Re: замяна на мазета
Публикувано на:
30 Яну 2011, 18:21от Гост.
РЕШЕНИЕ
гр. Кюстендил, 07.12.2009г. В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX с-в, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛИ МАРИНОВА
при участието на секретаря С. Х., като разгледа докладваното от съдия Маринова гр. д. № 252 по описа на КРС за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.109 ЗС.
Ищецът Г.Й.Г. твърди, че е собственик по наследство и придобивна давност на недвижим имот, представляващ ½ ид. ч. от УПИ - IX, за който е отреден имот пл. сн. N 630, в кв.6 по плана за застрояване и регулация на гр. Кюстендил, като целият УПИ се състои от 408 кв. м., при съседи (на целия УПИ): ул. "***", УПИ Х-60, УПИ ХI-62, УПИ XIII-630, УПИ VIII-622, 629, заедно с целия втори етаж от построената в същия УПИ IХ-630 двуетажна масивна жилищна сграда, заедно с ½ ид. ч. от общите части на сградата. Твърди, че ответникът К.Й.Г. е изградил санитарен възел в двете западни зимнични помещения, находящи се в сутерена на двуетажната масивна жилищна сграда, за които ищецът твърди, че представляват обща част, като е променено предназначението им без неговото съгласие в качеството му на етажен собственик, и е поставена от ответника преградна врата към тези помещения, която е заключена. Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява собственическите си права, като премахне изградения санитарен възел. Претендират се направените разноски по делото.
Ответникът К.Й.Г. е подал писмен отговор в срока по чл.131 ал.1 ГПК. Поддържа, че предявеният иск е недопустим, а по същество - неоснователен. Твърди, че е собственик на ½ ид. ч. от процесния УПИ, както и че е изключителен собственик на първия етаж и на двете западни мазета, находящи се в сутерена на двуетажната масивна жилищна сграда, както и на ½ ид. ч. от общите части на сградата. Твърди, че с решение N 11357/29.10.2008г. на VII отд. на ВАС, постановено по адм. д. N 9107/08г., е отхвърлена жалбата на ищеца срещу заповед N ДК-10-17/12.12.2007г. на началника на РДНСК - гр. Кюстендил, разрешение за строеж N 212/24.10.2007г. на началника на отдел „ТИБ" при община Кюстендил, ведно с инвестиционен проект N 225/11.10.2007г., одобрен с решение 1-2 от протокол N 41/09.10.2007г. на ОбЕСУТ - гр. Кюстендил. Поддържа, че решението на ВАС на основание чл.177 АПК има сила за ищеца, който е бил страна по делото, поради което предявеният иск е недопустим, тъй като се иска пререшаването на въпрос, разрешен с влязлото в сила решение. Поддържа, че строежът на санитарния възел е извършен в съответствие с предвижданията на проекта и влязлото в сила строителното разрешение, и следователно не представлява неоснователно действие. Твърди, че съгласие на ищеца за изграждането му не е необходимо. Поддържа, че констатациите в нотариален акт N 72, том I, нот. дело N 72/06г. на нотариус Д.С., че ответникът е собственик на първия етаж и двете западни мазета на процесната двуетажна масивна жилищна сграда, не са опровергани, и че ищецът не е доказал, че е собственик на 1/2 ид. ч. от двете западни мазета. Поддържа, че мазетата не са обща част на сградата по см. на чл.38 ЗС и че те обслужват отделните жилища в сградата и могат да бъдат предмет на реална собственост. Претендират се направените разноски по делото.
Кюстендилският районен съд, след обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа страна следното:
С нотариален акт N 142/28.08.2005г., том II, per. N 4575, дело N 142/05г. за собственост върху недвижим имот, издаден от нотариус Д. С., с район на действие - КРС, въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариалното дело, Г.Й.Г. и съпругата му Е. С. Г. са признати на основание наследство и давностно владение за собственици на следния недвижим имот - втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, както и ½ ид. ч. от дворното място, върху която е построена сградата, представляващо поземлен имот N 9, пл. сн. N 630 в кв.6 по плана на гр. Кюстендил, урегулиран, целият състоящ се от 408 кв. м., при съседи: ул. „***", УПИ Х-60, УПИ XI-62, УПИ XIII-630, УПИ VIII-622, 629 по плана на гр. Кюстендил.
С нотариален акт N 72/20.03.2006г., том I, per. N 1536, дело N 72/06г. за собственост на недвижим имот, издаден от нотариус Д. С., с район на действие - КРС, въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариалното дело, К.Й.Г. е признат на основание наследство и давностно владение за собственик на следния недвижим имот – ½ ид. ч. от УПИ - IX - 630 по плана за застрояване и регулация на гр. Кюстендил, целият състоящ се от 408 кв. м., празно и застроено място, при съседи: УПИ Х-60, XI-62, ХIII-630, VIII-622, 629, както и реално и изцяло на първия етаж от находящата се в него масивна двуетажна жилищна сграда, двете западни мазета и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата.
По делото са представени и разрешение за строеж N 212/24.10.2007г., издадено от началника на отдел „ТИБ" при община Кюстендил, на К.Й.Г. *** в качеството му на възложител за извършване на строителство на санитарен възел в сутерена на двуетажна жилищна сграда, с ЗП - 4.50 кв. м., в УПИ -IX-630, кв.6, по плана на гр. Кюстендил.
Представен е и одобрен от главния архитект на община Кюстендил на 11.10.2007г. архитектурен проект на обект „Санитарен възел в сутерена на жилищна сграда за нуждите на първи етаж в УПИ - IX - 630, кв. 6 на гр. Кюстендил.
От решение N 11357/29.10.2008г. на ВАС, VII отд., постановено по адм. д. N 9107/08г., е видно, че е отменено решение N 127/08.05.2008г., постановено по адм. д. N 406/07г. по описа на КАС и вместо него е постановено, че се отхвърля като неоснователна жалбата на Г.Й.Г. *** срещу заповед N ДК-10-17/12.12.2007г. на началника на РДНСК - гр. Кюстендил, разрешение за строеж N 212/24.10.2007г. на началника на отдел „ТИБ" при община Кюстендил, ведно с одобрения инвестиционен проект „Санитарен възел в сутерена на двуетажна жилищна сграда", находяща се в УПИ - IX - 630, кв.6 по подробния устройствен план на гр. Кюстендил.
По делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че ответникът е изградил санитарен възел в сутерена на процесната двуетажна масивна жилищна сграда.
По делото са разпитани като свидетели С.Т.Д. и А.Т.Г.. От показанията им се установява, че ответникът е поставил врата на мазето, срещу стълбите, които водят към сутерена, в което е изградил баня и тоалетна. Твърдението на свидетелите, че по този начин е затруднено преминаването към другото западно мазе, което е затворено, както и пренасянето на багаж, съдът не кредитира, тъй като при разпита им не се установи същите да имат преки и непосредствени възприятия за изградения санитарен възел.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза, изготвено от вещо лице арх. А., което съдът кредитира, като компетентно и обосновано, в сутерена на сградата, находяща се в УПИ IX - 630 в кв.6 по плана на гр. Кюстендил, е изграден санитарен възел, съгласно проект N 225/07г., като чрез изграждането на две преградни стени са обособени тоалетна с баня и преддверие, зазидан е прозореца на мазето към улицата, и между преддверието и останалата част от мазето е монтирана плъзгаща се врата. Вещото лице е установило, че достъпът до мазето, в което е изграден санитарния възел, се осъществява чрез врата, намираща се в помещението на стьлбището, която обособява това мазе от останалите мазета. Вратата, предвидена в стария проект от 1963г., е зазидана отвътре на мазето, и е запазено дървеното крило откъм преддверието. Между двете западни мазета не е изпълнена вратата, предвидена с новия архитектурен проект. Извършеното преустройство отговаря на одобрения проект N 225/07г. Предварително одобрение за изменение на първоначалния архитектурен проект няма, тъй като новият проект е одобрен при условията на чл.185 ал.1 ЗУТ.
Останалите писмени доказателства са ирелевантни и не следва да се обсъждат.
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на иска с правно основание чл.109 ЗС:
Неоснователно е възражението на ответната страна, че предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС е недопустим, тъй като се иска пререшаването на въпрос, разрешен с влязлото в сила решение N 11357/29.10.2008г. на VII отд. на ВАС, постановено по адм. д. N 9107/08г., с което е отхвърлена жалбата на ищеца срещу заповед N ДК-10-17/12.12.2007г. на началника на РДНСК - гр. Кюстендил, разрешение за строеж N 212/24.10.2007г. на началника на отдел „ТИБ" при община Кюстендил, ведно с инвестиционен проект N 225/11.10.2007г., одобрен с решение 1-2 от протокол N 41/09.10.2007г. на ОбЕСУТ - гр. Кюстендил, което има сила за ищеца на основание чл.177 АПК.
Разрешаването на спора за законосъобразност на административния акт с влязло в сила решение прегражда правото на жалба срещу същия административен акт и представлява процесуална пречка за образуване на съдебно производство със същия предмет (арг. от чл.177 ал.1 и 3 АПК), респ. гражданският съд следва да зачете задължителната сила на влязлото в сила решение на административния съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен (арг. от чл.302 ГПК). Този извод следва от принципа за правна сигурност и стабилност на правните последици на влезлите в сила съдебни актове.
Това обаче не означава, че ищецът е лишен от правото на искова защита по чл.109 ЗС, когато твърди, че е налице пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, отдадено от собственика му. Негаторният иск цели да даде защита срещу всяко лице, което проявява неоснователни ограничаващи правото на собственост въздействия.
Съобразно трайната съдебна практика, обобщена в ТР N 31/84г. на ОСГК на ВКС, чрез негаторния иск не се дава защита срещу административни актове, които установяват и определят само техническата възможност и/или благоустройствена допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес. Те не установяват, а и не могат да установят дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права принадлежат само на адресата на разрешението и че не се засягат права, които са чужди.
Ето защо възражението за недопустимост на иска с правно основание чл.109 ЗС е неоснователно.
По основателността на иска с правно основание чл.109 ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС „собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право".
Исковата защита по чл.109 ЗС може да бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по отношение на лице, което с разполага с права по отношение на имота (съсобственик или титуляр на ограничено вещно право), но ги упражнява по начин, препятстващ или ограничаващ упражняването на субективното право на друг съсобственик или собственик. (Р 139/85 - ОСГК).
В тежест на ищеца е да докаже пряко и пълно наличието на кумулативните предпоставки за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, първата, от които е наличието на активна материалноправна легитимация.
По настоящото дело ищецът Г.Й.Г. се легитимира като собственик, ведно със съпругата му, на втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, както и на 1/2 ид. ч. от дворното място, върху която е построена сградата, представляващо поземлен имот N 9, пл. сн. N 630 в кв.6 по плана на гр. Кюстендил, урегулиран, целият състоящ се от 408 кв. м., при съседи: ул. „***", УПИ X-60, УПИ XI-62, УПИ ХШ-630, УПИ VIII-622, 629 по плана на гр. Кюстендил, по наследство и давностно владение с нотариален акт N 142/28.08.2005г., том II, per. N 4575, дело N 142/05г. за собственост върху недвижим имот, издаден от нотариус Д. С., с район на действие - КРС, въз основа на обстоятелствена проверка.
Ищецът оспорва доказателствената сила на представения по делото нотариален акт N 72/20.03.2006г., том I, per. N 1536, дело N 72/06г. за собственост на недвижим имот, издаден от нотариус Д. С., с район на действие - КРС, въз основа на обстоятелствена проверка, в частта, в която ответникът е признат на основание наследство и давностно владение за собственик на двете западни мазета, находящи се в сутерена на масивната двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ - IX - 630 по плана за застрояване и регулация на гр. Кюстендил, целият състоящ се от 408 кв. м., празно и застроено място, при съседи: УПИ Х-60, XI-62, ХШ-630, VIII-622, 629, като твърди, че същите са обща част и като е изградил санитарен възел в тях, ответникът е променил предназначението им без съгласието на ищеца в качеството му на етажен собственик.
Нотариалният акт за собственост въз основа на извършена обстоятелствена проверка е издаден в охранителното производство по чл. 483 ГПК (отм.), т. е. в едностранно производство. Затова той не се ползува със сила на пресъдено нещо и всяко лице, което не е участвувало в охранителното производство, може да установява, че означеният в акта като собственик не е всъщност собственик, щом нотариалният акт му се противопоставя. Относно това доказване не важат правилата за оспорване истинността на документ (Р 1340-85-ВКС -1, Р 789-2000-BKC-IV).
Следователно в тежест на лицето, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, е да докаже, че титулярът не е собственик. По настоящото дело обаче ищецът не е ангажирал доказателства, с които да обори доказателствената сила на нотариален акт N 72/20.03.2006г., том I, per. N 1536, дело N72/06r.
Ищецът твърди, че процесният нотариален акт по обстоятелствена проверка не легитимира ответника като собственик на двете западни мазета, находящи се в сутерена на процесната двуетажна масивна жилищна сграда, тъй като същите представляват обща част по см. на чл.38 ЗС и не могат да се придобият по давност.
Настоящият съдебен състав не споделя поддържаното от ищеца становище. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.37 ал.1 ЗС етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици.
В чл. 38 ал. 1 от ЗС по отношение на общите части в етажната собственост законът си служи с два похвата: от една страна с примерно изброяване възможните общи части, а от друга, с обобщението "и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване". Правната теория и съдебната практика приемат, че общи части по естеството си са тези елементи от сградата, без които тя не може да съществува като такава, като основи, външни стени, покрив, канализационни, водопроводни и ел. инсталации, и др. Същественото е, че те не могат да бъдат други, освен общи части и задължително остават такива, и те не могат да променят предназначението си. Този вид общи части са неделима принадлежност на главната вещ (обособения обект), задължително го следват и не могат да бъдат обект на самостоятелно прехвърляне. Общи части по предназначение са тези, без които сградата може да съществува, но същите са създадени и предназначени да обслужват всички обитатели. Характерно за тях е, че това първоначално дадено им предназначение може да се промени впоследствие. За да стане това, е нужно единодушно съгласие на всички етажни собственици.
Настоящият съдебен състав счита, че процесиите мазета не представляват обща част нито по естеството, нито по предназначение. Същите представляват принадлежност към жилището, което обслужват (арг. и от чл.40 ЗУТ). Безспорно е, че е недопустимо придобиването по давност на избено помещение, което не е самостоятелен обект на собственост, а е принадлежност към жилището. Но такова спомагателно помещение може да се придобие по давност заедно с основния обект, към който принадлежи (както е станало по настоящото дело - чрез позоваване на изтекъл давностен срок, като ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка), т. е. по изключение е допустимо придобиването по давност на избено помещение от лице, което притежава самостоятелен обект в същата сграда (т. е. от друг етажен собственик). То би било недопустимо само, когато в резултат на това придобиване, другото жилище ще остане без самостоятелно избено помещение, каквото задължително следва да има съгласно чл.40, ал.1 от ЗУТ (Р 1266-95-IV г.о.). В случая от събраните по делото доказателства е видно, че в процесната сграда има и други две източни мазета.
Следователно предвид обстоятелството, че ищецът не е доказал активната си материалноправна легитимация, като не е оборил доказателствената сила на нотариален акт N 72/20.03.2006г., том I, per. N 1536, дело N 72/06г., съдът приема, че ответникът е придобил по давност и наследство двете западни мазета, ведно с първия етаж от процесната двуетажна масивна жилищна сграда.
По делото не се доказа и наличието на втората предпоставка за уважаването на предявения негаторен иск, а именно - неоснователно въздействие, което да пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, отдадено от собственика му. Както е посочено по-горе, на първо място по делото не е установено от ищеца, че същият е съсобственик с ответника на двете западни зимнични помещения, в качеството му на етажен собственик. На второ място, по делото се установи от кредитираното от съда заключение на СТЕ, че санитарният възел е изграден от ответника съгласно проект N 225/07г., като чрез изграждането на две преградни стени са обособени тоалетна с баня и преддверие, между преддверието и останалата част от мазето е монтирана плъзгаща се врата, като достъпът до мазето, в което е изграден санитарния възел, се осъществява чрез врата, намираща се в помещението на стълбището, която обособява това мазе от останалите мазета. Извършеното преустройство е съобразено с одобрения архитектурен проект и влязлото в сила разрешение за строеж. Не се установи също така от събраните по делото доказателства изграждането на процесния санитарен възел да е довело по някакъв начин до обективно смущаване на правото на собственост на ищеца.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.З ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното Кюстендилският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.Г., ЕГН: **********,*** N **, срещу К.Й.Г., ЕГН: **********,*** N **, иск с правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на ответника да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява собственическите си права, като премахне изградения санитарен възел в двете западни зимнични помещения, находящи се в сутерена на двуетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ - IX, за който е отреден имот пл. сн. N 630, в кв.6 по плана за застрояване и регулация на гр. Кюстендил, състоящ се от 408 кв. м., при съседи: ул. "***", УПИ Х-60, УПИ ХI-62, УПИ ХIII-630, УПИ VШ-622, 629, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Й.Г., ЕГН: **********,*** N **, да заплати на К.Й.Г., ЕГН: **********,*** N **, на основание чл.78 ал.З ГПК, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС - Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Re: замяна на мазета
Публикувано на:
30 Яну 2011, 19:11от donna
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр. Пловдив, 05.02.2010г.
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение - V с., в закрито заседание на пети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.С.
ЧЛЕНОВЕ: В.Г.
Д.С.
Като разгледа докладваното от съдия Р.С. ч.гр.д. 3301/2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 във връзка с чл. 577 от ГПК във вр. с чл. 32 а във вр. с чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията.
Постъпила е частна жалба от Б.Л.Х., гр. А., против Определение № 105/18.12.2009г. на съдия по вписванията в РС – А., с което е отказано нотариално действие по искане на Нотариус, рег. № *** в НК и район на действие РС – А., за вписване на Нотариален акт № 66/08.12.2009г., том VII, рег. № 7347, за покупко-продажба нот.д. № 1190/2009г. Моли да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. състав, като се запозна с доказателствата по делото, констатира следното:
За да постанови обжалвания отказ съдия по вписванията приема, че описанието на имотите в нотариалния акт не отговарят на изискванията на чл. 60, т. 1-7 от ЗКИР, тъй като не става ясно откъде са били извлечени конкретните данни относно площ и граници, а останалите данни въобще отсъстват. Липсва необходимото описание на тези недвижими имоти. На следващо място, се посочва, че в представените 2 схеми липсват данни относно предмета на представената сделка. Няма указани избени помещения. Като неразделна част от обектите е посочено само „съответните идеални части от общите части на сградата”. Липсва необходимата индивидуализация на недвижимите имоти. Също така, в представеното пълномощно с нотариално заверен подпис и съдържание, рег. № 5416, 5417/08.09.2009г. отново липсва конкретизация на недвижимите имоти, предмет на сделката, което е от значение за преценката за надлежна представителна власт на Н.Б.К., като пълномощник на В.Б.Х.
С подадената частна жалба се възразява, че изводите, до които е достигнал съдията по вписвания са неправилни и постановеното определение е в нарушение на материалния закон. Уточнява се, че мотивите при постановяване на отказа са, че нотариалният акт не отговаря на изискванията на закона, но тази хипотеза обхващала други пороци, които в случая не са налице. Предмет на сделката са две избени помещения, които са индивидуализирани в нотариалния акт по площ и граници. Тъй като те по своята същност са прилежащи към главната вещ, АК не издавала идентификатори за тези обекти – избени помещения и затова нямало как да се посочат самостоятелни идентификатори. [url]В процесния нот. акт затова било записано, че двете избени помещения преди продажбата са неразделна част от самостоятелен обект в сграда с № 00702.524.134.1.4, а след продажбата същите са неразделна част от самостоятелен обект в сграда с № 00702.524.134.1.2. Поддържа се, че в ЗС няма забрана прилежащите обекти - избени и тавански помещения, които са реално обособени да бъдат предмет на сделки между етажните собственици. Позовава се и на съдебна практика – Решение № 1266/07.07.1995г. по гр.д. № 1439/1994г. на ВКС – IV г.о. Към молбата за вписване е приложено и друго Решение № 755/17/06.2003г. на ВКС – IV г.о. по гр.д. № 613/2002г.[/url]ПОС, в настоящия състав, намира, че подадената частна жалба е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 6 от ПВ разпорежда, че подлежащите на вписване актове трябва да съдържат строго определени реквизити, които са подробно описани в ал. 1. Съгласно ал. 3- когато недвижим имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1-7 от ЗКИР. В тези случаи към акта се прилага скица-копие от кадастралната карта.
От своя страна нормата на чл. 60 във връзка с чл. 59 от ЗКИР изрично изброява кои данни подлежат на вписване в част „А” на партидата за имота, както следва: 1. идентификатор; 2. видът на имота – поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда, 3. адресът, 4. границите на поземления имот /идентификаторите на съседните поземлени имоти, съответно на самостоятелните обекти в сграда/, 5. площта в квадратни метри или в декари, 6. предназначението, 7. етажността на сградата, 8. обстоятелството по чл. 67, ал. 2 от ЗНасл.
Безспорен по делото е фактът, че със заповед № 300-5-52/08.07.2004г. на Изп. дирекотр на АГКК, гр. София, е одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър за землището на гр.А.
Следователно приложимата правна норма за изискуемите реквизити, които трябва да са налице, за да се извърши описанието на недвижимия имот, е нормата на ал. 3 във връзка с чл. 60, т. 1-7 от ЗКИР.
Видно от представения за вписване Нотариален акт № 66/08.12.2009г., том VII, рег. № 7347, нот.д. № 1190/2009г. същият не отговаря на нормативните изисквания липсват всички тези данни. По-точно казано, записано е, че – Б.Х. и Р.Х. продават на етажния си собственик В.А., чрез пълномощника й Н.К., едно избено помещение с площ от около 12 кв.м. при граници: стълбище, коридор, гараж на Б.Х. и другото избено помещение, а другото избено помещение е с площ от около 12 кв.м., при граници: едното избено помещение, гараж на Б.Х., и двор, които избени помещения представляват неразделна част от самостоятелен обект в сграда с № 00702.524.134.1.4, като след продажбата описаните по-горе избени помещения стават неразделна част от самостоятелен обект в сграда с № 00702.524.134.1.2.
Трябва да се отбележи всъщност, че гореспоменатите реквизити на чл. 60, т. 1-7 от ЗКИР не са някакви елементи със случайно съдържание на акта за вписване, а трябва да кореспондират по съдържанието с приложенията към него, за да се констатира достоверност на данните, които подлежат на вписване. Към преписката липсват приложения /документи/, от които да се установява както площта, така и границите на избените помещения, предмет на сделката. Обстоятелството, че за самите страни по нотариалния акт /продавачи и купувач/ тези елементи са ясни и безспорни, не е достатъчно за съдия по вписванията, който извършва служебна проверка на предоставените му данни за вписване. На следващо място, съвсем видно е, че липсват въобще всички други данни по чл. 60 от ЗКИР.
В приложените към преписката 2 бр. Схеми – с № 3680/17.11.2009г. на самостоятелен обект в сграда № 00702.524.134.1.2 и № 3681/17.11.2009г. на самостоятелен обект в сграда № 00702.524.134.1.4 не са отразени процесните избени помещения, но в действителност и няма как да бъдат отразени, защото същите са само прилежащи площи към посочените самостоятелни обекти – ет. 2 и ет. 4, на ул. „Ал. Батенберг” № **. Впрочем и жалбоподателят Б.Х. е записал в частната си жалба, че АК не издава идентификатори за тези обекти – избени помещения.
Към преписката е приложен друг нотариален акт № 178/05.05.2004г., том II, рег. № 2987, нот.д. № 354/2004г., с който е допуснато вписването на недвижими имоти- на две избени помещения, откъм входа и вдясно от стълбището в същата четириетажна жилищна сграда, гр. А., ул. „Княз Ал. Батенберг”, но това е било допустимо преди одобряването на кадастралната карта за землището на гр. А. След одобряването на кадастралната карта, ЗКИР и ПВ въвеждат изменения относно реквизитите за вписване, предвид съществуващата разлика между понятията кадастрален план /действащ до одобряването на кадастрална карта/ и кадастрална карта по смисъла на чл. 41 от ЗКИР.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в ЗС никъде не било записано, че няма забрана за прилежащите обекти, които са реално обособени да бъдат предмет на сделки. Съобразно пар. 1 от ДР на ЗКИР, т. 1 – „самостоятелен обект в сграда” е етаж или част от етаж съгласно гл. IV от ЗС.
От своя страна, чл. 37 от гл. IV на ЗС дефинира, че „етажи или части то етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици – държавата, общини и други юридически и ли физически лица.” По аргумент на противното, налага се правният извод, че придадените към етажи или части от етажи помещения в тавана или зимника не са самостоятелни обекти по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗКИР във връзка с чл. 37 от ЗС, следователно не могат да притежават реквизити по ЗКИР и не могат да са и предмет на сделка, оформена с нотариален акт, който да подлежи на вписване.
В частната жалба е цитирано Решение № 1266/07.07.1995г. по гр.д. № 1439/1994г. на ВКС – IV г.о. с тази корекция от настоящия съдебен състав, че очевидно става дума за решение на ВС, а не на ВКС/, но в този казус получава разрешение правен въпрос, възникнал също отпреди влизането в сила на чл. 6, ал. 3 от ПВ /ДВ, бр. 69/2004г., измен. бр. 67/2005г./ във връзка с чл. 60, т. 1-7 от ЗКИР.
Към преписката е депозирано за сведение и друго Решение № 755/17/06.2003г. на ВКС – IV г.о. по гр.д. № 613/2002г., но поставеният казус за разрешаване е съвсем друг /дали спорното мазе принадлежи на отделен етаж и респ. към кой от етажите – първия или втория, или дали е общо по естеството си част от двуетажната къща/ е неотносим към процесния случай. Решението също е постановено по повдигнат от страните спорен въпрос преди влизането в сила на чл. 6, ал.3 от ПВ във връзка с чл. 60, т. 1-7 от ЗКИР.
Обжалваният отказ се явява законосъобразен на осн. Чл. 32а от ПВ, а подадената частна жалба следва да се остави без уважение.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б.Л.Х., гр. А., ул. „***”, против Определение № 105/18.12.2009г. на съдия по вписванията в РС – А., с което е отказано нотариално действие по искане на Нотариус, рег. № *** в НК и район на действие РС – А., за вписване на Нотариален акт № 66/08.12.2009г., том VII, рег. № 7347, за покупко-продажба нот.д. № 1190/2009г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в седмичен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
ето и резултата на ВКС
Номер 1247
Година 2010
Вид гр.
Колегия Гражданска
Отделение 4-то гр.
Входящ номер 12506
Дата на подаване 27.07.2010
Съдебни актове
Определение 83 24.01.2011 не допуска
Изход на делото във ВКС
Дата на постановяване на акта 24.01.2011
Вид на акта Определение
Номер на акта 83
Отделение, постановило акта
Съд на който се връща делото
Може да се посмеете колкото искате , но и при мен е така, като купих апартамент от един собственик той ме предупреди, че е си е заменил мазето с друг собтвеник и са се разбрали със стискане на ръцете, питах другият собственик ,дали ще има претенции към това мазе или аз да предприема другите действия, отговора беше , никакви. 
има си магазини за всичко.Така ,че мазето е празно и когато другият реши да си продава имота , няма проблем да се прави и оглед и на мазето. 