forum.lex.bg

sunrise написа:Здравейте колеги!
Касае се за следния случай: С решение на общо събрание е взето решение за изгонване на наемател. Засега мерки не са предприети, нито той е официално уведомен, което ще се случи в най-скоро време.
Тук възниква обаче въпроса как се отнасят конкретно разпоредбите на ЗС и ЗУЕС помежду си и следва ли да се тълкуват разширително? Какво имам предвид: ЗС описва хипотезите, в които може да бъде изгонен собственик от самостоятелен обект за срок до три години. ЗУЕС описва вземането на решение.ЗУЕС обаче определя такава и за изгонването на обитател/наемател, заемател за послужване/. Въпросът ми е, следва ли да се прилага и за него чл.45 ЗС относно основанията и задължителното предупреждение
и най-вече, може ли наемателят да иска отмяна на решението на общото събрание на основание чл.46 от ЗС или това може да стори евентуално само неговия наемодател. Считам, че отричането му на това право, ще го дискриминира и за него ще трябва само да чака предприемане на действия от страна на управителния съвет.

От друга страна, ако в протокола се съдържат неверни твърдения за него, уронващи доброто му име, по какъв начин би могъл да се защити, при положение, че същите не представляват престъпление, тоест няма обида, клевета и др.подобни?

teogeo написа:

sunrise написа:Здравейте колеги!
Касае се за следния случай: С решение на общо събрание е взето решение за изгонване на наемател. Засега мерки не са предприети, нито той е официално уведомен, което ще се случи в най-скоро време.
Тук възниква обаче въпроса как се отнасят конкретно разпоредбите на ЗС и ЗУЕС помежду си и следва ли да се тълкуват разширително? Какво имам предвид: ЗС описва хипотезите, в които може да бъде изгонен собственик от самостоятелен обект за срок до три години. ЗУЕС описва вземането на решение.ЗУЕС обаче определя такава и за изгонването на обитател/наемател, заемател за послужване/. Въпросът ми е, следва ли да се прилага и за него чл.45 ЗС относно основанията и задължителното предупреждение
и най-вече, може ли наемателят да иска отмяна на решението на общото събрание на основание чл.46 от ЗС или това може да стори евентуално само неговия наемодател. Считам, че отричането му на това право, ще го дискриминира и за него ще трябва само да чака предприемане на действия от страна на управителния съвет.

Относно задължителното предупреждение - да (чл. 38/3 от ЗУЕС) .Да, но пък в ЗС липсва посочването на обитателите.
Наемателят няма право да обжалва решението на ОС за изваждането му (нито по ЗС, нито по ЗУЕС). Такова право има наемодателят му - собственик или ползвател.

От друга страна, ако в протокола се съдържат неверни твърдения за него, уронващи доброто му име, по какъв начин би могъл да се защити, при положение, че същите не представляват престъпление, тоест няма обида, клевета и др.подобни?

Ако тези неверни твърдения са и причината за изгонването на наемателя - защитата му срещу тях би могла да се извърши в производството по оспорване на решението на ОС./Да, но нали посочвате, че същия няма право да го оспорва. Струва ми се несправедливо това разрешение на въпроса в закона, но не намерих практика в обратния смисъл. Определено се нарушават някакви права на наемателя, а последният няма право на защита самостоятелно/. Докаже ли неверността на твърденията - ще отпадне и основанието за изгонването му.
Лично не мисля, че е пречка в такова производство ищецът-наемодател да привлече за ушите наемателя за помагач. Някъде бях срещал твърдение, че по такова производство (подобно, де - случаят беше, че заради калпазанлъците на наемателя, ОС вдига мерника на собственика, защото позволявал обектът му да се използва в нарушение на ЗУЕС) и собственикът, и наемателят били задължителни необходими другари... Не мисля така, но.../Аз също съм съгласна с Вас/

А ЗУЕС си е писан "едно към гьотере". Опитайте се да си извадите заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за това, че собственик/ползвател/обитател не спазва решение на ОС за някакво действие, което не се изразява в плащане на парична сума. Например - отказва да освободи заето помещение - обща част. Съдът ще Ви откаже и ще е прав - чл. 410 от ГПК има са предмет само парични суми и заместими вещи (движими).
Няма как материалният закон да разширява действието на процесуалния.

Относно задължителното предупреждение - да (чл. 38/3 от ЗУЕС) .Да, но пък в ЗС липсва посочването на обитателите.

Да, но нали посочвате, че същия няма право да го оспорва. Струва ми се несправедливо това разрешение на въпроса в закона, но не намерих практика в обратния смисъл. Определено се нарушават някакви права на наемателя, а последният няма право на защита самостоятелно

teogeo написа:

Относно задължителното предупреждение - да (чл. 38/3 от ЗУЕС) .Да, но пък в ЗС липсва посочването на обитателите.

Е, и?
ЗС = закон (общ) за собствеността (като цяло)
ЗУЕС = закон (специален) за етажната собственост.
Не съм сигурна, че точно така се отнасят, защото пък ЗУЕС препраща точно към този член, тоест няма как хем да го отмени, хем да препрати към него.

Специалният закон отменя общия. По-правилно - специалната норма на чл. 38/3 ЗУЕС отменя общата на чл. 45 ЗС).

Да, но нали посочвате, че същия няма право да го оспорва. Струва ми се несправедливо това разрешение на въпроса в закона, но не намерих практика в обратния смисъл. Определено се нарушават някакви права на наемателя, а последният няма право на защита самостоятелно

На prima vista - няма, да. Най-простият начин е да сръчка наемодателя си да заведе иск (мярна ми се едно такова решение, ама няма да го цитирам, защото не го обичам конкретния съд). Няма как да се вмъкнете и в хипотезите на чл. 134 от ЗЗД, защото (според мен) за правото на длъжника в този конкретен случай (наемодател) може да се спори дали е имуществено, пък и другите предпоставки са малко "тако и вако". Или пък кой знае.... може и да мине. Успех, не става само с практика, трябва и акъл

Не мисля, че тук изобщо има място чл.134 ЗЗД. Мисля, че нещо бъркате хипотезата изобщо.

sunrise написа:Вижте, никой не Ви задължава да отговаряте, но поне запазете добрия тон. Колко мога да мисля е мой проблем.
Подобна интерпретация на ЗЗД обаче може да се нарече само повече от свободна.Какво точно имуществено право има длъжника спрямо ЕС, което не упражнява?