Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

[Гост.]

..Просто работя по теми,касаещи адаптирането на нашето законодателство и търся мнения от по-широк кръг хора.

глупости!

[ntlex]

Прекратявам участието си във форума!
Тук се вършат други неща, не се дискутира.
Тук бъка от ЧСИ.Нека ЧСИ от форума да си направят някакво сдружение и там да си "пеят песните". Не коментирам КЧСИ.
Това сдружение, може би ще бъде нещо от рода на старите чавдарски и пионерски организации с девиза "винаги готов".
Как може един юрист да подлага на коментар ex lege?
Смях и жалко за нас колеги - poli, kalahan, guido i t.n.
Позрави и най-добри пожелания!
Успешна кариера и т.н.!

[gudio]

Не знам ztlex и ntlex дали са едно и също лице, но ще му отговоря с негова реплика

Абе, ти добре ли си ?

Откъде-накъде реши, че прекратяването по т.8 настъпвало ex lege Щото така ти се иска Е`ати постулата
P.S. В този форум по мои наблюдения са регистрирани 3-ма ЧСИ, от които само Бай Гъдю (а това съм аз ) графоманства, изявите на другите са сведени до минимум. Има и един помощник-ЧСИ, който ти се представи.

[ntlex]

Take it easy, will speak later!

[gudio]

Това на Добричкия РС е много оригинално... Влязло ли е в сила ? Поставя под въпрос всички присъдени вземания - излиза, че е по-добре на всеки две години да се прекратява едно изп.дело и да се образува наново. Представете си някой дължи 100 000 лв. и няма имущество, към което да се насочи изпълнението. Изискването на чл. 433, ал.1, т.8 е да се поиска извършването на "изпълнителни действия", не отправяне на искания в стил "моля да ми издадете удостоверение, за да... или Вие да проверите дали длъжникът междувременно нещо не е придобил или не е започнал работа някъде" Не тече давност докато има висящо производство, ама то се "преклудира"... за две години и давността започва пак да тече Като вземем предвид, че изп. способи са numerus clausus и че становището на съдилищата по горните цитирани от Поли решения са, че не е достатъчно да "иска" изп. действия, ами да посочи конкретен обект (имущество), върху което "действията" да се извършват, естествено е в един момент взискателят просто да няма какво да иска повече (по-горе примера с плевенското дружество в ликвидация).
Не ми се струва законосъобразно такова разрешение, иначе нямам нищо против - създава се приятна "хранилка" за съдебни изпълнители - на всеки 2 години нови такси за образуване и за ПДИ

[ntlex]

поли, ти горката не си в час!

[Гост.]

Като човек, който не е в час , се задоволявам с две неща по отношение 433 (1) т.8: правно гарантираната невъзможност за длъжника успешно да обжалва бездействията на СИ , и че прекратяването на ИД може да се постанови само от СИ с нарочен акт, като това прекратяване не е в правомощията дори и на съда.

[lexter]

Възкресявам тази тема, т.к. се натъкнах на нея и си позволих да издиря няколко СР, за да си изясня какво е законовото положение от гл. т. на Длъжника и това на Взсискателя:

от гл. т. на Взискателя:

За яснота следва да се добави, че в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е установен преклузивен, а не давностен двугодишен срок, считано от извършване на последното изпълнително действие, като неговото изтичане води до прекратяване на изпълнителното производство. С настъпване на някое от основанията по чл. 433 ГПК изпълнителното правоотношение се прекратява по право, поради което постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване само констатира настъпилото прекратяване и невъзможността след тази дата да се извършват други изпълнителни действия по това изпълнително производство. Тъй като, обаче, материалното право на взискателя не се погасява и изпълнителният лист не се обезсилва, той може да започне ново изпълнително производство за същото вземане, докато давността не е изтекла.

така

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №176


Апелативен съд – гр.Бургас, гражданско отделение,
на двадесети юли две хиляди и девета година
в закрито заседание в следния състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Казларова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Тончева
Нели Събева

Секретар
Прокурор
разгледа докладваното от съдия Мария Тончева
ч.гр.дело № 134 по описа за 2009 година


Производството по делото е образувано по частна жалба от З. Д. К. против определение № 224 от 25.05.2009 г. по ч.гр.д. № 201/2009г., с което Бургаският окръжен съд е оставил без разглеждане жалбата му срещу действията на държавен съдебен изпълнител при С. служба при РС – Б. по изп.д. № 112/2009г., изразяващи се в заплаха за опис на вещи и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение в нарушение на изискванията за несеквестируем доход, както и срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство поради непоискване от взискателя на предприемане на изпълнителни действия в продължение на две години.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Сочи се, че всъщност се обжалват реалните действия на държавния съдебен изпълнител при СИС при БРС по изп.дело № 112/2009 г., който в нарушение на чл.330, б.”д” ГПК (отм) и чл.433, ал.1, т.8 ГПК (нов) предприема изпълнителни действия с призовка за доброволно изпълнение по изпълнителен лист от преди повече от две години, в случая преди повече от пет години. Твърди се, че видно от приложения изпълнителен лист двугодишният срок е изтекъл на 20.05.2005 г. Навеждат се аргументи и за недължимост на сумите, предмет на изпълнението и недопустимост на издаването на изпълнителния лист. Моли за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпило писмено възражение от „Т” Е. , с което се иска частната жалба да бъде оставена без уважение. Подържа се, че на частния жалбоподател е била изпратена призовка за доброволно изпълнение и не са представени доказателства за реално осъществени принудителни действия от страна на съдебния изпълнител. Навеждат се аргументи, че по изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 6183/2005 г., което е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а по изпълнително дело № 112/2009 г., образувано впоследствие по същия изпълнителен лист, не са изминали две години без взискателят да е предприел изпълнителни действия. Сочи се, че оспорването на самото вземане поради недължимост и обжалването на определението по издаването на изпълнителния лист са предмет на отделни производства и поради това релевирането им в настоящето е недопустимо. Моли за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.
Бургаският апелативен съд след като се запозна с частната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона, установи следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателят е сезирал БОС с жалба, която по същество е насочена против действията на съдебния изпълнител, следователно приложими са разпоредбите на глава тридесет и девета от ГПК. В разпоредбата на чл.435 от ГПК е очертан кръга на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител от страните в изпълнителното производство. Съгласно чл.435, ал.2 от ГПК действията на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва са изчерпателно изброени в тази разпоредба и това са: постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. П. действия от жалбоподателя, който е длъжник по изпълнителното дело - заплаха за опис на вещи и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение в нарушение на изискванията за несеквестируем доход, както и отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство поради непоискване от взискателя на предприемане на изпълнителни действия в продължение на две години, не попадат сред посочените в чл.435, ал.2 ГПК действия, срещу които длъжникът е процесуално легитимиран да подаде жалба. Това прави жалбата на длъжника – жалбоподател недопустима, поради което правилно Бургаският окръжен съд я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото.
За яснота следва да се добави, че в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е установен преклузивен, а не давностен двугодишен срок, считано от извършване на последното изпълнително действие, като неговото изтичане води до прекратяване на изпълнителното производство. С настъпване на някое от основанията по чл. 433 ГПК изпълнителното правоотношение се прекратява по право, поради което постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване само констатира настъпилото прекратяване и невъзможността след тази дата да се извършват други изпълнителни действия по това изпълнително производство. Тъй като, обаче, материалното право на взискателя не се погасява и изпълнителният лист не се обезсилва, той може да започне ново изпълнително производство за същото вземане, докато давността не е изтекла.
По наведените в частната жалба аргументи за недължимост на сумите, предмет на изпълнението и недопустимост на издаването на изпълнителния лист, Бургаският апелативен съд счита, че не следва да се произнася, тъй като те не са относими към конкретното производство.
С оглед гореизложеното, Бургаският апелативен съд намира, че липсват основания за отмяна на атакуваното определение, поради което същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на „Т” ЕАД Б. направените от дружеството разноски за настоящото инстанция - внесено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 224 от 25.05.2009 г. по гр.д. № 201/2009 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА З. Д. К. от гр. Б. да заплати на „Т” ЕАД-гр. Бургас, кв. Лозово направените от дружеството разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лева.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
дава в заем само с решение на

както и опр. на Бургаски АС 217/2009г., опр. 981/2010г. на Софийски АС, решения на повечето районни съдилища.

от гл. т. на Длъжника:

Наистина при наличието на някоя от хипотезите на чл. 433, ал. 1, т. 3-т. 8 от ГПК съдебният изпълнител е длъжен да прекрати производството служебно, но ако не извърши това бездействието му не подлежи на обжалване от страна на длъжника, тъй като не попада в хипотезите на чл. 435, ал. и ал. 3 от ГПК. Поради това правилно е прието от СГС, че частната жалба е недопустима в частта й, с която е поискано прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1058
гр. София 18.06.2 010 година.
Софийският апелативен съд, гражданска колегия в закрито заседание на 18.06.2 010 (осемнадесети януари две хиляди и десета) година в състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове: Димитър Димитров
Филип Владимиров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 948 по описа за 2 010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 278, ал. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
С определение от 15.04.2 010 година постановено по ч. гр. д. № 3 814/2 010 година по описа СГС, гражданско отделение, ІV-а въззивен състав е прието, че подадената от длъжника по изпълнително дело № 212/2 005 година по описа на Съдебно изпълнителната служба при Софийски районен съд, І-во отделение, 3-ти участък Б. М. Д. жалба вх. № 4 059/25.10.2 010 година срещу действията на съдебния изпълнител изразяващи се в непрекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е недопустима и поради това е прекратил производството по делото. В мотивите си Софийски градски съд е приел, че обжалваното действие не попада в кръга на подлежащите на обжалване по чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК от длъжника такива.
Така постановеното определение е обжалвано от Б. М. Д.с искане същото да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което производството по принудително изпълнение да бъде прекратено на основание 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Кредиторът по изпълнителното производство „Т. С.” ЕАД гр. С. е депозирала отговор на частната жалба, с който е поискало определението на Софийски градски съд да бъде потвърдено.
Жалбоподателят е уведомен за обжалваното от него определение на 26.04.2 010 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 31 882/3.04.2 010 година, поради което е спазен предвидения в разпоредбата на 275, ал. 1 от ГПК. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, въз основа на която е образувано прекратеното производство пред Софийски градски съд е с вх. № 4 054/25.02.2 010 година, поради което по аргумент на противното от § 2, ал. 10 от ПЗРГПК се разглежда по реда на действащия ГПК, който е влязъл в сила от 01.03.2 008 година, независимо от това, че изпълнителното производство е образувано при действието на отменения ГПК, а именно през 2 005 година.
Правото на жалба срещу действия на съда, съдебните изпълнители, нотариусите, съдиите по вписванията е процесуално право и именно поради това както предпоставките за възникването на това право, така и способите и начините за реализацията му се определят от ГПК. С оглед на това право на обжалване на определено действие на съда, съдебния изпълнител, нотариуса или съдията по вписванията, може да възникне само в онези случаи, когато законът изрично е предвидил възможността за обжалване като последствие от тези действия. Ако подобна възможност не е предвидено действието е от категорията на необжалваемите и не подлежи на контрол по пътя на инстанционното производство. В случая в разпоредбата на чл. 435, ал. 1-ал. 5 от ГПК законът изрично е посочил подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и кои лица и при какви условия могат да обжалват тези действия. Изброяването в чл. 435 от ГПК на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител е изчерпателно и поради това действията на изпълнителя, които не са посочени в него не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Това произтича и от факта, че се касае до процесуална разпоредба, която има императивен характер и не може да се тълкува разширително, а само в смисъла, който е вложен в нея. Ако разпоредбата дава възможност за обжалване и на други действия на съдебния изпълнител извън кръга на изброените в нея, то извършеното изброяване би било безсмислено и щеше да бъде предвидено общо право на обжалване, а не такова за определени действия, както е направено с разпоредбата. От това следва, че за всички други действия на съдебния изпълнител извън изброените в разпоредбата на чл. 435 от ГПК не съществува право на обжалване и същите не могат да бъдат предмет на инстационен контрол по пътя на обжалването на действието. Съществуването на правото на жалба е абсолютна предпоставка и то от рода на положителните такива за упражняването на същото и надлежното подаване на жалбата. Липсата на това право води до недопустимост на жалбата, а оттам и до образуваното въз основа на нея производство. Извод че само изброените в разпоредбата на чл. 435 от ГПК действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване може да бъде направен и по аргумент на противното от самата разпоредба. В същата е посочено, че съответната страна или трето лице „може” да обжалва посочените действия, поради което по аргумент на противното следва че „не може” да обжалва останалите.
В случая Б. М. Д.е длъжник по образуваното изпълнително производство и като такъв има правото да обжалва посочените в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК действия на съдебния изпълнител. Видно от данните по делото Б. М. Д.е конституиран като длъжник по делото на мястото на починалата негова наследодателка П. Т. Д., която е била първоначалния длъжник по изпълнението. Спрямо Б. М. Д.след конституирането му не са извършвани никакви изпълнителни действия, като на 20.02.2 010 година му е била връчена покана за доброволно изпълнение. Това действие обаче само по себе си не подлежи на обжалване.
С подадената от Б. М. Д. частна жалба е с вх. № 4 059/25.02.2 010 година е поискано прекратяване на производството по принудително изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Прекратяването на производството по принудително изпълнение е уредено в разпоредбата на чл. 433 от ГПК като видно от същата компетентен да прекрати производството е именно органът осъществяващ същото, т. е. самия съдебен изпълнител. Наистина само в чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК е регламентирано прекратяването на изпълнителното производство по молба на длъжника, но не съществува изрична законова забрана, ако длъжникът твърди че е настъпила някоя от хипотезите на чл. 433, ал. 1 , т. 3-т. 8 от ГПК да поиска прекратяване на това основание. В настоящия случай няма каквито и да са данни частният жалбоподател да е направил искане до съдебния изпълнител за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и това да му е било отказано. Съдът не разполага с преки функции по осъществяване на производството по принудително изпълнение, а в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител действа само като контролна инстанция а не като такава по съществото на спора. С оглед на това съдът не може включително и в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител да се произнесе по същество и да извърши съответното действие, а може само да отмени или потвърди същото. Наистина при наличието на някоя от хипотезите на чл. 433, ал. 1, т. 3-т. 8 от ГПК съдебният изпълнител е длъжен да прекрати производството служебно, но ако не извърши това бездействието му не подлежи на обжалване от страна на длъжника, тъй като не попада в хипотезите на чл. 435, ал. и ал. 3 от ГПК. Поради това правилно е прието от СГС, че частната жалба е недопустима в частта й, с която е поискано прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Жалбоподателят не може да се позовава на решение № 9/23.01.2 009 година постановено по гр. д. № 34/2 008 година по описа на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ-А състав, тъй като същото е постановено по жалба подадена преди 01.03.2 008 година и поради това за него е съгласно § 2, ал. 10 от ГПК е бил приложим установени в ГПК (отм.) ред за обжалване на действията на съдебния изпълнител, а не този по действащия ГПК.. С това решение не е прието, че съдът е компетентен да прекрати производството по принудителното изпълнение по реда на чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК (отм.) или чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а само че това прекратяване настъпва по право и извършените след изтичането на срока изпълнителни действия са незаконосъобразни. Това е видно от мотивите на решението и от това, че с него не е постановено изричното прекратяване на изпълнителното производство. С него само е отменено обжалваното изпълнително действие каквото в случая липсва.
С оглед на горното обжалваното определение на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения апелативният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.04.2 010 година постановено по ч. гр. д. № 3 814/2 010 година по описа СГС, гражданско отделение, ІV-а въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.

На второ място, жалбата е насочена срещу действие, което не подлежи на самостоятелно обжалване. Жалбоподателят има качеството на длъжник в изпълнителното производство. В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК е посочено конкретно кои действия на съдебния изпълнител може да обжалва длъжника и налагането на запор върху пенсията не е сред тях. Обжалваемите действия са лимитативно изброени в нормата на закона. А съдът е длъжен да прилага закона такъв, какъвто е.

- опр. Софийски АС 1786/2009г.
така и опр. 1524/2009г. Софийски АС.

DURA LEX, SED LEX...

[ntlex]

Такива решения сме виждали много и все са същите, но какво тогава е тази законова норма с преклузивния срок - това е въпросът?

[ntlex]

А това е важно да се знае, както е важно друго: кога се прекратява изпълнителното дело - с изтичане на преклузивния срок, или с постановяването на прекратяването? Защото оттам идва една друга интересна тема, касаеща давността на вземането.

[mishell]

А това е важно да се знае, както е важно друго: кога се прекратява изпълнителното дело - с изтичане на преклузивния срок, или с постановяването на прекратяването? Защото оттам идва една друга интересна тема, касаеща давността на вземането.

Точно този въпрос ме измъчва и мен, ето казуса:

В края на април 2006г. изтича двугодишния срок и изп.дело би трябвало да бъде перемирано, но не е.. И така 2010г. прехвърляме делото на ЧСИ, но 2011 длъжникът се жалва, че на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК делото трябвало да се прекрати още април 2006. Естествено ЧСИ отхвърля жалбата и така се стига до решение на ОС, с което се отменя разпореждането на ЧСИ. Съдебния изпълнител, като се съобразява с решението, прекратява изп. дело с постановление на 31,03,2011г. Ето как и аз стигнах до този въпрос, защото от отговора зависи дали давността на вземането е изтекла или не...

[ntlex]

Ами всичко си е наред.
Значи, това че СИ не е постановил прекратяване на делото през 2006 нама никакво значение, делото е прекратено ez lege -по силата на закона.
А що се отнася до давността, вече има яснота - Решение на ВКС, което казва, че в такива случаи новата давност тече от последното изпълнително действие по ИД преди перемирането му. Забележете, дори не е от постановяването, или от прекратяването ex lege. Това, че делото е прехвърляно няма никава правна стойност, защото след 2006 г. фактически не е съществувало изпълнително дело.

[mishell]

Всъщност не е наред, защото съм от страната на взискателя
Все пак благодаря колега Ще си поблъскам още главата пък да видим.., ако се случи нещо и интересно и неочаквано ще пиша

[ntlex]

Интересното, което може да се случи е от страна на длъжника да не са в час, малко хора засега са наясно с тези постановки, много колеги гледат умно и казват, че за пръв път чуват за подобно решение на въпроса.
Съдебни изпълнители също не са в час, или поне се правят , че не са в час.

[gudio]

Ами всичко си е наред.
Значи, това че СИ не е постановил прекратяване на делото през 2006 нама никакво значение, делото е прекратено ez lege -по силата на закона.
А що се отнася до давността, вече има яснота - Решение на ВКС, което казва, че в такива случаи новата давност тече от последното изпълнително действие по ИД преди перемирането му. Забележете, дори не е от постановяването, или от прекратяването ex lege. Това, че делото е прехвърляно няма никава правна стойност, защото след 2006 г. фактически не е съществувало изпълнително дело.

Пак wishful thinking Четете, млъдйежи, дебелите книги:

прекратяването на изпълнително производство не е равнозначно на прекратяване на исков процес, нито на неуважаване на иск, което има предвид чл.116, б. „в” от ЗЗД” (Ж.Сталев, „Българско гр. проц. право”, изд. „Сиела”, 2000 г., стр.711, § 156, т.4) и не заличава ефекта на прекъсване на давността, породен от образуване на изп. производство. От деня на прекратяване на изп. производство започва да тече нова давност съгл. чл.117, ал.1 от ЗЗД

Т.нар. преклузивен срок от 2 г. тече от последното изпълнително действие, а давността - от датата на прекратяване, било "eZ lege" било ex lege, било ipso iure, било след постановление. Прочее , погледнете предходните страници - по действащия ГПК от СИ зависи дали ще издаде постановление за "перемиране", колкото и ztlex / ntlex да му се иска да бъде другояче

[REVOLUTION]

Т.нар. преклузивен срок от 2 г. тече от последното изпълнително действие, а давността - от датата на прекратяване, било "eZ lege" било ex lege, било ipso iure, било след постановление. Прочее , погледнете предходните страници - по действащия ГПК [b]от СИ зависи дали ще издаде постановление за "перемиране", колкото и ztlex / ntlex да му се иска да бъде другояче [/b]

Погасителната давност започва да тече не от последното изпълнително действие , а от прекратяването на изпълнителното дело , тъй като до прекратяването на последното давността е спряна.
Колкото до подчертаното , в мокрите сънища на СИ може и такова да е тълкуването на закона ,но не и в реалния свят. .

[Гост.]

Т.нар. преклузивен срок от 2 г. тече от последното изпълнително действие, а давността - от датата на прекратяване, било "eZ lege" било ex lege, било ipso iure, било след постановление. Прочее , погледнете предходните страници - по действащия ГПК [b]от СИ зависи дали ще издаде постановление за "перемиране", колкото и ztlex / ntlex да му се иска да бъде другояче [/b]

Погасителната давност започва да тече не от последното изпълнително действие , а от прекратяването на изпълнителното дело , тъй като до прекратяването на последното давността е спряна.
Колкото до подчертаното , в мокрите сънища на СИ може и такова да е тълкуването на закона ,но не и в реалния свят. .

Изречение последно, ако е насочено към Балуев е некоректно( наистина някъде го коментирахме преди време този въпрос- трябва или не, с постановление или как)- така щото 433 указва в кои хипотези се постановява прекратяване, но и знаем, че от как го има чл. 18 в ЗЧСИ мноооооого трудно да се говори за перемпция..

[ivan_lawyer]

Я аз за всеки случай да си преместя делата при Държавен съдебен изпълнител. Аман от работа и теория.

Вчера научих за фрапантен случай, в който се налага да се върнат обратно суми по изпълнително дело - прекратено и възобновено от ЧСИ но с решение на Окр. съд признава за установена давността.

[ntlex]

№. 31

С., 09.09.2010 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева


при участието на секретаря Л. Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 400/2009 година


Производство по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. К. срещу решение № 58 от 23.02.2009 г. по т.д.№ 26/2009 г. на С. окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 939 06.11.2008 г. по гр.д.№ 2349/2008 г. на С. районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу “Т.-С.” Е. отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на “Т.-С.” Е., че не дължи сумата 2 335.98 лв., представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода 01.12.1999 г. до 30.06.2002 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2002/2002 г. на С. районен съд.
Жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД и чл. 330, б.”д” ГПК (отм.). Неправилното тълкуване на посочената процесуална разпоредба довела до погрешния извод на въззивния съд, че изпълнителното правоотношение се прекратява с акта на съдебния изпълнител, а не по силата на закона - при настъпване на някое от посочените в нея основания.
Ответникът по касация “Т. – С.” Е. оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор .
С определение № 607 от 10.09.2009 г., постановено на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора въпрос от кой момент започва да тече новата погасителна давност – от последното валидно предприето от взискателя изпълнително действие или от постановлението за прекратяване на изпълнителния процес, с произнасянето по който по същество ще се даде отговор и на въпроса кога настъпва прекратяване на изпълнителното правоотношение.
Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касатора доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното:
Установено е по делото, че въз основа изпълнителен лист, издаден по реда на чл.237 ГПК (отм.) по молба на ответника срещу ищеца е образувано изп.д.№ 2454/2002 г. Същото е прекратено с постановление на Ч. на 20.08.2007 г. на основание чл.330, ал.1, б.”д” ГПК поради непредприети от взискателя “Т. – С.” Е. изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години, като последното и единствено действие се изразява във връчване на покана за доброволно изпълнение от съдия-изпълнителя на 20.01.2003 г.
Спорът по делото се концентрирал върху въпроса изтекла ли е погасителната давност по отношение вземането на ответника и от кога започва да тече давността, като в тази връзка съдът обсъдил данните по делото, сочещи, че образуваното въз основа на процесния изпълнителен лист изп.дело.№ 2454/2002 г. е било прекратено на основание чл.330 , б.”д” ГПК (отм.) на 20.08.2007 г., а между същите страни за същото вземане е образувано ново изп.д.№ 175/2008 г. на Ч..
В обжалваното въззивно решение са изложени съображения, че по време на висящността на изпълнителния процес давност не тече, като съдът се позовал на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, с което се изоставя разбирането, че давност тече и по време на изпълнителния процес, като е застъпено становището, че чл.115, б.”ж” ЗЗД обхваща двете части на съдебния процес, който включва и изпълнителния процес, като по време на последния погасителната давност спира да тече. Въз основа на цитираното постановление съдът приел, че с прекратяване на изпълнителното производство е започнала да тече нова давност. Независимо, че изрично не е посочено, очевидно съдът е приел, че в случая прекратяването е настъпило с издаването на постановление на съдебния изпълнител на 20.08.2007 г., след като е счетено, че започналата да тече нова погасителна давност не е изтекла към датата на предявяване на иска по чл.124, ал.1 ГПК – 11.06.2008 г.
Правилен и в съответствие със застъпеното в задължителната съдебна практика становище за приложимост на разпоредбата на чл.115, б.”ж” ЗЗД към съдебния процес в неговата цялост е направеният с обжалваното решение извод, че по време на висящия изпълнителен процес погасителната давност спира да тече. По основополагащия за делото въпрос обаче относно момента, от който започва да тече новата погасителна давност в хипотезата на чл.330, ал.1, б.”д” ГПК (отм.), аналогичен на чл.433, ал.1, т.8 от сега действащия ГПК, настоящият състав приема, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на закона.
В чл.330, ал.1 ГПК (отм.) се сочеха основанията за прекратяване на изпълнителното производство, които сега са възпроизведени в чл.433, ал.1 ГПК. Тълкуването на нормата налага извода, че изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес. Отсъствието на първоначалната липса на изпълнително основание поначало е пречка за неговото образуване, а отпадането му – за неговото продължаване, което налага извода, че с настъпване на основанията, визирани в чл.330, ал.1 ГПК (отм.), съответни на чл.433, ал.1 ГПК, прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително правоотношение настъпва по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл.330, ал.1 ГПК (отм.) основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението.
Изводът на въззивния съд, че прекратяването на изпълнението по образуваното срещу наследодателя на ищеца изп.д.№ .№ 2454/2002 г. е настъпило по силата на издаденото на 20.08.2007 г. постановление на съдебния изпълнител е направен в противоречие с изложеното от настоящата инстанция по поставения от касатора въпрос.
Както вече бе посочено, изпълнителният процес в хипотезата на чл.330, ал.1, и в частност на б.”д” ГПК (отм.) се прекратява ex lege, което в конкретния случай е настъпило на 20.01.2003 г., на която дата е предприето единственото и последно изпълнително действие от ответника по посоченото изпълнително дело. Започналата да тече от този момент нова погасителна давност по чл.111, ал.1, б.”в”ЗЗД ( доколкото се касае до периодично вземане на ответника) е изтекла на 20.01.2006 г. Искът по чл.124 ГПК е предявен от настоящия касатор на 11.06.2008 г., т.е. след нейното изтичане, обстоятелство, обуславящо извод за основателност на възражението му за недължимост на сумата по издадения в полза на ответника титул, обективиращ погасено по давност към този момент вземане към ищеца.
Предвид горните съображения, настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС, приема, че въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. Поради отсъствието на необходимост от извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като се уважи предявения отрицателен установителен иск.
При този изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноските, направени от него за всички инстанции в размер общо на 1 007 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение



Р Е Ш И:


ОТМЕНЯВА решение № 58 от 23.02.2009 г. по т.д.№ 26/2009 г. на С. окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от В. Т. К. от гр.Сливен срещу “Т. – С.” Е. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че В. Т. К. не дължи на “Т. – С.” Е. сумата 2 202.73 лв. – цена за ползвана топлинна енергия за периода 01.12.1999 г. – 30.06.2002 г. и мораторна лихва върху нея за периода до 04.10.2002 г. в размер на 133,25 лв.
ОСЪЖДА “Т. – С.” Е. да заплати на В. Т. К. разноски за всички инстанции по делото в размер общо на 1 007 лв.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

[REVOLUTION]

Т.нар. преклузивен срок от 2 г. тече от последното изпълнително действие, а давността - от датата на прекратяване, било "eZ lege" било ex lege, било ipso iure, било след постановление. Прочее , погледнете предходните страници - по действащия ГПК [b]от СИ зависи дали ще издаде постановление за "перемиране", колкото и ztlex / ntlex да му се иска да бъде другояче [/b]

Погасителната давност започва да тече не от последното изпълнително действие , а от прекратяването на изпълнителното дело , тъй като до прекратяването на последното давността е спряна.
Колкото до подчертаното , в мокрите сънища на СИ може и такова да е тълкуването на закона ,но не и в реалния свят. .

Изречение последно, ако е насочено към Балуев е некоректно( наистина някъде го коментирахме преди време този въпрос- трябва или не, с постановление или как)- така щото 433 указва в кои хипотези се постановява прекратяване, но и знаем, че от как го има чл. 18 в ЗЧСИ мноооооого трудно да се говори за перемпция..

Тук говорим не за чл. 18 ЗЧСИ и че един добър ЧСИ няма да остави да минат 2 години и да се прекрати делото.Тук обсъждаме дали настъпва ex lege перемирането или когато СИ прецени , че ще издаде постановление.Ако Gudio поддържа второто становище-Да срещу него е насочено изречение последно.Някои птички(С.Р) не успяха да направят пролет и всички завършиха като постнатото от ntlex СР.Това е!