Р Е Ш Е Н И Е
№345
София, 25.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1497 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано и по касационна жалба на Н. С. С. и Е. Х. С. против решение № 87 от 11.08.2009 г., постановено по гр.д. № 209 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Разград, с което е потвърдено решение № 108 от 15.05.2009 г. по гр.д. № 987/2008 г. на Районен съд-Разград за отхвърляне на предявения от Н. С. С. и Е. Х. С. против А. А. А. и Н. Е. А. иск за премахване за сметка на ответниците последиците от неправомерните действия върху общи части на описаната жилищна сграда с административен адрес гр. Р., ул.”П” № 24, изразяващи се в изграждане на кухненски бокс в коридора, баня и тоалетна под стълбищната клетка в приземния етаж на сградата, както и импровизирана баня в най-горната част на коридора на втория етаж на сградата, непосредствено под отвора за подпокривното пространство.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон с оглед извода на съда, че не е установено неоснователно въздействие, което да надхвърля позволеното и да създава реални пречки за упражняване правото на собственост и ползване на ищците в пълен обем, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска.
Ответниците по касационната жалба А. А. А. и Н. Е. А..оспорват същата, като претендират възстановяване на направените разноски.
С определение № 438 от 28.04.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаван правен въпрос дали преустройството на общи части и ползването им по начин, различен от тяхното предназначение, съставлява неоснователно действие при липса на договореност между етажните собственици за ползването на общите части.
В настоящия случай въззивният съд е приел за установено, че всяка от страните притежава самостоятелен обект в процесната сграда: ищците – жилище в южната част на първия етаж и избено помещение в западната част на приземния етаж, а ответниците – апартамент на втория жилищен етаж, изба, гараж и таванско помещение. Ответниците са преустроили собствените си изба и гараж в жилищни помещения, достъпа до които се осигурява от общо стълбище и през общия разпределителен коридор, като в последния е поставено кухненско обзавеждане, което няма характер на трайно подобрение, водещо до преустройство на имота. Такова преустройство е извършено с обособяване от ответниците на баня-тоалетна под стълбищното рамо на ниво приземен етаж, която е изградена в южната половина на приземния етаж, непосредствено пред притежаваните от ответниците помещения и встрани /под/ стълбището, което осигурява достъп до намиращото се в западната част на приземния етаж избено помещение на ищците. На нивото на собствения си втори етаж ответниците са преустроили пространството под рамото на водещото до този етаж стълбище в сервизно помещение /баня-тоалетна/, като тоалетната чиния е монтирана под отвора за достъп до подпокривното пространство, като е безспорно установено, че тавана на сградата е собственост на ответниците. Съдът е приел, че по делото не е установено преустройството да е извършено по начин, надхвърлящ пределите на позволеното и създаващ реални пречки за упражняване правото на собственост на ищците в пълен обем. Счетено е, че преустройствата са в рамките на притежаваното от ответниците право на собственост и по начин, който не препятства достъпа на ищците до собствените им помещения, а липсват и доказателства страните да са постигнали договореност как ще се разпредели ползването на общите части на имота, за да има установяване на конкретни действия, с които се пречи на така установеното ползване.
В решение № 2* от 29.09.1973 г. по гр.д. № 1598/73 г., І г.о. е прието, че дори и при наличието на надлежно издадени от компетентните власти административни актове за преустройство на общи части на съсобствена между страните постройка, съдилищата следва да съобразят дали по същество не са накърнени правата на ищците относно тези общи части, дали и в какво отношение са възпрепятствувани да ги ползват по предназначението им, а в решение № 238 от 1.04.2009 г. по гр.д. № 5211/2007 г., ВКС, ІІІ г.о. – че преграждане на подстълбищното пространство и на коридора на етажа е несъобразено с предназначението му – ползване на помещенията към него, което пречи да се упражнява правото на собственост върху разпределената част от призема, а за поставянето на преградата, като вътрешно преустройство на обща част, което не засяга конструктивно сградата, не се изисква архитектурен проект, но като действие на управление на тази част, е необходимо решение /съгласие/ на съсобствениците – чл.42 ЗС и чл.5 ПУРНЕС, като в същия смисъл е и решение № 218/30.03.2009 г. по гр.д. № 6040/2007 г., ВКС, ІV г.о.
Правилна е практиката по приложените към касационната жалба и посочени по-горе съдебни решения. Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. В сгради под режим на етажна собственост, правото на собственост върху конкретен обособен обект е неразривно свързано със съпритежанието на общите части на сградата, осигуряващи самостоятелното съществуване на отделните обекти в единната постройка. Общите части се ползват само по предназначение, което се определя от естеството им или според решение на общото събрание и по начин, който да осигурява ползването на отделните обекти и поддържането и запазването на сградата. Предназначението на обща част може да бъде променено само със съгласието на всички етажни собственици. Само ако такова съгласие е било дадено, последващ приобретател на обект в етажната собственост е длъжен да се съобрази с вече извършеното преустройство или променено предназначение. Следователно, ако етажен собственик преустрои обща част или я ползва не според нейното предназначение, без съгласието на останалите етажни собственици, той накърнява правото им да ползват тази обща част по предназначението й и същите могат да искат преустановяване на действията или възстановяване на фактическото положение чрез иск по чл.109 ЗС.
По основателността на касационната жалба:
По делото е безспорно установено, че ответниците, като собственици на самостоятелно жилище на втория етаж и на помещения в приземния етаж, са преустроили подстълбищното пространство в приземния етаж в баня-тоалетна, а в коридора на същия са поставили кухненско оборудване и са изградили баня-тоалетна в коридора на втория етаж, непосредствено под отвора за подпокривното пространство /тавана/.
Предназначението на коридора е да осигурява достъп до помещенията, имащи излаз към него. Ползването му по начин, различен от това предназначение може да стане само по решение на съсобствениците на общите части и то ако е осигурен друг достъп до помещенията. В случая ответниците са оспорили притежаването помещение в приземния етаж от ищците, като са твърдели, че само и е предоставено ползването на помещението в приземния етаж, което има достъп от двора. Ищците се явяват правоприемници на С. А. Н. , чиито права са удостоверени с констативен нотариален акт № 68, том VІІІ, дело 2089/97 г. на нотариус при Разградски районен съд, по отношение на първия жилищен етаж, заедно с принадлежащата баня и перално помещение в приземния етаж и ½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. Помещението в приземния етаж се явява обслужващо и следва собствеността на главната вещ – първия жилищен етаж – поради което без правно значение е дали същото е описано при извършване на прехвърлителните договори. От приложеното към експертното заключение разпределение на приземния етаж е видно, че достъпа до избеното помещение на ищците се осъществява през стълбищната клетка и коридора. Следователно поставеното кухненско обзавеждане в коридора и ползването му не по предназначение съставлява неоснователно действие, което препятства достъпа на ищците до избеното им помещение. Искът е предявен за преустановяване на неправомерните действия, съставляващи изграждане на кухненски бокс в коридора. Обстоятелството, че се касае не до преустройство, а до поставяне на кухненско обзавеждане и ползването на общата част като кухненски бокс, е без значение при преценка вида на търсената защита, доколкото искът се индивидуализира чрез фактическите твърдения и петитума, а в исковата молба ищците са се позовали на неправомерна промяна в предназначението на общите части.
С оглед изложеното въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.109 ЗС за премахване на кухненското обзавеждане от коридора на приземния етаж и преустановяване ползването му като кухненски бокс се явява постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за уважаването му.
По отношение иска за премахване на преустройството на подстълбищното пространство в баня-тоалетна – ищците твърдят, че преустройството на тази обща част препятства достъпа им до избеното им помещение. От скицата на приземния етаж към експертното заключение е видно, че вратата на обособеното обслужващо помещение се отваря навън към общия коридор непосредствено до стълбите към него. От значение за основателността на иска е обаче дали това препятства достъпа по стълбищната клетка и коридора, за което е следвало да се постави задача на вещото лице, което да направи необходимите измервания и въз основа на експертното заключение да се прецени дали се препятства достъпа на ищците и дали исканата мярка е адекватна на евентуалното неоснователно въздействие.
По отношение искането за премахване на изградената баня-тоалетна над предпоследното стълбищно рамо, с врата от хоризонталната площадка на ниво втори етаж: ищците са обосновали иска си с твърдението, че се касае до обща част, като в резултат на преустройството е ограничен достъпа им до подпокривното пространство. Ответниците са оспорили иска с твърдение, че ищците са собственици само на първия етаж и на нищо, което се намира над него, докато ответниците са собственици на реално таванско помещение. Следователно от значение за изхода на спора е дали пространството между втория етаж и покрива има характер на подпокривно пространство, т.е. обща част или на таванско помещение, явяващо се складово помещение към жилището на втория етаж, собственост на ответниците. За това обстоятелство е следвало да бъде поставена задача на вещото лице, което да установи предвижданията на архитектурния проект и отговаря ли осъщественото строителство на него, евентуално наличието на други обстоятелства от значение по поставения въпрос във връзка с разясненията в ТР № 34/83 г., ОСГК, с оглед преценка дали пространството между втория етаж и покрива е обща част или принадлежност към имота на ответниците.
С оглед изложеното решението в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.109 ЗС за премахване на преустройството на подстълбищното пространство в приземния етаж в баня-тоалетна и за премахване на изградената баня-тоалетна над предпоследното стълбищно рамо, с врата от хоризонталната площадка на ниво втори етаж се явява постановено при неизяснена фактическа обстановка, довела до неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане в тази част на въззивния съд.
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 87 от 11.08.2009 г., постановено по гр.д. № 209 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Разград в частта, с която е отхвърлен искът по чл.109 ЗС за премахване на кухненското обзавеждане от коридора на приземния етаж и преустановяване ползването му като кухненски бокс и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН ********** и Н. Е. А., ЕГН **********, двамата от гр. Р., ул.”П” № 24 да премахнат кухненското обзавеждане от коридора в приземния етаж на сградата в гр. Р., ул.”П” № 24 с идентификатор по одобрената кадастрална карта на гр. Р. № 6* построена в УПИ * в кв.174 по плана на гр. Р. с идентификатор по кадастралната карта № 6* и да преустановят ползването му като кухненски бокс, на основание чл.109 ЗС по предявения иск от Н. С. С., ЕГН ********** и Е. Х. С., ЕГН **********, двамата от гр. Р., ул.”П” № 24.
ОТМЕНЯ решение № 87 от 11.08.2009 г., постановено по гр.д. № 209 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Разград в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.109 ЗС за премахване на преустройството на подстълбищното пространство в приземния етаж в баня-тоалетна и за премахване на изградената баня-тоалетна над предпоследното стълбищно рамо, с врата от хоризонталната площадка на ниво втори етаж в същата сграда.
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Публикувано на: 23 Фев 2012, 17:49
. Разбира се и тук има особености, но на прима виста това от мен.