За предсрочната изискуемост връзката е "завоят" и изводът, че в днешно време всичко тече, променя се и завива.
Но аз не знам да е имало "завой". Предсрочната изискуемост открай време, мисля, се приема за "автоматична", т.е. по силата на самото неплащане, когато е уговорено изрично да е така, иначе трябва покана до длъжника.

[Гост.]

Ех ... предсрочната изискуемост не настъпвала, ако Д не е предизвестен заради ЗКИ..., но напоследък се появи т.н. автоматична, като ЗКИ въобще не играе. В този смисъл- всичко тече и се развива, да- съгласна съм( договорите са същите- като капка сълза, но с различни кредитополучатели).

При перемиране какво става с неплатените, но начислени държавни такси( сещате се- имало е изпълнение, събрани са суми, правени са разходи, ама В е бездействал последните повече от две години, а таксите не са събрани- какво става с тях в този конкретен случай?

[narina]

При перемиране какво става с неплатените, но начислени държавни такси( сещате се- имало е изпълнение, събрани са суми, правени са разходи, ама В е бездействал последните повече от две години, а таксите не са събрани- какво става с тях в този конкретен случай?

Поли, аз мисля, че "държавните такси" по правило са били събрани, щото иначе ДСИ и съответните други институции/държавни/, които ползва и ЧСИ, няма да си мръднат пръста - че и отговорност по ЗДТ носят, камо ли да има изпълнително действие... Следователно - няма да се дължат. Дори хипотезата по чл.3(2),ЗДТ е обвързана с достатъчно къс срок.
Друг е въпросът обаче за таксите /възнагражденията/ на ЧСИ, които се третират "частни вземания"/ / и ЧСИ може да е извършвал действия по ИП без да му е плащано предварително от Вз-ля. В този случай ми се струва, че независимо от перемирането - тези "възнаграждения" ще си останат дължими и ЧСИ може да си извади ИЛ на основание чл.410,(1),ГПК,вр.чл.79(3),ЗЧСИ- и да си ги търси и събира по съответния ред.
п.с. така мисля

[Melly]

Аз също считам, че са изискуеми и ликвидни щом са сторени от ЧСИ по време на висящността на изп. дело независимо, че то вече е перемирано с изтичане на законоустановения срок от последното изп. действие. Те имат друг характер, различен от вземанията на Вз.

[Гост.]

ДСИ (4 на брой са работили по това дело, щото си е вехто)...и са правени разходи, които не са внесени от В ( разбиирайте проучвания, експертизи... няма внесени пари от В)- теорията ми е ясна, ама в практиката, оказа се, има изключения.

[narina]

...Те имат друг характер, различен от вземанията на Вз.

Именно!

ДСИ (4 на брой са работили по това дело, щото си е вехто)...и са правени разходи, които не са внесени от В ( разбиирайте проучвания, експертизи... няма внесени пари от В)- теорията ми е ясна, ама в практиката, оказа се, има изключения.

Ами аз не виждам причина ДСИ да не могат да си съберат вземанията, стига да не са погасени по давност - чл.171,(1)(2),ДОПК. Въпросът за отговорността им, че не са си ги събрали своевременно е ..."друга песен".

п.с.Като казах: "...следователно няма да се дължат" имах предвид - презумира се, че са били събрани, но явно изключения има.

[ivan_lawyer]

А мен ме кара ЧСИ-то да сио плащам сам за вдигането на запорите и другите такси.

[Гост.]

Мелка, не мога да се съглася с теб.


По въпроса с вземанията- а, може би не сте прави, м?
Помислете по един въпрос - перемирано е изпълнителното производство, защото В е бездействал 2г.( знаете държавното е на принципа на махалото- пускаш молба- има действие)- защо, аджеба, от това пасивно поведение да страда Д, а не В?
Защо същите да не се съберат от В примерно, ако трябва да се събират от някого изобщо?
При перемиране всяко следващо действие на СИ по принудително изпълнение срещу Д е незаконосъобразно, защото е прекратено процесуалното правоотношение( материалното право остава да съществува, разбира се)- подлежи на съдебен контрол и прочее- е, как ще ми събере нещо от Д по чието дело не може и да кихне дори?

п.п. Мелка, благодаря, поправих фриволния изказ.

[Melly]

Поли, и ти си права, но и аз съм права. Двете говорим да различни фигури - ти за ДСИ, аз за ЧСИ. Ако използвам метафора, нещата ще се сложат във времето и пространството като две успоредни прави, които се пресичат.... в безкрайността.

П.П. ............ Радвам се, и аз оттеглям бележчицата си към теб. Разбира се, че е било неволно... неточно употребената дума.
Остави размислите и бягай да се веселиш. Приятна вечер със забавна компания.

[Гост.]

Аз също считам, че са изискуеми и ликвидни щом са сторени от ЧСИ по време на висящността на изп. дело независимо, че то вече е перемирано с изтичане на законоустановения срок от последното изп. действие. Те имат друг характер, различен от вземанията на Вз.

Защото семинара наистина ми хареса, да продължа в темата, както и да не се съглася с теб Мелка.
Принципът е абсолютно аналогичен както при ДСИ при идентична ситуация. Колкото и да ми се струва странно оказва се, че е възможна ИД да се перемира и при ЧСИ дори да има възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Отношенията между В и ЧСИ са мандатни и когато ЧСИ ти пусне съобщение- Взискателю, плати такса в размер на толкоз лв. за това действие, едва с плащането приемаш предложението му да изпълнява ( потвърждаваш действията му).
Ама ако не плати В? Защо Д да поеме дълг за разноски, които не са сторени от В, а са плод на благотворителност от страна на ЧСИ за действия, които дори не са потвърдени от В?

[narina]

До сега, обаче, обсъждахме ДАЛИ се дължат, а не КОЙ ги дължи, а и не сме ги делили на такси и разноски, че да "побъбрим целево". /79,ГПК-това на теория/

[svettoslav]

Има и ТР № 47/01.04.1965г.-прекратява се екс леге.
Разноските -за кредитора,за кого другиго?