Прекратяване ИД на осн.чл.433,ал.1, т.8

[kalahan2008]

Този извод е в противоречие със закона - видно е от чл.116, буква "в" от ЗЗД, че става въпрос за прекъсване на давността "с предприемане на ДЕЙСТВИЯ за принудително изпълнение" - изобщо не става въпрос за изпълнително производство, нито за изп.процес.

Извинете, но или аз съм глупав, че не разбирам, или Вие говорите глупости - как е възможно да се предприемат действия по принудително изпълнение извън рамките на изпълнителното производство

[neutralen]

kalahan2008, не бъдете толкова критичен спрямо себе си - нито вие сте глупав, нито аз говоря глупости. Прочетете внимателно цитирания от мен чл.116, буква "в" от ЗЗД - "Давността се прекъсва: в) с предприемане на ДЕЙСТВИЯ за принудително изпълнение." Нали сам виждате, че никъде не се споменава, че давността се прекъсва с образуване на изпълнително производство, още повече, че според цитираното Пост.№3/80 г с образуването на Изп.производство давността едновременно се прекъсва и спира да тече докато трае Изп.произв. Когато изразявате някакво мнение по правни въпроси следва да се позовавате на закона, след като опонирате/ спорите с някого, а не да пишете че опонента ви пише глупости.Аз съм прочел всичките изказвания по тази тема, включително и вашите, така че съм наясно за какво става дума.

[kalahan2008]

nautralen, има трайна съдебна практика, която приема, че подаването на молба за издаване на ИЛ е приравнено на предявяване на иск - чл. 116, б. "б" ЗЗД, с което давността се прекъсва. Оттук до образуването на изпълнително дело и извършване на първите изпълнителни действия времето трудно може да надскочи 5 години. В молбата за образуване на изпълнително дело взискателят посочва начина на изпълнение - чл. 426, ал. 2 ГПК. Значи ли това, че ако съдебният изпълнител не си свърши работата, давността ще изтече? А не е ли логиката на закона чрез института на погасителната давност да се санкционира кредиторът за неговото собствено бездействие, а не заради бездействието на съдебния изпълнител?
Ако започнете да четете буквално закона, ще започнете да се питате - а какво представлява "действие по принудително изпълнение"? Защото аз лично не знам. Това понятие освен във връзка с давността го срещам и при института на несеквестируемостта - възбраната на единственото жилище на длъжника представлява ли "действие по принудително изпълнение" или е само обезпечителна мярка, т.е. подлежи ли на обжалване (и отмяна) такава възбрана? Или пък - ако взискателят е овластил ЧСИ на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да извърши справка за имуществото на длъжника и да насочи изпълнението срещу това имущество, това значи ли, че е спазена буквата на закона (чл. 426, ал. 2 ГПК), при положение, че никакъв конкретен способ не е посочен? Или пък при уредбата на СИО - чл. 27 СК - насочването на изпълнението срещу вещ в режим на СИО прекратява имуществената общност, но това към кой момент е - към момента на налагане на възбрана; на извършване на опис; или към момента на извършване на продан на имуществото?
Така че - този начин на четене на закона е интересен за лична употреба, но е опасен, ако се прилага в практиката. Пишело, че не било образуване на изпълнително дело, а предприемане на изпълнителни действия - а с каква цел се образува това изпълнително дело - да се отчита дейност и да се плащат такси ли

[neutralen]

kalahan2008, разсъжденията ви са правилни, но изводите ви са погрешни. Тези въпроси, които си задавате не са предмет на темата - спира ли давността докато трае Изп.производство/Пост.№3/80 г на пл.на ВС/ или "давността се прекъсва с предприемане действия за принудително изпълнение"/чл.116, буква "в" от ЗЗД/. Обективно погледнато и двете хипотези водят до един и същи резултат, като разликата между тях е само при преклузията по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК - при първата хипотеза - спиране на давността, 2 годишния срок от последното изп.действие до преклузията няма как да се зачете за изтекъл давностен срок, докато при втората хипотеза 2-годишния срок ще се зачете за изтекла давност. При първата хипотеза въпреки преклузията давностния срок пак остава 5 години, докато при втората хипотеза - до изтичане на 5 годишния давностния срок остават 3 години. Това е разликата между двете становища. Както искаш така го разбирай.

[ntlex]

Мисля, че с това Решение на ВКС всичко става ясно, но има и други въпроси:
1. След като ИД е било прекратено по закон(но няма постановление), същото това дело се прехвърля(продължава) при друг СИ, той обаче казва, че делото не е продължено при него, а просто си е ново ИД. Налице е искане на взискателя за продължаване, протокол за приемане-предаванеи т.н.
Ясно е ,че е продължаване, но нейсе....
И какво да прави длъжникът- да води ОУИ и съответно да внася такси? Това ли е идеята?

[manol0]

Интересна тема,ще и я поизтупам от праха .В крайна сметка има ли касационно решение какво представлява "действие по принудително изпълнение" на което да се позова?Аз не можах да намеря такова. Намерих едно на ОС,че молбите за издаване на справки,проучване,налагане на ПАМ и т.н. не са такива,но то не е било обжалвано и няма последващо на ВКС.От цитираната по-горе практика излиза,че ако взискателят(по ЗЗ например) редовно си е подавал(плащал е такси) молби за справки,издирвал е имущество,банкови сметки и т.н,изобщо правил е разноски в продължение на 5-6 год. и на 6тата година е открил нещо секвестируемо,а междувременно СИ(ДСИ) не е прекратил с постановление ИД 2 год. след последното изп. действие,то ако го прекрати по молба на длъжника,вече ще е изтекла давността на вземането(2 год. без изп. действие+3 год. на ИЛ по ЗЗ).В случаят жалбата на взискателя срещу постановлението за прекратяване на ИД очевидно ще бъде отхвърлена.Ако той заведе ново ИД,длъжника ще обжалва на основание чл.439 и най-вероятно ще спечели поради погасяване на вземането по давност.Така взискателят ще се натовари с нови разноски,а и ще загуби възможността да си събере вземането,въпреки появилата се възможност.Ако за взискателят има задължение да извършва поне 1 изп. действие на 2 год.,то няма ли срок в който длъжникът може да поиска прекратяване на ИД,а след това не?Ако той не е възразил на предприетите от взискателя изп. действия не се ли санира изтеклата давност(очевидно от решенията на ВКС,не).Какво остава тогава на взискателят?Да подаде иск срещу СИС по чл.49 ЗЗД(трудна работа) или срещу длъжника по чл.59 ЗЗД(още по-трудна работа)?Изобщо получава се нещо като правен абсурд ...Длъжник да си в тази държава

[ivanov_p]

Както беше казал един колега: "Повече пот във фитнеса, по-малко несъбрани пари"!
Вие не си вършете работата, чакайте ВКС да ви събере парите. След като имаш да събираш пари ИД е това при което парите на длъжника стават твои. Оттук следва, че не е ИД това, което носи информация за имуществото. След като не банката, НАП или НОИ ви дължат пари то кореспонденденцията с тях няма как да е ИД. Молба за проверка до КАТ за МПС-та на длъжника не е ИД, молбата за опис и оценка на колата е ИД. Аз лично не смятам, че запора или възбраната са ИД, но някой съдилища ги приемат за такива.
Давността по ИЛ винаги е пет годишна, плюс минимум две по ИД става седем.

[manol0]

Колега,това си е ваше лично мнение.Аз помолих,ако някой може да посочи постановени решения на ВКС по този въпрос(молбата за справка изпълнително действие ли е и прекъсва ли двегодишната давност).
Давността на ИЛ е 5 год.,ако вземането е установено със съдебно решение.Ако ИЛ е издаден по ЗЗ,то

"правните последици на акта не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което с молбата за издаване на изпълнителен лист по чл.242 ГПК /отм./ не се прекъсва давността в хипотезата на чл.116, б.”б” ЗЗД."

...

"С определението на съда по чл.242 ГПК /отм./ се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, напр. запис за заповед, поради което не се променя характерът на задължението."

...

"Следователно, от прекъсването на давността по чл.116, б.”в” ЗЗД с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностия срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение."

....Цитатите са от Решение №94/2010 Има и други решения в този смисъл,просто това е първото което излезе в гуглето.
Надявам се все пак някой да изпрати нещо по въпроса,че до сега не съм намерил нищо.

[ivanov_p]

Тука имаш две решения на ВКС избираш едното и действаш.

Постнатото решението е по стария ГПК, ще го коментирам по новия.
Първо, ИЛ издаден в ЗП по чл. 417 ГК няма самостоятелно действие, такова има ЗИ към която е инкорпорирано разпореждането за издаване на ИЛ. Затова само с ИЛ не може да се образува ИД, възражението е срещу Заповедта, а се обжалва Разпореждането. Тук давността е три годишна и то от подаване на заявлението, но тя не е по изпълнителния лист и няма как да е по него, защото е нестабилен, срещу него може да се възрази.

Второ, съставът на съда не споделял, че "консолидирането на акта на съда за издаване на изпълнителен лист с липсата на възражение от длъжника по чл.250 ГПК /отм./ имат за последица промяна в характера на задължението". Тука греши, а и да не греши това заключение води до противоречива практика и няма задължителен характер.
Защото не спорим кой състав е прав по стария ГПК ще говоря по новия. По стария ГПК издадения в особеното производство ИЛ беше винаги нестабилен. От една страна длъжникът можеше да възрази по-трудно, само с убедителни доказателство и в по-кратки срокове, от друга обаче можеше да предяви иск по възраженията си, ако пропусне да ги направи в срок, т.е. издаденият ИЛ можеше да се събори и след изтичане на срока за възражение по него. В този смисъл биха могли да се допуснат някакви доводи за последваща 3 годишна давност. Сега няма възможност да се предявят възражения по исков ред, след пропускане срока за възражение. С изтичане на срока Заповедта се стабилизира и ИЛ добива самостоятелно значение, той вече не се нуждае от Заповедта за да съществува. Давността по него е 5 годишна. Това следва и от разума на правото, не може за възразилият длъжник (издател), загубил делото по 422ГПК, давността да е 5 годишна, а за невъзразилият (авалист) да е три години или обратното и то по един ИЛ, същото и при солидарни длъжници. Не може ако пуснеш Записа на заповед по 414 ГПК и при липса на възражение да имаш 5 годишна давност, а при 417, също при липса на възражение, давността да е 3 години.

[neutralen]

Твърде добра аргументация.

[manol0]

Цитираното решение(има и такива по новия ГПК,но не ми се търсят) е напълно съотносимо и към новия.Има издаден ЗИ по 417 и ИЛ по 418,но взискателят повече от 3 год. се ослушва и не завежда ИД... Ако образуваш ИД,СИ връчва ПДИ и ЗИ,тогава длъжникът ако се усети ще възрази за изтеклата давност и иска за съществуване на вземането най-вероятно ще бъде отхвърлен.
И по стария ГПК(чл.254) както и по новия ГПК(чл.439) длъжникът може да предяви отрицателен установителен иск за вземането,така че съществена разлика няма.
Тук ми хрумна нещо.Ако ИЛ(по ЗЗ) е издаден по стария ГПК и ИД е прекратено от СИ по 433(1),т.8 сега,но към 2009 год(или да не спорим,към 2007 год.) и давността по ИЛ е изтекла,но взискателят отново образува ИД на основание същият ИЛ,то СИ не може да му откаже и трябва да го образува.Длъжникът няма срещу какво да възрази,понеже няма ЗИ(по стария ГПК можеше по чл.250) ине може да обжалва образуването на ИД...и тогава му остава иск по 124 на основание чл.439.
И все пак няма ли някакво касационно решение какво представлява "действие по принудително изпълнение",че нещо не ми остава време за сериозно търсене.

[neutralen]

Защо трябва да търсиш, просто прочети темата - тук е поствано Постановление № 3/1980 г на Пленума на ВС, което е задължително за изпълнение. Спорът по темата е дали това Постановление е правилно или не е.

[ivanov_p]

Касационните решения нали ги четохме, по едното е 5 години, по другото 3. По важното от касационното е, че аз не съм чувал за давност в изп. производство от 3 години. Нали ако имаше такова нещо щях да го знам, а щях да го знам, защото щях да съм загубил пари. В кое друго решение на ВС или ВКС срещна израза "пет, съответно три годишна, давност по ИЛ"? Навсякъде се говори за 5 годишна давност.
Аз, като предпазлив човек, а и достатъчно разумен за да не оставям нещата в ръцете на ВКС, още вчера прегледах всички дела за да видя дали има риск да ми отхвърлят нещо при три годишна давност и ще се съобразявам с това, но дори да се наложи такава практика тя ще е неправилна, та дори и затова, че ВКС не е обсъдил въобще разтегливата давност за право на иск по ЗЗ, която е 3 + 3 години.

По въпроса с изпълнителните действия. Няма как те да са изчерпателно изброени в решение на ВКС, освен тълкувателно, но и там не е сигурно. Съдът решава определен казус и според него дадено действие може да е изпълнително, може и да не е. Напр. в един случай запорът на банкова сметка може да е ИД, във втори да е спорно, а в трети категорично да не е ИД. Запорът на МПС никога не е ИД, но запорът на заплата е. Точно затова съм формулирал легалното определение по което работят уставните бирници:

"Изпълнително е това действие, от което ще търкаш в брадата".

Това е най-краткото и ясно определение, а ти си търси ферманите на ВСК, защото аз не ги чета.
Като запорираш сметката на длъжника, а по нея няма никой, не търкаш в брадата и това не е ИД. Когато обаче има каймета и ти ги преведат - търкаш, ИД. Може обаче по банковата сметка да има наличност и пак да е спорно дали твоя запор е ИД или не. Спорът идва, когато сметката е запорирана от няколко бирници и банкера ти прати писмо да се разберете на кой да плаща и, че докато не се разберете той ще плаща на първия по ред. Това е спорно как ще мине, според решаващия състав. За мене ако си първия е ИД, ако не си не е, но да дадем малко свобода и съдиите да се изкажат.

[neutralen]

Изпълнителни действия(ИД) и Действия на принудително изпълнение са едно и също нещо.
ИД се извършват от Съдебен изпълнител, принудително, въпреки волята на длъжника, и са насочени към имуществото на Длъжника.
Всички ИД са ИЗЧЕРПАТЕЛНО изброени в закона(ГПК) - това са Запор, Възбрана, Опис, Публична продан, Въвод във владение и т.н.
За това не са изпълнителни действия - Заявлението за издаване Заповед за изпълнение и ИЛ, Молбата за образуване на изп.производство, изпращаните от СИ разни уведомления, Покани за доброволно изпълнение и други такива.
Всяко ИД прекъсва давността и след извършването му започва датече нова 5 годишна давност. Според прословутото Постановление № 3/1980 г на Пленума на ВС, от момента на образуването на изпълнително производство "давност не тече" - пълен абсурд и в противоречие със закона ! - тезата за "вечния длъжник".
Няма ИЛ с 3 годишна давност ! Заповедното производство е сурогат на исковото производство, но Заповедта за изпълнение е също съдебен акт, който прекъсва давността, за това е без значение факта, че Длъжника не бил направил възражение.

[ivanov_p]

от момента на образуването на изпълнително производство "давност не тече"

Аз не мисля, че е формулирано така. С подаване на молбата се прекъсва давността и започва да тече нова 5 годишна давност, но тя спира да тече, докато трае изпълнителният процес. Ако няма други изпълнителни действия, ИП се прекратява по силата на закона след 2 години, като от деня на прекратяването му продължава да тече пет годишната давност. Така давността изтича изтича на седмата година след пускането на молбата.

Запорът и възбраната сами по себе си не са ИД, или поне докато не излезе тълкувателно, където с колегите ще видим какви ще ги мислим. Изпълнително е описът, защото той е обвързан със задължителни последици. Естеството на някой актове на СИ могат да превърнат запорът в практическо изпълнително действие, но сам по себе си той не е такъв. напр. когато в банковата сметка има пари запорното съобщение на практика е изпълнително действие заради естеството на съобщението, което съдържа и задължителни за банката предписания по предаването на сумата. Ако обаче в сметката няма пари аз не бих рискувал да считам този запор за ИД.
СИ имат много фриволно отношение към ИД и не им се връзвайте. Карате като милиционера при соца, две билетчета, отделно карта, ако ги загуби, а ако загуби и картата казва, че се вози безплатно. Гащите вързани отвсякъде.

[neutralen]

Някои хора говорят преди да мислят, а други говорят без да мислят.
Иванов, безсмислено е да се спори с теб. Това са го установили и други колеги. Как така Молбата за образуване на изпълнително дело да е "ИД". Тази молба се подава от Взискателя. Как така Запора и Възбраната не са ИД.Нали ако длъжника получи само ПДИ, без Запор или Възбрана, ще отчужди цялото си имущество. Тогава какво ще му вземеш - цървулите.Уж си печен, ама елементарни неща не схващаш. В кой член от ЗЗД си прочел, че когато давността бъде прекъсната, спира да тече. Къде си прочел в ЗЗД, че докато трае изпълнителното производство "давност не тече". Както и да е. Ти си знаеш, нямам намерение да те агитирам в каквото и да било.

[ivanov_p]

Подаването на молбата за образуване на ИП прекъсва давността, чл. 116 ЗЗД. Докато трае производството давността не тече или спира да тече, изпълнителният процес е част на съдебния, чл. 115 ЗЗД. ИП трае две години от последното ИД, или както е казано в ГПК: ИП се прекратява, ако две години не са поискани ИД. След като ИД се прекратява спряната по чл. 115 ЗЗД давност започва да тече отново и изтича след 5 години.
Единственото, което не е казано конкретно в закона е, че ИП е част от съдебния, другото не касае тълкуване, а точни текстове.

Относно запора и възбраната също пишело в закона, а аз се напъвах да мисля:

Глава четиридесет и втора.
ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ДВИЖИМИ ВЕЩИ
Раздел I.
Опис, оценка и предаване за пазене

Глава четиридесет и трета.
ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ВЕЩИ
Опис на имот

Започва се от описа. Наистина практиката е противоречива и има сезиране за тълкувателно решение, но докато не излезе аз лично не смятам да рискувам.

[neutralen]

"Най мразим да мислим"
Молбата за образуване на изпълнително производство се подава от Взискателя(страна по делото), поради което не е изпълнително действие, за това не прекъсва давността. ИД се извършват от Съдебния изпълнител - Запор, Възбрана, Опис и т.н. Всяко ИД прекъсва давността- чл.116, буква "в" от ЗЗД. ИД са еднократни актове, за това от прекъсването на давността, почва да ТЕЧЕ нова давност - чл.117, ал.1 от ЗЗД. Двугодишния срок по чл..433,ал.1, т.8 от ГПК е преклузивен, поради което през този срок давността ТЕЧЕ, поради което ако в оставащите 3 години не бъде образувано ново изпълнително дело и не се предприемат нови ИД, предвидената в закона - чл.117, ал.2 от ЗЗД, 5-годишна давност ще изтече ! Изпълнителното производство НЕ Е част от съдебния процес, който се развива пред СЪДА. Съдебния изпълнител НЕ Е Съдия. Никъде в ЗЗД не пише, че докато трае изпълнителното производство, "давност не тече" - именно в това се състои порочното тълкуване contra legem на цитираното Постановление № 3/1980 г на Пленума на ВС.

[ivanov_p]

Това, което казваш може да е хубаво, но не се споделя от нашата правна теория и няма смисъл да се коментира. Бабите казват: където всички - там и ние! Правилно или не, държим о общоприетото.

[manol0]

Всичко изказано е лични мнения,не подкрепени с решение на ВКС(които са задължителни) и нямат стойност в съда.Според моето(също лично) мнение,не е сигурно че ИД са само запор,възбрана,опис и т.н..Аргумент за това е
Чл. 426. (1) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение(ИД) по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.(2) В молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. ...(4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи Вижда се,че СИ присъпва към ИД по молба на К,а в същи член е указано,че К може да иска СИ да извършва справки...ерго справката,проучването и т.н. е също ИД.Също и Чл. 431.(3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т.ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи....видно е,че това също са ИД Такава е и практиката на СИ,особено ДСИ.ЧСИ са склонни да прекратяват безпереспективни дела поради личен материален интерес,но ако по делото има опис и т.н.(имат шанс да вземат такса) след изтичането на 2год. давност,се ослушват,още повече,че отказа за прекратяването на ИД след молба на длъжника не е сред действияна на СИ,което може да се обжалва.Така че разсъждения може да има и в двете насоки,явно има нужда от ТР.Искаше ми се да намеря решение на ВКС в тази насока( за ИД) на кето да се позова,но така и не намерих.
Neutralen,какво би станало,ако ИЛ(по ЗЗ) е издаден по стария ГПК и ИД е прекратено от СИ по 433(1),т.8 сега,но към 2009 год(или да не спорим,към 2007 год.) и давността по ИЛ е изтекла,но взискателят отново образува ИД на основание същият ИЛ,то СИ не може да му откаже и трябва да го образува.Длъжникът няма срещу какво да възрази,понеже няма ЗИ(по стария ГПК можеше по чл.250) ине може да обжалва образуването на ИД...и тогава какво му остава,само иск по 124 на основание чл.439.?Чух противоречиви мнения.